№ 31
гр. Ловеч , 14.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ в публично заседание на девети
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА
Членове:ИВАН ИВАНОВ
ЕМИЛ ДАВИДОВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛ ДАВИДОВ Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20214300600085 по описа за 2021 година
Производство с правно основание член 317 и сл. От Наказателно
процесуалния кодекс.
Постановена е Присъда № 260005 от 19.01.2021 година по
наказателно частен характер дело № 207/2020 година на Районен съд
Тетевен.С цитираната присъда съдът е признал подсъдимия С. Н. МЛ.,роден
на ******** година в гр.*******, Ловешка област, живущ в с*******,
български гражданин, с основно образование, неженен, неосъждан, ЕГН
********** за виновен в това, че на дата 20.07.2020 година в с*******, на
улица „Никола Парапунов" №7 е обидил на публично място В. СТ. ИВ. от
с******* в негово присъствие, като го напсувал с думите „ще ти еба майката",
с което унижил честта и достойнството му, поради което и на основание
чл.148 ал.1 т.1 във връзка с чл.146 ал.1 във връзка с чл.54 от НК го е осъдил
на ГЛОБА в размер на 3000 /три хиляди/ лева в полза на държавата, като го е
оправдал по повдигнатото му обвинение, затова да е извършил същото
престъпление на дата 20.07.2020 година около обед в с*******, улица
„Христо Ботев" №41, при условията на продължавано престъпление по чл.26
ал.1 от НК, както и затова да е обидил В. СТ. ИВ. с думите „крадец",
1
„измамник", „мизерник" и „мръсник".
Със същата присъда съдът е признал подсъдимия С. Н. МЛ., роден на
******** година в гр.*******, Ловешка област, живущ в с*******, български
гражданин, с основно образование, неженен, неосъждан, ЕГН ********** за
виновен в това, че на дата 20.07.2020 година в с*******, на улица „Никола
Парапунов" № 7 е отправил закана на В. СТ. ИВ. от с******* с престъпление
против неговата личност, че ще го пребие, ще го смачка, ще му счупи и двата
крака, че ще му вземе живота и това заканване е възбудило у тъжителя
основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание
чл.144 ал.1 във връзка с чл.54 от НК го е осъдил на 6 /шест/ месеца лишаване
от свобода, като го е оправдал по повдигнатото му обвинение при условията
на продължавано престъпление по чл.26 ал.1 от НК.
На основание чл.66 ал.1 от НК съдът е отложил изпълнението на така
наложеното на С. Н. МЛ. наказание от 6 /шест / месеца лишаване от свобода
за изпитателен срок от 3 /три/ години.
На основание чл.23 ал.1 от НК съдът е наложил на подсъдимия С. Н.
МЛ. едно общо наказание, а именно 6 /шест месеца лишаване от свобода.
На основание чл.66 ал.1 от НК съдът е отложил изпълнението на така
наложеното на С. Н. МЛ. общо наказание от 6 /шест/ месеца лишаване от
свобода за изпитателен срок от 3 /три/ години,като на основание чл.23 ал.З от
НК е присъединил отчасти към така наложеното на подсъдимия С. Н. МЛ.
общо наказание от 6 /шест/ месеца лишаване от свобода, изпълнението, на
което на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от 3 /три/
години наложеното на подсъдимия наказание глоба в размер на 1500 /хиляда
и петстотин/ лева в полза на държавата.
Съдът е уважил частично предявения граждански иск,като е
осъдил С. Н. МЛ. от с******* да заплати на В. СТ. ИВ. от с******* сумата от
1000 /хиляда/ лева за причинените му неимуществени вреди, за деянието по
чл.148 ал.1 т.1 във връзка с чл.146 ал.1 от НК ведно със законната лихва от
деня на увреждането-20.07.2020 година до окончателното и издължаване,
както и сумата от 612 /шестстотин и дванадесет/ лева разноски по делото, а по
сметка на Районен съд гр.Тетевен сумата от 50 /петдесет/ лева държавна такса
2
върху уважения размер на гражданския иск, както и сумата от 300 /триста/
лева разноски по делото, като за разликата до пълния претендирай размер от
2000 лева гражданския иск като неоснователен и недоказан е отхвърлен.
Против така постановения съдебен акт е подадена въззивна жалба от С.
Н. МЛ..В нея се развиват оплаквания за нарушения на материалния закон и
правилата на наказателното съдопроизводство.Сочи,че в обжалваната
присъда не е посочено времето,астрономическия час на извършване на
инкриминираното деяние,което е довело по съществено ограничаване правото
му на защита.Сочи,че редица обстоятелства са останали неизяснени,поради
обстоятелството,че съдът не е допуснал да разпит свидетели,според
жалбоподателя очевидци на деянието.Неизяснен според жалбоподателя е
останал и факта,притежава ли В.С. огнестрелно оръжие.Изтъква,че в селото
всички заели,че В.С. притежава и носи в автомобила си огнестрелно оръжие и
същия не би се уплашил от невъоръжен човек.Отделно от това развива и
оплаквания за явна несправедливост на наложените наказания,които според
жалбоподателя далеч надхвърлят целите на член 36 от Наказателния
кодекс.Моли,съда да постанови решение,с което го признае за невиновен по
повдигнатите с тъжбата обвинения,като в случай,че намери,че са допуснати
съществени процесуални нарушения,отмени атакуваната присъда и върне
делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
От съвкупната преценка на събраните пред първата инстанция и пред
въззивния съд писмени и гласни доказателства съдът приема за установено
следното :
Жалбата е допустима за разглеждане и по същество е
основателна.Решаващия Тетевенски районен съд е допуснал съществено
процесуално нарушение по смисъла на член 348,ал.3,т.1 от
НПК,неотстранимо във въззивната инстанция.Въззивникът е признат за
виновен и осъден,за това,че „…на дата 20.07.2020 година в с*******, на
улица „Никола Парапунов" №7 е обидил на публично място В. СТ. ИВ. от
с******* в негово присъствие, като го напсувал с думите „ще ти еба майката",
с което унижил честта и достойнството му „ а по второто повдигнато с
тъжбата обвинение въззивника е признат за виновен за това,че „..на дата
20.07.2020 година в с*******, на улица „Никола Парапунов" № 7 е отправил
3
закана на В. СТ. ИВ. от с******* с престъпление против неговата личност, че
ще го пребие, ще го смачка, ще му счупи и двата крака, че ще му вземе
живота и това заканване е възбудило у тъжителя основателен страх за
осъществяването му „.В двата диспозитива на присъдата,касаещи два отделни
престъпни състава липсва посочване на съществен елемент на деянията –
именно часа,времето когато са извършени.Този порок на съдебния акт е от
съществено значение,защото в тъжбата конкретно е посочено,че обидата е
нанесена на процесната дата 20.07.2020 година „ около обед „,така е
формулиран и диспозитива на тъжбата.Що се отнася до второто деяние,за
което възивникът е признат за виновен,то отново в тъжбата се сочи,че
инкриминираните закани са отправени същия ден,20.07.2020 година след 19
часа в района на стопанисвания от въззиваемия В.С. животновъден
обект.Тези твърдения в обстоятелствената част на тъжбата очертават
предмета и обема на повдигнатите с нея частни обвинения и след като
решаващия съд изпълни процесуалните си задължения по член 13,член 14 и
член 107 от НПК да събере и провери доказателствения
материал,признавайки подсъдимия,понастоящем въззивник за
виновен,задължително е следвало да конкретизира и посочи времето на
извършване на всяко едно от тях.Това е задължително и с оглед факта,че на
процесната дата 20.07.2020 година между въззивника и въззиваемия е имало
няколко спречквания.Допуснатата непълнота в присъдата,състояща се в
непосочване времето на всяко от деянията,за които въззивника е признат за
виновен е процесуално нарушение от категорията на съществените по
смисъла на член 348,ал.3,т.1 от НПК защото е довело до нарушаване правото
му на защита. Въззивната жалба е неоснователна в частта, в която се
претендира постановяването на нова, оправдателна присъда. Следва да се
направи уточнението, че правото на защита се реализира в най-пълна степен
при цялостното оправдаване на подсъдимия по предявените му обвинения.
Когато не са налице основания за това, нарушенията по чл. 348, ал. 3, т. 1
НПК могат да бъдат отстранени само и единствено чрез връщане на делото в
този процесуален стадии, в който са били допуснати. Предвид наличието на
отменителното основание по чл. 335, ал. 2, вр. чл. 348, ал. 3, т. 1 и 2 НПК,
настоящата инстанция не намира за необходимо да ангажира становище по
материалната законосъобразност на така постановения първоинстанционен
съдебен акт, в т. ч. и по съображенията на защитата на подсъдимия в тази
4
връзка, релевирани във въззивната жалба и в хода на съдебните прения пред
настоящата инстанция. При новото разглеждане на делото съдебния състав в
изпълнение на процесуалните му задължения по член 247б,ал.2,т.2 във връзка
с член 250 – 252 от НПК следва да обърне внимание и на противоречие в
самата тъжба.В диспозитива на същата досежно частното обвинение по член
144,ал.1 от НК е посочено,че същото е осъществено „..по същото време и
място ..“докато в обстоятелствената част на тъжбата се сочи,че заканите към
въззиваемия В.С. са отправени „…вечерта след 19 часа на живитновъдния
обект..“Този порок следва да бъде отстранен по посочения по горе
процесуален ред,за да има годно частно обвинение.Действително НПК не
приравнява тъжбата с обвинителния акт на прокурора – изискванията спрямо
нея,очертани в член 81 от НПК са минималистични. Съгласно разпоредбата
на чл. 81, ал. 1 от НПК, тъжбата трябва да бъде писмена, да съдържа данни за
подателя, лицето срещу което се подава и за обстоятелствата на
престъплението. В конкретния случай в производството от частен характер
наказателни дела, частната тъжба изпълнява функцията на обвинителен акт,
каквато има по делата от общ характер, съответно предназначението на
частната тъжба е да очертае предмета на доказване в съответния наказателен
процес от гледна точка на твърдяното за извършено престъпление и участието
на подсъдимият в него. Необходимо е тя да съдържа ясни, категорични и
недвусмислени данни за извършеното деяние - време, място, начин на
извършване. Необходимо е в частната тъжба да са посочени конкретни факти,
които да подлежа на доказване в процеса.В конкретния случай в
обстоятелствената част на тъжбата са формулирани следните отправени
заплахи „.. ще ме пребие,ще ми напръска кошерите с мухозол,ще ме
запали..“В диспозитива на същата и в атакуваната присъда се сочи „..ще го
пребие,ще го смачка,ще му счупи двата крака..“ .По този начин съдът, на
когото е възложена проверката за редовността на тъжбата, не би могъл да
установи дали изложените в тъжбата факти сочат на престъпление, ако не
бъдат подробно описани обстоятелствата, при които е осъществено деянието.
Описанието на обстоятелствата, при които е извършено деянието са от
значение и за възможността предаденото на съд лице да разбере предявеното
му обвинение и да е в състояние да организира защитата си. Липсата на точно
и ясно описание досежно обстоятелствата, при които е осъществено деянието,
предмет на повдигнатото обвинение, ограничава правото на защита на
5
предаденото на съд лице и води до невъзможност да се очертае рамката на
доказване по делото. Не на последно място, когато в тъжбата не са описани в
достатъчна степен фактите, касаещи твърдяната престъпна
деятелност,именно точно конкретните закани и заплахи, това води до
невъзможност съдът да прецени и дали съобщеното в тъжбата съставлява
изобщо престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, като и
дали не се касае за престъпление, което се преследва по общия ред. Поради
всичко това тъжителят има процесуалното задължение да приведе тъжбата си
в съответствие с посочените по-горе изисквания, а когато това не е сторено и
същата не отговаря на изискванията на чл. 81 от НПК, съдията-докладчик е
овластен да прекрати наказателното производство на основание чл. 250, ал. 1,
т. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК – обстоятелства,които следва да бъдат
съобразени при новото разглеждане на делото.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 335,ал.2 във връзка с член
348,ал.3,т.1 от НПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Присъда № 260005 от 19.01.2021 година по наказателно
частен характер дело № 207/2020 година на Районен съд Тетевен,трети
състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6