Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Ловеч,………..2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Окръжен съд – Ловеч граждански състав, в публично
заседание на единадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕВДА ДОЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
При
секретаря Даниела Кирова, като изслуша докладваното от съдия Дойнова в.гр.д.№7 по
описа за 2020г. на Окръжен съд – Ловеч и за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение
№ 484 от 21.11.2019 г. постановено по гр.д.№190 по описа за
Против
постановеното решение е подадена въззивна жалба от “Н.У.” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя С.А.М., чрез
адв.Е.Ц. ***. Жалбоподателят счита, че обжалваното решение е неправилно и
незаконосъобразно, като твърди, че първоинстанционният съд е направил своите
изводи основавайки се единствено на показанията на св.М.М., а именно това лице
е злоупотребило с неговото доверие и е закупило строителни материали, които не
са му доставени, като същевременно е подписало и фактурите за тези материали.
Съдът е дал вяра и на показанията на свидетеля Л.П., който е превозвал дървения
материал, но това не отговаря на истината, тъй като превозните билети могат да
се издадат за едно направление, а да бъдат закарани на друго место, какъвто е и
настоящия случай. Твърди, че действително свидетелят М.М. е бил нает от него за
извършване на определена работа, която е изпълнявана до 02.11.2018г., след
което е освободен поради несправяне с работата, но въпреки това М. е продължил
да търгува от негово име и да подписва фактури. Именно поради тази причина,
след упражнен контрол, чрез счетоводителя на дружеството, процесните фактури не
са платени.
С жалбата се възразява, че съдът не е кредитирал
показанията на свидетеля А.А., въпреки, че са подробни, логични и достоверни и
доказват факта, че материали не са доставяни в къщата на С.М. в с.Б., с мотива,
че свидетелят не е бил всеки ден на обекта, а го е посещавал през ден. Дори и
да е така, не може на А. да не му е направило впечатление за докарани 20 куб.м
пясък, който е описан в процесните фактури. Освен това съдът е изложил
противоречиви съждения относно показанията дадени от свидетеля Б.Р..
Въззивникът се позовава и на писмените бележки депозирани
пред Районен съд – Троян, като счита, че същите изобщо не са съобразени.
Приложените по делото фактури не могат да се ползват с доказателствена сила, че
са закупени и доставени стоки и извършен транспорт. При откритото производство
по оспорването им, в тежест на ищеца е било да докаже основанието на вземането
обективирано във фактурите, но това не е сторено. Сочи, че от страна на
свидетеля М.М. има и други подобни прояви.
Моли да се постанови съдебен акт, с който да се отмени
обжалваното решение, като се отхвърли изцяло предявения иск, както и да му
бъдат присъдени направените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е
постъпил отговор на въззивната жалба. Въззиваемият „С. ” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: ***, *** борса за строителство,
представлявано от управителя И.В.С., счита обжалваното решение за правилно и
законосъобразно. Моли въззивната жалба като неоснователна да бъде оставена без
уважение и потвърдено обжалваното решение.
Окръжен съд – Ловеч, след
преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в
срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от лице имащо право на жалба и е процесуално
допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.269
от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата.
Настоящият състав приема, че
обжалваното решение е валидно и допустимо, при постановяването му не са
допуснати нарушения на императивни материални норми.
Предявен е за разглеждане иск с
правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ.
Ищецът „С. ”ЕООД, ЕИК ********* е
основавал иска си на твърдението, че е доставил на ответника строителни
материали, с оформени стокови разписки, като по издадените 11 броя данъчни
фактури не е заплатена цената в общ размер на 2 137.00 лева. Във връзка
с това задължение сочи, че са проведени
редица разговори, но без резултат – няма направено плащане.
С отговора на исковата молба
ответникът възразява, че не дължи процесната сума, тъй като не е купувало и
получавало описаните от ищеца стоки и материали, нито е ползвало транспорт. За
получател в стоковите разписки и във фактурите положения подпис за получател не е на представляващия
дружеството, като заявява, че не са упълномощавани други лица да купуват за
негова сметка стоки и материали, нито да полагат подписи на първични счетоводни
документи, а така също представените от ищеца счетоводни документи не са
намерили отражение в неговото счетоводство и за тях не е ползван данъчен кредит,
затова моли да се отхвърли исковата претенция.
В представените по делото фактури: № **********/26.09.2018 г., № **********/27.09.2018 г., №
**********/02.11.2018 г., № **********/03.11.2018 г., № **********/07.11.2018
г., № **********/12.11.2018 г., № **********/14.11.2018 г., № **********/29.11.2018 г., № **********/06.12.2018
г., № **********/12.12.2018 г., № **********/12.12.2018 г. са обективирани
всички съществени елементи за установяване правоотношения по договори за
търговска продажба – страни, предмет – стоки и услуги /транспорт/, стойност.
Въз основа на тях ищецът е прехвърлил възмездно на ответника собствеността
върху тези стоки посочени по вид, количество, единична и обща стойност, начислено ДДС. Тези първични
счетоводни документи са двустранно оформени, за получател са подписани от лице,
за което ответникът с отговора на исковата молба е оспорвал, че не е бил
надлежно упълномощен. С исковата молба са представени и стокови разписки също
подписани от представител на ответника. Въпреки, че по делото не са събрани доказателства, дали подписалото
се под тези документи лице, от името на ответното дружество, е било
упълномощено да получи от името на купувача процесните стоки, настоящата
инстанция споделя приетото от първоинстанционния съд, че ответникът е бил
представляван пред „С. ”ЕООД от М.М. М.. Следва да се приложи неоБ.та
презумпция уредена са нормата на чл.301 от ТЗ. Дори това лице да е действало
без надлежно учредена представителна власт, ответникът не се е противопоставил
на извършените от него правни действия при узнаване на това обстоятелство. Видно
от представените в срока по чл.146, ал.3 от ГПК 5 броя данъчни фактури,
ответникът е извършил плащане наредено по сметката на ищеца по счетоводни
документи подписани двустранно, като за получател на стоките се е подписало
лицето М.М.. В съдебно заседание проведено на 22.10.2019 г. процесуалния
представител на ответника не оспорва, че положените подписи за получател в
неплатените фактури са положени от същото лице.
Показанията на св.М.М. са в
насока, че в периода, в който са издадени процесните фактури е имал
взаимоотношения с „Н.У.”ЕООД, като от името на това дружество е закупувал стоки
от „С. ”ЕООД, които са доставени на обекти на ответника в с.Б. и с.А., където
са извършвани строителни дейности, се потвърждават от показанията на св.Л.П..
Последният в качеството му на ЕТ „Л.П.” е имал сключен на 01.10.2018 г. Договор
за превоз на товари с ищеца, като заявява, че за да транспортира закупените
стоки до тези обекти бил заведен от М.М..
Доведеният от ответника св.А. С. А.
също е потвърдил, че М.М. е завел на обекта в с.Б. работници за извършване на
строителни работи.
Съществуването на трайни
взаимоотношения между М.М. и ответното дружество се установява от приложената по
делото разписка от 25.01.2019 г., с която този свидетел е предал на
процесуалния представител на ответника 15 броя ключове за секретни брави от
обекти на С.М. находящи се в с.Б. и с.А., един брой дистанционно управление за
метална врата и един брой сим-карта.
В констативната част на
заключението дадено по назначената съдебно-икономическа експертиза са описани
всички издадени и осчетоводени фактури от „С. ”ЕООД на „Н.У.”ЕООД и е отразено
кои от тях са платени. От така установеното се оборва твърдението на въззивника,
че М.М. го е представлявал до 02.11.2018 г., затова след тази дата не са
заплатени стоките по процесните фактури. Видно от експертизата не е заплатена и
цената по фактури №
**********/26.09.2018 г., № **********/27.09.2018 година.
За установения в ответното
дружество ред за плащане на задълженията по фактури говори св.Б.Р. – главен
счетоводител в „Н.У.”ЕООД, който заявява, че фактурите, които са платени, са му
носени от Милко и след негово обаждане
на С.М., четял му ги е /явно по телефона/, след което той му е казвал кои да
плати и кои да не плаща.
При тези данни следва да се
приложат нормативните правила, уредени в ТЗ по арг. на чл.318, ал.1, вр. с 286, ал.1 от ТЗ. По тези търговски
правоотношения за ищеца се породени две основни облигационни задължения –
прехвърли правото на собственост върху описаните във фактурите стоки и да ги
предаде във владение на купувача, а за ответника – да заплати уговорената цена,
в случая с ДДС и да получи вещите предмет на договорите.
Договорът за търговска продажба
представлява консенсуален, двустранен, неформален договор. При неговото
сключване се проявяват правните последици, които са резултат от насрещните
волеизявления на страните. Във фактическия състав на договора не се включва
предаването на вещите и заплащането на уговорената цена, а тези действия са в
изпълнение на породените договорни задължения. Съгласно чл.327, ал.1 от ТЗ
купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката, освен ако е
уговорено друго. От събраните по делото писмени и гласни доказателство е
установено, че продавачът е прехвърлил на купувача правото на собственост върху
родово определените вещи, а купувачът не е изпълнил своето задължение да плати
тяхната цена, при настъпилата изискуемост.
С въззивната жалба „Н.У.”ЕООД противно на твърденията изложени с отговора на
искова молба признава, че „действително св.М.М. е бил нает...” от него за
извършване на определена строителна работа, а именно построяване на кучкарник в
с.А. и полагане на плочи в двора на къща в с.Б.. Навежда и твърдения и
противопоставя възражения в насока, че след 02.11.2018 г. не е изпълнявал задължения към ищеца, тъй като М.М. е бил
уведомен, че повече няма да изпълнява работа при него. Така също е посочил, че
в резултат на неизпълнени ангажименти от страна на М. се е наложило с други
лица да се довърши започнатото, както и че М. не е върнал дадените му парични
средства и същия има и други подобни прояви. В тази насока следва да се
отбележи, че по силата на изричната разпоредба на чл.133 вр. с чл.131, ал.2, т.5 от ГПК с изтичането
на срока за отговор на исковата молба за ответника е преклудира възможността да
противопоставя възражения основани на съществуващи и известни му към този момент
факти. По силата на концентрационното начало в процеса, страната не може да
поправи пред въззивната инстанция пропуските, които поради собствената си
небрежност е допуснала в първоинстанционното производство. Да се допусне
противното би означавало да се обезсмисли заложената в процесуалния закон идея
за дисциплиниране и ускоряване на исковото производство, чрез концентриране в
началната фаза на процеса на действията по исканията и възраженията на страните
и по установяване на релевантните за спора факти /в този смисъл т.4 от ТР
№1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/. В случая направените с въззивната жалба нови
твърдения и възражения, като преклудирани не следва да се разглеждат.
При изложеното правилно
първоинстанционният съд е уважил предявения иск и е осъдил ответника да заплати
цената на доставените стоки и услуги.
Следователно въззивната жалба се
явява неоснователна.
При този изход на процеса
въззивникът дължи на въззиваемия направените за настоящата инстанция разноски в
размер на 430.00 лева, представляващи адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 484 от 21.11.2019 г. постановено по гр.д.№190 по описа за
ОСЪЖДА “Н.У.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от С.М. да заплати на “С. ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, *** борса за строителство, представлявано от И.С., направените по делото разноски за въззивна инстанция в размер на 430.00 /четиристотин и тридесет/ лева.
Решението е окончателно на основание чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.