№ 26008
гр. Ботевград , 07.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, VI-ТИ НАК. СЪСТАВ в публично
заседание на деветнадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:*****
Секретар:****
като разгледа докладваното от ***** Административно наказателно дело №
20201810200364 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Предметът на делото:
Наказателно постановление /НП/ № 347 от 20.08.2020г. на инж. *****,
Директор РДГ – София, упълномощен със заповед РД 49-199/16.05.2011г. на
Министъра на земеделието и храните, с което на Ц. И. Х., ЕГН **********, е
наложена глоба в размер на 300.00 /триста/ лева, на основание чл. 257, ал.1,
т.2 и чл. 275, ал.1, т.2 от Закона за горите/ЗГ/, заповед РД 49-199/16.05.2011г.
на Министъра на земеделието и храните и чл. 53, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, за
нарушение на 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ във връзка с чл. 9а от Наредба № 1 от
30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии.
Становищата на страните:
Наказаното лице обжалва така издаденото НП с искане за отмяна му.
Релевираните въззивни основания са за допусната незаконосъобразност,
съществени нарушения на материалния закон и на процесуалните правила от
Административно наказаващия орган /АНО/, аргументирани в жалбата.
1
Поради това се иска отмяна на НП.
Пред РС-Ботевград жалбоподателят, редовно призован, не се явява. За
него се явява упълномощения му представител – адв. **** от САК. Заявява,
че подържа жалбата. В хода по същество моли РС-Ботевград да отмени
Наказателното постановление по съображения изложени в жалбата.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. В
съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН и представена и приложена
по делото писмена защита е изложил съображения за законосъобразност на
обжалваното НП, които не са въведени в процеса в необходимата за това
форма – устно, предвид установения в административно-наказателния процес
принцип с чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 19 от НПК. Независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН
и в изпълнение на правомощията си (право и задължение) по чл. 13, чл. 107,
ал. 2 и чл. 313-314 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, съдът ex officio (служебно)
следва да провери изцяло правилността на процесното НП, което означава да
съобрази и посоченото в съпроводителното писмо и писмената защита. По
същество въззиваемата страна оспорва жалбата. Излага че в Акта за
установяване на административно нарушение/АУАН/ и НП е точно описано
нарушението, мястото и времето на извършването му, обстоятелствата, при
които е извършено, и законовите разпоредби, които са нарушени. Предвид
изложеното моли жалбата да бъде отхвърлена, а НП, с което е наложена глоба
- потвърдено.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от
фактическа страна:
На 29.04.2020г. е съставен АУАН № 347/2020г., бланков № 002487
срещу Ц. И. Х., с ЕГН **********, с адрес: гр. Ботевград, ул. *****, № 6,
вх.А, ет. 2, ап. 7 – регистриран лесъвъд, за това, че "На 06.04.2020г., в село
Боженица, Софийска област, в качеството си на лице по чл. 211, ал. 2 от ЗГ
издава превозен билет № *********/ТВУGF3 от 06.04.2020г. като не посочва
реалното количество дървесина транспортирана с товарен автомобил СО 3582
ВР и ремарке ДК № ******, с което не спазва изискванията на чл. 257, ал. 1, т.
2 от ЗГ и чл. 9а от НКОГТ № 1.
2
АУАН е съставен в присъствието на един свидетел и на жалбоподателя,
като екземпляр от АУАН е връчен на жалбоподателя срещу подпис. В АУАН,
т. 10 "обяснения на нарушителя" е отразено: "Не съм съгласен със написаното
в акта. Тъй като във момента на издаването на превозния билет
количеството на дървесината отговаряше на количеството посочено в
превозния билет".
В представения по делото констативен протокол /КП/ № 005382 от
06.04.2020 г., съставен от **** – ст. специалист горски инспектор, в
присъствието на Г. А. А. – ст. специалист горски инспектор /двамата
служители на РДГ София/, по повод извършена проверка на лицето Е. Н. Т., с
ЕГН **** с адрес: гр. ****, ул. Георги С. Раковски Д 115 са отразени
следните констатации: "Товарен автомобил МАН 18,460ФЛТ с прикачено
полуремарке ДК номер на влекач ********; ДК номер на ремарке *****: 1.
Лицето Е. Н. Т. транспортира с товарен атомобил ДК № ******** с
прикачено ремарке с ДК № ***** четиридесет пространствени куб. м дърва
от Цер и Благун; 2. За посочените дърва има издаден превозен билет № №
*********/ТВУGF3 от 06.04.2020г. за тридесет пространствени куб. м дърва,
които са натоварени в товарния автомобил МАН с ДК № ******** с
прикачено ремарке с ДК № ***** няма превозен билет удостоверяващ
законният произход на дървесината.; 3. Дърветата са маркирани с КГМ Б
0551.”. Издадена е препоръка да бъде съставен един брой АУАН за
нарушение по чл. 213, ал.1, т. 2 от ЗГ.
Във втория представен по делото констативен протокол /КП/ № 005391
от 29.04.2020 г., съставен от Г. А. А. – ст. специалист горски инспектор, в
присъствието на ***** – ст. специалист горски инспектор /двамата служители
на РДГ София/, по повод извършена проверка на лицето Ц. И. Х., с ЕГН
********** с адрес: гр. Ботевград, ул. *****, № 6, вх.А, ет. 2, ап. 7 са
отразени следните констатации: „1. Лицето Цветан Христов издава на
06.04.2020г. превозен билет № *********/ТВУGF3. В превозния билет не
посочва реалното количество транспортирана дървесина, с което не спазва
изискванията на чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ и чл. 9а от НКОГТ № 1.”. Във връзка
с констатациите на осн. чл. 197 от ЗГ е дадено указание да се състави АУАН
за нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ и чл. 9а от НКОГТ № 1.
3
От представените три броя зверени копия на превозни билети –
6775/00029/26022020/132234-522GJVS;
6775/00028/25022020/141411-G2YPPPL и
6775/00027/19022020/131252-MYJ9FG4 се установява, че те са първични
спрямо процесния превозен билет и установяват законния произход на 30
пространствени куб. м от превозвания дървен материал с товарен автомобил
МАН с ДК № ******** с прикачено ремарке с ДК № ***** /предмет на
делото/.
Чрез интернет базираната система на Изпълнителна агенци по горите е
ксерокопиран и представен по делото издадения на жалбоподателя превозен
билет № *********/ТВУGF3.
Наказателно постановление № 347 от 20.08.2020г. на инж. *****,
Директор РДГ – София, упълномощен със заповед РД 49-199/16.05.2011г. на
Министъра на земеделието и храните, е издадено на 20.08.2020 г. срещу
жалбоподателя, като в него е отразено, че същото се издава въз основа на
АУАН № 002487 от 29.04.2020г, КП № 005391 от 29.04.2020 г. и КП №
005382 от 06.04.2020 г. В наказателното постановление е посочено, че "... е
извършена проверка на 06.04.2020г. в 20,30 часа от служители на РДГ София
на северна скоростна тангента разклона за с. Чепинци, общ.Столична, където
е спрян за проверка товарен автомобил „МАН-18.460 ФЛТ” с рег.№ ********
и прикачено към него ремарке с рег.№ *****, транспортиращи дървесина, с
водач Емилиян Николов Тимов. По време на проверката е установено,
транспортираната с товарния автомобил и ремарке дървесина е в размер на
40,0 пр.м.куб. дърва за огрев от благун и цер. Водачът представя превозен
билет № *********/ТВУGF3 от 06.04.2020г. обаче издаден за 30,0 пр.м.куб.
дърва за огрев, а за останалите 10,0 пр.м.куб. дърва за огрев няма превозен
билет, за което на водачът е съставен АУАН за транспорт на дървесина, без
превозен билет.
Лицето издало превозен билет № *********/ТВУGF3 от 06.04.2020г. е
Ц. И. Х. – лице по чл. 211, ал. 2 от ЗГ.
На основание гореизложеното следва, че на 06.04.2020г. в с. Боженица,
ул.Дюленски проход, лицето Ц. И. Х. – в качеството си на лице по чл. 211, ал.
2 от ЗГ, е издал ПБ № *********/ТВУGF3 от 06.04.2020г., като не посочва
4
реалното количество дървесина транспортирана с товарен автомобил с рег.№
******** и прикачено към него ремарке с рег.№ ***** – нарушение по чл.
257, ал. 1, т. 2 от ЗГ във връзка с чл. 9а от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за
контрола и опазването на горските територии.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
писмени и гласни доказателства, а именно: показанията на свидетелите Г. А.
А., *****, М. А. С., Е. Н. Т., АУАН № 347/2020г.; констативен протокол №
005382 от 06.04.2020 г., съставен от ****; констативен протокол № 005391 от
29.04.2020 г., съставен от Г. А. А.; превозни билети –
6775/00029/26022020/132234-522GJVS;
6775/00028/25022020/141411-G2YPPPL и
6775/00027/19022020/131252-MYJ9FG4 и *********/ТВУGF3; доклад от
30.04.2020г. на главен специалист ГИ Г. А. А. до директора на РДГ-София;
заповед на изпълнителен директор на изпълнителна агенция по горите №
880/04.12.2015г.; длъжностна характеристика; трудов договор; заповед на
министъра на земеделието и горите № Рд-49-194 от 16.05.2011г., известие за
доставяне на обжалваното наказателно постановление обр. 243, с дата на
получаването му - 02.09.2020г. и др.
Писмените доказателства са обективни, непредубедени и достоверни.
Показанията на свидетелите Г. А. А., *****, М. А. С. са последователни,
звучат достоверно, почиват на непосредствени впечатления, за които
свидетелите имат спомен, а и защото съдържанието им /въфактическите
данни/ намират пълна опора в събрания и проверен по делото писмен
доказателствен материал, пряко изясняват доказуемия факт по делото, с който
са в причинна връзка. Тези свидетели са категорични, че превозвания дървен
материал не е бил маркиран изцяло с контролна горска марка, а частично,
като според тях маркирането било съобразно изискването по чл. 63, ал. 1, т. 2
от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазване на горските територии,
тоест малко на 30% и за това са приели и отразили в АУАН, че превозваната
дървесина била маркирана. Показанията им категорично опровергават
твърдението на въззиваемата страна, че дървесината била маркирана 100% с
контролната горска марка на жалбоподателя, от което АНО е направил извод,
че цялата превозвана дървесина е била натоварена именно в с. Боженица и в
присъствието на жалбоподателя, поради което издаденият от него ПБ е с
5
невярно съдържание. Те не са очевидци на натоварването на дървесината и
съставянето на инкриминирания ПБ и съдът определя показанията им като
неинформативни /не са относими/ за това. Това е така, защото горските
инспектори са установили нарушението 23 дни след инкриминираната дата,
единствено по данните съдържащи се в трите първични ПБ доказващи
законния произход на превозваните 30,0 пр.м.куб. дърва за огрев, като по
пътя на логиката последствие АНО е заключил, че останалите превозвани
10,0 пр.м.куб. дърва били натоварени заедно с другите, в присъствие на
жалбоподателя, който съставил и документ с невярно съдържание за това.
Показанията на свидетеля ****** безспорно са относими към
основаните факти от предмета на доказване, възпроизведените от него
фактически данни са обусловени от елементите на състава на нарушението и
са източник на преки доказателства за основния факт, тъй като той е
управлявал товарния автомобил транспортирал 40,0 пр.м.куб. дърва за огрев
от благун и цер, както и дъжал и представил на контролните органи
инкриинираня превозен билет № *********/ТВУGF3 от 06.04.2020г. Разказът
на този свидетел относно мястото на проверката и поведението на
контролните органи намират потвърждение и в събраните по делото писмени
доказателства. Този свидетел възпроизвежда фактически данни, че в деня на
товарене на товарния автомобил, той и жалбоподателят са отсъствали за
около един час и половина. Когато се върнали на мястото, на товарене,
товарният автомобил бил натоварен, като му направило впечатление, че част
от бризента на каросерията била разместена, но в онзи момент го отдал на
въздействие на вятъра.
При така установената фактическа обстановка и направения по-горе
доказателствен анализ съдът достига до следните правни изводи:
Издаденото НП е от вида на обжалваемите. Спазен е преклузивният
седемдневен срок от връчването на НП /02.09.2020г./, установен в чл.59 ал.2
от ЗАНН срок при депозиране на жалбата. Видно от приложеното заверено
копие на известие за доставяне обр. 243 обжалваното НП е връчено на
представител на дружеството-жалбподател на 02.09.2020г., като жалбата
срещу него е депозирана в законоустановения срок седмодневен срок – на
дата 09.09.2020г., видно от отбелязването върху жалбата.
6
Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ЗГ, нарушенията по
закона и подзаконовите актове по прилагането му се установяват с актове на
служителите в Изпълнителната агенция по горите и в нейните структури,
които заемат длъжност, за която се изисква лесовъдско образование, както и
определените със заповед на изпълнителния директор на Изпълнителната
агенция по горите. Следователно, с факта на съставяне на процесния АУАН
от свидетеля Г. А. А. и с оглед заеманата от него длъжност - „главен
специалист-горски инспектор" при РДГ –София, за което данни са изложени
непосредствено при снемане на самоличността на лицето и в писмените
доказателства, се обосновава извод за надлежна материална компетентност на
актосъставителя по ЗГ, противно на наведените от жалбоподателя доводи в
тази насока. Спазени са и давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН и в двете
хипотези както тримесечния от датата на установяване на процесното
нарушение, станало със съставяне на цитирания констативен протокол, на
която дата може да се приеме, че е бил открито и санкционираното лице, така
и едногодишния от датата на извършване на деянието.
Обжалваното НП е издадено от компетентен орган, оправомощен с т. 1
от представената Заповед № РД 49-199/16.05.2011 г. на Министъра на
земеделието и храните.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съобразно чл. 257, ал. 1, т. 2 от Закона за горите - Наказва се с глоба от
300 до 5000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице
или лице, упражняващо лесовъдска практика, което съгласува, одобри или
издаде документ в нарушение на този закон, на подзаконовите актове по
прилагането му или на одобрените горскостопански планове и програми.
Нормата на чл. 211, ал. 2, т. 1 от ЗГ предвижда, че превозните билети се
издават от лицата, упражняващи лесовъдска практика за дървесината, добита
от собствените им гори, както и от горските територии, за които са
упълномощени от собственика.
В разпоредбата на чл. 9а от Наредба№ 1 от 30.01.2012 г. за контрола и
опазването на горските територии, е вменено в задължение на лицата,
издаващи или попълващи документи по Закона за горите или подзаконовата
нормативна уредба, да спазват реда и условията за тяхното получаване,
7
попълване, водене, издаване, отчитане и съхранение, определени със
заповедите за определяне на съответните образци. Както в АУАН, така и в
наказателното постановление е посочено, че превозен билет №
*********/ТВУGF3 е издаден в нарушение на чл. 9а от Наредба № 1 от
30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, където е
посочено, че лицата, издаващи или попълващи документи по Закона за горите
или подзаконовата нормативна уредба, са длъжни да спазват точното и
правилно попълване на задължителните реквизити в съответните документи,
в т. ч. и в ПБ.
В случая и в АУАН и в НП се твърди, че жалбоподателят не посочва в
издадения от него превозен билет реалното количество дървесина
транспортирана с товарен автомобил СО 3582 ВР и ремарке ДК № ******. От
събраните по делото доказателства не се установява констатираното от
наказващия орган. Напротив, от приложените три превозни билета от
въззиваемата страна, несъмнено се установява, че те са първични спрямо
процесния превозен билет и установяват законния произход на 30
пространствени куб. м от превозвания дървен материал с товарен автомобил
МАН с ДК № ******** с прикачено ремарке с ДК № *****, което изцяло
подкрепя твърдението на жалбоподателя, че именно за толкова е издал ПБ.
Изводът, че останалите превозвани 10,0 пр.м.куб. дърва са натоварени заедно
с другите, в присъствие на жалбоподателя, който съставил и документ с
невярно съдържание не намира опора в съдържанието на нито един източник
на доказателствени факти.
Тук следва да се отбележи, че с оглед предписанията на разпоредбата на
чл.53, ал.1 от ЗАНН не е установено по безспорен начин осъществяване на
нарушението от санкционираното лице. Наказващия орган не е изпълнил
задължението си, вменено от цитираната разпоредба за разследване на
спорните обстоятелства. Липсват каквито и да е доказателства, които да са в
подкрепа на изложените в АУАН и наказателното постановление изводи. В
тази връзка Постановление № 10 от 28.09.1973 г. по н. д. № 9/1973 г., ППВС
категорично постановява, че доказателствената тежест по установяване на
нарушението лежи върху наказващия орган:
“... Във всички случаи, когато административнонаказващият орган
8
обсъжда събраните доказателства и възраженията на нарушителя, е
задължен да прецени необходимо ли е да извърши разследване на спорните
обстоятелства и ако е необходимо - да извърши такова, за да се установи
обективната истина още в тази фаза на процеса...”
Посочените обстоятелства, относно неподкрепяне с доказателства на
фактите и твърденията от страна на наказващият орган, както в АУАН, така и
в НП, водят до необоснованост и недоказаност на НП, относно твърдяното,
като извършено, нарушение от страна на ответника.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Районен съд-
Ботевград, въззивен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 347 от 20.08.2020г. на
инж. *****, Директор РДГ – София, упълномощен със заповед РД 49-
199/16.05.2011г. на Министъра на земеделието и храните, с което на Ц. И. Х.,
ЕГН **********, е наложена глоба в размер на 300.00 /триста/ лева, на
основание чл. 257, ал.1, т.2 и чл. 275, ал.1, т.2 от Закона за горите/ЗГ/, заповед
РД 49-199/16.05.2011г. на Министъра на земеделието и храните и чл. 53, ал.1
и ал.2 от ЗАНН, за нарушение на 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ във връзка с чл. 19а от
Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София
област в 14-дневен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
9