№ 7976
гр. София, 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДИМИТРИНКА ИВ.
КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря РУМЯНА П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20211110130708 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.318 и сл ГПК.
Образувано е по предявен от К. Б. ЯН. срещу ДЖ. Х. – албански гражданин иск за
развод с правно основание чл.49, ал. 1 от СК. В исковата молба се твърди, че страните са в
брак от 27.07.2017 г., като нямат от брака деца. От края на 2017 г. страните живеят
разделени, когато ответникът напуснал семейното жилище в с. Иваняне и напуснал
България. Ищцата не можела да се свържи с него. Не поддържали връзка.Преди година
ответникът се върнал в страната, не отседнал при ищцата. При проведен между тях разговор
се съгласил, че бракът им е изпразнен от съдържание и трябва да бъде прекратен. Ищцата
счита, че поради настъпилата продължителна фактическа раздяла бракът е дълбоко и
непоправимо разстроен и иска неговото прекратяване с развод. Твърди се, че страните са
правели опити за уточняване на отношенията си, като са заявили, че искат развод, но
ответникът не се явил в съда да се потвърди това тяхно решение. След прекратяване на
брака желае да възстанови предбрачното си фамилно име – Янакиева.
В съдебно заседание ищцата лично поддържа исковата молба и пледира за нейното
уважаване. Не претендира разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът ДЖ. Х. е депозирал отговор. В него
потвърждава желанието си за прекратяване на брака като дълбоко е непоправимо разстроен.
В съдебното заседание ответникът, редовно призован, не се явява. Представлява се
от адв. Б., която потвърждава желанието на клиента си за прекратяване на брака с ищцата.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Видно от удостоверение за граждански брак № **********, издадено въз основа на
акт за сключен граждански брак № 3357 от 27.07.2017г. на Столична община, район
Триадица, страните по делото са сключили граждански брак на 27.07.2017г. в гр. София.
При сключването му съпругата е приела да добави към своето фамилно име това на съпруга
си – Х..
Не е спорно между страните, че от брака нямат родени деца. Това обстоятелство се
1
установява от служебно извършените справки в НБДН.
От кредитираните показания на св. Катя Янакиева – майка на ищцата, се
установява, че съпрузите са живели заедно само два - три месеца след сключване на брака.
Живели са при нея във фамилната им къща в с. Иваняне. След това ответникът напуснал
семейното жилище и страната. Ишцата го търсела по телефона, но той не се обаждал.
Дошъл в страната през миналата година, за да подадат молба за развод, като при престоя си
в страната не бил отстеднал при ищцата. Свидетелката твърди, че където и да се намира
ответника не поддържа връзка с ищцата, не й изпраща средства, не са си купували нищо
докато са били семейство.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно чл.49, ал.1 СК всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е
дълбоко и непоправимо разстроен. В конкретния случая при така установените факти съдът
намира брачната връзка за невъзвратимо изпразнена от предписваното й от закона и добрите
нрави съдържание, поради което, като формална и ненужна, тя следва да се прекрати.
Страните са нарушили изискванията за взаимно уважение и разбирателство, както и за
съвместно съпружеско съжителство, визирани в чл. 14 и чл. 15 от СК, които обстоятелства в
своята съвкупност са довели до продължителната им фактическа раздяла.
Съобразно така установената фактическа обстановка съдът счита, че предявеният иск
за развод е основателен. Неразбирателствата между съпрузите и съпружеска фактическа
раздяла са разрушили трайно и необратимо семейната общност. Брачната връзка е
невъзвратимо изпразнена от предписваното й от закона и добрите нрави съдържание, поради
което, като формална и ненужна, следва да се прекрати без съдът да издирва и да се
произнася по въпроса за вината, доколкото такава претенция не е заявена от нито един от
съпрузите.
Съгласно чл.49, ал.3 от СК с решението за допускане на развода съдът се
произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал
това. По делото нито една от страните не е изявила такова желание, поради което съдът не
дължи произнасяне относно вината за състоянието на брачната връзка.
Според чл.322, ал.2, изр.2 ГПК с иска за развод задължително се предявяват и
разглеждат исковете за упражняване на родителските права, личните отношения и
издръжката на децата, ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и
фамилното име. Страните нямат родени от брака си деца, поради което съдът не се
произнася относно родителските права, личните отношения и издръжката на деца. Страните
не претендират издръжка един от друг и нито един от двамата не е заявил претенция по
чл.56 от СК за предоставяне на семейното жилище след развода, поради което и съдът не
дължи служебно произнасяне по тези въпроси.
Съгласно чл.53 СК „след развода съпругът може да възстанови фамилното си име
преди този брак”. По делото се установи, че жената е тази, която е променила фамилното си
име при сключването на брака, приемайки фамилното име на своя съпруг. Възстановяването
на предбрачната фамилия е субективно право на съпруга, който при сключването на брака е
приел новата фамилия, като становището на другия съпруг е ирелевантно. Ищцата изрично е
заявила желанието си след развода да продължи да носи предбрачното си фамилно име –
Янакиева. По изложените събражения съдът следва да постанови след развода ищцата да
носи предбрачното си фамилно име – Янакиева.
По разноските:
Съгласно чл.329, ал.1, изр.2 ГПК при липса на установена по делото вина на
съпрузите разноските остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили. Платената от
ищеца първоначална държавна такса следва да остане в негова тежест на основание чл.329,
ал.1, изр.2 ГПК. Държавната такса при решаване на делото по иска за развод в размер на
50,00 лв. следва да се възложи на двете страни поравно.
2
По изложените мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА ГРАЖДАНСКИЯ БРАК, сключен на между К. Б. ЯН., ЕГН
**********, и ДЖ. Х., роден на 23.11.1996г. , гражданин на Албания с Акт за граждански
брак № 3357/27.07.2017 г. на Столична Община – район Триадица, като ДЪЛБОКО И
НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН, на основание чл. 44, т. 3 вр. чл. 49, ал.1 СК.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака К. Б. ЯН., ЕГН **********, на
основание чл.53 СК, да носи предбрачното си фамилно име ЯНАКИЕВА.
ОСЪЖДА на основание чл.329, ал.1 ГПК К. Б. ЯН., ЕГН **********, с адрес с.
Иваняне, район Банкя, ул. „Св. Св. Кирил и Методий” №49 да заплати по сметка на
Софийски районен съд сумата 25,00 (двадесет и пет) лева-държавна такса при решаване на
делото по иска за развод.
ОСЪЖДА на основание чл.329, ал.1 ГПК ДЖ. Х., роден на 23.11.1996г.,
гражданин на Албания да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата 25,00
(двадесет и пет)лева-държавна такса при решаване на делото по иска за развод.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3