О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е №
08.01.2020г., гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно
заседание на осми януари
две хиляди и двадесета година, проведено в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
НИКОЛИНА ДАМЯНОВА
като разгледа докладваното от съдията Н. ДАМЯНОВА в. ч.
т. д. № 770
по описа на ВнАпС за 2019г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 274 и сл. ГПК, образувано по частна жалба на Ж.С.Т., представляван
от адв. В.Г. ***, срещу определение № 487/30.10.2019г., постановено по т. д. №
185/2019г. по описа на Добрички окръжен съд, с което е оставена без уважение
молбата на жалбоподателя, с правно основание чл. 83, ал. 2 ГПК, за
освобождаване му от заплащане на държавни такси и разноски в производството по
т. д. № 185/2019 г.
С доводи за
неправилност на обжалвания съдебен акт се претендира неговата отмяна и
постановяване на определение, с което да бъде уважено искането по чл. 83, ал. 2 ГПК. В жалбата се твърди, че имущественото състояние на ищеца Т., установено с
декларация за обстоятелствата по чл. 83, ал. 2 ГПК не обуславя възможност за
заплащане на държавни такси и разноски.
Частната жалба е
подадена в срок, от легитимирано лице, чрез валидно упълномощен процесуален
представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално
допустима.
Съставът на ВнАпС, като взе предвид данните по делото и
изложените в жалбата оплаквания, приема за установено следното:
Жалбоподателят,
който е с процесуалното качество на ищец в първоинстанционното производство, е
сезирал ОС – гр. Добрич с искане по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаването му от
заплащане на държавни такси и разноски още с исковата молба, с която същият,
заедно с още две физически лица, е предявил осъдителен иск с правно основание
чл. 226 от КЗ / отм./, за присъждане на обезщетение в размер на 200 000
лв., за претърпени неимуществени вреди от смъртта на неговия дядо Жан Тодоров
Попов, настъпила на 07.09.2016г., в гр. София, в резултат на ПТП, с участници:
Жан Тодоров Попов, като пешеходец, и лек автомобил марка „Деу“, модел „Лацети“
с ДК № СА 7949 АН, управляван от Румен Колев Пенков, ведно с акцесорна
претенция за законна лихва.
В обжалваното
определение първоинстанционният съд е приел, че от данните, обективирани в
подадената от ищеца декларация по чл. 83, ал. 2 от ГПК, не се установява, че
същият не е в състояние да заплати дължимата държавна такса и разноски.
Ищецът има
правен интерес да поддържа искането си за освобождаване от такси и разноски, на
основание чл. 83, ал. 2 ГПК, тъй като с Постановление № 244/2017 от
29.03.2017г. на Софийска градска прокуратура е прекратено досъдебно
производство ДП № 11412/2016г. по описа на СРТП-ОДП-СДВР, водено срещу лицето,
посочено в исковата молба като делинквент - Румен Колев Пенков, за престъпление
по чл. 343, ал. 1, б. ”б” от НК във вр. с чл. 342, ал. 1, предл. 3 от НК. С
влизане в сила на постановлението окончателно е отпаднала
възможността ищецът да бъде освободен от заплащането на държавни такси и
разноски, на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК, тъй като посочените в исковата
молба факти и обстоятелства по отношение на твърдения деликт, от който са
настъпили претендираните за обезщетяване вреди, са напълно идентични с
фактическа обстановка по ДП № 11412/2016г. по описа на СРТП-ОДП-СДВР, при която
пътно– транспортното произшествие между дядото на ищеца - Жан Тодоров Попов,
като пешеходец, и лекия автомобил, управляван от Румен Колев Пенков, е
квалифицирано като случайно събитие.
Съгласно
разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК, която е с подчертано социална функция, такси
и разноски по производството не се внасят от физически лица, които нямат
достатъчно средства да ги заплатят. При преценка за основателността на молбата
за освобождаване от такси и разноски съдът взема предвид: доходите на лицето и
неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация,
семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и
други констатирани обстоятелства.
Съвкупната преценка на всички
установени обстоятелства от кръга на посочените в чл. 83, ал. 2, т. 1 – т. 7 ГПК – гражданско, здравословно и имуществено състояние, съпоставени с размера
на дължимата държавна такса и предполагаемите разноски, не позволяват да се
направи обоснован извод, че ищецът не разполага с достатъчно средства за
заплащане на такси и разноски по инициираното исково производство. Ж.Т. е в
трудоспособна възраст /40 г./, трайно зает по трудово правоотношение, без данни
за здравословни проблеми, които да препятстват трудова дейност и да налагат
разходи за лечение. Същият не е женен, няма лица, към които да е задължен за
издръжка, притежава автомобил, обитава жилище, собственост на неговата майка /
по твърдения в ИМ/, т. е. не заплаща наем; няма данни за теглени банкови
кредити.
Следователно по отношение на жалбоподателя
не се установяват предпоставките на чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаването му от
заплащането на държавни такси и разноски.
Поради
съвпадение на правните изводи на двете инстанции за неоснователност на искането
по чл. 83, ал. 2 от ГПК, обжалваното определение следва да се потвърди.
Воден от
горното, ВнАпС, ТО, І-ви състав
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 487/30.10.2019г., постановено по т. д. №
185/2019г. по описа на Добрички окръжен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС,
при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК, в едноседмичен срок от съобщенията до
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.