№....................
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II-А въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет
и първи октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ
с участието на секретаря Емилия Вукадинова, като
разгледа докладваното от мл. съдия Димитров в. гр. д. № 4692 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 554657 от 05.12.2018г., постановено по гр. д. № 85638/2017г. по описа на Софийски районен
съд (СРС), е признато за установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че
ответникът дължи сумата от 24,08лв., представляваща цена за услугата дялово
разпределение за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „********, аб.
№ 048541, за периода 01.05.2014г.-30.04.2016г., като останалите кумулативно
съединени искове за признаване дължимостта на сумата от 338,58лв. за доставена
топлинна енергия за периода м.05.2013г.-м.04.2016г., както и дължима сума за
реално потребена енергия, отразена в обща фактура № **********/31.07.2014г.,
сумата от 97,71лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2014г.-11.04.2017г. и
сумата от 5,54лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2014г.-11.04.2017г. върху
главницата за дялово разпределение, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 29490/2017г. по описа на СРС, са отхвърлени.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е депозирана въззивна жалба от ищеца – „Т.С.“
ЕАД срещу първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени
предявените искове. Решението, в частта, с която е уважен искът за дялово
разпределение, не е обжалвано и е влязло в сила.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение. Поддържа
се, че съдът погрешно е приел, че за част от главницата е изтекла погасителна
давност, тъй като вземанията за суми по изравнителни сметки за отоплителен
сезон м. 05.2013г.-м. 04.2014г. ставали изискуеми през 2014г. Сочи се, че
съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия (в сила от 12.03.2014г.), клиентите на
топлинна енергия били длъжни да заплащат месечните суми в 30-дневен срок от
датата на публикуването им на интернет страница на продавача. Твърди се, че
публикуването на фактурите било удостоверено от нотариус със съставянето на
констативен протокол. Съобразно изложеното се моли решението да бъде отменено в
обжалваната част и да бъде поставено друго, с което да се уважат предявените
искове. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от въззиваемия ответник, с който се оспорва въззивната жалба.
Излагат се доводи за правилност на поставеното решение и се моли за неговото
потвърждаване. Претендират се разноски.
Софийски градски съд,
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните,
намира за установено следното:
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд
проверява правилността на първоинстанционното решение в рамките на релевираните
оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност,
допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми
на материалния закон (т. 1 на ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г.,
ОСГТК на ВКС).
Съобразно така установените си задължения, настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и е допустимо в обжалваната част.
За да достигне до извода за отхвърляне на предявените
искове, районният съд е приел, че задълженията за заплащане на топлинна енергия
представляват периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД и се
погасяват с кратката тригодишна давност, в който смисъл е и задължителната
практика на ВКС – ТР № 3/2012г. по тълк. дело № 3/2011г., ОСГТК. Приел е, че
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, което прекъсва давността
съгласно чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 116, б. „б“ от ЗЗД, е подадено на 10.05.2017г.
и всички вземания, чиято изискуемост е настъпила до 10.05.2014г. са погасени по
давност. Счел е, че посоченото от ищеца основание – издадената обща фактура, не
променя падежа на задълженията, тъй като съгласно чл. 32, ал. 2 от общите
условия в сила от 2014г., тази фактура обективира месечните задължения за целия
отчетен период, при съобразяване на резултата от изравнителните сметки и
добавяне на сумите за доплащане от потребителя, респ. изваждане на сумите за
връщане. По изложените съображения е приел, че сумата по общата фактура за
периода м.05.2013г.-м.03.2014г. в размер на 338,61лв. е погасена по давност. Поради отхвърляне на главния иск за
главница е отхвърлен и акцесорния иск за лихва за забава. По отношение на иска
за законна лихва върху вземането за дялово разпределение е прието, че в общите
условия не е предвиден срок за плащане на вземането от страна на потребителя,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. от чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, а по делото липсват доказателства за отправена покана.
Въззивният съд намира изводите на районния съд за
правилни и на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на решението.
Независимо от това обаче, с оглед релевираните оплаквания
във въззивната жалба, настоящият съдебен състав намира следното:
Действащата през процесния период нормативна уредба - чл. 155, ал. 1 ЗЕ,
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост
заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1/ на 11
равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни
вноски и 2 изравнителни - след изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006г.; 2/ на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата и една
изравнителна вноска; и 3/ по реална месечна консумация. Правилата за определяне
на прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително
консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са
уредени в действалите през исковия период Наредби за топлоснабдяването.
Анализът на цитираната нормативна уредба води до извод, че в случаите на
чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на
месечни вноски /равни или прогнозни / не са в зависимост от изравнителния
резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер.
Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в
установените за тях срокове, а води до възникване на ново вземане в полза на
една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената
суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество
топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали
начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от
стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в
края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в
полза на топлопреносното предприятие. При всички случаи, обаче, това
"изравнително" вземане е самостоятелно и различно от вземанията на
топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни /, а не се
касае до корекция на тези вноски със задна дата.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Т.С.“ ЕАД, одобрени с решение № ОУ001/07.01.2008г. на ДКЕВР,
месечните вноски за част от процесния период (до приемането на последващите
общи условия през месец февруари 2014г.) са дължими в 30-дневен срок след
изтичане на периода, за които се отнасят. Тези задължения са срочни, като по
силата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на настъпване
на изискуемостта, т. е. от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза
на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия, одобрени с решение № ОУ- 02/03.02.2014г.
на ДКЕВР, клиентите са длъжни да заплащат месечните вноски в 30-дневен срок от
датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството. С
публикуването клиентът се уведомява за задължението и неговия размер и то има
характер на покана. По силата на чл. 114, ал. 2 ЗЗД, когато е уговорено, че
вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в
който задължението е възникнало, т. е за процесиите главници, по отношение на
които се прилагат общите условия, приети през месец февруари 2014г., давността
тече от деня, в който съответното задължение е възникнало, т. е. от деня,
следващ изтичането на съответния месец.
Последната редакция на ОУ за продажба на ТЕ, одобрени с Решение №
ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР, в сила от 14.03.2014г., чл. 32 и чл. 33 дават
следната регламентация:
В чл. 32, ал. 2 от ОУ е посочено, че след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът
издава за отчетния период кредитни известия на стойността на фактурите по ал. 1
и фактура за потребеното количество ТЕ за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Според чл. 33, ал. 2, клиентите са длъжни да заплащат стойността
на фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено количество ТЕ за отчетния период в
30-дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на продавача.
Според чл. 33, ал. 4, продавачът начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2, ако не са заплатени в
срока по ал. 2.
Издаването на изравнителната сметка не променя срока, в който месечните
вноски стават дължими, а следователно и момента, от който започва да тече
погасителната давност за тях. Съгласно разясненията, дадени с ТР № 3/2011г. по
тълк. дело № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания“ по
смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 ЗЕ и цитираните по-горе
разпоредби от общите условия, вземанията на топлофикационното дружество
съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по
смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Следователно и вземанията на ищеца към
потребителите за заплащане на цената на използваната за битови нужди топлинна
енергия се погасяват с изтичане на 3-годишен давностен срок. Тригодишният срок,
посочен в чл. 111, б. „в“ ЗЗД, започва да тече от деня, в който всяко едно
месечно вземане е станало изискуемо - чл. 114, ал. 1 ЗЗД.
По изложените съображения, прогнозните месечни вноски за периода
м.05.2013г. - м.04.2014 г. се явяват погасени по давност, като това
обстоятелство не може да бъде променено от последващо издаване на нова обща/и
фактура/и. Издаването на такава фактура/и не променя настъпването на
изискуемостта по отношение на месечните вноски.
С оглед неоснователността на главния иск, неоснователен се явява и акцесорния
за лихви, както правилно е приел районният съд.
По отношение на иска за законна лихва за забава върху стойността на
услугата за дялово разпределение, правилно първоинстанционният съд е приел, че
в общите условия към договора не е предвиден срок за заплащането й, поради
което длъжникът изпада в забава след покана – чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото липсват
данни да е изпращана покана до насрещната страна, от което следва, че искът е
отхвърлен законосъобразно.
Въз основа на
тези правни съображения и с оглед на обстоятелството, че правният извод до
който въззивната инстанция е достигнала, съответства на правните съждения на
първоинстанционния съд и липсват други доводи във въззивната жалба, дейността
на настоящата съдебна инстанция е изчерпана и обжалваното решение следва да
бъде потвърдено.
Съдът
констатира, че в решението на първоинстанционния съд е изписан погрешно единния
граждански номер на ответника, като вместо правилния ********** е посочен **********, който всъщност е посочен и в исковата
молба, но в заявлението за издаване на заповедта за изпълнение и в молба от
15.04.2019г. ищецът изрично е посочил като правилен номерът – **********.
Поради това след връщане на делото в СРС следва да бъде проведено производство
по реда на чл. 247 ГПК за отстраняване на допуснатата грешка.
При този изход на спора, право на разноски за въззивното производство на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 3 ГПК, има въззиваемата страна. От
последната е направено искане за присъждане на разноски в размер на 200лв., представляващи
адвокатско възнаграждение, като е представен договор за правна защита и
съдействие, от който се установява, че сумата е заплатена в брой при
подписването му, поради което следва да бъде присъдена на въззиваемата страна.
Предвид цената на исковата претенция и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК решението на въззивния съд е окончателно.
По изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 554657 от 05.12.2018г., постановено по гр. д. № 85638/2017г. по описа на Софийски районен
съд, Първо гражданско отделение,
159-ти състав, в частта, с която са
отхвърлени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове на „Т.С.” ЕАД, ЕИК: **********, срещу Х.Г.Х., ЕГН: **********, с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Решението в частта, с
която е уважен искът за дялово разпределение, като необжалвано, е влязло в
сила.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Т.С.” ЕАД, ЕИК: *******,
със седалище и адрес на управление:***, да
заплати на Х.Г.Х., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 220 /двеста/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието
на трето лице – помагач на страната на въззивника „Т.С.“ ЕАД – „Х.и Р.“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи
на касационно обжалване.
След връщане на
делото в СРС следва да бъде извършена преценка за наличие на предпоставки за
провеждане на производство по чл. 247 от ГПК за поправка на очевидна фактическа
грешка в единния граждански номер на ответника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.