Р Е Ш Е Н И Е
№ 260019/ 01.02.2021 год. гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД - Търговско отделение в публичното
заседание на 17.11.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
при секретаря
Ели Тодорова, като разгледа докладваното
от съдия Р. СЛАВОВ в.т.дело №60 по описа за
2020 год., за да се произнесе с
решение, съобрази следното:
Производството е
по реда на чл.258 и сл ГПК.
Постъпила
е жалба от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ – ДОБРИЧ“
АД гр. Добрич, бул. „Трети март“ № 59,
ЕИК *********, представлявано от изп.директор С. К., чрез
пълномощникът си ю.к. П.П.-ищец по т.д. № 133/2019год. по описа на ОС-Добрич,
срещу постановеното решение по делото с № 135/19.10.2019год., с което
е отхвърлен предявения срещу «ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ“ АД гр.
Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258,
ЕИК *********, отрицателен установителен иск с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК за
установяване в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД гр. Варна, сумата от 103 048.28 лв.,
представляваща разлика в цената по ф-ра **********/12.02.2019 г. за период от
01.01.2019 г. – 31.01.2019 г. на стойност 538 373.55 лв.: Осъдил е „ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ – ДОБРИЧ“ АД гр. Добрич,
да заплати на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД
гр. Варна, сумата от 4 320.00 лв. представляваща адвокатско възнаграждение.
Счита
решението за нищожно, понеже не „обективира предмета на делото-т.е. че съдът се
произнесъл по непредявен иск: неправилно- поради нарушение на процесуалния и материалния закон
и необоснованост на същото, по изложени съображения, като се иска неговата
отмяна и постановяване на ново, с което искът да бъде уважен. Твърди , че неправилно съдът
е приел, че ответникът не е страна по спорното материално правоотношение. Това
е така, понеже спорната фактура е
издадена именно от ответника „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, поради което се
янвява надлежна страна по спора.
Насрещната страна „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, счита жалбата за неоснователна,
по изложени съображения.
В
настоящия процес на основнание чл.129 ал.4 вр. ал.2 ГПК, ищецът е уточнил предмета на делото,
респективно начина на формиране на
процесната сума от 103 048,28лв. Спорът е за начислената цена за доставена
през процесния период ел.енерия в общо количество от 2453777,3 кВтч за обектите на ищеца които
са захранвани на ниво средно напрежение, за които е начислена крайна цена на
ДПИ-0,22114лв./кВч. Счита, че доставената ел.енергия следва да се заплаща на
ответника при крайни цени за регулиран пазар. Претендираната като недължима
сума от 103 048,28лв. представлява разлика в цената на ДПИ на ел.енергия по
ф-ра **********/12.02.2019 г. за период от 01.01.2019 г. – 31.01.2019 г.-сумата
от 532760,81лв. –цена за доставчик от последна инстанция и цената за регулиран
пазар, по която стойността на доставеното количество енергия е в размер на 429
712,53лв. Становището на ищеца е, че
доставената ел.енергия следва да бъде заплащана по цени за краен потребител за
регулиран пазар, поради което и посочената сума, предмет на иска не се дължи.
В съдебно заседание жалбата се поддържа, съответно оспорва чрез процесуални
представители, както и чрез писмени бележки от пълномощниците на страните.
След като се съобрази с доказателствата по делото и взе
предвид становищата на спорещите страни, Варненският апелативен съд съобрази
следното:
Производството е образувано по предявен иск с правно
основание чл. 124 ГПК.
Търговско дело № 133/2019 г. по описа на Окръжен съд – Добрич е образувано
по искова молба на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ – ДОБРИЧ“ АД гр. Добрич, срещу „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД
гр. Варна с която е предявен отрицателен установителен иск за недължимостта на
сумата от 103 048.28 лв., представляваща разлика в цената по ф-ра
**********/12.02.2019 г.- за период от 01.01.2019 г. – 31.01.2019 г. на
стойност 538
373.55 лв.-стойност на доставена ел. енергия по цена за Доставчик от последна инстанция и стойността на
доставената ел.енергия по цени за регулиран пазар –сумата 429 712,53лв.
Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след
преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:
Страните не спорят относно следното:
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД гр. Варна, е издало дебитно известие № **********/12.02.2019
г. към ф-ра № **********/11.01.2019год. за доставена ел. енергия средно
напрежение за период от 01.01.2019 г. – 31.01.2019 г. на стойност 538 373.55
лв. на обекти, собственост на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ – ДОБРИЧ“ АД гр. Добрич: Процесната фактура е издадена за доставено количество
от 2453777,3кВч през процесния период ел.енергия на ниво средно напрежение за следните обекти на „ВиК Добрич” АД:
ПС Одринци аб.
№0222021, ПС Минково аб. № 0222087, ПС Приморци аб. №0125017, ПС Ватово
аб. №0222121, ПС Оброчище аб. №0815020, ПС Пастир аб. №0669034, ПС Шабла
аб. №0925030, ПС Еоричане аб. №0925030, ПС Македонка аб.№0748025, ПС Балчик аб.
№0815002. Това се установяа от представените приложение А към посоченото
дебитно известие, издадени за всеки от посочените по-горе обекти /стр.29-37 от
делото пред ДОС/. Представени са
Договори за промяна на страна на измерване на ел.енергия между Е.ОН БЪЛГАРИЯ МРЕЖИ АД и ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ ЕООД гр.Добрич,
сключени през периода 2012-2015год., за
отделните обекти на основание писмено заявление от страна на второто дружество.
По силата на тези договори, е променен начина на измерване от ниско на средно
напрежение, на посочените по-горе обекти на ищцовото дружество/стр.38-74/. Не е спорно, че ищеца е имал сключен договор
за доставка на електрическа енергия и координатор на балансираща група с „ЧЕЗ
ТРЕЙД БЪЛГАРИЯ“ЕАД. Представено е
Уведомление от 23.11.2018год. издадено на
основание чл.62 ал.6 ПТЕЕ до Електроразпределение Север АД от ЧЕЗ ТРЕЙД БЪЛГАРИЯ ЕАД, с което се
уведомява мрежовото дружество, че ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ДОБРИЧ АД няма
да бъде в балансиращата група на дружеството, считано от 01.12.2018год., поради
изтичане на договора /стр.75/. Не е
спорно, че доставката на ел.енергия за процесиня период е изпълнена от
„Енерго-Про продажби“АД, както и че договорът на ищеца с предишния доставчик на
ел.енергия „ЧЕЗ ТРЕЙД БЪЛГАРИЯ“ЕАД е изтекъл в края на м. ноември 2018год.:
Не еспорно, че след тази дата,
включително и през м.януари 2019год. ищецът е нямал сключен договор с друг
доставчик на ел.енергия на свободния пазар.
Пред настоящата инстанция съдът допусна и прие заключенията
на ССчЕ и СТЕ неоспорени от страните, които съдът приема за компетентно и
обективно изготвени.
Според заключението на ССчЕ, установената разлика между
дължимата сума за начислено количество 2453777,3 кВч потребена ел.енергия по
цена на ДПИ е 538 373,53лв. и
изчислената сума по цени за регулирания пазар 435 325,26лв., е сумата от
103 048,27лв. Задължението по дебитно известие № **********/12.02.2019
г. към ф-ра № **********/11.01.2019год. е осчетоводено в счетоводството на ищеца и по него е
ползван данъчен кредит в размер на 57 294,49лв.
По кредитна сметка 401
Доставчици, аналитична партида „Енерго-про Продажби“ АД е записано задължението
за доплащане по дебитно известие № **********/12.02.2019 г. в размер на
сумата 343 766,92лв.
Според заключението на СТЕ, следните обекти на „ВиК Добрич” АД, а именно- ПС Одринци аб. №0222021, ПС
Минково аб. № 0222087, ПС Приморци аб. №0125017, ПС Ватово
аб. №0222121, ПС Оброчище аб. №0815020, ПС Пастир аб. №0669034, ПС Шабла
аб. №0925030 ,ПС Еоричане аб. №0925030, ПС Македонка аб.№0748025, ПС Балчик аб.
№0815002 са присъединени и се
отчитат на ниво
Средно Напрежение. До
2015тод. посочените обекти са били на
ниво мерене ниско напрежение, като от техническа гледна точка е възможно да
минат отново на ниво ниско напрежение. За процесния период-м.01.2019год.,
обхванат от дебитно известие № **********/12.02.2019 г. посочените обекти на „Водоснабдяване и
канализация“АД Добрич, са част от балансиращата група на „Енерго-про
продажби“АД, в качеството му на доставчик от последна инстанция. В специалната
балансираща група на дружеството няма за членове обекти на клиент, присъединени
на ниво средно напрежение.
С оглед на
изложеното, следва да се направят
следните правни изводи:
Предявен
е ОУИ, по който в тежест на ответника е
да установи правомерното начисляване на процесната сума от 103 048,27лв. в
цената на доставената ел.енергия за м.януари 2019год. за посочените обекти на
ищеца. Твърдението на ответника е, че същият е доставил употребеното от
обектите на ищеца количество ел.енергия в качеството си на доставчик от последна инстанция. Следва да се
направи извод, че между страните не се спори, че е налице продажбено
правоотношение, както твърди и ищеца в ИМ, възникнало на основание ЗЕ и ПТЕЕ, с
предмет доставка на ел.енергия от страна на ответника, за посочените обекти на
ищеца,
Не
се спори между страните, че ответникът е доставил през м.януари 2019год. за
обекти на ответника, посочен в списък към ИМ и към уточняваща молба от 04.06.2020год.,
присъединени на ниво средно напрежение ел. енергия в количество от 2453777,3
кВч, която е фактурирана от „Енерго Про продажби“ на цена на доставчик от
последна инстанция на обща стойност 538 373,53лв. Следва да се отбележи,
че срещу така определения размер или начина на определяне на цената на
доставка на ДПИ ищецът не е направир
възражения. Напротив, същият изрично в исковата молба сочи, че начислената по
фактурата стойност е по цени от одобрена от КЕВР методика за ДПИ за всички
обекти. Спорът между страните се свежда до приложимата цена на консумираната от
ищеца ел.енергия, като ищецът счита, че потребената ел.енергия следва да се
остойностти по регулираните от КЕВР цени за крайни потребители, при която цена
общата стойност на потребената ел.енергия е сумата от 435325,26лв. Разликата
между двете стойности формира процесната сума от 103 048,27лв. Следва да се отбележи, че това е цена, когато
доставчика на ел.енергия има качество на краен снабдител на крайните
потребители –чл.94 а ал.1 ЗЕ.
Спори
се относно качеството на ответника като доставчик на ел.енергия на обектите на
ищеца. Становището на ищеца е, че дължимата цена за доставената ел.енергия от
ответника, е цената на регулирания
пазар, определена от КЕВР, като в този случай ответникът би имал качество на
Краен снабдител.
Относно
качеството на ищеца като доставчик на ел.енергия от последна инстанция, каквото
е становището на ответника и който е начислил за доставената ел.енергия през
м.януари 2019год. цени на доставчик от последна инстанция:
Не
е спорно и е известно, че „Енерго Про Продажби“АД притежава лицензия по чл.39
ЗЕ да е краен снабдител с електрическа енергия на територията на Североизточна
България, където са разположени и обектите на ищеца. Като такъв, същият е и
Доставчик от последна инстанция за посочената територия, поради следното:
Съгласно чл.39 ал.6 ЗЕ, Лицензия за доставка на електрическа енергия от
доставчик от последна инстанция за клиенти, които не са избрали друг доставчик,
или избраният доставчик не извършва доставка по независещи от клиента причини,
се издава на т.2- лицензианти за дейността снабдяване с ел.енергия от краен
снабдител - за клиентите, присъединени към съответната разпределителна мрежа, за територията на
действащите лицензии за обществена доставка и снабдяване от краен снабдител.
Спори относно качеството на ответника като доставчик на ел.енергия на обектите
на ищеца. Становището на ищеца е, че дължимата цена за доставената ел.енергия
от ответника, е цената на регулирания пазар, определена от КЕВР, като в този
случай ответника би имал качество на Краен снабдител.
Съгласно чл.94а ЗЕ-ДВ бр.38 от 2018год.,
Крайният снабдител осигурява снабдяването с ел. енергия на обекти битови и
небитови крайни клиенти присъединени на ниво ниско напрежение.., когато тези
клиенти не се снабдяват от друг доставчик. Следователно, клиенти на Крайния
снабдител през процесния период, могат да бъдат битови и небитови крайни клиенти,
присъединени към електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение..
Съгласно
чл.95а ал.1 ЗЕ, Доставчикът от последна инстанция осигурява снабдяването с
електрическа енергия на крайни клиенти, които не могат да бъдат клиенти на крайния снабдител по
чл.94а ал.1 ЗЕ, до избора на друг доставчик, или избраният доставчик не
извършва доставка по независещи от крайния клиент причини. Следователно, дали
ел.енергията се доставя от Краен снабдител, или от Доставчик от последна
инстанция, зависи от критериите, на които отговаря съответния краен
клиент. Т.е. един и същ доставчик на
ел.енергия може за едни клиенти да има качество на краен снабдител, а за други-
Доставчик от последна инстанция-като това зависи само от критериите, на които
отговаря съответния краен потребител.
При
разглеждане на условията, дали ищецът може да бъде клиент на краен снабдител,
каквото ае неговото становище, съдът съобрази следното: Според исковата молба,
както и от представените доказателства, следва да се направи извод, че до края
на м.ноември 2018год. ищецът е купувал ел.енергия за посочените обекти от
свободния пазар, от доставчика и търговец на ел.енергия „ ЧЕЗ ТРЕЙД
БЪЛГАРИЯ“АД. Това изрично следва от цитираното Уведомление от 23.11.2018год. издадено на
основание чл.62 ал.6 ПТЕЕ до Електроразпределение Север АД от ЧЕЗ ТРЕЙД БЪЛГАРИЯ ЕАД, с което се
уведомява мрежовото дружество, че ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ДОБРИЧ АД няма
да бъде в балансиращата група на дружеството, считано от 01.12.2018год., поради
изтичане на договора. Следователно, от 1.12.2018год.
ищецът е прекратил договорните си отношения с посочения доставчик на
електрическа енергия, като не се твърди и не са представени доказателства,
договорът да е бил подновен, или да е сключен договор с друг доставчик. При
това положение, съобразно чл.62 ал.6 пр.последно от ПТЕЕ, обектът на такъв клиент се прехвърля в балансиращата
група на доставчика от последна инстанция, считано от 1-во число на месеца,
следващ уведомлението. Това следва и от чл.104 от ПТЕЕ /ДВ бр.90/2015год./,
според която Доставчик от последна инстанция е лице, на което е издаден лиценз
съгласно ЗЕ и доставя ел.енергия в случаите, когато основния доставчик по
силата на договор за покупко-продажба не е в състояние да продължи да извършва
доставка поради ..или всякакво друго събитие, довело до временно, или трайно
преустановяване на доставката на ел.енергия, както и на крайни клиенти, които
не могат да бъдат клиенти на крайния снабдител до избора на друг доставчик.
Следователно, по силата на закона, от 01.12.2018год. обектите на „ВиК“АД
Добрич, са прехвърлени в балансиращата група на ответното дружество и то за
период, до избора на друг доставчик, респективно, включващ и процесния период.
Въпросът е, отговарят ли обектите на ищеца да бъдат клиенти на Краен снабдител,
за да бъде приложена цената на ел.енергия за регулирания пазар. Както се
посочи, не е спорно, че обектите на
ответника, за които е издадено процесното дебитно известие, са присъединени на
ниво средно напрежение.
Посочи
се по-горе, че според чл.94а ЗЕ-ДВ бр.38 от 2018год., Крайният снабдител
осигурява снабдяването с ел. енергия на обекти битови и небитови крайни клиенти
присъединени на ниво ниско напрежение.., когато тези клиенти не се снабдяват от
друг доставчик.
Съгласно
чл.95а ал.1 ЗЕ, Доставчикът от последна инстанция осигурява снабдяването с
електрическа енергия на крайни клиенти, които не могат да бъдат клиенти на крайния снабдител по
чл.94а ал.1 ЗЕ, до избора на друг доставчик.
Предвид установеното присъединяване на обектите на ищеца на ниво средно
напрежение следва да се направи извод, че не
са налице предпоставките по чл.94а ЗЕ-ДВ бр.38 от 2018год.. От това
следва извода, че са налице предпоставките на чл.95а ЗЕ, респективно, че
ответникът има качество на Доставчик от последна инстанция. Следва да се отбележи също, че разпоредбата
на чл.95а ЗЕ, вменява в задължение
на крайния доставчик на ел.енергия да
осигури снабдяването с ел.енергия на крайни клиенти, които не могат да бъдат
клиенти на Крайния снабдител-чл.94а ал.1 ЗЕ, до избор на друг доставчик. В този
случай, по силата на закона, същият има качество на Доставчик от последна
инстанция.
Предвид
изложеното, ответикът по възникналото продажбено правоотношение между страните
има качество на Доставчик от последна инстанция. Както се посочи, доставенто
количество ел.енергия, нейното остойностяване по определената цена на доставчик
от последна инстанция, не се оспорват от ищеца, като самият ищец сочи, че
същата е определена съгласно приетата от КЕВР методика. Предвид изложеното,
следва да се напрадви извод, че по повод на доставената ел.енергия за м.януари
е възникнало задължение към ответника в размер на 538 373,55лв. В подкрепа на този извод е и установеното от
ССЕ. Както се посочи, според заключението сумата по дебитно известие № **********/12.02.2019 г. към ф-ра №
**********/11.01.2019год.са осчетоводени от ищеца, включени са в дневниците за
покупки по ДДС и ищецът е ползвал данъчен кредит. Следва да се отбележи, че осчетоводяването на
издадените фактури, респективно ползването на данъчен кредит, следва да се
приеме за признаване на отразеното задължение по тях. Относно твърдението на
ищеца, за отправено искане до ответника за промяна на нивото на мерене на
процесните обекти: Следва да се отбележи, че от една страна такива
доказателства не са представени, а от друга, промяната на мереното на
доставената ел.енергия е в правомощията на оператора на
електроразпределителната мрежа „Електроразпределение Север“АД, поради което и
това твърдение е неотносимо към настоящия спор.
Предвид изложеното, следва да се направи извод, че ответникът съобразно
вменената му доказателствена тежест е доказал в процеса основанието и размера на вземането по дебитно
известие № **********/12.02.2019 г. към ф-ра № **********/11.01.2019год.,
издадени от „Енерго-Про-Продажби“АД, за
доставена ел. енергия средно напрежение за период от 01.01.2019 г. – 31.01.2019
г. на стойност 538 373.55 лв. С оглед
направения извод, предявения отрицателен установителен иск за недължимост на
сумата от 103 048,27лв., представляваща част от стойността на дебитно
известие № **********/12.02.2019 г. към ф-ра № **********/11.01.2019год.е
неоснователен и следва да се остави без уважение.
С
оглед на горния извод, въззивната жалба като неоснователна следва да се остави
без уважение.
Поради
съвпадане на крайните изводи на настоящето решение с първоинстанционното
решение, същото като краен резултат следва да бъде потвърдено. Разнноски: Предвид
неоснователността на жалбата, на въззиваемата страна се дължат направените
разноски. Представени са доказателства за извършени разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 4320лв. с
ДДС, като са направени и разноски в размер на 250 лв. за ССчЕ и 250лв. за
СТЕ. На основание чл.78 ал.3 ГПК, на
въззиваемата страна следва да се присъдят разноски за настоящето производство в
общ размер на 4 820лв.
По изложените съображения
Варненският апелативен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 135 от 29.10.2019год., постановено по т.д.№ 133/2019 г. по описа на
Добрички окръжен съд.
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ – ДОБРИЧ“ АД гр. Добрич,
бул. „Трети март“ № 59, ЕИК ********* да заплати на «ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ“ АД гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик“ № 258, ЕИК *********, сумата 4 820лв. /четири хиляди осемстотин и двадесет
лева/, представляваща съдебни разноски в производството пред въззивната
инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
ВКС в едномесечен срок от съобщението, при условията на чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.