МОТИВИ
към присъда по НОХД № 2469 по описа
на Варненския Районен съд за 2017
година, I състав.
Варненският районен прокурор е внесъл във ВРС обвинителен
акт, с който е повдигнал обвинение на Х.Й.К. за престъпление извършено по
чл.343 ал.3 пр.4 и пр.6, б.“а“, пр.2 вр. ал.1, б.“б“, вр. чл.342 ал.1, пр.3 от НК. Съдът е насрочил производството за разглеждане по реда на съкратеното
съдебно следствие, но предвид желанието на подс.К. и
неговия защитник, производството е проведено по общия ред.
По посоченият
обвинителен акт на 05.06.2017г. е образувано производство пред първа инстанция
срещу подсъдимия Х.Й.К. за престъпление извършено по чл. 343 ал.3 пр.4 и пр.6,
б.“а“, пр.2 вр. ал.1, б.“б“, вр. чл.342 ал.1, пр.3 от НК – за това, че на 20.11.2013г.
в гр. Варна при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Мазда
3» с per.
№ В 5571 НХ, нарушил правилата за движение, а именно по чл. 20 , ал. 1 от
Закона за движение по пътищата (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г.) и чл. 20, ал. 2
от Закона за движение по пътищата (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.), в следствие
на което по непредпазливост причинил средна телесна повреда на повече от едно
лице: на П.М.П., изразяваща се в счупване на гръдната кост, което обусловило
затруднение на движението на снагата за период не по- малък от 2- 2,5 месеца и
средна телесна повреда на С.С.И., изразяваща се в
счупване на 12 гръден прешлен, което обусловило трайно затруднение в движението
на снагата за период не по- малък от 4-5 месеца, като след деянието деецът (Х.Й.К.)
избягал от местопроизшествието.
Подсъдимият редовно призован за датата на съдебното
заседание се явява лично и с адв.П. ***, който
оспорва описаната в обвинителния акт фактическа обстановка и по същество
пледира за оправдаването на подс.К.. Твърди, че К. не
е управлявал автомобила в процесната вечер и нарушението на ЗДвП и допуснатото
ПТП не са негово дело.
РП - Варна, редовно призована за датата на съдебното
заседание, изпраща представител, който поддържа повдигнатото обвинение и по
същество пледира за налагане на наказание „Лишаване от свобода“, като бъде
отчетена обществената нетърпимост към този вид престъпления и поведението на
подсъдимия. Пледира и за налагане на наказание лишаване от право да управлява
МПС за срок от четири години.
При преценка на
събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
Подс. Х.Й.К. бил
собственик на лек автомобил „Мазда 3“
с per.
№ В 5571 НХ.
Той притежавал свидетелство за управление на моторно превозно средство за
категориите „В“ и „АМ“.
Към 20.11.13г., К.
живеел във фактическо съжителство със св. С.С.И..
Към 20.11.13г.
св. П.М.П. работел като таксиметров шофьор в „Ласиа –
М“
ООД. Той управлявал лек автомобил „Фиат Албеа“
с per.
№ В 0618 РХ,
който бил жълт на цвят.
Около
01,10ч. на 20.11.13г. кръстовището на бул. „Владислав
Варненчик“
с ул. „Отец Паисий" и ул. „Д-р Пискюлиев“
в гр. Варна било добре осветено и светофарната уредба, която била поставена на
него, работела. Пътното платно било сухо с дребнозърнест асфалт, без
вдлъбнатини и неравности. По бул. „Владислав Варненчик“
в същия град имало три ленти за движение на автомобилите в посока към центъра
на града.
На
20.11.13г.
в гр. Варна, св. П.М.П. управлявал лек автомобил „Фиат Албеа“
с per.
№ В 0618 РХ
по бул. „Владислав
Варненчик“
в посока от
„Мол
Варна“
към центъра на града. На предната дясна седалка на автомобила стоял св. П.Я.В.,
който бил употребил алкохол. Около 01,10ч. на същата дата в същия град, когато
св. П.П. стигнал до кръстовището на бул. „Владислав
Варненчик“
с ул. „Отец Паисий“ и ул. „Д-р Пискюлиев“,
спрял колата в дясната лента на пътното платно, тъй като светофарната уредба на
това кръстовище в посока центъра на града светела с червен
забраняващ сигнал. В средната лента на пътното платно на бул. „Владислав
Варненчик“
в посока от „Мол
Варна“
към
центъра на града, на кръстовището на булеварда с ул. „Отец Паисий“
и ул. „Д-р Пискюлиев“ спрял своя
автомобил „БМВ“ с per. № В 1346 НХ,
св. М.Б.К., тъй като светофарната уредба светела с червен забраняващ сигнал за
посоката, в която се движел. Той спрял колата си до тази на св. П.П.. На предната дясна
седалка в автомобила на св. К. пътувала св. Х.С.В..
Те видели автомобила, който управлявал св. П., че бил спрян в дясната лента до
техния. По същото време подс. Х.К. управлявал
лек автомобил „Мазда 3“ с per. № В 5571 НХ в
същия град в средната лентата на бул. „Владислав Варненчик“
в посока от „Мол
Варна“
към центъра на града. На предната дясна седалка до него в колата стояла св. С.И..
Св. В.
видяла в страничното дясно огледало на автомобил „БМВ“
с per.
№ В 1346 НХ
приближаването на автомобила, управляван от подс.
К.. Св. К. също видял приближаването му към неговата кола в същата лентата за
движение в огледалото за обратно виждане. Св. К. и св. В.
видели, че лекият автомобил „Мазда 3“ с per.
№ В 5571 НХ го управлявал подс. К.. Когато подс.
К. стигнал до кръстовището на бул. „Владислав Варненчик“
с ул. „Отец Паисий“ и ул. „Д-р Пискюлиев“,
въпреки че светофарната уредба, която се намирала там, продължавала да свети
със червен сигнал, в нарушение на чл.,20 , ал. 1 от Закона за движение по
пътищата (Йзм. -ДВ, бр. 43 от 2002 г.) „Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват." и чл. 20, ал. 2
от Закона за движение по пътищата (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) „Водачите на
пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението.", не задействал своевременно спирачките му, за да намали
скоростта на управлявания от него автомобил или да го спре, а сменил лентата за
движение, в която се движел, преминавайки в тази, в която бил спрял св. П. с
управлявания от него лек автомобил „Фиат Албея“
с рег.№ В 0618 РХ. Подс. К. задействал
със закъснение спирачките на управлявания от него автомобил „Мазда 3“
с per.
№ В 5571 НХ, а именно когато се намирал на разстояние по -
малко от 53 метра от спрения лек автомобил „Фиат Албея“
с рег.№ В 0618 РХ, в следствие
на което ударил с предната, челна част на лекия автомобил „Мазда 3“
с per.
№ В 5571 НХ,
задната част на спрения пред него лек автомобил
„Фиат Албея“
с рег.№ В 0618РХ. Към момента на удара подс. К. управлявал
лекия автомобил „Мазда 3“
с per.
№ В 5571 НХ със скорост 65-66км/ч. След удара и от
получения силов; импулс лекият автомобил „Фиат Албеа“
с рег.№ В 0618 РХ се придвижил напред от стоп лентата
приблизително до средата на кръстовището, а лекият автомобил „Мазда 3“
с per.
№ В
5571 HX
се придвижил близо до задната част на отхвърления напред лек автомобил „Фиат
Албеа" с рег.№ В 0618РХ. От импулсния удар, приложен в задната част на лекия автомобил
„Фиат Албеа“
с рег.№ В 0618 РХ, облегалката на шофьорската седалка се
деформирала, вследствие на което, на св. П.П. получил счупване на гръдната кост, което обусловило
затруднение на движението на снагата за период не по -
малък от 2- 2,5 месеца, св. П.В. получил контузия на главата, контузия на дясна
подбедрица, кръвонасядане, травматичен оток и ожулване по главата, травматични
отоци и кръвонасядания по задната повърхност на двете подбедрици, а св. С.С.И. - счупване на 12
гръден прешлен, което обусловило трайно затруднение в движението на снагата за
период не по
- малък от 4-5 месеца. От удара лекия автомобил „Фиат Албея“
с рег.№ В 0618 РХ се преместил напред по бул. „Владислав
Варненчик“
в посока центъра, като спрял почти в средата на кръстовището, а лекият
автомобил „Мазда 3“ с per. № В 5571 НХ спрял
непосредствено зад него. Предните части и на двата автомобила сочели в посока
към центъра на града. Св. К. и св.В., които
продължавали да стоят в спрелия автомобил „БМВ" с рег.№
В 1346НХ, видели удара на движещия се лек автомобил, управляван от подс.
К., в спрелия лек автомобил „Фиат Албея“ с рег.№ В 0618 РХ.
Те слезли от автомобила „БМВ“ с рег.№ В 1346 НХ
и отишли до спрелия автомобил „Мазда 3“ с per.
№ В 5571 НХ. Св. В. отворила предната дясна врата на
колата „Мазда 3“ с per. № В 5571 НХ и
видяла, че на предната й дясна седалка стояла св. И.. Последната казала, че до
нея стоял мъжа й. Св. Банкова погледнала към шофьорската седалка и видяла, че
на нея стоял подс.
К., и установила, че в колата миришело на алкохол. Подс.
К. слязъл от шофьорската врата на лекия автомобил „Мазда 3“
с per.
№ В 5571 НХ и тръгнал пеш в посока към Колхозния пазар, а св. И. слязла от
предната му дясна врата. Св. В., св. К. и св. В.
видели, че подс.
К. слязъл от шофьорската врата на лекия автомобил „Мазда 3" с per.
№ В 5571 НХ и тръгнал в посока към Колхозния пазар, а св. И. излязла от
предната дясна врата. Св. В. се опитал
да излезе от автомобила„Фиат Албея“ с рег.№ В 0618 РХ,
но след като не успял да отвори предната му дясна врата, свалил стъклото й и
излязъл през прозореца на тази врата. Тогава той чул, че св. П. викал. Св.И. отишла
при св. В. и му казала, че ако полицаи го попитал,
кой бил карал автомобила, да им кажел, че била тя. Св. Банкова и св. К. отишли
до лекия автомобил „Фиат Албея“ с рег.№ В 0618РХ
и видели, че
от счупеният му преден десен прозорец
излязъл св. В., а св. П. се опитал да стартира двигателя на колата. Св. В.
се притеснила да се запали автомобила и му взела ключовете, след което се
обадила на тел. 112, за да съобщи за случилото се. На подадения от нея сигнал
били изпратени полицейските служители при Сектор „Пътна полиция" при ОД на
МВР -
Варна -
св. С.З.С. и Я.Г.П.. Когато пристигнали на мястото на пътно -
транспортното произшествие, те видели, че имало следа от спирачка с дължина
около 7 метра в средната лента за движение на бул. „Владислав Варненчик“
в посока центъра на града, оставена от лекия автомобил „Мазда 3“
с per.
№ В 5571 НХ.
Към тях се приближила св. И. и им казала, че тя била управлявала лекия
автомобил „Мазда 3“ с per. № В
5571 НХ, а с нея пътувал мъжа й - подс.
К.. На мястото на инцидента била изпратена линейка с екип на ЦСМП- Варна, в
който била св. С.Е.Р. и шофьора на линейката- Д.Д.Д..
Св. И. седнала на шофьорското място в лекия автомобил „Мазда 3“
с per.
№ 5571НХ, за да решат и лицата от медицинския екип, че тя била управлявала
автомобила, въпреки че това не отговаряло на обективната истина. Св. Д. я
видял, че
стои на това място в колата и с линейката св. П.
и св. И. били откарани в МБАЛ „Св. Анна- Варна“.
След като св. Банкова, св. К. *** си тръгнали от мястото на пътно -транспортното
произшествие, подс. К. се върнал на него и заявил на св. С.
и св. П., че бил собственик на лекия автомобил „Мазда 3“
с per.
№ В 5571 НХ и бил пътник в него по време на пътно -
транспортното произшествие. На същата дата подс.
К. посетил също МБАЛ „Св. Анна – Варна“
с оплаквания за болки в ребрата.
От справката за
съдимост на подс.
К. е видно, че същият е неосъждан / реабилитиран по право/.
Съгласно
заключението на автотехническата експертиза приблизителният механизъм на пътно -
транспортното произшествие би могъл да бъде следния: лекият автомобил „Фиат
Албея“
се движи по ул. „Отец Паисий“ в посока към ул.
„Д-р Пюскюлиев“ в ранните часове на 20.11.13г.
При доближаване на кръстовището с бул. „Владислав Варненчик“
водачът на автомобила св. П. Митев П. спира, поради това че светофарната уредба
е излъчвала в неговата посока на движение - червен забраняващ сигнал ( към
материалите по досъдебното производство има данни за този ден и час, от
писмо с изх. № 94/20.02.2015г. на Общинско предприятие „ТАСРУД“ Варна
в какъв режим са работели светофарните системи на бул. „Владислав Варненчик“
и по- специално за именно този светофар въпреки че в късните часове след 23.00
или 24.00
часа,
светофарната система е работила в автоматичен регулиращ светлинен сигнал така
като се сочи, че този светофар е работел в режим на регулиране със сменящи се
светлини). Според Вещото лице
в това време и зад този автомобил се е движел друг лек автомобил марка „Мазда 3“
с водач С.И., която не възприема спрелия на кръстовището и пред нея лек
автомобил „Фиат Албея“ и го удря в
задната част фронтално. От удара двата автомобила се деформират -
лек автомобил „Фиат" в задната част отзад напред, а лек автомобил „Мазда-
3“
в предната
част, отпред назад. Следствие на удара двата
автомобила са се придвижили в посоката си на движение към колхозния пазар и са
спрели неуточнено точно къде в зоната на кръстовището с бул. „Вл. Варненчик“. По време на удара водачът на лек автомобил
„Фиат Албея“
сочи, че към момента на удара този автомобил е бил с изключена скорост - лостът
е бил на неутрално положение на скоростите. Пътниците в автомобилите са
получили телесни повреди, описани в СМЕ,
приложени към досъдебното производство. Водачът на лекия автомобил „Фиат
Албея“
не е имал техническа възможност да възприеме поведението на водача на идващия
зад него лек автомобил „Мазда – 3“
й не е могъл да реагира, за да се отдалечи от вероятното място на удара, след
като се намирал в покой. Според вещото лице водачът на лекия автомобил „Мазда – 3“,
вероятно си
е отклонил вниманието при движение и е допуснал да удари в задната част спрелия
на светофарната уредба лек автомобил „Фиат Албея“,
от който
удар са
последвали и описаните вреди по автомобилите и телесни повреди на пътниците и
водачите на автомобилите. Според вещото лице
по това време светофарната уредба е работила в режим на регулиране съгласно
писмо с изх. № 94/20.02.2015г. на Общинско предприятие „ТАСРУД" Варна.
Съгласно тройната автотехническа
експертиза механизмът на пътнотранспортното произшествие е следния: „От
удара таксиметровия автомобил се преместил напред по бул. „Владислав Варненчик“
в посока центъра, като спрял почти в средата на кръстовището, а лекият
автомобил „Мазда 3“ спрял непосредствено зад него. Вещите
лица приемат, че настъпил попътен челен сблъсък между две превозни средства,
едното от които предностоящото е в покой. Ударът е реализиран в предната, челна
част за движещото се, задноразположено МПС / Мазда 3/, а за намиращите се пред
него лек автомобил „Фиат Албеа", който е
в неподвижно състояние/покой, ударът е в
задната му част. След удара и от получения силов импулс лекият автомобил „ Фиат
Албеа“
се придвижва напред от стоп лентата приблизително до средата на кръстовището, а
лекият автомобил „Мазда 3“ се придвижва
близо до задната част на отхвърления напред лек автомобил „Фиат Албеа“.
От импулсния удар, приложен в задната част на автомобила, облегалката на
шофьорската седалка се деформира, а водачът на автомобила получава
телесните увреждания.
Скоростта на
движение на лек автомобил „Мазда 3“ с per.
№ В 5571 НХ
към момента на сблъсъка възлиза на 65-66км/час. Скоростта на лек автомобил
„Фиат Албеа“
с per.
№ В 0618 РХ
е нулева. Автомобилът към момента на сблъсъка е бил в покой. Дължината на опасната
зона за спиране на лек автомобил „Мазда 3“ с per.
№ В 5571 НХ,
при движение с изчислената скорост на движение възлиза на 52-53 м. Водачът на
лек автомобил „Мазда 3“ с per.
№ В 5571 НХ
е могъл да предотврати сблъсъка, ако е задействал спирачната система на
управлявания от него автомобил от разстояние по -
голямо от 53,00метра. Водачът на лек автомобил „Фиат Албеа“
с рег. №
В 0618 РХ
не би могъл да предотврати сблъсъка чрез потегляне напред с максимално
ускорение на автомобила.
Според
заключението на съдебномедицинската експертиза № 448-2014от представената по досъдебното
производство документация и показанията на свидетелите се установява, че на
20.11.2013г.
в резултат на ПТП като водач на лек автомобил св. П.М.П. получил разкъсно - контузна рана по
окосмената част на главата, счупване на гръдната кост, контузия на гръдния кош.
Счупването на гръдната кост е обусловило трайно затруднение в движението на
снагата за период не по - малък от 2 - 2,5
месеца. В своята съвкупност останалите описани травматични увреждания са
обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота.
От показанията на
свидетелите е видно, че непосредствено след получените травматични увреждания
св. П. е говорил: „Шофьорът на таксито силно викаше, викаше, че го боли и че не
може да стане...", „Водачът на таксито обясни, че е изчакал на стоп
линията и л.а. „Мазда 3" го ударил силно отзад",
от което следва, че не е изпадал в безсъзнание, т.е. не е налице разстройство
на здравето му временно опасно за живота в този смисъл.
Според
заключението на съдебно - медицинската експертиза
№ 359-2016 на св. С.С.И. на 20.11.2013г. в резултат
на ПТП тя получила гръбначномозъчна травма -
счупване на 12-ти гръден прешлен. Описаното травматично увреждане е резултат на
внезапно, форсирано сгъване на тялото в гръдния отдел на гръбначния стълб
напред. Същото обусловило трайно затруднение в движенията на снагата за период
не по -
малък от 4
- 5 месеца.
Съгласно
заключението на комплексната съдебномедицинска и автотехническата експертиза от
събраните материали се установява, че на 20.11.2013г. преди да настъпи ПТП в
лекия автомобил „Мазда“
са пътували Х.Й.К. - собственик на автомобила и С.С.И..
Непосредствено след настъпване на ПТП свидетел очевидец, опитвайки се да окаже
помощ на намиращите се в лекия автомобил „Мазда“
видял, че на предната лява седалка, предназначена за водача на моторното
превозно средство седял мъж – най -
вероятно собственика на автомобила, а на предната дясна седалка, предназначена
за превоз на пътник е седяла жена. Това се потвърждава и от другите свидетели -
очевидци възприели излизането на водача и пътника от лекия автомобил
„Мазда".
По делото липсват каквито и да било данни и твърдения, че в л.а.“Мазда“ е
пътувало трето лице. В следствие на
ПТП пътуващите в лекия автомобил „Мазда“ св. С.С.И. получила гръбначно мозъчна травма - счупване на 12
гръден прешлен, а Х.Й.К. е усетил силни болки в областта на ребрата, след което
посетил МБАЛ „Св. Анна – Варна“.
Според двете вещи лица анализирайки получените от С.С.И.
и Х.Й.К. увреждания може да се направи извода, че И. била пътник в лекия
автомобил, при което след възникване на ПТП
се реализирало внезапно, форсирано сгъване на тялото напред. От заключението на експерта
Д.Д. се установява, че е невъзможно предвид телесното
увреждане на И., същата да е управлявала л.а „Мазда“, тъй като по тялото и няма
следи от съприкосновение с волана на автомобила, а това е неизбежно при
форсираното сгъване на тялото и напред.
Съгласно заключението
на съдебномедицинската експертиза № 136-2016 на 20.11.2013г. в резултат на ПТП
като пътник в лек автомобил св. П.Я.В. получил контузия на главата, контузия на
дясна подбедрица, кръвонасядане, травматичен оток и ожулване по главата,
травматични отоци и кръвонасядания по задната повърхност на двете подбедрици.
Описаните травматични увреждания са в резултат на удари с или върху тъпи
предмети, респективно детайли на МПС при ПТП, реализирани в описаните области.
Според вещото лице в своята съвкупност са обусловили временно разстройство на
здравето неопасно за живота. Травматични увреждания от този вид отзвучават в
рамките на 2-3 седмици.
Според
протокола за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или
друго упойващо вещество в кръвта, в изпратената за изследване проба кръв, взета
от П.М.П. не се доказва наличие на етилов
алкохол в нея.
Според
протокола за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или
друго упойващо вещество в кръвта, в изпратената за изследване проба кръв, взета
от С.С.И. не се доказало етилов алкохол в нея.
Изложената
фактическа обстановка се установява от събраните в хода на разследването
доказателства: свидетелски показания, автотехническа експертиза, повторна
автотехническа експертиза, с изключение на мястото, където настъпил удара и
лицето, което управлявало лекия автомобил „Мазда 3“
с per.
№ В 5571 НХ, съдебномедицинска експертиза, допълнителна съдебно медицинска
експертиза, протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на
алкохол или други упойващи
вещества
в кръвта, справка
за съдимост и др.
Съдът изцяло кредитира
показанията на свидетелите В. и К. по делото, доколкото същите са
безпристрастни свидетели. Намирали са се на пътното платно и са наблюдавали от
непосредствена близост както кой от участниците в движението къде се е намирал,
така и последващите им действия. Наблюдавали са в огледалата за задно виждане
как автомобилът управляван от подс. К.
се приближава с висока скорост към техния автомобил и в последния момент
същия се е отклонил и блъснал в спрелия в дясно от автомобила на свидетелите
таксиметров автомобил.
Съдът намира, че показанията
на тези двама свидетели изцяло се подкрепят от заключението на изготвената и
приета по делото тройна АТЕ, която установява механизма на удара, причинените
по автомобилите вреди и начина на тяхното причиняване. Фактичедската
обстановка, която е описана по-горе се потвърждава и от приложената схема на организация
на движението изготвена от Община Варна.
Факта, че подс.К.
е избягал от местопроизшествието също се доказва от събраните по делото
свидетелски показания на участвалите в ПТП свидетели и св.В. и св.К.. Този факт
е установен по единствено възможния за това начин, чрез свидетелски показания
на очевидци на настъпилото ПТП. Показанията на тези свидетели се подкрепят и от
заключението на експерти Д-р Д.Д., който установява,
че не св.И. е управлявала л.а. „Мазда“ към момента на ПТП, предвид
уврежданията, които са и причинени. Същите безспорно не съответстват да са
получени на мястото на водача на лекия автомобил.
Действително по делото св.В. и
с.К. не разпознават подс.К. като водача на
л.а.“Мазда“, но това съдът намира за ирелевантно, доколкото не се спори че К.
се е намирал в автомобила и този факт е безспорно установен. Сам К. след като
се връща на местото на настъпване на ПТП заявява на органите на полицията, че
се е намирал в л.а. „Мазда“.
Съдът намира, че най -
вероятно показанията на св.В., че в автомобила управляван от К. силно е
миришело на алкохол, факт, който тя е установила след като се е приближила до
автомобила, водена от желанието си да установи дали пътниците са пострадали са достоверни.
Въпреки това не намира за нужно да ги обсъжда по-подробно, доколкото липсва
надлежно установяване на наличие на алкохол в кръвта на подс.К..
Съдът намира, че най-вероятно това е била и причината К. да избяга от
местопроизшествието.
Предвид времето и мястото на
ПТП съдът намира, че е налице щастлива случайност, че на ПТП е имало очевидци,
които са безпристрастни, имали се възможността да възприемат фактическата
обстановка, да окажат необходимата помощ и да съобщят незабавно за настъпилото
произшествие.
С гореописаното деяние подсъдимият Х.Й.К. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.343,
ал. 3, пр. 4 и пр.6, б.“а“, пр.2 вр. ал.1 б.“б“, вр. чл. 342, ал.1, пр. 3 от НК
за това, че на на 20.11.2013г.
в гр. Варна при управление на моторно превозно средство -лек автомобил „Мазда
3» с per.
№ В 5571 НХ, нарушил правилата за движение, а именно по чл. 20 , ал. 1 от
Закона за движение по пътищата (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г.) и чл. 20, ал. 2
от Закона за движение по пътищата (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.), в следствие
на което по непредпазливост причинил средна телесна повреда на повече от едно
лице: на П.М.П., изразяваща се в счупване на гръдната кост, което обусловило
затруднение на движението на снагата за период не по- малък от 2- 2,5 месеца и
средна телесна повреда на С.С.И., изразяваща се в
счупване на 12 гръден прешлен, което обусловило трайно затруднение в движението
на снагата за период не по- малък от 4-5 месеца, като след деянието деецът (Х.Й.К.)
избягал от местопроизшествието.
Престъплението
било извършено от подс. Х.К. при форма на вината непредпазливост по отношение
на ПТП и с пряк умисъл, по отношение на бягството от местопроизшествието. Подс.
Х.К. не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици – допускането
на ПТП и причиняването на средна телесна повреда на по-вече от едно лице, но е
бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Въпреки допуснатото ПТП е избягал от
местопроизшествието,у като не е съобщил за същото, не е оказал помещ на
пострадалите и не е останал на място за изясняване на фактическата обстановка.
Изложената фактическа обстановка,
както бе изложено по-горе, съдът намира за безспорно установена.
Разпитан в хода на съдебното
производство подсъдимия не се признава за виновен, като се опитва да отрича
участието си в ПТП и факта че е избягал от местопроизшествието.
След като
прецени всички релевантни по делото доказателства, съобразно нормата на чл. 14
от НПК - по отделно и в тяхната съвкупност, съдът намира, че подс.Х.Й.К. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 4 и пр.6,
б.“а“, пр.2 вр. ал.1 б.“б“, вр. чл. 342, ал.1, пр. 3 от НК.
За да приеме, че подс.К. е виновен
за горното деяние, съдът кредитира изцяло заключението на приетите по делото
Тройна Автотехническта експертиза, която определя механизма на настъпване на
ПТП, и по категоричен начин доказва, че ПТП е настъпило в следствие на
допуснати нарушения на правилата за движение по пътищата от страна на подс.К..
Подс.К. е пълнолетно, вменяемо
физическо лице, неосъждан.
Осъществявайки гореописаното деяние, същият е действал при
форма на вината – непредпазливост.
Като причина за извършване на деянието се установи
незачитане от страна на подсъдимия на установения в Република България правов
ред, досежно определяне на правилата за движение по пътищата.
При определяне наказанието на подс.К.,
съдът установи, че същият е пълнолетен, не е осъждан за престъпление, нито е
освобождаван от наказателна отговорност.
При индивидуализирането на наказанието, което е определено
на К., съдът отчита липсата на критично отношение у подсъдимия към извършеното
от него престъпление. Факта, че след допускането на ПТП подс.К.
е напуснал местоплоизшествието е отчетен като квалифициращ елемент на деянието,
но съдът намира, че отделно от това е нечовешко отношението на К., след като е
причинил телесни повреди на по-вече от едно лица да избяга без да се опита да
помогне на пострадалите или поне да се поинтересува от тяхното физическо
състояние. Безспорно е било ясно че има пострадали хора, доколкото удара между
двата автомобила е бил силен, и таксиметровия автомоби е бил изместен до
центъра на кръстовището, а отделно от това и двата автомобила са били силно
деформирани и в последствие бракувани – неподлежащи на възстановяване. Нещо
по-вече, той е напуснал местопроизшеснтвието като е оставил своята спътница да
се опита да заблуди органите на полицията за това кой е управлявал автомобила
му и да се опита да поеме вината за ПТП.
Нещо по-вече, до приключване на
съдебното производство пред настоящата инстанция, въпреки очевдните доказателства
установяващи вината на К., обсъдени по-горе, същия продължава да отрича вината
си и продължава да не проявява критичност към деянието си.
Смекчаващи отговорността
обстоятелства, съдът не установи.
Предвид изложеното и съдът наложи на подс.К. наказание „Лишаване от свобода за срок от две
години“ изпълнението на което следва да бъде ефективно, при първоначален общ
режим. Предвид нечовешкото си отношение към пострадалите и извършеното деяние
съдът намира, че за да се въздейства възпиращо и превъзпитаващо е наложително
същия да бъде изолиран от обществото за един по-продължителен срок. Следва да
се отчете и факта, че дори проведеното срещу него наказателно производство не
му е подействало позитивно и същия продължава да не осъзнава вината си.
При определяне на наказанието
лишаване от правоуправление, съдът намери, че следва да определи същото в
размер на четири години, като се съобрази най-вече с вината на подсъдимия, с
причинените имуществени вреди и степента на причинените телесни увреждания на
по-вече от едно лице, а също и с факта, че само благодарение на щастлива
случайност не са причинени и по-тежки телесни увреждания.
Съдът възложи на подсъдимия направените по делото разноски.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: