Р Е Ш Е Н И Е
№140/13.6.2019г. , гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателна колегия, в открито заседание на тринадесети
юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНЧО САВОВ
ЧЛЕНОВЕ:
СВЕТЛА ДАСКАЛОВА
РУМЯНА ПЕТРОВА
при секретаря Нели
Йовчева и в присъствието на прокурор Ивелина Бухлева - Ван Каутер,
като разгледа докладваното от съдия Даскалова ЧНД № 529 по
описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази:
Производството
е по реда на чл.30 и следващи от Закон за признаване, изпълнение и изпращане на
решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции
/ обн. ДВ бр.15/2010г./ ЗПИИРКОРНФС.
Предмет
на разглеждане е постъпило искане от Районен съд, Румъния, с което се моли за
признаване и изпълнение на Решение за плащане на финансова санкция, издадено от
Районен съд Сънниколау Маре , постановено на 01.03.2019 г. и влязло
в сила на 02.04.2019 г. срещу българския гражданин Б.Б. - р.*** г., последен
известен адрес ***.
В
съдебно заседание представителят на ВОП изразява становище, че са налице
предпоставките на закона за постановяване на решение, с което да се
признае решението за налагане на финансова санкция на лицето.
Засегнатото лице редовно
призовано, не се явява.
Адв.Панов, защитник на Б. застъпва
становището, че решението за налагане на финансова санкция следва да
бъде признато.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните прие
за установено следното :
От
приложеното по делото Удостоверение по чл.4 от Рамково
решение 205/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за
взаимно признаване на финансови санкции, се установява, че с
Решение на Районен съд Сънниколау Маре Румъния- Наказателно решение
№ 91 от 01.03.2019 г., влязло в сила на 01.04.2019 г., е наложена финансова
санкция по отношение на българския гражданин Б.Х.Б. - р.*** г. сумата от 1300 румънски
леи – представляващи съдебни разноски по наказателното дело пред тази
инстанция. По данни от Удостоверение по чл.4 от Рамково
решение 205/214/ПВР на Съвета, сумата която е наложена като
финансова санкция с решението е за това, че Б. е бил осъден за това,
че на 18.02.2017 г. управлявал л.а. БМВ с рег. № В 2935 ВХ без да притежава
свидетелство за управление, като представил свидетелство за управление на МПС,
български модел, на което са били посочени неговите лични данни. Горното
представлява престъпление, наказуемо по чл.335ал.1 и
чл.323 от Наказателния кодекс на Румъния. Постановено е да заплати
сумата в размер на 1300 леи, съдебни разноски за
разглеждане на делото в тази инстанция – Районен съд Сънниколау Маре по
дело № 949/295/2018 г.
Засегнатото
лице има местоживеене на територията на Република България в с.Лопушна, обл. Варна,
заявен от него като постоянен и настоящ адрес, видно от справката
НБД. Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1, т.1 от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и
решения за налагане на финансови санкции е несъмнено, че става въпрос за
решение за налагане на финансова санкция, тъй като се касае за влязъл в сила
акт на съдебен орган на държава – членка на Европейския съюз за налагане на
задължение за плащане на съдебни разноски по влязла в сила присъда за извършени
престъпления по НК на Румъния.
В графа вид и правна квалификация на престъпленията и законови
разпоредби, въз основа на които е издадено решението, в удостоверението
е отразено, че действията на лицето изпълват състава на чл.335 ал.1 от НК –
управление на МПС без свидетелство за управление на МПС, както и по чл.323 от НК- използване на официален документ, осъзнавайки факта, че е фалшифициран,
за произвеждане на правни последици. За разходи по съдебната процедура
довела до обявяване на решението Б.Б. е осъден да заплати
сумата от 1300 леи.
Съгласно разпоредбата на чл.3 ал.1 т.3 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за
налагане на финансови санкции е видно, че става въпрос за решение за налагане
на финансова санкция, тъй като се касае за влязъл в сила акт на съдебен орган
на държава-членка на Европейския съюз за налагане на задължение за плащане на
разходи по съдебна процедура, довели до постановяване на акта. От описанието на
извършеното от засегнатото лице е видно, че същият е осъден за престъпление по
транспорта- управление на моторно превозно средство без свидетелство за
управление, каквото той не притежава и използване на официален фалшифициран
документ. В случая не се изисква двойна наказуемост съгласно разпоредбата на
чл.30 ал.2 т.1 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за
конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции, тъй като
представлява нарушение на правилата за движение по пътищата- престъплението по
чл.335, ал.1 от НК и престъплението по чл.323 от НК- представлява такова и по
българския НК- чл.316 във вр. с чл.308, ал.2 от НК. С оглед квалификацията
на второто деяние, извършено от Б. – налице е изискването за
двойна наказуемост - хипотезата на чл.30 ал.1 и ал.3 от ЗПИИРКОРНФС.
От съдържанието на удостоверението се установява, че то
съдържа всички реквизити, предвидени както по чл. 4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета на Европа от 24.02.2005 год., така и според изискванията
на Приложение № 2 към Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения
за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции и
съответства на решението за налагане на финансова санкция.
Присъдените от съдебния орган на издаващата държава разноски за
съдебното производство, довели до решението представляват финансова санкция по
смисъла на чл.3 ал.1 т.3 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на
решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.
Не
са налице основанията за отказ за признаване на решението, посочени в чл. 35,
т. 1-11 Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация
или отнемане и решения за налагане на финансови санкции, тъй като:
представеното удостоверение е пълно, няма данни срещу същото лице и
за същото деяние в България или друга държава, различна от издаващата или
изпълняващата, да е издадено и/или изпълнено решение за налагане на финансова
санкция; изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското
законодателство; решението не се отнася за деяние, подсъдно на българското
законодателство; засегнатото лице не е с привилегия или имунитет по българското
законодателство, които да правят изпълнението на решението
недопустимо;решението не се отнася за деяние, извършено изцяло или отчасти на
територията на Р България; наложената финансова санкция е не по – малко от 70
евро; решението е по отношение на лице, което е административно – наказателно
отговорно; в удостоверението е изрично посочено, че производството е било
писмено и лицето е било уведомено съгласно законодателството на издаващата
държава за правото на обжалване. Следователно не са налице факултативни
основания за отказ по чл. 35, т. 1 – 10 включително. Засегнатото лице е било
уведомено за възможността лично, или чрез представител да обжалва решението,
както и относно сроковете за обжалване.
С
оглед горното актът следва да бъде признат и изпълнен. Тъй като финансовата
санкция е определена в румънски леи, съгласно чл.32, ал.1 във връзка с чл.16,
ал.8 от ЗПИИРКОРНФС следва да се определи равностойността й в български левове
по курса на БНБ за деня на постановяване на Решението за финансова санкция.
Решението е постановено на 01.03.2019 год. Равностойността на 1300 румънски леи
е 536 лева.
Варненският
окръжен съд приема, че са налице условията за признаване и изпълнение на
представеното Решение за финансова санкция, поради което и на основание чл. 32,
ал. 1 във връзка с чл. 16, ал. 7, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС следва да бъде признато и
изпратено за изпълнение.
На основание чл.38 от ЗПИИРКОРНФС е необходимо незабавно съдът да
уведоми компетентния орган на издаващата държава за признаване и
изпращане на решението за налагане на финансова санкция, на органа по чл.6 ал.2
– НАП – Варна за изпълнение по реда на ЗНАП и ДОПК, която с оглед на
разпоредбата на чл.22 ал.2 от цитирания нормативен акт следва незабавно да
уведоми съда за предприетите действия по изпълнение на решението. Копие от
уведомлението по чл.38 ал.1 да се изпрати на Министерство на правосъдието на
Република България.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 32, ал. 1 във връзка с чл. 16, ал. 7, т. 1
от ЗПИИРКОРНФС, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА наказателно решение
№ 91 от 01.03.2019 г. по дело № 949/295/2018 г. на съд Районен съд Сънниколау
Маре, Румъния, влязло в сила на 01.04.2019
г., с което е наложена финансова санкция по отношение на българския гражданин Б.Х.Б.
- р.*** г. сумата от 1300 румънски леи – представляващи съдебни разноски по
наказателното дело, която сума се равнява на 536 лева.
Копие от решението да се изпрати незабавно на ТД на НАП – Варна за
изпълнение, която следва незабавно да уведоми съда за предприетите действия по
изпълнението му.
Да се уведоми незабавно компетентния орган на издаващата държава –
Калин Михалаш –делегиран съдия в Отдел „Изпълнение на наказателни присъди“ при
Районен съд Арад- - Румъния, за признаването и изпращането на решението за
налагане на финансова санкция на компетентния орган – ТД на НАП – Варна, както
и за приключване на изпълнението на решението.
Копие от уведомлението по чл.38 ал.1 от ЗПИИРКОРНФС да се изпрати
и на Министерство на правосъдието на Република България.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 7 дневен
срок от днес пред Апелативен съд гр. Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ 1. 2.