РЕШЕНИЕ
Номер 95723.09.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаII състав
На 09.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Юлия Р. Бажлекова
Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от Лазар К. Василев Въззивно гражданско дело
№ 20203100502275 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 47317/16.07.2020 г., депозирана от Е. Д. М. с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Варна, ул. „Дубровник" № 36, ет. 6, ап. 16, срещу
Решение № 2633 от 26.06.2020 г., постановено по гр.д. № 21003 по описа на РС-Варна за
2019г., ГО, 17 съдебен състав, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу
„Национална електрическа компания" ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Триадица" № 8, представлявано от И.Т. Й., искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ за признаване за незаконно и отмяна
уволнението на ищеца, извършено със Заповед № 36/01.11.2019 г., за възстановяване на
ищеца на заеманата преди уволнението работа при ответното дружество „Национална
електрическа компания" ЕАД, както и за осъждане ответника да заплати на ищеца
обезщетение в размер на 1 541,29 лв. /хиляда петстотин четиридесет и един лева и
двадесет и девет стотинки/ за времето, през което ищецът е останал без работа, поради
незаконно уволнение, за периода от 01.11.2019г. до 19.12.2019г.
Във въззивната жалба се навеждат доводи за това, че атакуваният съдебен акт е изцяло
неправилен. Поддържа се, че съдът неправилно се е позовал на нормата на чл. 119 от КТ,
съгласно която трудовото правоотношение може да се измени с писмено съгласие между
страните, вместо да се позове на чл. 67, ал. 3 от КТ, която е специална спрямо тази по чл.
119 от КТ. Въззивникът твърди, че за преминаването от безсрочен към срочен трудов
договор, в едно и също предприятие, е необходимо изричното писмено желание на
работника, каквото жалбоподателят не е изразявал.
Въззивникът намира извода на Районен съд Варна, че трудовата му функция към
01.04.2019г. има сезонен характер, за едностранчиво и приемащо безусловно и безкритично
1
само твърденията на дружеството работодател, като излага подробни съображения в тази
насока, както и анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства. Твърди, че видно от всички материали по делото, може да се
направи заключение, че извършеното уволнение от страна на НЕК на основание чл. 325, ал.
1, т. 3 от КТ е в нарушение на принципа за добросъвестност, установен в чл. 8, ал. 1 от КТ и
е било предприето с цел да се избегне заплащане на обезщетение, дължимо поради
съкращение на щата в предприятието.
Твърди, че следва да бъде възстановен на работата, която е изпълнявал при работодателя,
тъй като по делото е останало недоказано, че функциите на позицията, която е заемал преди
прекратяването на процесното ТПО са прекратени. Сочи, че част от функцията „поддръжка
сгради“ съществува, а портиерите отпаднали като функция, защото има договор за охрана,
но такъв не е бил представен по делото. Твърди, че след прекратяване на трудовото му
правоотношение, според представените изменения на щатните разписания двете длъжности
„портиер, той и работник поддръжка сгради“ и „портиер, той и магазинер“ се закриват и се
създава една нова обединена длъжност - „магазинер, той и поддръжка сгради“, от което е
видно, че „поддръжка сгради“ остава като функция. Предвид това твърди, че не става ясно
как работодателят е избрал работника „портиер, той и магазинер“ да стане работник на
позиция „магазинер, той и поддръжка сгради“, а жалбоподателят да бъде съкратен и то не
на основание намаляване на обема на работа.
Жалбоподателят моли за отмяна в цялост на атакуваното решение, както и да бъдат уважени
предявените от него искове. Претендира и сторените разноски в двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263 от ГПК, въззиваемото дружество е депозирало отговор на
въззивната жалба, в който сочи, че намира жалбата за допустима, но за неоснователна,
като счита атакуваното съдебно решение за правилно. Оспорва изцяло изложените съждения
на въззивника, като твърди, че същите не кореспондират с обективната истина и
действителната правна логика.
Намира за правилен извода на съда, че страните могат да сключат срочен трудов договор по
своя воля, ако договорът се сключва за изпълнение на временни, сезонни или краткотрайни
работи. Сочи, че е ноторно известен факт, че Почивна станция „Енерго 1“ е обект, който
работи през активния летен сезон, като част от социалната програма на дружеството с цел да
осигури на служителите на предприятието място за почивка през лятото. Сочи, че сезонният
характер на работата не е бил оспорен от жалбоподателя в първоинстанционното
производство, нито са били представени доказателства, оборващи тази теза. Твърди, че от
представените в първа инстанция щатни разписания се е доказало, че жалбоподателят
винаги е изпълнявал сезонни длъжности в предприятието, както и че същите са били
съкратени.
В заключение счита, че в хода на първоинстанционното производство дружеството е успяло
2
да докаже, че прекратяването на трудовото правоотношение с въззивника е извършено при
спазване на законовите изисквания на КТ, поради което счита атакуваното решение за
правилно и законосъобразно. Моли за отхвърляне на въззивната жалба и за потвърждаване
на Решение № 2633 от 26.06.2020 г., постановено по гр.д. № 21003 по описа на РС-Варна за
2019г., ГО, 17 съдебен състав. Претендира и сторените в настоящото производство разноски,
включително и юрисконсултско възнаграждение.
В проведеното открито съдебно заседание въззивникът, редовно призован, чрез адвокат Ст.
поддържа въззивната жалба, като заявява, че по делото са спорни два момента – първият е
желанието на служителя да премине от безсрочен на срочен трудов договор на една и съща
позиция в предприятието, а вторият е сезонният характер на заеманата от него длъжност.
Поддържа, че по делото не са представени доказателства за изричното желание на
служителя да премине на срочен трудов договор, а от събраните доказателства не се доказва
заеманата длъжност да има сезонен характер.
Въззиваемият, редовно призован за същото съдебно заседание, чрез юрисконсулт М.
поддържа отговора на въззивната жалба, като сочи, че аргументите на въззивника са
частични и се базират на части от доказателствения материал по делото. Моли за
присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски в двете инстанции.
Съдът, като взе предвид направените в жалбата оплаквания и възраженията на
въззиваемия, и съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, констатира следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
1, т. 2 и т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ от Е. Д. М. против „Национална електрическа
компания" ЕАД.
В исковата молба ищецът Е. Д. М. твърди, че с ответното дружество е в трудовоправни
отношения, считано от 31.10.2011 г., като осъществявал трудовата си дейност в Почивна
станция „Енерго 1", гр. Варна, к.к. „Св. Св. Константин и Елена". Първоначално бил
назначен като общ работник, а след това с допълнителни споразумения му било възлагано
изпълнението и на други функции: „работник, поддръжка сгради" /Допълнително
споразумение № 113/02.12.2011 г./, „работник, поддръжка сгради" и „функциите на общ
работник" /Допълнително споразумение № 1/29.03.2012 г./, „портиер" / 15.10.2012 г.-
01.01.2013 г./, като от 14.11.2013 г. до датата на прекратяване на ТПО - 01.11.2019 г. бил на
длъжност „портиер, той и работник поддръжка на сгради", като през различните периоди с
допълнителни споразумения към трудовия му договор бил на 4 или 8 часов работен ден. С
Допълнително споразумение № 7/31.12.2018 г., считано от 01.01.2019 г. работното му време
до 01.04.2019 г. било на 4 часов работен ден с основно трудово месечно възнаграждение
310,00 лева, като останалите параметри на ТД останали непроменени, включително и
безсрочния му характер. На 01.04.2019 г. бил повикан да подпише ново споразумение към
трудовия му договор, с което се уговаряло преминаване на 8 часов работен ден.
Допълнителното споразумение включвало и клауза за промяна на трудовия договор - от
безсрочен на срочен за срок до 01.11.2019 г. Ищецът твърди, че не е възприел наличието на
посочената клауза при подписването на допълнителното споразумение и е подписал
последното без осъзнаване на това обстоятелство. Заявява, че при подписването на
допълнителните споразумения работниците били поставяни в ултимативни условия, като
били заплашвани с уволнение при отказ да подпишат такива. Изтъква, че трудовото му
правоотношение било прекратено на 01.11.2019г., на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 от КТ, с
изтичането на срока, уговорен с допълнителното споразумение. Поддържа, че не е отправил
3
писмено волеизявление до ответното дружество, предхождащо подписването на
Допълнителното споразумение от 01.04.2019 г., че желае безсрочния му ТД да бъде
трансформиран в срочен. Твърди, че трудовите му задължения не са имали и нямат сезонен,
временен или краткотраен характер, както и че и при намаляването на обема на работа през
зимните месеци е имало необходимост от поддръжка на станцията. Счита, че при
извършеното от страна на ответното дружество уволнение на основание чл. 325, ал. 1. т. 3 от
КТ е нарушен принципът за добросъвестност, установен в чл. 8, ал.1 от КТ, тъй като
работодателят е злоупотребил с предоставените му от закона права, за да не бъде изплатено
обезщетение, поради съкращаване обема на работа в предприятието, или работника да не се
ползва от правата си при трудоустрояване поради намалена трудоспособност. Съобразно
изложеното моли за уважаване на предявените искове.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна „Национална електрическа Компания" ЕАД
депозира отговор на исковата молба, в който оспорва исковите претенции като частично
допустими, но неоснователни и необосновани. Оспорва по основание и по размер исковете
по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 от КТ, а счита, че искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ следва да бъде
отхвърлен, без да бъде разглеждан по същество. Смята прекратяването на трудовото
правоотношение с ответника за правилно и законосъобразно, като оспорва фактическите
твърдения на ищеца. Не оспорва обстоятелството, че с ищеца е възникнало валидно трудово
правоотношение въз основа на сключен срочен трудов договор № 80/31.10.2011 г. с
уговорен тримесечен изпитателен срок, считано от 01.11.2011 г., по силата на което
Михайлов е бил назначен на длъжност „общ работник", с място на работа Почивна станция
„Енерго 1 - гр. Варна, к.к. „Св. Св. Константин и Елена", както и че с допълнителни
споразумения били уговаряни промени в длъжността на последния. Сочи, че с последвало
четвърто поред Допълнително споразумение № 7 от 05.06.2012 г. договорът на ищеца е
станал безсрочен, на длъжността „работник поддръжка сгради". Твърди, че още при
постъпването на работа ищецът е бил наясно, че почивният дом е със сезонен вид и характер
работа. Заявява, че договорите на почти всички служители се сключват само като срочни
договори за сезонната работа, в подкрепа на което сочи предоставено по делото щатното
разписание за ПС „Енерго 1“ гр. Варна, к.к. „Св. Св. Константин и Елена" за 2019 г. Твърди,
че станцията работи ефективно само през летния сезон, поради което почти всички
длъжности са сезонни и срочни, като най-дългият период на срок на договор е 7 месеца, а
най-краткия 3 месеца. Поддържа, че ищецът е бил добре запознат със сезонността на
работата на почивната станция. Позовава се на представените по делото 12 броя
допълнителни споразумения, които намира, че формират извода, че през годините бившият
служител е бил напълно наясно, подписвайки всяко едно от тях, че длъжностите му са
сезонни, поради функционалността на мястото, в което работи. Счита за напълно
законосъобразна предприетата от работодателя промяна на основанието на договора с
лицето - чл. 68, ал. 1, т. 1 и ал. З от КТ, с оглед утвърденото ново щатно разписание за
период от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 година. Оспорва като неоснователни и необосновани
твърденията на ищеца, че сключеният с него срочен трудов договор за извършване на
сезонна работа е довел до нарушаване от страна на „НЕК“ ЕАД на нормите на трудовото
законодателство. Намира за безспорно наличието на условията за приложение на чл. 68,
ал.1, т.1 и ал. 3 от КТ. Оспорва изцяло като необосновани и недоказани твърденията на
ищеца, че само неговото трудово правоотношение е било прекратено, както и тези за
наличие на неетично поведение от страна на управителя на станцията. В подкрепа на
законосъобразността на действията на работодателя изтъква наличието на утвърдено ново
щатно разписание, в което е закрита единствената щатна бройка на длъжността „портиер,
той и работник, поддръжка сгради". Оспорва като недоказани твърденията на ищеца, че
прекратяването на трудовия договор е във връзка с предстоящото му явяване пред ТЕЛК.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените от ищеца искове като
неоснователни и недоказани, а искът по чл.344, ал.1, т.2 от КТ- да не бъде разглеждан или да
4
бъде отхвърлен. В условията на евентуалност моли за точно определяне размера на
обезщетението по чл. 225, ал. 2 от КТ. Претендира присъждането на разноски.
Съдът е допуснал изменение на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, по
искане на процесуалния представител на ищеца чрез намаляване на размера му, като същият
следва да се счита предявен за сумата от 1 541,29 лв., поради което производството по
посочения иск е прекратено с протоколно определение от същата дата в частта за разликата
над сумата от 1 541,29лв. до пълния предявен размер от 1 800 лева.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора, и като взе предвид събрания и приобщен по
делото доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл.
235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:
Не е спорно по делото, a и от приобщения трудов договор № 80/31.10.2011г., се установява
по несъмнен начин, че между страните е учредено трудово правоотношение, по което
въззивникът е бил назначен на длъжност „Общ работник“, както и това, че със Заповед №
36/01.11.2019г. на Изпълнителния директор на „НЕК“ ЕАД, чиято законност се оспорва в
настоящото производство, трудовото правоотношение между страните е било прекратено на
основание чл. 325, ал. 1, т. 3 от КТ.
От посочения по-горе трудов договор се установява, че Е.М. е бил назначен на посочената
длъжност, като договорът е сключен за неопределен срок, на основание чл. 70, ал. 1 вр. с чл.
67, ал. 1, т. 1 от КТ.
От приобщените към делото Допълнителни споразумения към трудовия договор между
страните се установява, че от 05.12.2011г. служителят е бил назначен на длъжност
„Работник поддръжка сгради“, като договорът е изменен на основание чл. 119 и чл. 70, ал. 1,
т. 1 от КТ – тоест правоотношението е останало безсрочно.
На 09.04.2012г. страните са се договорили служителят да изпълнява и функциите на
длъжност „общ работник“, като правоотношението между тях отново е останало безсрочно.
На 05.06.2012г. страните са сключили ново допълнително споразумение, с което служителят
е останал на длъжност „Работник, поддръжка сгради“ и ТПО отново е останало безсрочно.
На 12.10.2012г. между „НЕК“ ЕАД и Ем. М. е сключено ново допълнително споразумение
към ТД № 80/31.10.2011г., съгласно което служителят е преминал от длъжност „Работник,
поддръжка сгради“ на длъжност „Портиер“, като за пръв път между страните е предвиден и
срок на договора, а именно до 31.12.2012г.
На 01.01.2013г. страните са сключили Допълнително споразумение, съгласно което
служителят е преминал от длъжност „Портиер“ на длъжност „Работник, поддръжка сгради“,
като трудовото правоотношение между тях отново е предвидено като безсрочно, а
основанието за сключването му е било чл. 119, във връзка с чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ.
5
На 14.11.2013г. между „НЕК“ ЕАД и Ем. М. е сключено ново допълнително споразумение
към ТД № 80/31.10.2011г., съгласно което Михайлов е преминал от длъжност „Работник,
поддръжка сгради“ на длъжност „Портиер, той и работник, поддръжка сгради“, като
правоотношението е запазило безсрочния си характер.
На 24.08.2017г. страните са изменили размера на договореното между тях трудово
възнаграждение на служителя, като останалата част от съществуващото между тях трудово
правоотношение е останало непроменено. Размерът на възнаграждението е бил променен и с
допълнително споразумение от 01.06.2018г., като безсрочният характер на договора отново
е бил запазен.
На 01.01.2019г. страните са сключили ново допълнително споразумение, съгласно което са
предвидили, че Михайлов, изпълняващ длъжност „Портиер, той и работник, поддръжка
сгради“ ще полага труд в размер на 4 часа на ден, до 01.04.2019г., а трудовото му
възнаграждение е било намалено на 310 лева. При това допълнително споразумение
трудовият договор отново е останал безсрочен по смисъла на чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ.
На 28.03.2019г. страните са сключили допълнително споразумение към ТД №
80/31.10.2011г., съгласно което е изменено трудовото възнаграждение на служителя, като
същото е увеличено до 342 лева. Като основание за изменение на договора е посочен чл.
119, във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от КТ, но страните не са предвидили
преминаване от безсрочен в срочен договор помежду си. Видно от приложеното по
делото допълнително споразумение, въпреки посоченото основание, страните са
изменили единствено размера на възнаграждението на работника.
На 01.04.2019г. страните са договорили поредното изменение на трудовия договор между
тях, като служителят е преминал от 4 часов работен ден на 8 часов такъв, като в допълнение
вече е предвиден и срок на договора до 01.11.2019г., а основанието за изменението на ТПО е
било чл. 119, във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от КТ.
От заключението на вещото лице се установява, че размерът на евентуално дължимото
обезщетението по чл. 225, ал.1 КТ за периода от 01.11.2019г. до 19.12.2019г. е в размер на 1
541,29 лв. /хиляда петстотин четиридесет и един лева и двадесет и девет стотинки/.
Заключението е прието от съда, доколкото същото е било пълно, обективно и компетентно
дадено, и доколкото страните не са възразили срещу приемането му.
От Удостоверение с изх. № 84 от 18.11.2019г., издадено от „НЕК“ ЕАД е видно, че М. е
работил в дружеството от 01.11.2011г. до 01.11.2019г. без прекъсване, като е заемал
длъжност „Портиер, той и работник, поддръжка на сгради“ от 14.11.2013г. до
01.11.2019г.
От Справка за актуално състояние на всички трудови договори на лицето Е. Д. М. , издадена
на 16.06.2020г. от ТД на НАП – Варна е видно, че същият няма сключен трудов договор
6
след дата на прекратяване на процесното ТПО – 01.11.2019г.
По делото е разпитана като свидетел Св. Р. Т., заемаща длъжност „Управител на почивна
станция“ при ответното дружество, която твърди, че служителят винаги е заемал длъжности
в предприятието, които са имали сезонен характер.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд достигна до следните
правни изводи:
По предявения иск с правно осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ:
Съгласно Определение от 10.03.2020г., с което РС Варна е разпределил доказателствената
тежест между страните, в тежест на „НЕК“ ЕАД, в условията на пълно и главно доказаване,
е било да докаже законосъобразността на извършеното уволенение. Видно от Заповед №
36/01.11.2019г., правоотношението между страните е прекратено на основание чл. 325, ал. 1,
т. 3 от КТ, съгласно който Трудовият договор се прекратява, без която и да е от страните да
дължи предизвестие, след изтичане на уговорения между тях срок. За да бъде
законосъобразно така извършеното уволнение, то следва по делото да се установи, че
правоотношението между страните е било със срочен характер.
Видно от приложения по делото Трудов договор № 80/31.10.2011г., страните са сключили
помежду си трудово правоотношение с правно основание чл. 70, ал. 1 във връзка с чл. 67, ал.
1, т. 1 от КТ, тоест трудовото правоотношение е възникнало като такова за неопределен
срок. Такова е било правоотношението и към момента, в който е сключено Допълнително
споразумение между тях от дата 01.04.2019г., съгласно което служителят е преминал от 4
часов работен ден на 8 часов такъв, като в допълнение е предвиден и срок на договора до
01.11.2019г., а основанието за изменението на ТПО е било чл. 119, във връзка с чл. 68, ал. 1,
т. 1 и ал. 3 от КТ. Видно от писмените доказателства по делото, в това число и изходящо от
въззиваемото дружество Удостоверение с изх. № 84 от 18.11.2019г., за периода от
14.11.2013г. до 01.04.2019г., служителят е заемал без промяна длъжността „Портиер, той и
работник поддръжка сгради“, като трудовият му договор е бил за неопределен срок.
Предвид това, не би могло да се направи заключение, че длъжността на М. е имала сезонен
характер по смисъла на чл. 68, ал. 3 от КТ, съгласно който срочен трудов договор по ал. 1, т.
1 се сключва за изпълнение на временни, сезонни или краткотрайни работи и дейности,
както и с новопостъпващи работници и служители в обявени в несъстоятелност или в
ликвидация предприятия.
В тази връзка, и като съобрази качеството на служител с ръководни функции в почивната
станция, на основание чл. 172 от ГПК, съдът намира показанията на свидетелката Т. за
несъответстващи на приетите по делото писмени доказателства, поради което и не им дава
вяра. Също така, не следва да се приеме, че щом почивната станция е преминала на сезонен
принцип на работа, то всички предвидени длъжности на служителите имат сезонен
характер. Такова заключение не би могло да се изведе от горепосоченото предложение на
управителката на почивната база, тъй като видно от него, последната е посочила, че все пак
на работа следва да остане постоянно работник, като за тази цел е предложен именно
въззиваемият М. да бъде назначен на длъжността „Портиер, той и поддръжка сгради“.
Като взе предвид горното, настоящият състав на съда намира, че към дата 01.04.2019г.
съществуващото между Е.М. и „НЕК“ ЕАД трудово правоотношение е било безсрочно, по
смисъла на чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ.
7
Съгласно чл. 67, ал. от 3 КТ, трудовият договор за неопределено време не може да се
превръща в договор за определен срок, освен по изричното желание на работника или
служителя, изразено писмено, което означава, че освен документираното съгласно
изискванията на чл. 119 от КТ споразумение за промяна на съдържанието на трудовото
правоотношение, е необходимо и съставянето на отделен документ, който да съдържа
изричното желание на работника трудовият договор за неопределено време да се промени в
договор за определен срок.
Казано по друг начин, за да се приложи горепосоченото законово ограничение за
превръщането на безсрочния в срочен трудов договор за определено време, се изисква
наличието на следните предпоставки: писмено изразено волеизявление на работника или
служителя, отправено до работодателя, което трябва ясно и безусловно да изразява волята
му за превръщане на безсрочния в срочен трудов договор за определено време;
волеизявлението на работника или служителя трябва да предхожда по време сключването на
споразумението по чл. 119 КТ; същото трябва да е различно от споразумението между
страните по чл. 119 КТ, като то трябва да бъде отделно направено, а не да се извлича от
подписаното от работника или служителя споразумение по чл. 119 КТ. В този смисъл
Решение № 284 от 7.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1154/2010 г., III г. о., ГК и Решение № 53
от 19.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2907/2013 г., IV г. о., ГК.
Тъй като към момента на изменение на правоотношението между страните – 01.04.2019г.,
трудовият договор между тях е имал безсрочен характер, в тежест на „НЕК“ ЕАД е било да
докаже наличието на условието за изключване на забраната по чл. 67, ал. 3 от КТ, а именно
наличието на изричното, писмено желание на работника, което да е отправено до
работодателя и да е достигнало до него. Видно от събрания по делото доказателствен
материал, такова изрично писмено желение не е приложено, а съдът го е извел от
сключеното Допълнително споразумение между страните по реда на чл. 119 от КТ,
доколкото в същото е предвидено изменение на договора от безсрочен в срочен и
служителят собственоръчно е подписал споразумението. Както беше посочено и по-горе,
недопустимо е изричното желание на работника или служителя да се извлича от
подписаното между него и работодателя споразумение по чл. 119 КТ. Това е така, тъй като
нормата на чл. 67, ал. 3 от КТ е предвидена именно с цел да се създаде гаранция, че
трудовите права и задължения ще бъдат осъществявани добросъвестно от работодателите, в
качеството им на традиционно по-силна страна в трудовите правоотношения. С това
изискване законодателят цели да подчертае, че инициативата за превръщане на безсрочния в
срочен трудов договор е на работника или служителя и той действително го желае.
При липса на изрично такова желание от страна на служителя М., съдът намира, че
трудовото правоотношение между страните е запазило безсрочния си характер, поради което
така извършеното уволнение на посоченото основание в Заповед № 36/01.11.2019г. на
Изпълнителния директор на „НЕК“ ЕАД - чл. 325, ал. 1, т. 3 от КТ е незаконосъобразно и
следва да бъде отменено.
По предявения иск с правно осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ:
По делото не се установи срочния характер на заеманата от работника длъжност преди
уволнението. Предвид това и при така формирания извод на съда относно
незаконосъобразността на извършеното уволнение, основателна се явява и претенцията на
въззивника (ищeц от първоинстанционното производство) за възстановяването му на
заеманата преди уволнението длъжност.
Искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ също е обусловен от заключението на съда относно
8
законосъобразността на извършеното уволнение. В тежест на ищеца е да докаже, че след
атакуваното уволнение е останал без работа за претендирания от него период, както и
размерът на трудовото си възнаграждение, въз основа на което да се изчисли дължимото
обезщетение. От приложената Справка за актуално състояние на всички трудови договори
на лицето Е. Д. М. , издадена на 16.06.2020г. от ТД на НАП – Варна е видно, че същият няма
сключен трудовод договор след датата на прекратяване на процесното ТПО – 01.11.2019г.
до датата на предявяване на иска. Видно от приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза, размерът на дължимото обезщетението по чл. 225, ал.1 КТ за периода от
01.11.2019г. до 19.12.2019г. е в размер на 1 541,29 лв. /хиляда петстотин четиридесет и един
лева и двадесет и девет стотинки/.
При това положение, съдът намира, че претенцията на Михайлов за заплащане на
обезщетение по чл. 225 от КТ се явява доказана по основание и размер, поради което следва
да бъде уважена.
Поради несъвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното
първоинстанционно решение следва да бъде отменено.
Относно съдебно-деловодните разноски:
Поради несъвпадащ резултат от разглеждането на делото по същество, въззивният съд
следва да ревизира произнасянето по отношение на разноските.
При този изход от делото, претенцията на въззивника за компенсация на разноските,
направени за защита във въззивното и първоинстанционното производство, следва да бъде
уважена. Страната е сторила разноски за адвокатско възнаграждение и в двете съдебни
инстанции, като за всяка от тях е заплатила хонорар в размер на 820 лева. За така платените
възнаграждения, въззивникът е приложил списъци на разноските си по чл. 80 от ГПК и в
двете инстанции, както и договори за правна помощ и съдействие, имащи характер на
разписка – арг. от т. 1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. И в двете инстанции насрещната
страна, чрез процесуалния си представител, е направила възражение за прекомерност на
претендираните от ищеца и впоследствие въззивник разноски. Настоящият състав, като
съобрази че са предявени три обективно кумулативно съединени иска, спецификата на
правната материя и обема на доказателствения материал, намира, че делото не се
характеризира с ниска правна и фактическа сложност. Същo така, претендираните
адвокатски възнаграждения са изчислени към минималните размери, определени в чл. 7 ал.
1, т. 1 и ал. 2 от и Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид това, съдът счита, че адвокатските хонорари, заплатени от въззивника, не са
прекомерни, поради което и не следва да бъдат намалени по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК.
В тежест на въззивното дружество, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, следва да се възложат
дължимите държавни такси за двете съдебни инстанции, както следва – по сметка на РС
Варна сумата от 161.65 лева, от които по 50 лв. за всеки от неоценяемите искове по чл. 344,
ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ и 61.65 лв. по иска с основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ. По сметка на
ОС Варна сумата от 80.83 лева, от които по 25 лв. за всеки от неоценяемите искове по чл.
344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ и 30.83 лева по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ.
9
По сметка на РС Варна следва да се присъдят и разноските заплатени от бюджета на съда за
изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза по делото.
Водим от изложените мотиви, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 2633 от 26.06.2020 г., постановено по гр.д. № 21003 по описа на РС-
Варна за 2019г., ГО, 17 съдебен състав, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА уволнението на Е. Д. М. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ул.
„Дубровник" № 36, ет. 6, ап. 16, извършено със Заповед № 36/01.11.2019г. на Изпълнителния
директор на „НЕК“ ЕАД, на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 от КТ, ЗА НЕЗАКОННО и като
такова го ОТМЕНЯ.
ВЪЗСТАНОВЯВА Е. Д. М. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ул.
„Дубровник" № 36, ет. 6, ап. 16 на заеманата от него преди уволението длъжност „Портиер,
той и работник поддръжка сгради“ при „Национална електрическа компания" ЕАД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Триадица" № 8.
ОСЪЖДА „Национална електрическа компания" ЕАД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Триадица" № 8 да заплати на Е. Д. М. с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Варна, ул. „Дубровник" № 36, ет. 6, ап. 16 сумата от
1 541.29 лв. /хиляда петстотин четиридесет и един лева и двадесет и девет стотинки/,
представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа на основание чл.
225 от КТ.
ОСЪЖДА „Национална електрическа компания" ЕАД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Триадица" № 8 да заплати на Е. Д. М. с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Варна, ул. „Дубровник" № 36, ет. 6, ап. 16 сумата от
1 640 лв. /хиляда шестстотин и четиридесет лева/, представляваща сторените от него
съдебно-деловодни разноски за две инстанции.
ОСЪЖДА „Национална електрическа компания" ЕАД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Триадица" № 8 да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт дължимите държавни такси и разноски, направени от бюджета на съда, а
именно: по сметка на Окръжен съд Варна сумата от 80.83 лв. /осемдесет лева и
осемдесет и три стотинки/, представляваща държавна такса за въззивното обжалване; по
сметка Районен съд Варна сумата от 161.65 лв. /сто шестдесет и един лева и шестдесет
и пет стотинки/, представляваща държавна такса за първоинстанционното производство,
както и сумата в размер на 100 лв. /сто лева/, представляваща платени разноски от
бюджета на съда за възнаграждение на вещо лице по изготвена съдебно-счетоводна
експертиза.
Настоящото решение подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок, считано от 23.09.2020г.
Председател: _______________________
Членове:
10
1._______________________
2._______________________
11