№ 3502
гр. София, 17.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:А.Е.Х.
при участието на секретаря С.С.Ц.
като разгледа докладваното от А.Е.Х. Гражданско дело № 20211110172353
по описа за 2021 година
Производството по настоящото дело е образувано по подадена от С.Д., ЕГН
**********, искова молба насочена против /фирма/, ЕИК **********, с която е
предявена искова претенция с правно основание чл. 128, ал. 2 КТ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 2500.00лв. – неизплатено трудово
възнаграждение за периода м.03.2020г. – 22.07.2020г., ведно със законна лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата.
Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че
между страните са били налични трудови правоотношения за периода 18.10.2019г. –
22.07.2020г., по силата на които е престирал труд на длъжността „майстор,
производство на тестени изделия“. Сочи се, че трудовото правоотношение е
прекратено на 22.07.2020г. на основание чл. 325, ал. 1 КТ по взаимно съгласие на
страните, но ответното дружество не е изплатило на ищеца трудовите възнаграждения
за периода м. март 2020г. до 22.07.2020г. в размер на 2 500.00лв., която сума била
формирана на база дължимото се и уговорено между страните месечно трудово
възнаграждение в размер на 571.00лв.
Исковата молба, приложенията към нея и разпореждането по чл. 131, ал. 1 ГПК
са връчени на ответното дружество редовно по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК 24.01.2021г.,
доколкото във върнатото в цялост съобщение е отразено, че фирмата е напуснала
адреса, вписан в ТР, преди две години. Отговор на исковата молба не е постъпил.
Съдът като съобрази доводите на страните, материалите по делото и закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ
В тежест на ищеца е да докаже по делото, че за процесните месеци между
страните са били налични валидни трудови правоотношения, по силата на който е
престирал труд в полза на ответното дружество. На следващо място ищецът следва да
установи по делото и размера на дължимото му се трудово възнаграждение за всеки
един от индивидуализираните в исковата молба месеци.
В тежест на ответното дружество е да докаже плащане на претендираните от
ищеца трудови възнаграждения.
1
В проведеното по делото открито съдебно заседание процесуалният представител
на ищеца формулира искане за постановяване на неприсъствено решение. Настоящият
съдебен състав, като съобрази, че ответникът не е депозирал отговор по исковата
молба, не е изпратил представител в първото по делото съдебно заседание без да е
направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, както и че от събраните
по делото доказателства може да се направи извод за основателност на заявените
искови претенции, намира че са налице предвидените в процесуалния закон
предпоставки за постановяване на неприсъствено решение, с което заявената искова
претенция да бъде уважена.
По разноските.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 1, т.
2 ЗАдв. ответното дружество следва да заплати на адв. Г. Д. Г., възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ, което по аргумент от чл. 7, ал. 2, т.2 от Наредба № 1
от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер на
405.00лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответното дружество следва да заплати по
сметката на Софийски районен съд сумата от 100.00лв. – държавна такса.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: /адрес/
да заплати на С.Е.М., ЕГН **********, на основание чл. 128, т. 2 КТ, сумата от
2500.00лв. – неизплатено трудово възнаграждение за периода м.03.2020г. –
22.07.2020г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба
17.12.2021г. до окончателно изплащане на сумата.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК **********, на основание чл. 78, ал. 1 във вр. с чл. 38,
ал. 1, т. 2 ЗАдв., да заплати на адв. Г. Д. Г., сумата от 405.00лв. – адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК **********, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, да заплати
по сметката на Софийски районен съд сумата от 100.00лв. – държавна такса.
Решението, по аргумент от чл.239, ал. 4 ГПК, не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2