Решение по дело №910/2024 на Административен съд - Пловдив

Касационно производство по чл.63в ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на „УСБАЛАГ Селена“ ЕООД срещу решение № 352 от 11.03.2024 г., постановено по АНД № 6752 по описа на Районен съд Пловдив за 2023 година, с което е потвърдено наказателно постановление № НП-75 от 30.10.2023 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, с което на „Университетска специализирана болница за активно лечение по акушерство и гинекология Селена“ („УСБАЛАГ Селена“) ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, [улица], представлявано от управителя А. Д. В., на основание чл.229, ал.3 ЗЗ е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл.2, ал.1 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ.

Според касатора обжалваното решение е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. Иска се отменя на обжалваното решение.

Ответникът чрез процесуалния си представител в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли да се потвърди решението на районния съд като правилно, както и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение да се потвърди първоинстанционното решение като правилно.

Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, и от страна по делото, за която обжалваното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, е неоснователна поради следните съображения:

За да потвърди наказателното постановление, районният съд е приел, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства по несъмнен начин е доказано процесното административно нарушение, АУАН и наказателното постановление отговарят на формалните изисквания на ЗАНН като издадени от компетентни органи, притежаващи нужните правомощия за извършените от тях действия, при съставяне АУАН и при издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Според районния съд АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 ЗАНН и не създава неяснота, която да ограничава правото на защита на нарушителя и правото по чл.44 ЗАНН, АУАН е съставен, след като представителят на дружеството е бил надлежно поканен. Според районния съд наказателното постановление съдържат задължителните реквизити по чл.57 ЗАНН и не са налице съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на нарушителя, и възраженията на жалбоподателя в тази насока са преценени като изцяло неоснователни и необосновани. Спазени са според съда сроковете по чл.34 ЗАНН. Според районния съд заплатената от пациентката сума в размер на 700 лева за „индивидуално наблюдение до възстановяване след извеждане от реанимация или манипулация – 7 часа“ съответства на чл.344, ал.1, т.1 от Националния рамков договор за медицинската дейност 2020-2022 г. и не би могло да се изисква заплащане на професионални здравни грижи съгласно Наредба № 1 от 08.02.2011 г. Според районния съд в чл.24а от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ лимитативно са изброени допълнителните услуги, които могат да искат пациентите срещу заплащане, а наредбата е нормативен акт по прилагането на Закона за здравето и детайлизира заложените в закона принципи за зачитане на икономическите права на пациента. От друга страна, съдът е установил, че стойността на заплатените от пациентката дейности е изчислена с утвърдената в ценоразписа на лечебното заведение стойност за услуга „допълнителен индивидуален пост/друг помощен персонал“, но в ценоразписа не са посочени отделните дейности, включени в тази услуга. Очевидно е според районния съд, че заплатените дейности са извън обхвата на лимитативно изброените за допустими в Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ допълнителни услуги и съставляват основни професионални дейности на медицинската сестра съгласно чл.3 от Наредба № 1 от 08.02.2011 г. за професионалните дейности, които медицинските сестри, акушерките, асоциираните медицински специалисти, зъботехниците и здравните асистенти могат да извършват по назначение и самостоятелно, но противно на застъпеното от жалбоподателя становище, според районния съд непосочването на тази норма (чл.3 от Наредба № 1 от 08.02.2011 г.) в АУАН и в наказателното постановление не съставляват съществено нарушение на процесуалните правила, защото тази норма е била изцяло смислово възпроизведена в Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на „УСБАЛАГ Селена“ ЕООД, чието съдържание е изрично посочено в АУАН и наказателното постановление. Съответно районният съд е приел, че не са налице дефицити при описанието на фактите, ясно е посочено естеството на нарушението, времето и мястото на неговото извършване, начина на засягане на правата на пациента и незачитане на неговите икономически права. Като неоснователно е прието възражението на жалбоподателя, че в случая се касае за повече от едно нарушение, защото заплатените дейности касаят едно лице, платени са по повод еднократния му прием по спешност в лечебното заведение и са следствие на еднократно взето решение за начисляване на отделни дейности, липсващи в утвърдения ценоразпис и включени в услугата „индивидуално наблюдение до възстановяване след извеждане от реанимация или манипулация“. Правилно според районния съд е приложена санкционната норма на чл.229, ал.3 ЗЗ, която е в минимален размер, тъй като нарушението е извършено за първи път, поради което за безпредметно е преценено да се коментират възраженията на жалбоподателя доколко наказващият орган се е съобразил с изискванията на чл.27 ЗАНН. Според районния съд процесното нарушение не съставлява маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН с оглед обществената значимост на засегнатите обществени отношения, свързани с осигуряване на навременна и достъпна медицинска помощ на нуждаещите се пациенти, както и предвид размера на заплатената от пациента сума от 700 лева, която не е незначителна и която изобщо не е следвало да бъде плащана.

Решението е правилно. Въз основа на правилно установени факти и след преценка на всички събрани по делото доказателства районният съд е направил обосновани и съответни на материалния закон изводи, които се споделят напълно от настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни, като на основание чл.221, ал.1 АПК препраща и към мотивите на първоинстанционния съд.

Касационната инстанция намира за правилен и обоснован извода на районния съд, че в АУАН и наказателното постановление вмененото на касатора административно нарушение е описано в достатъчна степен ясно, конкретно и точно, съответно че не е нарушено или ограничено правото на защита на нарушителя, впрочем, реализирано в пълен обем. Правилен е извода на съда, че заплатената от пациентката услуга „индивидуално наблюдение до възстановяване след извеждане от реанимация или манипулация“ не е сред лимитативно изброените в чл.24а от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ и не може да бъде квалифицирана като посочената в чл.24а, ал.1, т.2 допълнителна услуга „допълнително обслужване, свързано с престоя на пациента в лечебното заведение, извън осигурените здравни и общи грижи – самостоятелен сестрински пост“, както твърди процесуалният представител на касатора, защото в утвърдения в лечебното заведение ценоразпис липсва описание на дейностите, включени в услугата „индивидуално наблюдение до възстановяване след извеждане от реанимация или манипулация“, от една страна, а от друга страна, липсва идентичност между двете допълнителни услуги – по ценоразписа и по наредбата.

В този смисъл изводите на районния съд са в съответствие с установените факти и приложимите материалноправни норми. Районният съд е направил обосновани изводи, почиващи върху безспорно установени факти, по отношение на които между страните няма спор и не е съществувал такъв от самото начало на административнонаказателното производство. Съгласието на пациентката да заплати услугата е ирелевантно за съставомерността на административното нарушение по чл.229, ал.3 ЗЗ, нито има значение за преценката относно приложението на чл.28 ЗАНН.

Предвид всичко изложено касационната инстанция намира, че не е налице касационно основание по чл.348, ал.1 НПК и обжалваното решение следва да бъде ос­тавено в сила като валидно, допустимо и правилно. Затова и на основание чл.221, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, ХХII касационен състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 352 от 11.03.2024 г., постановено по АНД № 6752 по описа на Районен съд Пловдив за 2023 година.

Решението е окончателно.