Решение по дело №487/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средства от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ), във вр. с чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Община Девня срещу Решение № 2-010-0039-2-91/15.02.2023 г. на ръководителя на управляващия орган на ОПОС 2014 г. -2020 г., за приключване на процедура за администриране на нередност с установяването на нередност и определяне на финансова корекция в размер на 5 о от засегнатите от нарушението и признати от УО на ОПОС за допустими за финансиране по ОПОС 2014-2020 г. разходи, представляващи средства от ЕСИФ по смисъла на чл. 1, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, връзка с установени нарушения при възлагане на обществена поръчка с предмет: „Закриване и рекултивация на депо за твърди битови отпадъци ~ гр. Девня в имоти с идентификатори ****** и ****** по КК на гр. Девня по две обособени позиции,“ възложена чрез публично състезание по ЗОП с УНП 00510-2020-0002, за която, по обособена позиция № 1, е сключен договор № 1007-246/ 28.10.2020 г. с изпълнител ДЗЗД „ДГБО Девня 2020“ на стойност 927 269,73 лв. без ДДС, и е определен размер на сума за възстановяване в размер на 55 330.82 лв.

В жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Твърди се, че в нарушение на нормата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, решението е немотивирано, липсва каквато и да е аргументация за това по какъв начин твърдяната неяснота в документацията ограничава участието на лица в процедурата; като основание за налагане на финансовата корекция е посочено нарушение на чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОП, която установява принципите при извършване на обществените поръчки, поради което сами по себе си принципите не могат да бъдат нарушени. Отправя искане за отмяна обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски по делото.

Ответникът – Ръководител на УО на Оперативна програма „Околна среда“, 2014 – 2020,чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като излага съображения за нейната неоснователност. Отправя искане за отхвърляне на жалбата, като претендира присъждане на разноски

Варненският административен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, доводите и съображенията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Приобщени към доказателствения материал е обявление за обществена поръчка, възлагащ орган по която е Община Девня, с предмет: 1. Закриване и техническа рекултивация на депо за ТБО; 2. Биологична рекултивация на депо за ТБО. Видно от съдържанието на същото (т. ІІІ. 1. 1), един от критериите за подбор е участникът трябва да е вписан в Централния професионален регистър на строителя (ЦПРС) на Камарата на строителите за изпълнение на строежи от втора категория строежи съгласно чл. 137, ал. 1, т. 2, б ”г” от ЗУТ (съоръжения и инсталации за третиране на отпадъци) и чл. 4", ал. 4 от Наредба № 1 от 30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи (съоръженията и инсталациите за третиране на отпадъци (битови, строителни и производствени) и за закриване на депа за отпадъци чрез повърхностно запечатване с горен изолиращ екран), или еквивалент, а за чуждестранни лица — в аналогични регистри, съгласно законодателството на държавата членка, в която са установени или на друга държава — страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.

Представени са и критерии за възлагане на поръчката и методи за оценка.

Видно от протоколи № 1003 – 28/ 11.05.2020 г. и № 1003 – 44/ 27.07.2020 г., от страна на комисията, назначена със Заповед № 1002К – 35/ 11.05.2020 г., са разгледани, оценени и класирани получените четири оферти за участие в публичното състезание за възлагане на обществена поръчка, с предмет „Закриване и рекултивация на депо за твърди битови отпадъци- гр. Девня“, в имоти с идентификатори ****** и ****** по КК на гр. Девня по две обособени позиции“. На първо място, с комплексна оценка от 100 т., ,е класиран участника „Хидрострой България“ ЕООД, а на второ, с оценка от 90.08 т. – „ДТБО Девня 2020“ ДЗЗД.

Със Заповед № 1002 – 318/ 04.08.2020 г., за изпълнител на процесната обществена поръчка е определен „Хидрострой България“ ЕООД.

Със Заповед № 1002 – 370/ 14.09.2020 г., поради отказ на „Хидрострой България“ ЕООД за подписване на договор за възлагане на обществената поръчка, е изменена Заповед № 1002 – 318/ 04.08.2020 г., като за изпълнител на процесната обществена поръчка е определен за изпълнител на процесната обществена поръчка е определен „ДТБО Девня 2020“ ДЗЗД.

На 28.10.2020 г. между Община Девня (възложител) и ДЗЗД „ДТБО Девня 2020“ (изпълнител) е сключен договор за възлагане на обществена поръчка, с предмет „Закриване и рекултивация на депо за твърди битови отпадъци- гр. Девня“, в имоти с идентификатори ****** и ****** по КК на гр. Девня по две обособени позиции“.

С писмо изх. № 2-010- 0039-2-753/ 12.11.2020 г. от Ръководителя на УО на ОПОС е предоставено становище до възложителя — Кмета на община Девня, че не са установени нарушения в хода на проведената процедура, представляващи „нередност“, поради което не са налице основания за налагане на финансова корекция.

В писмо изх. № 2-010-0039-4-20/ 19.01.2023 г. от Ръководителя на УО на ОПОС се твърди наличие на ограничително изискване в условията на проведената обществена поръчка. В констативната част на писмото се коментира въведеното изискване на възложителя по отношение на критерия за подбор годност (правоспособност) за упражняване на професионална дейност. Действието по налагане на финансова корекция е предприето с оглед отправени препоръки от ИА „ОСЕС“, обективирани в писмо изх. № 04-15-21/ 08.12.2022 г.

За да постанови обжалваното решение, от ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда 2014-2020“ е прието, че при възлагането на обществена поръчка с предмет „Закриване и рекултивация на депо за твърди битови отпадъци - гр. Девня“ в имоти с идентификатори ****** и ****** по КК на гр. Девня по две обособени позиции“, възложена чрез публично състезание по ЗОП с УНП 00510-2020-0002, за която по обособена позиция №1 е сключен договор №1007- 246/ 28.10.2020 г. с изпълнител ДЗЗД ,ДТБО Девня 2020“ на стойност 927 269,73 лв. без ДДС, от страна на бенефициента Община Девня е допуснато нарушение на чл. 59, ал. 6 във вр. с чл. 2, ал. 2 от ЗОП във вр. с чл. 3, ал. 3 от ЗКС. Посочено е, че размерът на финансовата корекция е определен чрез прилагането на пропорционалния метод, по реда на чл. 3, ал. 2 вр. чл. 5, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, тъй като с оглед естеството на констатираното нарушение не е възможно да се даде реално количествено изражение на финансовите последици. Видно от мотивите на оспорения акт, прието е от административният орган наличие на нередност по т. 11, б. "б" от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, поради въвеждане на ограничително изискване, като предвид факта, че са получени четири оферти, от които две са допуснати и отговарят на критериите за подбор, т. е. налице е минимално ниво на конкуренцията.

Гореустановената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

По отношение на допустимостта:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, приложим по препращане на чл. 73, ал. 4 от ЗУСЕФСУ и от легитимирано лице – адресат на оспорения акт, срещу индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване, поради което се налага извод за нейната процесуална допустимост.

Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображения:

Съгласно чл. 1, § 1 на Регламент (ЕО, ЕВРАТОМ) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности /Регламент № 2988/95/, за целите на защитата на финансовите интереси на Европейските общности, се приемат общи правила, отнасящи се до единните проверки и до административните мерки и санкции, касаещи нередностите по отношение на правото на Общността. Съгласно чл. 1, § 2 от същия регламент, "нередност" означава всяко нарушение на разпоредба на правото на Общността, в резултат на действие или бездействие от икономически оператор, което е имало или би имало за резултат нарушаването на общия бюджет на Общностите или на бюджетите, управлявани от тях, или посредством намаляването или загубата на приходи, произтичащи от собствени ресурси, които се събират направо от името на Общностите или посредством извършването на неоправдан разход. Регламент № 2988/95 е базов по своя характер, доколкото определя общи правила за санкционирането от страна на държавата на случаите на допуснати нередности от страна на икономическите оператори. Конкретното възстановяване на неправилно използваните средства следва да се извърши въз основа на други разпоредби и това са секторните такива – в частност Регламент 1083/2006 г. и Регламент 1303/2013 г. Трите регламента са част от една и съща система, гарантираща доброто управление на средствата на Съюза /така в т. 32-34 от Решение на СЕС по съединени дела С-260/2014 г. и С-261/2014 г./. Съгласно чл. 98 от Регламент 1083/2006 г. държавите-членки носят отговорност на първо място да разследват нередностите, да действат при доказателства за голяма промяна, която засяга естеството на условията за изпълнението или контрола на операциите или оперативните програми, както и да извършват необходимите финансови корекции. Държавата-членка извършва необходимите финансови корекции във връзка с отделни или системни нередности, установени в операциите или оперативните програми. Корекциите, извършени от държава-членка, се състоят в анулирането на всички или на част от публичния принос за оперативната програма. Държавата-членка взема предвид характера и сериозността на нередностите и финансовата загуба за фондовете. Съгласно определението, дадено в чл. 2, т. 3 от Регламент 1083/2006 г., под "операция" следва да се разбира проект или група проекти, избрани от органа за управление на съответната оперативна програма или под негова отговорност съгласно критериите, установени от мониторинговия комитет и осъществени от един или повече бенефициери, с оглед осъществяването на целите на приоритетната ос, към която се отнася. Съгласно чл. 2, т. 7 от същия Регламент под "нередност" се разбира всяко нарушение на разпоредба на общностното право, произтичащо от действие или бездействие на стопански субект, което има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Европейския съюз, като отчете неоправдан разход в общия бюджет. Съгласно чл. 2, т. 36 от Регламент № 1303/2013 г. на ЕП и на Съвета от 17.12.2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета "нередност" означава всяко нарушение на правото на Съюза или на националното право, свързано с прилагането на тази разпоредба, произтичащо от действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза. С Регламент 1303/2013 г. е отменен Регламент 1083/2006 г., като по същество по-голямата част от разпоредбите на новия Регламент са идентични с тези на отменения. Чл. 143 от Регламент 1303/2013 г. изцяло преповтаря текста на цитирания по-горе чл. 98 от Регламент 1083/2006 г.

В изпълнение на приложимите норми на правото на Европейския съюз, Република България, в качеството си на държава-членка, за изпълнение на наложената и отговорност да следи за извършени нередности и да защитава бюджетните интереси на ЕС чрез анулиране на публичния принос за дадена програма спрямо конкретната операция, при и по повод на която е констатирана нередност, в националното законодателства за регулиране на тези правоотношения са приети Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (Загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г., с предходно загл. Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове) и Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕФСУ (Наредбата), приета с ПМС № 57/ 28.03.2017 г.

Съгласно правилото на чл. 168 от АПК, извършвайки контрол за законосъобразност на обжалвания акт, съдът не се ограничава с основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените доказателства, да провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Съгласно чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта. Съгласно чл. 9, ал. 5, изр. второ от ЗУСЕФСУ ръководител на управляващия орган е ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира управляващият орган, или оправомощено от него лице. В случая ръководител на управляващия орган е министърът на околната среда и водите, който със Заповед № РД-913/ 10.10.2022 г., на основание чл. 25, ал.4 от Закона за администрацията, чл. 3, ал.4 2 и чл. 5, ал.1, т. 1 и т. 11 и ал. 4, във връзка с чл. 29, ал. 1 и 2 от Устройствения правилник на министерството на регионалното развитие и благоустройството, е възложил функциите на ръководител на управляващ орган на оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020 г.“ на главен директор в ГД „Оперативна програма „Околна среда“ – Г. С. С. (подписала процесното решение). Делегация на посочените правомощия е допустимо, съгласно чл. 5, ал. 2 от Устройствения правилник на МРРБ и чл. 9, ал. 5, предложение последно от ЗУСЕФСУ. В тази връзка, решаващия състав формира извод, че оспореният акт е издаден от компетентен орган и не страда от пороци, обосноваващи отмяната му на това основание.

На следващо място, освен обсъждане на възраженията, ЗУСЕФСУ не въвежда специални изисквания по отношение на формата на акта, с който се налагана финансова корекция, поради което е приложима общата разпоредба на чл. 59, ал. 2 от АПК. Процесното решение е издадено в писмена форма, но не съдържа всички изискуеми реквизити - фактически и правни основания за издаването му. Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК всеки индивидуален административен акт следва да съдържа фактически и правни основания за издаването му. Това е изрично изискване към формата на акта, с което се цели да се установи връзката между фактическо или юридическо положение, наложило издаването на акта и волеизявлението на органа - издател. Фактическите основания са тези които дават възможност административният орган да упражни властта си. При липсата на описание на фактите в акта, съдът не може да извърши проверка налице ли са условията за законосъобразно упражняване на компетентността от органа, т. е. налице ли са визираните в хипотезата на правната норма юридически факти. Правните основания са тези, посредством които органът упражнява компетентността си. Те сочат какво органът е искал да постигне с издаването на административния акт, тъй като законодателят е обвързал определените в хипотезата на правната норма юридически факти с конкретна цел. Така, ако описаните в акта факти, не съответстват на установените в посочената от органа правна норма, то той не може да постигне целта си. При разминаване между действителните и юридическите факти, органът би могъл да постигне друга цел, такава от определена от друга правна норма, но не и тази, на която се е позовал. Съдът не може да изменя целта, с която органът упражнява властта си, затова е обвързан от посоченото от органа правно основание. Изложеното обуславя значимостта на фактическите и правни основания като задължителен реквизит от формата и съдържанието на всеки един индивидуален административен акт. Наличието им е гаранция за законосъобразното упражняване на държавната власт, но и предпоставка за ефективното упражняване на правото на защита на лицата – чл. 56 от Конституцията, и за ефективното изпълнение на конституционното задължение на съда да извърши контрол за законосъобразност на административния акт – чл. 120, ал. 1 от КРБ.

В настоящата хипотеза, от писмените доказателства, част от административната преписка, се установява уведомяването на бенефициента за вида на констатираните нарушения при осъществения контрол за законосъобразност на проведената процедура по избор на изпълнител с публична покана, като му е предоставена възможност да се запознае с констатациите на УО и в случай на несъгласие с тях да изложи възражения си, което право е надлежно упражнено от жалбоподателя.

В оспореното решение на ръководителя на УО липсват каквито и да е мотиви относно фактическите основания за налагането на финансовата корекция. Не е налице описание на фактическата обстановка, при конто е допуснато твърдяното нарушение, представляващо нередност, както и в какво се изразява същото. Препращането към мотивите на УО на ОПОС, изложени в писмо от 19.01.2023 г., не се приравнява на мотивиране на обжалвания административен акт. Релевираните от бенефициента възражение са възпроизведени от управляващия орган, без да е коментирана тяхната основателност по същество. Липсват изложени мотиви относно избора за приложимият в случая метод за определянето на корекцията, видът на нарушението съобразно приложението, не е обоснован и размерът на санкцията съобразно твърдяното нарушението.

На следващо място, решението за налагане на финансова корекция, в настоящия случай, е издадено на основание чл. 73, ал. 1, във вр. с чл. 69, ал. 1 и чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕФСУ- поради извършено нарушение на чл. 59, ал. 6, във вр. с чл. 2, ал. 2 ЗОП, във вр. с чл. 3, ал. 3 ЗКС. Административният орган се позовава на разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕФСУ, предвиждаща наличие на нередност, представляваща нарушение на правилата за определяне на изпълнител по глава четвърта, извършено чрез действие или бездействие от страна на бенефициента, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на средства от ЕСИФ.

Финансовата корекция не е определена съгласно чл. 72, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, регламентираща, че при определяне на размера на финансовите корекции се отчитат естеството и сериозността на допуснатото нарушение на приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство и финансовото му отражение върху средствата от ЕСИФ. Размерът на финансовата корекция следва да е равен на реално установените финансови последици на нарушението върху изразходваните средства — допустими разходи. В хипотеза, при която с оглед естеството на нарушението е невъзможно да се даде количествено изражение на финансовите последици, за определянето на финансовата корекция се прилага процентен показател спрямо засегнатите от нарушението разходи, чийто минимални и максимални стойности на процентните показатели се определят с акта по чл. 70, ал. 2 от ЗУСЕФСУ.

В конкретния случай, не е налице нередност по смисъла на чл. 2, § 36 Регламент 1303/2013 г., и не се наблюдава съответствие с дефиницията за нередност, съгласно посочената норма, а именно: всяко нарушение на правото на ЕС, произтичащото от действие или бездействие на икономически субект, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на общия бюджет на ЕС, чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза. За да бъде определено едно действие или бездействие на икономически субект за „нередност“, от обективна страна са необходими три елемента: 1. Икономически оператор да е извършил действие или бездействие; 2. Правото на ЕС или националното правото да е нарушение, вследствие на извършеното действие или бездействие и 3. Като последица от това действие или бездействие да има или би имало засягане на общия бюджет на ЕС. В контекста на функцията на финансовата корекция се определя и нейният санкционен характер, който по скоро е обезщетителен за нанесени вреди. Последното се извежда от легалната дефиниция за нередност, въздигната в чл. 2 § 36 от Регламент 1303/ 2013 г. на Европейския парламент и на Съвета (пряко приложим, препратка - чл. 69, ал. 1 от ЗУСЕСИФ). Следователно, не всяко извършено нарушение на правото на Съюза или на националното право би могло да съставлява нередност, ако то е формално и не носи финансов негатив - вреди, за бюджета на ЕС. Анализът на разпоредбите от националното и съюзното право в разглежданата материя обуславя извод, че не всяко нарушение на разпоредба на общностното или националното законодателство, произтичащо oт действие или бездействие на стопански субект, е нередност по смисъла на съюзното право и основание за налагане на финансова корекция, а само такова, което има или би имало финансово отражение, като следва да е налице причинно-следствена връзка между нередността и потенциалния вредоносен финансов резултат върху бюджета на Съюза от нея. В тежест на органа е да установи причинно - следствената връзка между нарушението и нанесени или потенциални вреди на общия бюджет- на Европейския съюз, като се отчете неоправдан разход в бюджета. Наличието на финансови последици не следва автоматично от факта на извършване на нарушение, не се презумира, а следва да се обоснове, без оглед на метода на определяне на финансовата корекция. Процесното решение не отговаря на очертаното от закона задължително негово съдържание, поради липсата на мотиви относно втория и третия елемент от понятието за нередност - нанесена финансова вреда или опасност, възможност за такава върху бюджета на ЕС в пряка и непосредствена причинно - следствена връзка с нарушението. Установяването на реална или потенциална финансова вреда е в обхвата на релевантното изследване, респ. явява се съставомерен компонент. В случая, въпросът за финансова вреда. респ. потенциална възможност за нанасяне на такава, не е изследван от решаващия орган.

На следващо място, в разглежданата хипотеза, конкретния критерий за подбор е въведен на основание възможността, която възложителят има по чл. 59, ал. 1, т. 1 от ЗОП, както и с оглед задължението по чл. 3, ал. 2 от Закона за камарата на строителите за вписване в Централния професионален регистър на строителя (ЦПРС) на Камарата на строителите за изпълнение на строежи от втора категория строежи съгласно чл. 137, ал. 1, т. 2, б, „г” от ЗУТ. Изискването на чл. 3, ал. 3 ЗКС поне един от участниците в обединението да е вписан в ЦПРС следва на първо място да се тълкува във връзка с ал. 2 на същия член, изискващ регистрация в ЦПРС за всеки от строителите, извършващ посочените в разпоредбата строежи и/или строителни и монтажни работи. С оглед последното, изискването поне един от участниците в обединението да бъде вписан в ЦПРС е приложимо тогава, когато с оглед на разпределението именно той ще извършва тези от дейностите, за които се изисква регистрация. В случай, че повече от един от членовете на обединението ще извършва дейности, за които се изисква регистрация, то и тези членове на обединението следва да бъдат вписани в ЦПРС. В договора за създаване на обединението се предвижда разпределението на дейностите между членовете, като последното предоставя и отговор кой от тях следва да е вписан в ЦПРС. Нито в документацията за провеждане на процедурата по възлагане на обществената поръчка или в обявлението не е въведено изискване от възложителя всички членове на обединението-участник да имат регистрация в ЦПРС за изпълнение на строежи от втора категория съгласно чл. 137, ал. 1. т. 2, б. „г” от ЗУТ. Предвиденият от възложителя критерий всеки от членовете на обединението, който ще извършва строителство, да докаже съответствие с изискване за регистрация, е свързано с начина на разпределение на дейностите по изпълнение на обществената поръчка между членовете на обединението. Участник, който няма да участва в изпълнение на строежи от втора категория строежи съгласно чл. 137, ал. 1, т. 2, б. „г” от ЗУТ, няма да попада в обхвата на изискванията по този критерий за подбор. В случай, че повече от един от членовете на обединението ще извършва дейности в Обществената поръчка, за които ЗКС изисква регистрация за съответната категория строеж» то и тези членове на обединението следва да бъдат вписани в ЦПРС.

Гореизложеното обуславя извода, че начинът по който е формулирано коментираното изискване, е съобразен с разпоредбите на чл. 2, ал. 2 и чл. 59, ал. 6 ЗОП, във вр. с чл. 3, ал. 3 ЗКС.

С оглед горното, следва да се приеме, че от УО на ОПОС е формиран неправилен извод относно наличието на нередност като се позовава на наличие на нарушени разпоредби на националното законодателство и наличие или възможност за това на негативно финансово влияние, което не се обосновава от пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между двете. В оспореното решение липсват изложени мотиви за избор за приложимият в случая метод за определянето, не е мотивиран видът на нарушението съобразно приложението, не е обоснован и размерът на санкцията съобразно твърдяното нарушението, извършването на което не е доказано, нито е установена вредата от твърдените нарушение, нито степента на същите, за да е налице правомерно и обосновано налагане на финансова корекция.

По изложените съображения, налага се извод за основателност на жалбата, поради което оспорения административен акт следва да бъде отменен.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, съобразно представения списък в размер на общо 5002.00 лв., от които внесена държавна такса в размер на 442.65 лв. и адвокатско възнаграждение за един адвокат в размер на 4560 лв. с ДДС, което е съобразно с изискванията чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В тази връзка, неоснователно се явява възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от оспорващия.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на Община Девня, представлявана от Кмета С. Я. Ш. Решение № 2-010-0039-2-91/15.02.2023 г. на ръководителя на управляващия орган на ОПОС 2014 г. -2020 г., за приключване на процедура за администриране на нередност с установяването на нередност и определяне на финансова корекция в размер на 5 о от засегнатите от нарушението и признати от УО на ОПОС за допустими за финансиране по ОПОС 2014-2020 г. разходи, представляващи средства от ЕСИФ по смисъла на чл. 1, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, връзка с установени нарушения при възлагане на обществена поръчка с предмет: „Закриване и рекултивация на депо за твърди битови отпадъци ~ гр. Девня в имоти с идентификатори ****** и ****** по КК на гр. Девня по две обособени позиции,“ възложена чрез публично състезание по ЗОП с УНП 00510-2020-0002, за която, по обособена позиция № 1, е сключен договор № 1007-246/ 28.10.2020 г. с изпълнител ДЗЗД „ДГБО Девня 2020“ на стойност 927 269,73 лв. без ДДС, и е определен размер на сума за възстановяване в размер на 55 330.82 лв.

ОСЪЖДА Министерство на околната среда и водите – гр. София да заплати на Община Девня, ЕИК *******, представлявана от Кмета С. Я. Ш. сумата от 5002.00 (пет хиляди и два) лева представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България, в 14-дневен срок от съобщенията на страните.

	Съдия: