№ 2901
гр. София, 25.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Й. ЙОТОВА КУПЕНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20221110104419 по описа за 2022 година
Страни в производството са:
Ищец: *** АД, ЕИК ***, с адрес гр. София, бул. "Ситняково" № 23, ет. 6.
Ответник: А. Х. Н., ЕГН **********, гр. София, ж.к. Люлин, бл.711, вх.Б, ет.8, ап.49, чрез
особен представител адв. Д. П., САК.
Ищецът е предявил срещу ответника кумулативно обективно съединени искове по чл.99
ЗЗД, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК и чл.86 ЗЗД и чл.240 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати сумите от 4466,06 лв. – остатък от главница по договор за стоков кредит №586279,
ведно със законна лихва от датата на депозиране на искова молба – 28.01.2022г. до
изплащане на вземането, сумата от 25,09 лв. – наказателна лихва по кредит №586279 и
сумата от 672,13лв. – договорна лихва за периода 23.11.2020г. до 30.04.2023г. Претендира
разноски за водене на делото.
Ищецът твърди, че на 31.10.2020г. е сключен договор за стоков кредит № 586279 между ***
и А. Х. Н., по силата на който на кредитополучателя е отпуснат кредит на стойност
4758,85лв. за закупуване на стоки срещу задължението на кредитополучателя да върне
сумата на 30 вноски, заедно с възнаградителна лихва в размер на 25,52% годишно или
0,0709% на ден и при ГПР по кредита в размер на 28,76%. Общата сума, която ответникът е
трябвало да върне по договора съгласно уговореното между страните е 6443,40лв. Посочва,
че по данни на цедента „***‘ АД кредитополучателят е заплатил на кредитодателя суми в
общ размер на 867,42лв. Кредитополучателят не е заплатил дължима на 23.3.2021г. вноска,
поради което на 24.3.2021г. изпада в забава. С рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 02.06.2021г. и подписано към него допълнително споразумение за цедиране на
1
вземания от 25.8.2021г. към Рамков договор, вземането на „***“ ЕАД към А. Н. е било
прехвърлено на ищеца по настоящото дело „***“ АД. Сочи се, че уведомителното писмо по
чл. 99 от ЗЗД не е връчено на длъжника, поради което ищецът прилага към исковата молба
уведомителното писмо.
Обосновава правния си интерес от предявяване на иска с обстоятелството, че длъжникът не
е бил уведомен за прехвърлянето на дълга към момента на подаване на иска и няма
постъпило плащане по цедирания дълг от страна на ответника.
Ответникът уведомен по реда на чл.47 ГПК в срока по чл.131 ГПК подава отговор чрез
назначен от съда особен представител. Оспорва иска по основание и размер. Оспорва
всички обстоятелства, посочени в исковата молба. Оспорва длъжникът да е редовно
уведомен за цесията.
Ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване: сключване на договор
за кредит, по силата на който ответникът е дължал претендираните суми и реалното
предоставяне на договорената кредитна сума на ответника; наличието на валидно
постигната договореност между страните за връщане на кредита с възнаградителна лихва,
като установи вземанията си и по размер; договор за цесия, надлежно съобщаване на
цесията на длъжника; размер на неплатените изискуеми суми, дължими по договора, датите,
на които ответникът е изпаднал в забава за плащането на непогасените вноски и размера на
обезщетението (мораторната лихва) за периода на забавата.
При доказване на горното в тежестта на ответника е да докаже заплащане на сумите.
По делото са представени договор за стоков кредит № 586279 между *** и А. Х. Н. и рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.06.2021г. и подписано към него
допълнително споразумение за цедиране на вземания от 25.8.2021г., от които се установява,
че между е възникнало валидно облигационно правоотношение по предоставяне на кредит
при уговорените в него условия, както и че между *** и ***“ АД е сключен договор за
цесия. С договора за цесия, видно от приемо-предавателен протокол са прехвърлени
вземанията в размер на 4466,06 лв. – остатък от главница по договор за стоков кредит
№586279, 25,09 лв. – наказателна лихва по кредит №586279 и 672,13лв. – договорна лихва за
периода 23.11.2020г. до 30.04.2023г.
Представени са пълномощно от цедента за цесионера, с което цесионерът се овластява да
съобщи на длъжниците за сключването на цесията и уведомление от 1.9.2021г., приложено
към исковата молба, с което цесионерът уведомява длъжника за сключената цесия, както и
че обявява кредита за предсрочно изискуем.
Съгласно заключението към ССчЕ по кредита са извършвани плащания в общ размер от
867,42лв., като към датата на исковата молба неплатените суми са в размер на 4261,59лв. –
главница, 843,87лв. – договорна лихва за периода 26.2.2021г.-28.1.2022г. и 84, 89лв. –
санкционираща лихва.
Относно уведомяването за извършената цесия: Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 1, ал. 3
ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или
2
естеството на вземането не допускат това, като предишният кредитор е длъжен да съобщи
на длъжника за прехвърлянето. Нормата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД постановява, че прехвърлянето
има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника, от деня, в който то бъде съобщено
на последния от предишния кредитор. Правата по цесията преминават върху цесионера със
сключването на договора за прехвърляне на вземането, но това прехвърляне има действие
спрямо длъжника от деня, когато то му бъде съобщено от предишния кредитор. При това,
релевантно за действието на цесията е единствено съобщението до длъжника, извършено от
цедента, но не и от цесионера. В тази връзка следва да се отбележи обаче, че в закона липсва
забрана цедентът да делегира правата си по уведомяване на длъжника за извършената цесия,
какъвто е и настоящият случай. По делото е представено пълномощно, с което ищецът е
надлежно упълномощен да уведоми длъжниците от името на цедента за извършеното
прехвърляне на вземането. Касае се за упълномощаване за извършване на самото
уведомяване. Тъй като съобщаването не е лично непрехвърлимо право, няма законова
пречка извършването на това действие да бъде възложено на представител, в това число и
на цесионера, като при наличието на упълномощаване цесионерът действа спрямо длъжника
не от свое име, а от името на представлявания от него цедент и именно това му качество е
релевантно. При това, упълномощаването следва да е оповестено, т. е. длъжникът, до когото
е адресирано волеизявлението на представителя, трябва да бъде известен, че правното
действие се извършва от името и за сметка на цедента, като законът не поставя специални
изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомяването, нито е определен
срок за това. Следователно цедентът е упълномощил ищеца да уведоми длъжника за
извършеното прехвърляне, което е допустим начин за уведомяване за прехвърляне на
вземането (решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., ГК)
Уведомленията да цесията са приложени към исковата молба и са надлежно връчени на
ответника с връчване на препис от исковата молба и приложениата. В тази връзка е налице
съдебна практика на ВКС – Решение № 114/07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 г. на ВКС, II т.
о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на ВКС, II т. о., Решение №
3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, I т. о., Решение № 78/09.07.2014 г. по т. д. №
2352/2013 г. на ВКС, I т. о. и Решение № 46/25.05.2017 г. по т. д. № 572/2016 г. на ВКС, I т.
о. и др., съгласно която, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника
като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за
изпълнение на цедираното вземане, цесията следва да се счете за надлежно съобщена на
длъжника и прехвърлянето на вземането поражда действия спрямо него на основание чл. 99,
ал. 4 ГПК. С посочените решения на ВКС е прието също така, че извършеното по този начин
уведомление за цесията, макар и връчено като приложение към исковата молба,
представлява факт от значение за спорното право, настъпил в хода на процеса, след
предявяването на иска и следва да бъде съобразено от съда при решаване на делото, с оглед
императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК.
Относно уведомяването за извършената цесия чрез особен представител:
Получаването на уведомлението в рамките на настоящото съдебно производство по
3
предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано, в който смисъл са и
разрешенията, изразени и в горецитираните решение. Поради това, с оглед надлежното
връчване на ответника чрез особения му представител на уведомлението за цесията, като
част от приложенията към исковата молба, следва да се приеме, че длъжникът е надлежно
уведомен за прехвърлянето на неговото задължение. Извод за противното не може да се
направи единствено от обстоятелството, че не ответникът лично в качеството му на
длъжник, а особеният му представител е получил исковата молба и приложенията към нея,
включително уведомлението за цесията. Това е така, тъй като по аргумент на противното на
чл. 29, ал. 5 ГПК, особеният представител може да извършва широк кръг от процесуални
действия, извън тези, за които е необходимо изрично пълномощно съобразно чл. 34, ал. 3
ГПК. Респективно същият е надлежен адресат на всички твърдения наведени от ищеца в
исковата молба, включително такива за извършена цесия. Не следва да се приема строго
формалният подход, че фикцията на чл. 47, ал. 5 ГПК обслужва единствено нуждите на
гражданското съдопроизводство и да се провежда разграничение между книжата по делото,
които могат да бъдат редовно връчени на ответника чрез особен представител, и други,
които не би могло да се връчат по този ред. Нещо повече – такова разбиране би довело до
разрешение, при което напускането на адреса от длъжника или неговото укриване ще
постави в невъзможност новият кредитор да събере вземанията си.
Съгласно решение № 198 от 18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на I т. о. на ВКС
уведомяването както за настъпилата предсрочна изискуемост, така и за прехвърляне на
вземането, може да се съобщи редовно и на назначения по делото особен представител.
Установената в нормата на чл. 47, ал. 5 ГПК фикция, съгласно която съобщението се смята
за връчено с изтичането на срока за получаването му от канцеларията на съда или общината,
се прилага, когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не
се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, но при всички положения в тази
хипотеза съобщението и книжата до ответника се смятат за редовно връчени. Съгласно чл.
47, ал. 5 ГПК при връчване на съдебни книжа чрез залепване на уведомление ответникът се
счита призован и уведомен за образуваното срещу него производство с изтичането на
предвидения в чл. 47, ал. 2 ГПК двуседмичен срок и неявяването му в съда в рамките на
този срок за получаване на книжата. Затова и по силата на визираната разпоредба в
процесния случай преписите от исковата молба с приложенията към нея, в частност
изявлението, обективирано в уведомителното писмо за извършената цесия, се презумира да
са получени от ответника, а не от назначения му особен представител. Уведомлението,
представено с исковата молба на ищеца-цесионер и достигнало до ответника с извършеното
по реда на чл. 47 ГПК връчване на съдебните книжа, съставлява надлежно съобщаване на
цесията съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с което осъщественото прехвърляне на вземането
поражда действие и за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Следва да се посочи и че установеното в чл. 99, ал. 4 ЗЗД задължение на цедента да съобщи
на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането, има за цел да защити длъжника
срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т. е. срещу изпълнение на лице,
4
което не е носител на вземането (да го предпази от двойното плащане на едно и също
задължение), поради което възражение от длъжника, че цесията не му е надлежно съобщена
може да се прави само в случай, че длъжникът е платил на стария кредитор до момента на
уведомяването, а в настоящия процес ответникът не твърди извършено плащане след
прехвърляне на вземането (така определение № 987 от 18.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 867
от 2011 г. на ІV г. о, решение № 173 от 15.04.2004 г. на ВКС по гр. д. № 788/03 г. ВКС, ТК).
С оглед изложените съображения, съдът намира, че уведомяването, извършено от ищеца е
породило правните си последици и цесията има действие по отношение на ответника от
момента на получаване на уведомлението като приложение към исковата молба, ведно с
доказателствата (пълномощно и потвърждение), че това уведомление изхожда от предишния
кредитор. Предвид това и тъй като ответникът не твърди и не ангажира доказателства да е
извършил плащане на прехвърлената сума, съдът приема, че цесионерът се явява носител на
процесното вземане. С оглед изложените съображения, съдът намира, че уведомяването,
извършено от ищеца, действал като пълномощник на цедента, е породило правните си
последици и цесията има действие по отношение на ответника от момента на получаване на
уведомлението като приложение към исковата молба, ведно с доказателствата (пълномощно
и потвърждение), че това уведомление изхожда от предишния кредитор. Предвид това и тъй
като ответникът не твърди и не ангажира доказателства да е извършила плащане на
прехвърлената сума, съдът приема, че цесионерът материално и процесуално легитимиран
по процесното вземане.
Относно размера на дължимите суми: относно главницата съдът кредитира
заключението към ССчЕ, като приема, че искът е основателен за сумата 4261,59лв. Относно
договорната лихва – за да бъде обявяван кредитът за предсрочно изискуем, е необходимо да
са налице следните предпоставки – настъпване на предвидените в договора условия,
обявяване от страна на кредитора на задължението за предсрочно изискуемо, уведомяване
на длъжника за настъпване на предсрочната изскуемост /Определение № 583 от 8.07.2022 г.
на ВКС по гр. д. № 3651/2021 г., IV г. о., ГК/.– в случая кредитът е предсрочно изискуем от
4.7.2022г. /получаването на исковата молба и приложенията, включително уведомлението за
предсрочна изискуемост/, след която дата длъжникът не дължи възнаградителна лихва.
Съгласно ССчЕ неплатената възнаградителна лихва за периода 26.2.2021г.-28.1.2022г. –
датата на исковата молба е в размер на 843,87лв. – по-висок от претендирания. По-висок
размер е установен и за санкциониращата лихва. Санкциониращата лихва по своето правно
естество представлява неустойка за забава, каквато е допустимо да се уговори в договор за
кредит при общи условия. В конкрекретния случай уговореният размер не надхвърля
присъщите обецпечителна, обезщетителна и санкционна фукции, поради което не е налице
противорение с добрите нрави, съответно клаузите, които я предвиждат не са нищожни. Ето
защо, исковете за възнаградителна лихва и неустойка са основателни и следвада бъдат
изцяло уважени.
По разноските: ищецът е направил разноски в размер на 1871,26лв. Ответникът не е
направил разноски по делото. На ищеца следва да се присъди сумата 1797,16лв., съразмерно
5
с уважената част от исковете.
Воден от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. Х. Н., ЕГН **********, гр. София, ж.к. Люлин, бл.711, вх.Б, ет.8, ап.49, чрез
особен представител адв. Д. П., САК, да плати на *** АД, ЕИК ***, с адрес гр. София, бул.
"Ситняково" № 23, ет. 6, сумите:
-4261,59лвлв. – остатък от главница по договор за стоков кредит №586279, ведно със законна
лихва от датата на депозиране на искова молба – 28.01.2022г. до изплащане на вземането,
като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 4261,59лв. до предявения размер от 4466,06лв.
- 672,13лв. – договорна лихва за периода 23.11.2020г. до 30.04.2023г.
- 25,09 лв. – наказателна лихва по кредит №586279
-1797,16лв. – разноски по делото, съразмерно с уважената част от исковете.
Решението е постановен при участието на подпомагаща страна на ищеца - ***.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
с въззивна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6