О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
Номер двадесети юли Година
2020 гр. София
СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Наказателно
отделение, Втори въззивен състав
На
двадесети юли Година 2020
В закрито заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЯНИКА БОЗАДЖИЕВА
АНЕЛИЯ
ИГНАТОВА
Като
разгледа докладваното от съдията Николова в.ч.н. дело номер 252 по описа на
Софийския окръжен съд за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 345, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 249, ал. 3, вр. ал. 1, вр.
чл. 248, ал. 2 НПК, образувано по частна жалба от пострадалия И.Б.И. срещу
определение от 18.06.2020 г., постановено в разпоредително заседание по
н.о.х.д. № 94/2019 г. по описа на районен съд гр. Б..
Определението се обжалва в частта, с която
първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на пострадалия И.Б.И.
за конституирането му като частен обвинител в съдебното производство. Оспорен е
извода на първия съд, обосновал решаващия му извод да отхвърли искането на
пострадалия И.И., че същото не е заявено в
предвидения процесуален срок по чл. 247б, ал. 4 НПК - до започване на
разпоредителното заседание, - като се твърди, че за разпоредителното заседание,
проведено на 22.10.2019 г. пострадалият И.И. не е бил
редовно призован. Иска се отмяна на определението в обжалваната му част, като
на основание чл. 345, ал. 2 НПК се постанови определение, с което пострадалият И.И. да бъде конституиран като частен обвинител в съдебното
производство.
Срещу частната жалба са подадени поотделно писмени
възражения от защитниците на двамата подсъдими, в които с идентични съображения
се оспорва частната жалба - излагат се доводи в насока, че пострадалият И.И. е бил редовно призован за разпоредителното заседание,
насрочено на 22.10.2019 г., не се е явил, поради което е пропуснал процесуалния
срок да бъде конституиран като частен обвинител.
Настоящият въззивен състав, след като взе предвид
доводите, изложени в частната жалба, атакуваното определение на районен съд гр.
Б. и материалите по делото, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, от активно легитимирана
страна и се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна в
частта, с която е поискана отмяна на обжалваното определение, но по
съображения, различни от изложените в нея.
Производството по делото пред първоинстанционния съд е
образувано по реда на чл. 247, ал. 1, т. 1 НПК – по обвинителен акт, внесен от районна
прокуратура гр. Б., с който е повдигнато обвинение срещу подсъдимите: Т.Ц.Д. –
за престъпления по чл. 216, ал. 1 НК и по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл.
20, ал. 2 НК; и срещу В.Т.Д. - за престъпления по чл. 216, ал. 1 НК и по чл.
129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК.
С обжалваното определение, постановено в
разпоредително заседание по чл. 248 НПК, проведено на 18.06.2020 г., първоинстанционният
съд е оставил без уважение искането на пострадалия И.Б.И. за конституирането му
като частен обвинител в съдебното производство. Това определение е постановено
от незаконен състав на съда по смисъла на чл. 348, ал.
3, т. 3 НПК, тъй като не е подписано от един от членовете на
съдебния състав, а именно съдебния заседател Г. Н. Х..
Съставът на съда, чрез който последният като субект на
наказателния процес осъществява своята наказателнопроцесуална
функция, е определен в чл. 28 НПК.
Съдебният състав включва съдиите и съдебните заседатели, които участват при
разглеждането на делото. Съгласно регламента на чл. 34 НПК,
подписите на членовете на съдебния състав са един от задължителните реквизити
на актовете, постановявани от съда (присъда, решение, определение). С
полагането им се удостоверява обективираната в съответния
съдебен акт воля на всеки от участниците в тайното съвещание при решаването на
правно значимите въпроси, включени в предмета на делото. Само изготвянето на
съдебния акт при отсъствие на положени подписи от всички членове на съдебния
състав, не може да породи правни последици. Липсата на подписа на един от
членовете на състава на съда върху съдебния акт, какъвто е разглеждания случай,
независимо от причините за това, не позволява да се направи извод, че то е
постановено от законен състав (в този смисъл Решение № 772/91 г., І н.о;
Решение № 52/82 г., І н.о.; Решение № 142/15 г., ІІІ н.о.).
Настоящият казус установява, че съдебното заседание
пред районния съд е проведено с участието на съдебен състав, определен по
правилата на чл. 28, ал. 1, т. 2 НК - един съдия и двама съдебни заседатели.
Постановяването на акта по същество, свързано с решаването на въпросите за
конституирането на страните в съдебното производство по чл. 248, ал. 2 НПК, съгласно
реда, установен с разпоредба чл. 33 НПК, изисква участие в тайното съвещание на
всички членове на съдебния състав. При формирана на съвещанието воля на състава
- определение, след обективирането му в писмен вид,
същото е подписано само от двама от членовете на състава – председателя на съдебния
състав и съдебния заседател Ю. П. П., като удостовереното по този начин
установява незаконност на съдебния състав. Действително, законът регламентира
произнасяне с обикновено мнозинство – чл. 33, ал. 4 НПК, но при постановяване на съдебния акт участие следва да вземат
всички членове на състава. Подписването на съдебния акт е безусловно
задължително за всички членове на състава, като несъгласните с мнозинството
могат да изложат своето особено мнение. В случая, такава хипотеза не е налице,
което дава основание за извод, че съдебният акт е постановен от незаконен състав.
Неполагането на подпис от член на съдебния състав
върху определението, включително когато се касае за техническа грешка, какъвто
вероятно е настоящият случай, не може да бъде тълкувано по друг начин, освен
като липса на волеизявление на този член на съдебния състав, съответно липса на
формирана воля от пълен съдебен състав, т.е. незаконен състав.
Констатираното съставлява съществено процесуално
нарушение от категорията на абсолютните по смисъла на чл. 348, ал. 3,
т. 3, вр. ал. 1, т. 2
НПК, което макар и при липса на изрично оплакване в тази насока, е
основание за отмяна на постановеното определение и връщане делото за ново
разглеждане на същия съдебен състав от стадия на разпоредителното заседание.
Естеството на констатираното нарушение не позволява
обсъждане на възраженията, наведени в частната жалба
По изложените съображения и на
основание чл. 345, ал. 2 НПК С. окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение от 18.06.2020 г.,
постановено в разпоредително заседание по н.о.х.д. № 94/2019 г. по описа на
районен съд гр. Б. и
ВРЪЩА ДЕЛОТО на същия състав на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.