Р Е Ш Е Н И Е
Гр. ПАЗАРДЖИК, 11.10.2019г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на 11.09.2019г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЕСЕЛКА ЗЛАТЕВА
При секретаря Елена Пенова и в присъствието на прокурора …….., като разгледа докладваното от съдия ЗЛАТЕВА гр.д.№15/2019г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
В исковата си молба против Р.Г.Д., ЕГН**********,*** ищецът „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК203670940, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.„П. Д.” №25, офис-сграда Л., ет.2, офис 4, представлявано от Н. Т. С. и М. Д. Д., чрез пълномощника Ц.П. – юрисконсулт, със съдебен адрес по чл.39 ал.1 от ГПК гр.С., бул.„Д-р П. Д.” №25, офис-сграда „Л.“, ет.2, офис №4 твърди, че на основание чл. 99 от ЗЗД на 23.10.2017г. било подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК ********* и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********, по силата на което вземането, произтичащо от договор за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX-14289886 от 19.12.2016г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и Р.Г.Д., било прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания” ООД, ЕИК ********* - изцяло и с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Договорът за кредит съдържал изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД упълномощило „Агенция за събиране на вземания“ ООД /понастоящем „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД/ в качеството си на цесионер по договора за прехвърляне на вземания от 27.07.2017г. от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия.
По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника било изпратено от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД чрез „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД уведомително писмо с изх.№ УПЦ-П-БНП/CREX- 14289886 от 21.09.2018г. за станалата продажба - чрез Български пощи, с известие за доставяне - на посочения в договора за кредит адрес. Писмото се върнало в цялост с отбелязване върху обратната разписка „Непотърсена пратка“. На 13.12.2018 г. ищцовото дружество изпрати повторно уведомително писмо изх№ УПЦ-С-БНП/СЯЕХ-14289886 от 13.12.2018г. чрез куриер на същия адрес на длъжника. Писмото отново се върнало в цялост.
Към исковата молба ищецът представя копие от уведомлението за извършената цесия от страна на „Изи Асет Мениджмънт” АД чрез „Агенция за събиране на вземания ЕАД с изх.№ УПЦ-П-БНП/CREX- 14289886 от 21.09.2018г., което да се връчи на ответника, ведно с исковата молба и приложенията към нея - позовават се на постановените от ВКС решение № 3/16.04.14 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о. и решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 год. на II т. о., съгласно които ако към исковата молба по иск на цесионера е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията съгласно чл.99, ал.3, пр.1 от ЗЗД и прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда, като факт от значение за спорното право.
В случай, че ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес, съобщението бъде надлежно връчено по реда на чл.47, ал.1 от ГПК и в настоящето производство безспорно се установи, че задължението на ответника, произтичащо от посочения договор за паричен заем, не е погасено, то молят съдът да приеме, че получаването на уведомлението за извършена цесия лично от длъжника е ирелевантно за основателността на предявените искове. Уведомлението по реда на чл.99, ал.4 от ЗЗД е предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази от двойното плащане на едно и също задължение. Длъжникът може да възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия само, ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението. С оглед на което фактът кога и на кого е връчено уведомлението за прехвърленото вземане не е от значение за основателността на иска, след като по делото безспорно се установи, че претендираното с исковата молба задължение не е погасено. В тази насока определение №987/18.07.2011 г. на ВКС по гр.дело 867/2011 г., IV г.о. и решение №173/15.04.2004г. на ВКС по гр.дело 788/201 Зг, ТК.
На 19.12.2016г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД - като кредитор и Р.Г.Д. - като кредитополучател - бил сключен договор за кредит за покупка на стоки или услуги с № CREX-14289886 -за закупуване на мобилен телефон IPHONE 7, при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Редът и условията, при които кредиторът отпуснал кредит на кредитополучателя се уреждали от договор за кредит за покупка на стоки или услуги. Размерът на предоставения с този договор кредит бил равен на сумата, посочена в поле „Размер на кредита“, който представлявал сбор от следните компоненти: обща цена на стоките - 1499,00 лв. и застрахователна премия по застраховка „Защита на плащанията“ - 215,86 лв. Страните постигнали съгласие размерът на кредита за покупка на застраховка „Защита на плащанията“ да бъде платен директно на застрахователния агент „Директ Сървисис“ ЕАД, като застрахователната премия била разделена на равен брой вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле „Брой погасителни вноски“ и била част от всяка месечна погасителна вноска, посочена в поле „месечна погасителна вноска“. Така общият размер на кредита бил 1714,86 лв., който включвал в себе си обща цена на стоките и размера на застрахователната премия по застраховка „Защита на плащанията“, която сума кредитополучателят се задължил да заплати на кредитора на 36 броя равни части, които бил включени в размера на всяка отделна месечна погасителна вноска..
С подписването на договора за кредит кредитополучателят се съгласявал предоставения му потребителски кредит да бъде изплатен пряко на упълномощен търговски партньор на кредитодателя. Така извършването на плащането по посочения начин съставлявало изпълнението на задължението на кредитора да предостави на кредитополучателя кредита, предмет на договора, съставляващ плащане, извършено от името на кредитора и за сметка на кредитополучателя, като създавал задължение за кредитополучателя да заплати на кредитора погасителни вноски, указани по размер в поле „месечна погасителна вноска“ и брой в поле „брой погасителни вноски“. Погасителните вноски съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на кредитора по подготовка и обслужване на кредита и определена добавка, съставляваща печалбата на кредитора, като лихвеният процент бил фиксиран за срока на договора и бил посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита била договорена в размер на 2332,08 лв. Така договорната лихва по кредита, уговорена от страните, била в размер на 617,22 лв.
На основание сключения между страните договор кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита в срок до 20.12.2019г., на 36 равни месечни погасителни вноски, всяка от които по 64,78 лв., при српок за първа погасителна вноска 20.01.2017г. съгласно погасителен план, посочен в договора за кредит, където бил посочен и падежа на всяка отделна погасителна вноска.
Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита бил 20.12.2019г. - дата на последна погасителна вноска -, но предвид обстоятелството, че кредитополучателят не изпълнявал в срок задължението си за плащане на погасителните вноски, кредиторът приел, че по отношение на вземанията била настъпила предсрочна изискуемост. Съгласно чл. 3, пр. 2-ро от Условия към договора за кредит при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена погасителна вноска, вземането на кредитора ставало предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от този договор надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането, без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост. В конкретния случай поради допусната от страна на кредитополучателя забава за плащане в срок на две месечни погасителни вноски, била настъпила предсрочна изискуемост, считано от 20.05.2017г., която дата представлявала падежа на петата погасителна вноска.
Кредитополучателят бил уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост с уведомително писмо, изпратено с известие за доставяне. Съгласно условия към договор за кредит за покупка на стоки или услуги чл.3, пр. 1-во при забава кредитополучателят дължи обещетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена вноска. На длъжника била начислена лихва за забава за периода от 21,05.2017г. - денят, следващ датата на настъпване на предсрочната изискуемост - до датата на подаване на заявлението в съда, която била в общ размер на 222,27 лева. Погасената до момента сума възлизала на 694,37лв., с която били погасени договорна лихва в размер на 589,91лв. и главница в размер на 104,46лв.
Поради това моли съдът да постанови решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответника, че за ищеца съществува вземане в общ размер на 1859,98лв, от които 1610,40лв. главница, 27,31лв. договорна лихва за периода от 21.05.2017г. до 20.12.2019г., 222,27лв. обезщетение за забава за периода от 21.05.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението. Претендират разноските, направени в заповедното производство на основание чл. 78 ал. 8 ГПК., както и разноските направени в настоящото производство - заплатената от ищцовото дружество държавна такса, както и юрисконсулстско възнаграждение в размер на 350 /триста и петдесет/ лева на основание чл. 78 ал. 8 ГПК.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от назначения процесуален представител на ответника. Твърди, че договорът бил недействителен с оглед разпоредбата на чл.22 във вр. с чл.10, ал.1 и чл.5, ал.4 от ЗПК. Отделно от това съгласно чл.11, ал.2 от ЗПК кредитополучателят трябвало да подпише всяка страница от общите условия към договора за потребителски кредит. Нищожни били и клаузите относно годишен процент на разходите - 23,33% и годишен лихвен процент - 21,15% - те били неравноправни по смисъла на чл.146, ал.4 от ЗЗП и Директива 93/13 на ЕИО. Поради това моли искът да бъде отхвърлен. По същество алтернативно поддържа при уважаване на иска да се намали юрисконсултското възнаграждение до 100лв.
В първото с.з. при условията на евентуалност ищецът редявява осъдителен иск за присъждане на сумите от 1610,40лв. главница, 27,31лв. договорна лихва за периода от 21.05.2017г. до 20.12.2019г., 222,27лв. обезщетение за забава за периода от 21.05.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението.
Районният съд като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност приема от фактическа и правна страна следното:
Предявени са по реда на чл.422 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 9 ЗПК, чл. 240, ал. 2, вр. ал. 1 ЗЗД, чл. 79 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за съществуване на вземания за главница, договорна лихва и лихва за забава, дължими по договор за кредит. Исковете са допустими, като по същество са неоснователни.
Налице са процесуалните предпоставки за съществуване и надлежно упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422 ГПК, тъй като в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, която е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, а исковата молба е предявена в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК.
За основателността на исковете в тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване да установи, че между първоначалния кредитор „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ответника са съществували валидни облигационни правоотношения по договор за заем, по които кредиторът е изпълнил задълженията си, а длъжникът е изпаднал в забава, съществуването на валиден договор за цесия, по силата на който вземанията по договорите са прехвърлени на ищцовото дружество и длъжникът е надлежно уведомен за извършеното прехвърляне на вземанията.
По заявление на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД е образувано ч.гр.д.№3962/2018г. по описа на ПРС и на 08.10.2018г. е издадена заповед за изпълнение, като е разпоредено длъжникът Р.Г.Д. е осъдена да заплати на кредитора “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД сумата от 1610,40 лв. – главница, договорна лихва в размер на 27,31 лева за периода от 05.09.2019 г. до 20.12.2019 г. /падеж на последна погасителна вноска/, сума в размер на 222.27 лева - обезщетение за забава за периода от 21.05.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 02.10.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 02.10.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, както и разноски по делото в размер на 37,20 лв. – държавна такса и възнаграждение за процесуално представителство, определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 26 от НЗПП за защита по заповедно производство в размер на 75,00 лв.
В заповедта е посочено, че вземането произтича от договор за кредит за покупка на стоки или услуги с № CREX-14289886. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от КПК, при което с оглед указанията на съда кредиторът е предявил настоящия иск.
Безспорно е по делото, че на 19.12.2016г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД - като кредитор - и Р.Г.Д. - като кредитополучател - е сключен договор за кредит за покупка на стоки или услуги с № CREX-14289886 - за закупуване на мобилен телефон IPHONE 7. С подписването на договора заемодателят се задължил да предостави на заемателя парична сума в размер на 1714,86 лева, като редът и условията, при които кредиторът е отпуснал кредит на кредитополучателя, се уреждат от договора и общите условия към него. Погасителните вноски, които заемателят се е задължил да изплаща на заемодателя, съставляват главница, застрахователна премия по застраховка "Защита на плащанията", ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на заемодателя, като лихвеният процент е фиксиран за срока на договора. Така общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 2332,08 лв. - 1499лв главница и 215,86лв. застрахователна премия по застраховка "Защита на плащанията", както и 617,22лв договорна лихва. Съгласно договора за паричен заем заемателят се е задължил да върне кредита в срок до 20.12.2019г. на 36 равни месечни погасителни вноски, в размер на 64,78 лева всяка, като падежът на първата погасителна вноска е бил на 20.01.2017г., а на последната погасителна вноска - на 20.12.2019г.
Съдът приема, че договорът за покупка на стоки или услуги с №CREX-14289886 по съществото си е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 от Закона за потребителския кредит. В чл.10 и чл.11 от ЗПК са въведени императивните изисквания, на които трябва да отговаря договорът за кредит, като неспезването на посочените в чл.22 от ЗПК норми обуславя неговата недействителност.
В този смисъл спорно е между страните какъв е размерът на шрифта на договора, доколкото това е първото основание за недействителност на същия, въведено от процсуалния представител наответника.
Съгласно чл.10 ал.1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.
По делото е допусната и изслушана СТЕ, от заключението на която се установява, че след изследване на оригиналите на договор за покупка на стоки или услуги с №CREX-14289886 ВЛ е констатирало, че в текста е използван серифен шрифт от типа на "Garamond", като на определени места той е удебелен. ВЛ е категорично, че в различни полета в текста на договора размерът на шрифта е от 10,6 pt до 11,3 pt. Съдът възприема изцяло заключението на СТЕ, като приема, че е изготвена съобразно поставената задача, в рамките на компетентностите на вещото лице. В експертизата изрично е отбелязано какъв е бил обектът на експертизата - именно оригиналът на договор за паричен заем, който се намира в кориците на делото, представен от страните. Посочен е и методът, използван при изготвянето му.
Изложеното по-горе мотивира съда да приеме, че при подписването на договор за покупка на стоки или услуги с №CREX-14289886 не са спазени изискванията на разпоредбите на чл.10, ал.1 и чл.5, ал.4 от ЗПК, поради което този договор е недействителен на основание специалната норма на чл.22 от ЗПК.
При извод за недействителност на договора следва да намери приложение разпоредбата на чл.23 от ЗПК, съгласно която ако договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, то потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Въпреки разпоредбата на чл. 23 ЗПК, налагаща на потребителя да върне на кредитора чистата сума на кредита, с оглед установените по делото данни съдът приема, че ответникът не дължи на ищеца връщане на получената от него заемна сума, тъй като макар извършеното между първоначалния кредитор „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ищеца прехвърляне на вземанията по процесния договор за кредит да е породило действие между страните по него, то не е породило действие спрямо ответника.
Съгласно чл. 99, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това, а според чл. 99, ал. 3 ЗЗД предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор – чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Разпоредбата е императивна и цели да защити длъжника от изпълнение на некредитор. Неспазването й има за последица освобождаване на длъжника от задължението в случай, че изпълни на стария кредитор.
Законът не поставя специални изисквания за начина, по който длъжникът следва да бъде уведомен за извършената цесия. Единственото изискване е уведомяването да е извършено от предишния кредитор.
Съдебната практика е последователна в разбирането, че е допустимо предишният кредитор да упълномощи новия кредитор за уведомяване на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането, както и че уведомление, приложено към исковата молба и достигнало до длъжника с връчване на същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията съгласно чл.99, ал.3, предл. първо от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Това обстоятелство следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. В този смисъл са Решение № 78 от 09.07.2014 г. на ВКС по т.д. № 2352/2013 г., II т.о.; Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т.д. № 1711/2013 г., I т.о. и др.
Ищецът не е ангажирал доказателства на ответника да е съобщено за цесията преди завеждане на настоящото производство, а в исковата молба е формулирано изрично искане приложеното към нея уведомление за цесията да се връчи на ответника с връчване на препис от исковата молба.
Приложените към исковата молба обратни разписки не удостоверяват надлежно връчване на уведомлението за цесията, тъй като са се върнали „непотръсени“.
От друга страна по делото ответникът се представлява от назначен от съда особен представител след провеждане на процедура по чл. 47 ГПК. Исковата молба и приложенията към нея са връчени на особения представител. До фактическо връчване на ответника на книжата, сред които и уведомлението за прехвърляне на вземането, с материалноправен ефект по чл. 99, ал. 4 ЗЗД, не се е стигнало. Връчването на уведомлението на особения представител на ответника няма за последица уведомяване на длъжника, тъй като особените представители нямат представителна власт да получават материалноправни изявления, адресирани до ответника, каквото е изявлението на предишния кредитор, че вземането е прехвърлено, а единствено да осъществяват процесуално представителство по дела, образувани против длъжника.
В този смисъл неоснователни се явяват и предявените при условията на евентуалност осъдителни искове за горните суми, доколкото безспорно се установи, че ответникът не е уведомен за предсрочната изискуемост.
Липсата на данни за надлежно съобщаване на ответника за извършеното прехвърляне на вземанията по процесния договор за кредит лишава ищеца от качеството на кредитор и от материалноправна легитимация да търси изпълнение по договора за кредит.
Тъй като ищецът не установи по делото при условията на пълно и главно доказване съществуването на твърдяното от него накърнено субективно материално право, исковете като неоснователни следва да бъдат отхвърлени изцяло.
По изложените съображения Пазарджишкият районен съд :
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК203670940, със седалище и адрес на управление гр.С., бул.„П. Д.” №25, офис-сграда Л., ет.2, офис 4, представлявано от Н. Т. С. и М. Д. Д., чрез пълномощника Ц.П. – юрисконсулт, със съдебен адрес по чл.39 ал.1 от ГПК гр.С., бул.„Д-р П. Д.” №25, офис-сграда „Л.“, ет.2, офис №4 против Р.Г.Д., ЕГН**********,*** по реда на чл.422 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 9 ЗПК, чл. 240, ал. 2, вр. ал. 1 ЗЗД, чл. 79 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за приемане за установено по отношение на ответника, че за ищеца съществува вземане в общ размер на 1859,98лв, от които 1610,40лв. главница, 27,31лв. договорна лихва за периода от 21.05.2017г. до 20.12.2019г., 222,27лв. обезщетение за забава за периода от 21.05.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението, както и за заплащане на сторените съдебно-деловодни разноски.
ОТХВЪРЛЯ предявените от„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК203670940, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.„П.Д.” №25, офис-сграда Л., ет.2, офис 4, представлявано от Н.Т. С. и М. Д. Д., чрез пълномощника Ц.П. – юрисконсулт, със съдебен адрес по чл.39 ал.1 от ГПК гр.София, бул.„Д-р П. Д.” №25, офис-сграда „Л.“, ет.2, офис №4 против Р.Г.Д., ЕГН**********,*** при условията на евентуалност осъдителни искове с правно основание чл. 9 ЗПК, чл. 240, ал. 2, вр. ал. 1 ЗЗД, чл. 79 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1859,98лв, от които 1610,40лв. главница, 27,31лв. договорна лихва за периода от 21.05.2017г. до 20.12.2019г., 222,27лв. обезщетение за забава за периода от 21.05.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението, както и за заплащане на сторените съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на обявление за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: