НОХД № 1048/2019 год.

МОТИВИ:

 

Обвинението е против подсъдимия Г.М.В., ЕГН ********** за престъпление по чл.183 ал.1 от НК затова, че след като е осъден със съдебна спогодба от 11.07.2018г. по гр. дело № 1579/2018г. на РС-Пазарджик в с.Карабунар, обл.Пазарджик, да издържа свои низходящи - децата си: С.Г.В., Б.Г.В., М.Г.В., А.Г.В. и Р.Г.В., чрез тяхната майка и законен представител А.С.Д., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски - девет месечни вноски за периода от време от м. „август” 2018г. до м. „април” 2019г. от по 130 лева за всяко от децата или сума, възлизаща в общ размер на 5850 лева.

Представителят на Районна прокуратура-гр.Пазарджик поддържа изцяло така повдигнатото обвинение и пледира за осъдителна присъда с налагане на наказание лишаване от свобода, при режим на ефективно изтърпяване.

          Подсъдимият се явява лично в съдебно  заседание и със служебен защитник. Признава се за виновен и дава обяснения по обвинението.

Районният съд обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбите  на  чл.301 от НПК,  като прие  за  установено  следното:

          Подсъдимият и св.А.Д. съжителствали на семейни начала, като при съвместното им съжителство се родили децата: С.В. - роден на ***г., Б.В. - роден на ***г., М.В. - родена на ***г., А.В. - родена на ***г. и Р.В. - родена ***г.

С влязло в сила на 18.07.2018г. съдебно определение по гр. дело №1579/2018г. по описа на РС-Пазарджик била одобрена съдебна спогодба, по силата на която упражняването на родителските права върху гореизброените деца било предоставено на тяхната майка св.А.Д.. По силата на същия съдебен акт обвиняемият се задължил да заплаща на всяко от своите деца месечна издръжка в размер на по 130 лева, една година назад, т.е. считано от 25.04.2017г.

След като напуснал А.Д., подсъдимият заживял при майка си, а в последствие с друга жена – З. С., като не заплащал дъбжимата издръжка за децата си.

На 24.01.2019г. св.А.Д. ***, като било отпочнато настоящото производство.

След образуване на досъдебното производство подс. В. започнал да реализира частично задължението си, като на 02.04.2019г. дал сумата от 100 лева на Д., на 27.02.2019г. дал сумата от 100 лева, на 29.04.2019г. дал сумата от 290 лева, на 15.04.2019г. дал сумата от 180 лева и с банков превод от 19.03.2019г превел сумата от 150 лева.

Горната фактическа обстановка съдът установи от самопризнанието на подсъдимия и показанията на свидетелите А.Д., Б.В., С.В. и М.В., както и от писмените доказателства приети по делото.

Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, т.к. те са непротиворечиви и взаимно се допълват. Поради непротиворечивостта на доказателствата по делото не се налага техният подробен анализ.

При тези данни съдът прие, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъпния състав на чл.183 ал.1 от НК, тъй като след като е осъден със съдебна спогодба от 11.07.2018г. по гр. дело №1579/2018г. на РС – Пазарджик, в с.Карабунар, обл.Пазарджик да издържа свои низходящи – децата си С.Г.В., Б.Г.В., М.Г.В., А.Г. В. и Р.Г.В. чрез тяхната майка и законен представител А.С.Д., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски – девет месечни вноски за периода от време от м.август 2018г. до м.април 2019г. от по 130 лв. за всяко от децата или  сума, възлизаща в общ размер на 5850 лв.

                Авторството на деянието и другите обстоятелства по време и място на извършване се доказват по един несъмнен начин. Подсъдимият е имал представа за всички обективни елементи на състава на престъплението-съзнавал е, че е осъден с влязъл в сила съдебен акт да заплаща ежемесечна издръжка на всяко от горепосочените деца, чрез тяхната майка и законен представител. Макар и да е бил финансово затруднен през посочения по –горе  период, което се установи безспорно, той  все пак е имал възможност за трудова заетост и съзнание за дължимата парична престация под формата на издръжка и като не я  е плащал, набавяйки средства по какъвто и да де друг законен начин е предвиждал конкретно настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване, т.е. действал е с пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК.

          При определяне вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия за извършеното от него престъпно деяние, съдът се ръководи от разпоредбите на чл.36 от НК, относно целите на наказанието и изискванията на чл.54 от НК - относно неговата индивидуализация.

Съдът прецени обществената опасност на деянието, която е висока предвид това, че е насочено против интересите на рождени  деца. Обществената опасност на конкретното деяние се завишава и от броя на децата, чиято издръжка не е била плащана, както и немалкия размер на дължимата и неплатена издръжка. Обществената опасност на самия деец е относително завишена, доколкото той е осъждан общо четири пъти за умишлени престъпления от ОХ. Последното му осъждане е по НОХД № 22/2017г. на ПзРС с присъда-споразумение, влязло в сила на 12.01.2017г., за престъпление по чл.343б ал.1 от НК и чл.343в ал.2 от НК, за които на основание чл.23 ал.1 от НК му е било наложено едно общо най-тежко наказание в размер ан 1 година и 8 месеца ЛС, чието изтърпяване е било отложено при условията на чл.66 ал.1 от НК за изпитателен срок от три години. Настоящото деяние се явява извършено в рамките на изпитателния срок. Отделно от това е негативно охарактеризиран по местоживеене, като лице, извършител на противообществени представи.

Причината за извършеното престъпление следва да се търси в личността на подсъдимия, в незачитането на установения правов ред, както в ниския жизнен стандарт, който той поддържа, който пък е една рефлексия от липсата на образование и перспективи да по-добра социална реализация.

Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прие направеното самопризнание, недоброто материално положение и имотно състояние на подсъдимия, доколкото в противния смисъл не са събрани данни, фактът, че е безработен, както и това, че почти ежедневно дава малки парични суми 2-5-10 лева на децата си, включително и това, че в началото на настоящата учебна година е купил на всяко от децата си комплект дрехи и обувки. Отегчаващо отговорността обстоятелство - негативните  характеристични данни по местоживеене и обремененото съдебно минало.

С оглед на горното и като съобрази наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, съобразно относителната им тежест, съдът  даде  превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и наложи на подс.В. наказание по втората алтернатива на осъществения престъпен състав, като го осъди на пробация. При определяне на конкретните пробационни мерки,  съобразявайки разпоредбата на чл.42а ал.4 от НК и като отчете относителната тежест на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства и данните за личността на подсъдимия, съдът определи пробационни мерки по чл.42а ал.2, т.1, т.2 и т.4 от НК - задължителна регистрация по настоящ адрес при честота на явяване два пъти седмично, задължителни периодични срещи с пробационен служител, както и включване в курсове за професионална квалификация, програми за обществени въздействие. Всички мерки бяха наложени за срок от по една година.

Съдът наложи първите две мерки  като  задължителни, а тази по т.4 на чл.42а ал.2 от НК наложи, като прие, че посредством нея ще се катализира процесът на формиране на нова ценностна система на извършителя, целяща привързването му към общественополезен начин на живот. Ще се даде и възможност да придобие подходяща за него професионална квалификация, което пък ще разшири възможностите му да намери работа, да полага труд, да реализира доходи и да заплаща за в бъдеще дължимата издръжка.

Именно наказанието пробация съдът намери за съответно на извършеното и подходящо за постигане на генералната и специалната превенция. Отчетено беше и това, че ако на подсъдимия бе наложено наказание ЛС, то във всички случаи следваше да се постанови неговото ефективно изтърпяване, т.к. преди това деецът е бил осъден на ЛС за престъпление от ОХ, а следваше да се приложи и нормата на чл.68 ал.1 от НК, т.е. да се постанови и ефективно изтърпяване на наказанието от 1 година и 8 месеца ЛС, по последното осъждане на дееца, подробно описано по-горе. Това обаче не би било в интерес на правосъдието, още по-малко в интерес на децата на подсъдимия, доколкото ако той бъде настанен в пенитенциарно заведение, то със сигурност ще се препятства възможността му да дава дължимата издръжка, най-малкото за времето на престоя си в затвора.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: