РЕШЕНИЕ
№ 875
гр. Варна , 12.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на осми
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов
Мая Недкова
при участието на секретаря Нина И. Иванова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20203100502426 по описа за 2020 година
Производството е по реда на глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по две въззивни жалби, както следва:
І. ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА от В. Г. С. от гр. Варна, срещу Решение № 1741/25.03.2020
год., постановено по гр. дело № 15511/2018 год. по описа на РС-Варна, В ЧАСТИТЕ, С
КОИТО:
1) в изключителен дял и собственост на Ч. Г. С. от гр. Варна е поставен гараж,
съставляващ обект с идентификатор 10135.1506.528.2 по КК на гр. Варна, с
административен адрес: гр. Варна, ул. „Дебър" № 25, ет. 1, с площ от 34 кв. м.;
2) въззивницата В. Г. С. е осъдена да заплати на Ч. Г. С. сумата от 39 855, 00 лева за
уравнение на дяловете, на основание чл. 353 от ГПК, в частта за разликата над 36 637, 50
лева до присъдената с решението сума за уравнение от 39 855, 00 лева;
3) е отхвърлен в частта му за разликата над присъдените 18 163, 50 лева до пълния
претендиран размер от 29 747, 50 лева, предявеният от В. Г. С. от гр. Варна против Ч. Г. С.
от гр. Варна иск за заплащане на сумата от 29 747, 50 лева, представляваща 1 / 2 част от
стойността на извършените от В.С. в съсобствения имот – жилище на първия етаж,
съставляващо обект с идентификатор 10135.1506.528.4.1 по КК на гр. Варна, подобрения,
подробно описани в решението;
4) е отхвърлен в частта му за разликата над присъдените 6 140, 50 лева до
претендираните 16 225 лева, предявеният от В. Г. С. от гр. Варна против Ч. Г. С. от гр. Варна
за заплащане на сумата от 16 225 лева, представляваща 1 / 2 част от стойността на
извършените от В.С. в съсобствения имот, представляващ самостоятелен обект, находящ се
в сутеренния етаж на жилищна сграда, съставляващ обект с идентификатор №
1
10135.1506.528.4.3 по КК на гр. Варна, подобрения, подробно описани в решението;
5) е отхвърлен предявеният от В. Г. С. от гр. Варна против Ч. Г. С. от гр. Варна иск за
заплащане на сумата от 9 575 лева, представляваща 1 / 2 част от стойността на извършени в
съсобствения имот, представляващ гараж, съставляващ обект с идентификатор №
10135.1506.528.2 по КК на гр. Варна, с административен адрес: гр. Варна, ул. „Дебър" № 25,
ет. 1, с площ от 34 кв. м., подобрения, изразяващи се в пристрояване на нов гараж към
съществуващия; изкъртване на стара и полагане на нова външна мазилка, шпакловка,
хидроизолация, мрежа и лепило; монтиране на нова желязна гаражна врата от две части;
грундиране и боядисване на същата; изграждане на отводнителна система за отводняване на
двора през гаража, направа на дренаж, полагане на хидроизолация с мрежа и лепило;
6) е отхвърлен предявеният от В. Г. С. от гр. Варна против Ч. Г. С. от гр. Варна иск за
заплащане на сумата от 6825 лева, представляваща 1 / 4 част от стойността на извършени
подобрения (СМР) на покрива на процесната жилищна сграда, съставляваща обект с
идентификатор 10135.1506.528.4 по КК на гр. Варна, изразяващи се в демонтаж на стара и
монтаж на нова поцинкована ламарина, подмяна на керемиди, подмяна на носещи греди,
улуци,, полагане на хидроизолация на цялата калканна стена, укрепване, изолиране с
фибран, хидроизолиране и измазване на отдушниците на къщата, измазване и
хидроизолация на всички капаци, замазка и хидроизолация на площадката на покрива и
монтиране на гранитогрес, фугиране, ремонт на комин с пет отвора;
7) е отхвърлен предявеният от В. Г. С. от гр. Варна против Ч. Г. С. от гр. Варна иск за
заплащане на сумата от 2712, 50 лева, представляваща 1 / 4 част от стойността на извършени
подобрения (СМР) на фасадата на процесната жилищна сграда, съставляваща обект с
идентификатор 10135.1506.528.4 по КК на гр. Варна, изразяващи се в частично събаряне до
тухла на старата мазилка и полагане на нова пръскана мазилка с цимент и лепило;
8) съделителката В. Г. С. от гр. Варна е осъдена да заплати на Ч. Г. С. от гр. Варна
сумата от 1 841, 50 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползването на
неговата 1 / 2 ид. част от съсобствения имот, представляващ жилище на първия етаж от
жилищна сграда, съставляващо обект с идентификатор № 10135.1506.528.4.1 по КК на гр.
Варна, с административен адрес: гр. Варна, ул. „Дебър“ № 25, ет. 1, за периода от 10.01.2019
год. до 01.07.2019 год. включително, на основание чл. 31, ал. 2 ЗС;
9) съделителката В. Г. С. от гр. Варна е осъдена да заплати на Ч. Г. С. от гр. Варна
сумата от 315 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползването на неговата 1 / 2
ид. част от съсобствения имот, представляващ гараж, съставляващ обект с идентификатор
10135.1506.528.2 по КК гр. Варна, с административен адрес: гр. Варна, ул. „Дебър“ № 25,
ет.1, с площ от 34 кв. м., за периода от 10.01.2019 год. до 01.07.2019 год. включително;
ІІ. ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА от Ч. Г. С. от гр. Варна срещу Решение № 1741/25.03.2020
год., постановено по гр. дело № 15511/2018 год. по описа на РС-Варна, В ЧАСТИТЕ, С
КОИТО:
1) е вписано, че върху поставените в дял на съделителя Ч. Г. С. от гр. Варна имоти, а
именно: ГАРАЖ, съставляващ обект с идентификатор 10135.1506.528.2 по КК на гр. Варна,
с административен адрес: гр. Варна, ул. „Дебър“ № 25, ет. 1, с площ от 34 кв. м. и
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, съставляващ обект с идентификатор
10135.1506.528.4.3, по КК и КР на гр. Варна, с административен адрес: гр. Варна, ул.
„Дебър“ № 25, има учредено пожизнено право на ползване върху 1 / 2 ид. част от описаните
имоти в полза на Е. К. С. ЕГН от гр. Варна;
2) е определена сумата за уравнение на дяловете, която съделителката В. Г. С. от гр.
Варна е осъдена да заплати на Ч.Г. С. от гр. Варна при извършването на делбата по реда на
чл. 353 ГПК;
2
3) съделителят Ч.Г. С. от гр. Варна е осъден да заплати на В. Г. С. от гр. Варна, на
основание чл. 60, вр. чл. 61, ал. 2 ЗЗД, сумата от 18 163, 50 лева, представляваща 1 / 2 част от
стойността на извършени в имота, представляващ жилище на първия етаж от жилищна
сграда, съставляващо обект с идентификатор № 10135.1506.528.4.1 по КК на гр. Варна,
подобрения, подробно описани в решението;
4) съделителят Ч. Г. С. от гр. Варна е осъден да заплати на В. Г. С. от гр. Варна, на
основание чл. 60, вр. чл. 61, ал. 2 ЗЗД, сумата от 6 140, 50 лева, представляваща 1 / 2 част от
стойността на извършени в имота, представляващ самостоятелен обект в сутеренния етаж на
жилищната сграда, съставляващ обект с идентификатор № 10135.1506.528.4.3 по КК на гр.
Варна, подобрения във връзка с преустройството на част от избения етаж в самостоятелен
обект, подробно описани в решението.
С въззивната жалба, подадена от Ч. Г. С., е обжалвано и решението в частта му с
характер на определение, с която е отхвърлено искането му по чл. 344, ал. 2 ГПК, за
определяне на привременни мерки в делбата и осъждането на В. Г. С. от гр. Варна да му
заплаща следните суми до окончателното извършване на делбата: 400 лева месечно за
ползването от съделителката В. Г. С. от гр. Варна на съсобствения имот, представляващ
жилище на първия етаж от жилищна сграда, съставляващо обект с идентификатор
10135.1506.528.4.1 по КК на гр. Варна, съразмерно на квотата му в съсобствеността; 100
лева месечно за ползването от съделителката В. Г. С. от гр. Варна на съсобствения имот,
представляващ гараж, съставляващ обект с идентификатор 10135.1506.528.2 по КК гр.
Варна, с административен адрес: гр. Варна, ул. „Дебър“ № 25, ет.1, с площ от 34 кв. м.,
съразмерно на квотата му в съсобствеността.
В жалбата на В. Г. С. от гр. Варна са наведени оплаквания, че първоинстанционното
решение в атакуваните от нея части е неправилно и незаконосъобразно.
При определяне на стойността на делбените имоти неправилно е прието, че правото
на ползване върху имотите на трето за съсобствеността лице – Е. С. – е в обем върху 1 / 2 ид.
част от имотите, а оттам неправилно е определена и сумата за уравнение на дяловете, която
съделителката В.С. и осъдена да заплати на другия съделител – Ч.С.. Твърди се в жалбата, че
не е отчетено правото на ползване, което праводателите на страните (техни родители) Е. и Г.
С.и са запазили за себе си с договора за дарение по нот. акт № 18, том X, дело №
3206/11.08.1988г. на ВнН, което е в обем от 1 / 3 ид. част. При това положение съдът
неправилно е изчислил пазарната стойност на всеки един от трите имота, като е приспаднал
само част от тежестта върху тях – право на ползване върху 1 / 2 ид. ч., вместо върху 5 / 6 ид.
части, в резултат на което неправилно е определил и сумата за уравнение на дяловете, като
вместо 36 637,50 лева погрешно е определил сума в размер на 39 855 лева.
Отправено е искане за отмяна на решението в тази част и за постановяване на друго, с
което да се определи точната сума за уравнение на дяловете, съобразно изложеното по –
горе в жалбата.
Решението в частите, с които са отхвърлени за разликата над присъдените суми до
първоначално претендираните исковете на В.С. за извършени подобрения в съсобствените
имоти – жилището на първи жилищен етаж и обекта в сутеренния етаж, описани по горе,
също е неправилно. Жалбоподателката навежда, че полезните разноски (подобренията) не са
необходими за запазването или поддържането на общата вещ, а са разноски, които са
сторени с оглед повишаването на цената й или подобряване на качеството й, което
обективно е довело до такова повишаване на цената. Ако ищецът е мислел, че извършва
подобрения, влагайки средства в материали и труд, но като краен резултат стойността на
вещта не се е повишила, нито качеството й се е подобрило, то разноските не са били
„полезни" и подобрения изобщо няма. Когато такова съгласие (изрично или мълчаливо) е
било налице, то на основание чл. 30, ал. 3 ЗС всеки от останалите съсобственици ще
отговаря за сторените разноски съобразно дела си. Поради това счита, че редуцирането на
3
направените от нея разходи за извършени СМР в горните два имота – жилище на първия
етаж и обекта в сутеренния етаж – е неправилно.
Отправено е искане за отмяна на решението в частите, с които са отхвърлени за
разликата над присъдените суми до първоначално претендираните суми исковете на В.С. за
извършени от нея подобрения в съсобствените имоти – жилище на първи жилищен етаж и
обекта в сутеренния етаж – и за постановяване на друго, с което исковете и да бъдат
́
уважени в пълен размер.
Решението в частите, с които са отхвърлени исковете на В.С. за заплащане на суми за
извършени от нея ремонтни дейности за ремонта на фасадата и на покрива на сградата, в
която се намират два от делбените имоти – жилището на първия жилищен етаж и обекта в
сутеренния етаж, също е неправилно. Твърди се, че изводите на съда относно тези искове са
вътрешно противоречиви. От една страна е прието, че твърдяните СМР са извършени,
окачествени са от съда като „необходими разноски“, а от друга – че не било конкретизирано
кое обстоятелство е наложило извършването им и в кой момент, въпреки възприетия от съда
извод, че ремонтните дейности на покрива и на фасадата на сградата, са извършени в
периода 2009-2010 год.
Отправено е искане за отмяна на решението в посочените части и за постановяване на
друго, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло.
Решението в частта му, с която е отхвърлен иска на В.С. за заплащане на сумата от 9
575 лева, представляваща 1 / 2 част от стойността на извършени в съсобствения имот,
представляващ гараж, съставляващ обект с идентификатор № 10135.1506.528.2 по КК на гр.
Варна, с административен адрес: гр. Варна, ул. „Дебър" № 25, ет. 1, с площ от 34 кв. м.,
подобрения, също е неправилно. Неправилно е прието, че по делото не е установено
извършването на твърдяните СМР. Счита, че анализът на доказателствата по делото – СТЕ и
показанията на свидетеля Д. – обосновават извода, че твърдяните СМР в съсобствения
гараж действително са извършени от съделителката, поради което и неправилно е отхвърлен
предявеният от нея иск за заплащане на стойността им от другия съделител, съразмерно на
квотата му в съсобствеността.
Претендира отмяна на решението в тази част и постановяване на друго, с което искът
и да бъде уважен.
́
Решението в частите, с които са уважени предявените от Ч.С. против нея искове по
чл. 31, ал. 2 ЗС също е неправилно. В случая не е отчетено, че трето за съсобствеността лице
(майката на страните и тяхна праводателка – Е. С.) има вещно право на ползване върху
процесните два имота, при което и изводът на първоинстанционния съд за основателност на
исковете е неправилен. Твърди се още, че анализът на доказателствата не обосновава извод,
че Ч.С. е бил лишен от възможността да ползва имотите съобразно правата си, при което и
предявените от него искове по чл. 31, ал. 2 ЗС са неоснователни.
Отправено е искане за отмяна на решението в посочените части и за постановяване на
друго, с което исковете на Ч.С. по чл. 31, ал. 2 ЗС да бъдат отхвърлени в цялост.
В жалбата срещу решението в частта му по извъшването на делбата, а именно – в
частта му, с която при разпределението на имотите от съда в дял и собственост на ответника
Ч.С. е поставен, на основание чл. 353 ГПК, съсобственият гараж с площ от 34 кв. м.,
съставляващ обект с идентификатор 10135.1506.528.2 по КК на гр. Варна, конкретни
оплаквания и доводи не са наведени.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, насрещната страна Ч. Г. С.,
чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Счита, че запазеното в полза на трето за
съсобствеността лице – майката на двамата съделители Е. С. – право на ползване върху
4
1 / 3 ид. част от имотите през 1988 год. е погасено, тъй като същото не е възпроизведено
повторно при извършената след това доброволна делба, при което и не следва да бъде
отчитано при определяне на пазарната стойност на делбените имоти, а оттам и при
определяне на сумата за уравнение на дяловете.
По отношение на претенциите на В.С. за заплащане на суми за извъшени подобрения
/СМР/ в имотите, счита, че по делото не е установено, той да е знаел за извършваните
подобрения, нито е установено, че те са извършени именно от ищцата по тези искове.
Навежда, че част от твърдяните подобрения са извършени от родителите на страните, а
друга част – в хода на висящото производство.
Ч. Г. С. оспорва и жалбата в частта и против решението, с което са уважени
́
предявените от него против В. Г. С. искове по чл. 31, ал. 2 ЗС. Счита, че е безспорно
установено, че в процесния период – 10.01.2019 год. до 01.07.2019 год. включително –
единствено съделителката В.С. е ползвала съсобствените два имота – жилището на първия
етаж и гаража в двора – поради което и му дължи обезщетение за лишаването му от ползите
от тези два имота, на основание чл. 31, ал. 2 ЗС.
По тези съображения счита, че жалбата на В.С. е неоснователна.
Във въвзивната жалба на Ч. Г. С. са наведени оплаквания, че първоинстанционното
решение в атакуваните от него части е неправилно. Не е съобразено от първоинстанционния
съд, че жалбоподателят – съсобственик Ч. Г. С. не е учредявал право на ползване върху
имотите в полза на праводателката на насрещната страна В. Г. С., нито е придобивал права
върху процесните имоти обременени с такава тежест. Поради това счита, че при
извършването на делбата, правото на ползване в обем от 1 / 2 ид. част, което праводателката
на насрещната страна си е запазила, се концентрира върху имота, който е поставен в дял и
изключителна собственост на съделителя, в чиято полза праводателят (запазил си вещно
право на ползване) се е разпоредил – в случая правото на ползване на третото за
съсобствеността лице – Е. С. – се концентрира върху поставения в дял на съделителката В.Г.
Скулева имот, но не и върху имотите, поставени в дял на съделителя Ч. Г. С.. Позовава се и
на съдебна практика в този смисъл.
По тези съображения счита, че вписването в решението, че върху поставените при
делбата в негов дял имоти – сутеренен етаж и гараж, описани по – горе, лицето Е. С. има
учредено (запазено) право на ползване в обем от 1 / 2 ид. част е незаконосъобразно и
настоява решението в тази част да бъде отменено. По същите съображения счита, че
неправилно е определена и пазарната стойност на делбените имоти, тъй като паричната
стойност на правото на ползване върху делбените имоти на третото за съсобствеността лице
не следва да бъде отчитана, в резулат на което неправилно е определена и сумата за
уравнение на дела му, която съделителката В. Г. С. трябва да му заплати.
Отправено е искане за отмяна на решението в тези части и за постановяване на друго,
с което да се определи точната сума за уравнение на дяловете, без да се приспада стойността
на правото на ползване върху делбените имоти, съобразно изложеното по–горе в жалбата,
както и да се отмени решението в частта му, с която е вписано, че върху поставените в негов
дял при делбата по реда на чл. 353 ГПК имоти има учредено право на ползване в обем от 1 /
2 ид. част в полза на лицето Е. С..
По отношение на решението в частите, с които е осъден да заплати на В. Г. С. суми,
съставляващи стойността на извършени от нея подобрения в имотите, счита, че в тези части
решението е недопустимо, тъй като исковете са уважени на незаявено от В.С. основание.
След като правилно е прието, от първоинстанционния съд, че не е установено
жалбоподателят да е знаел, че в съсобствените имоти – в жилището на първия етаж и в
сутерена – се извършват подобрения, то и решението в частите, с които са уважени
незаявени претенции – за заплащане на стойността на разходите за труд и материали за
5
извършени СМР в имотите, вместо предявените, а именно: за заплащане на увеличената
стойност на двата имота в резултат на извършените подобрения, е процесуално недопустимо
и подлежи на обезсилване.
В евентуалност са наведени оплаквания, че решението в посочените части е
неправилно. Неправилен е изводът на съда, че по делото е установено съществуването на
подобренията, само защото те са описани като налични от вещото лице. Счита, че вещото
лице не може да бъде свидетел за наличието на подобрения, а освен това не е установен и
моментът на извършване на същите – според жалбоподателя е възможно да са извършени в
друг период и по друго време. Твърди се още, че не е установено твърдените подобрения да
са били извършвани от съделителката В.С. или да са извършвани за нейна сметка. Навежда
още, че част от разходите за СМР са за луксозни подобрения –
напр. мраморни первази, други разходи са за движими вещи – климатици, комарници и
осветителни тела, а трети касаят цялата сграда и е спорно дали са полезни и необходими,
поради което и няма основание тези разходи да бъдат възлагани в негова тежест съразмерно
на правата му в съсобствеността.
По отношение на решението в частите, с която са отхвърлени исканията му по чл.
344, ал. 2 ГПК, за определяне на привременни мерки в делбата и за осъждането на
съделителката В. Г. С. да му заплаща следните суми до окончателното извършване на
делбата, а именно: 400 лева месечно за ползването от съделителката В. Г. С. на съсобствения
имот, представляващ жилище на първия етаж от жилищна сграда, съставляващо обект с
идентификатор № 10135.1506.528.4.1 по КК на гр. Варна, съразмерно на квотата му в
съсобствеността; 100 лева месечно за ползването от съделителката В. Г. С. на съсобствения
имот, представляващ гараж, съставляващ обект с идентификатор 10135.1506.528.2 по КК гр.
Варна, с административен адрес: гр. Варна, ул. „Дебър“ № 25, ет.1, с площ от 34 кв. м.,
съразмерно на квотата му в съсобствеността, счита, че решението в тези части е неправилно.
След като е установено, че единствено насрещната страна ползва имотите, предмет на
делбата, то и изявлението и, че е съгласна да му предостави ключ е ирелевантно, тъй като
́
нормата на чл. 344, ал. 2 ГПК има предвид фактическото ползване на съсобствените имоти,
което се осъществява понастоящем. Ползването на жилището се осъществява от ищцата
В.С. и от ползвателката Е. С. едновременно, те нямат основание да ползват дела на
ответника, а ползването става съобразно волята на ищцата В.С., която не допуска ответника
да ползва жилището на първия етаж и гаража, нито е възможно съвместното ползване на
жилището на първия етаж. Ползването на гаража е само от близък низходящ на ищцата,
която го е допуснала там и не допуска ответника да го ползва лично.
Отправено е искане за отмяна на решението в тези части и за постановяване на
исканите привременни мерки по отношение на жилището на първия етаж и на гаража до
окончателното ликвидиране на съсобствеността между страните.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, насрещната страна В. Г. С.
чрез процесуален представител, оспорва подадената от Ч.С. жалба. Счита, че е
неоснователна, а решението в обжалваните от него части – правилно и настоява да бъде
потвърдено в тези части. Излага подробни съображения.
Първоинстанционното решение в частите, с които:
1) е отхвърлен в частта му за разликата над 1841, 50 лева до претендираната сума от
2400 лева, предявеният от Ч. Г. С. против В. Г. С. иск по чл. 31, ал. 2 ЗС за заплащане на
сумата от 2400 лева, представляваща обезщетение за лишаването му от ползата, съразмерно
на квотата му в съсобствеността, от съсобствения имот, представляващ жилище на първия
етаж от жилищна сграда, с площ от 123 кв. м., съставляващ обект с идентификатор №
10135.1506.528.4.1 по КК на гр. Варна за периода 10.01.2019 г. – 01.07.2019 год. вкл.;
2) е отхвърлен в частта му за разликата над 315 лева до претендираната сума от 600
6
лева, предявеният от Ч. Г. С. против В. Г. С. иск по чл. 31, ал. 2 ЗС за заплащане на сумата
от 600 лева, представляваща обезщетение за лишаването му от ползата, съразмерно на
квотата му в съсобствеността, от съсобствения имот, представляващ Гараж с площ от 34 кв.
м., съставляващ обект с идентификатор 10135.1506.528.2 по КК на гр. Варна за периода от
10.01.2019г. до 01.07.2019г. вкл.;
3) е отхвърлен предявеният от Ч. Г. С. против В. Г. С. иск по чл. 31, ал. 2 ЗС за
заплащане на сумата от 1500 лева –
обезщетение за лишаването му от ползата, съразмерно на квотата му в съсобствеността, от
съсобствения имот, представляващ самостоятелен обект в сграда (в сутеренния етаж), с
площ от 65 кв. м., съставляващ обект с идентификатор 10135.1506.528.4.3 по КК на гр.
Варна, за периода 10.01.2019 г. – 01.07.2019 год. вкл.;
4) е отхвърлен предявеният от Ч. Г. С. против В. Г. С. иск по чл. 30, ал. 3 ЗС за
заплащане на сумата от 3 000 лева, представляваща следващата му се част, съразмерна на
квотата му в съсобствеността, от получените от съделителката В. Г. С. добиви под формата
на граждански плодове (наеми) за периода 01.07.2014 год. до 01.07.2019 год. вкл. от
съсобствения недвижим имот, а именно: самостоятелен обект в сграда (сутеренен етаж), с
площ от 65 кв. м., съставляващ обект с идентификатор 10135.1506.528.4.3 по КК на гр.
Варна, не е обжалвано, в тези части решението е влязло в сила и не е предмет на въззивната
проверка.
В съдебно заседание всяка страна, чрез процесуален представител, поддържа жалбата
си и оспорва жалбата на насрещната страна.
Съдът съобрази следното:
Производството е за делба във фазата по извършването.
С влязло в сила Решение № 1615/17.04.2019 год. по гр. дело № 15511/2018 год. по
описа на РС-Варна е допусната делба на следните недвижими имоти:
1) първи етаж от жилищна сграда, съставляващ обект с идентификатор №
10135.1506.528.4.1 по КК и КР на гр. Варна, с административен адрес: гр. Варна, ул.
„Дебър“ № 25, ет.1, представляващ самостоятелен обект в сграда № 4, разположена в
поземлен имот с идентификатор 10135.1506.528, с предназначение на обекта: жилище,
апартамент, с площ от 123 кв. м., ведно с 1 / 2 ид. част от общите части на сградата, ведно
прилежаща изба № 6, ниво:1, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: няма; под
обекта: обект с идентификатор 10135.1506.528.4.3; над обекта: обект с идентификатор
10135.1506.528.4.2;
2) Гараж, представляващ обект с идентификатор 10135.1506.528.2 по КК и КР на гр.
Варна, с административен адрес: гр. Варна, ул. „Дебър“ № 25, ет. 1, разположен в поземлен
имот с идентификатор 10135.1506.528, предназначение на обекта: хангар, депо, гараж, брой
етажи: 1, с площ от 34 кв. м.;
3) Самостоятелен обект в сграда, съставляващ обект с идентификатор
10135.1506.528.4.3 по КК и КР на гр. Варна, с административен адрес: гр. Варна, ул.
„Дебър“ № 25, ет. 0, представляващ самостоятелен обект в сграда № 4, разположена в
поземлен имот с идентификатор 10135.1506.528, с предназначение на обекта: друг
самостоятелен обект в сграда, брой нива: 1, с площ от 65 кв. м., при съседни самостоятелни
обекти: на същия етаж: няма, под обекта: няма: над обекта: обект с идентификатор
10135.1506.528.4.1, като върху всички имоти има учредено пожизнено право на ползване
върху 1 / 2 ид. част от същите в полза на Е. К. С., ЕГН , при квоти: 1 / 2 ид. част за В. Г. С.
ЕГН ********** и 1 / 2 ид. част за Ч. Г. С. ЕГН **********.
7
В срока по чл. 346 ГПК от двамата съделители са предявени претенции по сметки, от
които висящи пред въззивната инстанция са следните искове:
І. Съделителят В. Г. С. претендира осъждането на Ч. Г. С. да му заплати следните
суми:
1) сумата от 29 747, 50 лева, представляваща следващата се на ответника, съразмерна
на квотата му в съсобствеността, част от стойността разходите за извършени от В.С. в
съсобствения имот – жилище на първия етаж, съставляващо обект с идентификатор
10135.1506.528.4.1 по КК на гр. Варна, в периода 2009-2018 год. подобрения (СМР), както
следва:
във входно антре с размери 3, 20/1, 80 м. – подмяна на входна врата със свод,
прозорец с комарник, обръщане на прозореца и вратата отвън и отвътре – 2013 год. на
стойност от 3875 лева; укрепване с колона – трегер, обшиване с гипсокартон и изолационна
вата, мазилка, шпакловка, шкурене и боядисване; подсилване на конструкцията на
таванската плоча с метална конструкция и метални греди - 2013 год. на стойност от 1650, 00
лева; прокарване на нова ел. инсталация - 2013 год. на стойност от 680 лева; дотавка и
монтаж на ново ел. табло за етажа – 2018 год. на стойност от 500, 00 лева; изкъртване на
вароциментова замазка по стени и таван, полагане на нова мазилка, обръщане на врати и
прозорци, шпакловка, врежа, полагане на фибран, шкурене, боядисване (таван 5, 76 кв. м. и
стени 30, 05 кв. м.) и изхвърляне на отпадъци – 2013 год на стойност от 4250, 00 лева;
доставка и монтаж на ключове, контакти и осветителни тела – 2013 год. на стойност от 480,
00 лева; реставрирне на остъклена врата с две странични крила и кааса, подмяна на стъкла,
шкурене, китосване и боядисване – 2013 год. на стойност от 650 лева; реставриране на
еднокрилна дървена врата и каса, шкурене и боядисване – 2013 год. на стойност от 350 лева;
направа на нов праг с ламинат пред западната стая – 2013 год. на стойност от 120 лева;
изграждане на подпрозоречен перваз с плочки 0, 40 кв. м. – 2013 год. на стойност от 140
лева;
във всекидневна с размери 3, 90/4, 10 кв. м. – подмяна на дървена дограма с ПВЦ
такава с комарници, бяла, обръщане на прозорци отвън и отвътре – 3, 07 кв. м. – 2010 год. на
стойност от 1950, лева; изработка и монтаж на подпрозоречен перваз от изкуствен камък – 0,
58 кв. м. – 2011 год. на стойност от 450, 00 лева; изкъртване на вароциментова замазка по
стени и таван, полагане на нова мазилка, шпакловка, шкурене, боядисване (68, 02 кв. м.),
ръчно товарене и изхвърляне на строителни отпадъци – 2010-2011 год. на стойност от 3950,
00 кв. м.; доставка и монтаж на ламинат (16, 00 кв. м.), первази, подложки, вътрешни и
външни ъгли и тапи – 2011 год. на стойност от 1090, 00 лева; прокарване на нова ел.
инсталация – 2010-2011 год. на стойност от 850, 00 лева; реставриране на две еднокрилни
дървени врати и каси, шкурене, китосване и боядисване – 2011 год. на стойност от 700 лева;
доставка и монтаж на хиперинвенторна климатична инсталация „Мицубиши“ – 2011 год. на
стойност от 1800, 00 лева; прокарване на нова ел. инсталация и зареждане на ключове,
контакти и осветителни тела – 2011 год. на стойност от 830 лева; прокарване на инсталация
за парно отопление на твърдо гориво, с печка с водна риза – 2010 год. на стойност от 1500,
00 лева;
в кухненска ниша към всекидневна (2 кв. м.) – подмяна на фаянсови плочки на
стени и мивка – 2011 год. на стойност от 650, 00 лева; подмяна на ел. и ВиК инсталация –
2011 год. на стойност от 150, 00 лева;
в спалня с еркер с размери 3, 90/5, 80 м. – изкъртване на вароциментова замазка по
стени и таван, полагане на нова мазилка, полагане на мрежа, шпакаловка, шкурене,
изграждане на таван на две нива и монтиране на топлоизолация с ватаи гипсокартон на
таван, изолация на двете външни стени, ръчно товарене и изхвърляне на строителни
отпадъци на депо, транспорт – 2014 год. на стойност от 4200, 00 лева; прокарване на нова ел.
инсталация и зареждане с ключове, таван на две нива с вградено осветление – лунички,
8
контаакти и осветителни тела, изграждане на отделна инсталация за климатик – 2014 год. на
стойност от 1100, 00 лева; реставриране на стъклена четирикрилна дървена врата, шкурене,
китосване, боядисване – 2014 год. на стойност от 800, 00 лева; доставка и монтаж на
хиперинвенторна климатична инсталация „Мицубиши“ – 2014 год. на стойност от 1800, 00
лева; циклене, фугиране, лакиране на дюшеме, поставяне на первази, тапи, вътрешни и
външни ъгли (22, 62 кв. м.) – 2014 год. на стойност от 450, 00 лева; подмяна на дървена с
ПВЦ дограма и комарници, бяла, обръщане отвън и отвътре (5, 64 кв. м.) – 2014 год. на
стойност от 1900, 00 лева; изработка и монтаж на три попрозоречни перваза от бял
естествен мрамор „Перла“ – 2014 год. на стойност от 550, 00 лева;
в северозападна стая с размери 3, 80/4, 00 м. – подмяна на дървена с ПВЦ дограма и
комарници, бяла, обръщане отвън и отвътре – 2017 год. на стойност от 1800, 00 лева;
изработка и монтаж на два подпрозоречни перваза от бял естествен мрамор „Перла“ – 2017
год. на стойност от 450, 00 лева; изкъртване на вароциментова замазка по стени и таван и
полагане на нова мазилка, мрежа, шпакловка, шкурене, боядисване, изолация на стени,
ръчно изхвърляне и товарене на отпадъци и транспортирането им до депо – 2016-2017 год.
на стойност от 3800, 00 лева; циклене на дюшеме, фугиране, лакиране, поставяне на нови
первази (15, 20 кв. м.) – 2017 год. на стойност от 450, 00 лева; прокарване на нова ел.
инсталация в противовлажни и негорими гофри, зареждане на ключове, контакти и
осветителни тела – 2016-2017 год. на стойност от 1100, 00 лева; реновиране на еднокрилна
дървена врата и каса, шкурене, китосване и боядисване – 2017 год. на стойност от 350, 00
лева; доставка и монтаж на хиперинвенторна климатична инсталация „Мицубиши“ – 2017
год. на стойност от 1800, 00 лева; прокарване на инсталация за парно отопление на твърдо
гориво с монтирани два броя алуминиеви радиатори – 2016 год. на стойност от 750, 00 лева;
в южно входно антре към вътрешен двор – изкъртване на вароциментова замазка
по стени и тавна и полагане на нова мазилка, шпакловка – 2009 год. на стойност от 1400
лева; полагане на хидроизолационни тапети – 2009 год. на стойност от 350, 00 лева;
в прилежащото към жилището на първия етаж избено помещение – подмяна на
канализацията за фекални води на сградата – вътре и извън сградата и заустване на
тръбопровода в централната канализационна система, изкопни работи вътре в избените
помещения до достигане на старите тръби, ръчно изнасяне на отпадъците, товарене и
транспортирането им до депо, полагане на нови тръби и ревизии, засипване и заравняване с
пясък – 2015 год. на стойност от 1600, 00 лева; изграждане на нова събирателна и
ревизионна шахта в избените помещения, изкопни работи, зидария, ревизии, измазване и
полагане на бетонни капаци, ръчно изнасяне на отпадъците, товаренето им и
транспортирането им до депо, полагане на нови тръби и ревизии, засипване и заравняване с
пясък – 2015 год. на стойност от 1200, 00 лева; направа на нова ВиК инсталация за питейна
вода през 2015 год. и на нова ел. инсталация през 2018 год. – на стойност от 1200, 00 лева;
доставка и монтаж на два бойлера в избеното помещение за захранване (с топла вода) на
първия етаж и избеното помещение – 2017-2018 год. на стойност от 480, 00 лева; доставка и
монтаж на нова смесителна батерия, душ и аксесоари за банята в избеното помещение –
2015 год. на стойност от 250, 00 лева; подмяна на стар с нов дървен прозорец с решетка – на
стойност от 350, 00 лева;
в общото стълбище на източен вход за сградата – доставка и монтаж на нова
дървена врата, подмяна на два дървени прозореца с размери 0, 44/0, 64 м. и 1/1 м., обръщане
около врата и прозорци, ремонт на стени и таван на стълбището, изкъртване, измазване,
шпакловка на стени и таван, окабеляване и изграждане на система „СОД“ – 2009-2010 год.
на стойност от 9 500, 00 лева, като от последната посочена сума, ищцата претендира
ответникът да и заплати 1 / 4 част от нея, а именно – сумата от 2 375 лева;
́
2) сумата от 16 675 лева, представляваща следващата се на ответника, съразмерна на
квотата му в съсобствеността, част от стойността на разходите за извършени от В.С. в
съсобствения имот – самостоятелен обект в сграда, находящ се в сутеренния етаж,
9
съставляващ обект с идентификатор 10135.1506.528.4.3 по КК на гр. Варна, в периода 2010 –
2018 год. подобрения (СМР), както следва: преустройство на част от избения (сутеренен)
етаж (изби с № № 1, 2, 3, 4 и 5) в самостоятелен обект, включващо извършване на следните
СМР – изравняване на терена и полагане на железобетонна плоча на пода на обекта,
изграждане на нови самостоятелни ВиК и електрическа инсталации, полагне на теракот,
ламинат, гранитогрес в коридорите, изграждане на баня-тоалет в сутерена (полагане на
плочки и фянс в банята и монтиране на санитария), изкъртване на стара мазилка до тухла
във всички помещения (бивши изби) в обекта, полагане на нова мазилка, грундиране,
полагане на изолация от стиропор и гипсокартон с вата на всички стени в обекта, с
изключение на кухненския бокс, шпакловка, шкурене и боядисване на стените – 2010 год.
на стойност от 23 500, 00 лева; подмяна на дограма (прозорци с комарници) в обекта,
монтиране на нова входна врата, подмяна на вратата в банята и реставриране на три броя
интериорни врати, обръщане около всички врати и проозорци във всички помещения отвън
и отвътре – 2010 – 2018 год. на стойност от 8500, 00 лева; демонтаж на старото и доставка и
монтаж на ново вградено електрическо табло в коридора – 2018 год. на стойност от 350, 00
лева; изграждане на ламперия около всички стени в югозападната стая в сутерена на
височина 1, 20 м – 2010 год. на стойност от 1000 лева;
3) сумата от 9 575 лева, представляваща следващата се на ответника, съразмерна на
квотата му в съсобствеността, част от стойността на разходите за извършени от В.С. в
съсобствения имот, представляващ ГАРАЖ с площ от 34 кв. м., съставляващ обект с
идентификатор 10135.1506.528.2 по КК на гр. Варна, с административен адрес: гр. Варна,
ул. „Дебър“ № 25, в периода 2009 – 2018 год. подобрения (СМР), както следва: пристрояване
на нов гараж към съществуващия гараж в двора с площ на новопостроения от 16 кв. м. – на
стойност от 15 000, 00 лева; изкъртване на стара и полагане на нова външна мазилка на
стените на гаража на новата и старата част, шпакловка, хидроизолация, мрежа и лепило,
изхвърляне и извозване на строителни отпадъци – 2018 год. на стойност от 1400, 00 лева;
изграждане на нова ел. инсталация, зареждане на ключове, контакти и осветителни тела –
2015 год. на стойност от 450, 00 лева; доставка и монтаж на нова желязна гаражна врата от
две части, грундиране и боядисване – 2009 год. на стойност от 1650, 00 лева; изграждане на
отводнителна система за отводняване на двора през гаража, дренаж, полагане на
хидроизолация с мрежа и лепило – 2017 год. на стойност от 650, 00 лева;
4) сумата от 6 825, 00 лева, представляваща 1 / 4 от стойността на извършени от
ищцата разходи за СМР на покрива на жилищната сграда, в която се намират съсобствените
имоти – жилището на първия етаж и обекта в сутерена – в периода 2009-2018 год., както
следва: доставка, монтаж и наем (за три дни) на скеле, демонтаж на стара и монта на нова
́
поцинкована ламарина, подмяна на керемиди, изхвърляне на строителни отпадъци – 2018
год. общо на стойност от 1100, лева; основен ремонт на целия покрив, вкл. подмяна на
носещи греди, керемиди, улуци, полагане на хидроизолация на цялата калканна стена,
укрепване, изолиране с фибран, хидроизолиране и измазване на отдушниците на къщата,
измазване и хидроизолация на всички капаци, замазка и хидроизолация на площадката на
покрива и монтиране на гранитогрес, фугиране изнасяне и изхвърляне на строителните
отпадъци – 2009 год. общо на стойност от 22 000 лева; ремонт на комин с пет отвора и
височина 3 метра, вкл. събаряне на стария и изграждане на нов комин, подсигуряваане с
метална конструкция, изнасяне и изхвърляне на строителни отпадъци – 2009 год. общо на
стойност от 4 200 лева;
5) сумата от 2 712, 50 лева, представляваща 1 / 4 от стойността на извършени от
ищцата разходи за СМР на фасадата на жилищната сграда, в която се намират съсобствените
имоти – жилището на първия етаж и сутерена – през 2009 год., както следва: монтиране на
скеле, частично събаряне до тухла на старата отлепена мазилка по фасдата на сградата и
полагане на нова пръскана мазилка от цимент и лепило – 2009 год. общо на стойност от
10 500, 00 лева; изхвърляне, извозване и транспортиране на строителните отпдъци – 2009
год. общо на стойност от 350, 00 лева;
10
Ищцата В.С. твърди, че в периода 2009-2018 год. е извършила описаните по – горе
СМР в съсобствените три имота, допуснати до делба, в качеството на добросъвестен
владелец на имотите и със знанието и без противопоставянето на съсобственика Ч.С. и че в
резултат на извършените СМР стойността на съсобствените имоти се е увеличила. Твърди
също, че е извършила описаните СМР и на общите части на жилищната сграда – покрив,
комин, фасада и общо стълбище на източния вход на сградата –
и претендира от ответника заплащането им съобразно квотата му в съсобствеността върху
общите части.
Съделителят Ч. Г. С. претендира осъждането на В. Г. С. да му заплати следните суми:
1) сумата от 2400 лева, на основание чл. 31, ал. 2 ЗС, представляваща обезщетение за
лишаването му от ползата, съразмерно на квотата му в съсобствеността, от съсобствения
имот, представляващ жилище на първия етаж от жилищна сграда, с пплощ от 123 кв. м.,
съставляващ обект с идентификатор № 10135.1506.528.4.1 по КК на гр. Варна за периода
10.01.2019 г. – 01.07.2019 год. вкл., като пред настоящата инстанция искът е висящ до
размера на сумата от 1841, 50 лева;
2) сумата от 600 лева, на основание чл. 31, ал. 2 ЗС, представляваща обезщетение за
лишаването му от ползата, съразмерно на квотата му в съсобствеността, от съсобствения
имот, представляващ гараж с площ от 34 кв. м., съставляващ обект с идентификатор
10135.1506.528.2 по КК на гр. Варна, за периода 10.01.2019 год.- 01.07.2019 год. вкл., като
пред настоящата инстанция искът е висящ до размера на сумата от 315 лева;
В съдебното заседание от 02.07.2019 год. съделителят Ч. Г. С. е поискал и определяне
на привременни мерки в делбата, на основание чл. 344, ал. 2 ГПК, като претендира
съделителката В. Г. С. да бъде осъдена да му заплаща за ползването на неговата 1 / 2 ид. част
от съсобствените имоти за времето от 02.07.2019 год. до окончателното извършване на
делбата следните суми: по 400 лева месечно за жилището на първия етаж, съставаляващо
обект с идентификатор 10135.1506.528.4.1 по КК на гр. Варна; по 100 лева месечно за
гаража, съставляващ обект с идентификатор 10135.1506.528.2 по КК на гр. Варна и по 250
лева месечно за самостоятелен обект в сграда (сутеренен етаж), с площ от 65 кв. м.,
съставляващ обект с идентификатор 10135.1506.528.4.3 по КК на гр. Варна.
Навежда твърдения, че в периода 10.01.2019 год. – 01.07.2019 год. съсобствените
имоти – жилището на първия етаж и гаража – се ползват единствено от съделителката В. Г.
С., поради което и тя му дължи обезщетение за лишаването от ползата, съразмерно на
правата му в съсобствеността, за времето от 10.01.2019 год. – датата на връчването на
писменото поискване за заплащане на обезщетение - до датата на първото по делото открито
съдебно заседание след допускането на делбата.
Съделителят Ч.С. е оспорил предявените против него осъдителни искове за заплащане
на стойността на претендираните от съделителката В.С. подобрения (СМР) в съсобствените
имоти, както и в общите части на жилищната сграда като неоснователни. Твърди, че
описаните от В. С. СМР не са извършени от нея, а от децата и, след като последните са
́
станали собственици на жилището на втория жилищен етаж в сградата, а преди това – от
родителите на страните. Навежда също, че всички твърдяни да са извършени от В.С. СМР в
съсобствените имоти и по общите части на сградата, са извършени преди 2008 год., поради
което и той не е материално- правно легитимиран да отговаря по исковете. Оспорва
претенциите и по размер, като твърди, че претендираните от В. С. суми за подобрения са
изключително завишени. По отношение на претенциите за заплащане на сумата от 6 825, 00
лева, представляваща 1 / 4 от стойността на извършени от ищцата разходи за СМР на
покрива на жилищната сграда, в която се намират съсобствените имоти – жилището на
първия етаж и сутерена – в периода 2009-2010 год. и на сумата от 2712, 50 лева,
представляваща 1 / 4 от стойността на извършени от ищцата разходи за СМР на фасадата на
11
жилищната сграда, в която се намират съсобствените имоти – жилището на първия етаж и
сутерена – през 2009 год. съделителят Ч. С. прави и възражение, че претенциите за
заплащане на стойността на извършени от ищцата разходи за СМР по общите части на
сградата (покрив и фасада) са погасени по давност. Настоява за отхвърляне на предявените
против него искове.
Съделителката В.С. е оспорила предявените от Ч.С. против нея осъдителни искове.
Твърди, че Ч. С. винаги е имал достъп до сградата и е имал възможността да ползва
обособената половина от сградата, в която и понастоящем се съхраняват негови лични вещи,
но не е изявявал желание и воля за това. Оспорва и искането за определяне на привременни
мерки, заявява, че съделителят Ч. С. не е ограничаван и може да ползва съсобствените
имоти в случай, че желае.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
доводите на страните, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
ПО ИЗВЪРШВАНЕТО НА ДЕЛБАТА:
Страните не спорят, съответно заявили са и съгласие, делбата на съсобствените имоти
да се извърши по реда на чл. 353 ГПК, като жилището на първия етаж в жилищната сграда
да се постави в дял на съделителката В. Г. С., а обектът, находящ се в сутерена на
жилищната сграда, да се постави в дял на съделителя Ч. Г. С.. Спорният между страните
въпрос е в дял на кого от двамата съделители да се постави гаражът.
От заключението на СТЕ от 30.09.2019 год. (л. 105-116 от делото на РС-Варна),
неоспорено от страните, е установено, че пазрната стойност на имота, представляващ
жилище на първия етаж от жилищната сграда е 174 632 лева, пазарната стойност на имота,
находящ се в сутерена на жилищната сграда е 65309 лева, а на гаража – 19 963 лева. При
отчитане на вещното право на ползване на трето за съсобствеността лице (праводателката на
съделителката В. Г. С.) в обем от 1 / 2 ид. част върху делбените имоти, пазарната им
стойност е съответно: първия етаж от жилищната сграда – 155772 лева; на имота, находящ се
в сутерена на жилищната сграда – 58255 лева, а на гаража – 17 807 лева.
Извършването на делбата е подчинено на два основни принципа – право на дял в
натура и равноправие на съделителите. Първият принцип се съдържа в чл. 69, ал. 2 в ЗН, а
вторият е установен от практиката. Съгласно чл. 69, ал. 2, изр. първо от ЗН, всеки наследник
(а също и съсобственик, съобразно препращането на чл. 34, ал. 2 от ЗС) може да иска своя
дял в натура, доколкото това е възможно. Това е едното принципно положение, като се
счита, че всеки съсобственик има право не само на дял в натура изобщо, а на дял в натура от
всеки един от съсобствените имоти. Според чл. 69, ал. 2, изр. второ от ЗН неравенството на
дяловете се изравнява в пари. Установеният в чл. 69, ал. 2 ЗН принцип може да бъде
реализиран по два начина – чрез теглене на жребий или чрез разпределение на имотите по
реда на чл. 353 ГПК, като всеки имот се свърже с конкретен собственик, а неравенството на
дяловете се изравнява с пари. При избора на способ за извършването на делбата следва да
бъдат отчетени всички правнозначими обстоятелства. Както бе посочено по–горе, основен
принцип в делбата е правото на дял в натура. При реализиране на способа по чл. 353 ГПК
имотите следва да се разпределят по начин, че всеки от съделителите да получи дял в натура
(в смисъл дял от наследството, респ. дял от съсобствеността, реален имот). При хипотезите,
в които са налице различни варианти за разпределение на делбените имоти, се предпочита
този, при който следващите се парични суми за уравнение на дяловете са най–ниски. В
случая след като страните са изразили общо съгласие в дял на В. Г. С. да се постави
жилището на първия етаж от жилищната сграда, а в дял на съделителя Ч. Г. С. да се постави
самостоятелният обект, находящ се в сутерена на жилищната сграда, гаражът следва да се
постави в дял на съделителя Ч. Г. С., тъй като при този вариант на разпределение на
имотите сумите за уравнение на дяловете са най-ниски. Именно по този начин е подходил и
първоинстанционият съд, поради което и решението в частта му, с която на основание чл.
12
353 ГПК в дял на съделителя Ч. Г. С. са поставени самостоятелният обект, находящ се в
сутерена на жилищната сграда и гаражът, а в дял на съделителката В. Г. С. е поставен
имотът, представляващ жилище на първия етаж от жилищната сграда, е правилно и следва
да бъде потвърдено в тази част.
Жалбата на В.С. срещу решението в частта му относно начина на разпределение на
делбените имоти, респ. относно начина на реализиране на способа по чл. 353 ГПК, е
бланкетна – не съдържа никакви оплаквания. Едва в съдебното заседание във въззивната
инстанция жалбоподателката се е позовала на Наредба № РД-02-20-2 от 20.12.2017 год. за
планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система на урбанизираните
територии на Министъра на РРБ, обн. ДВ, бр. 7/2017 год., с която е обосновала, че гаражът
следва да се постави в неин дял. Доводите на жалбоподателката В.С., черпени от цитираната
наредба, са неоснователни. Наредбата е неприложима в случая, тъй като тя регулира съвсем
различен кръг обществени отношения – определя принципите, критериите, нормите и
правилата за планиране и проектиране на комуникационно-транспортните системи (КТС) в
урбанизираните територии - чл. 1 от цитираната наредба.
Относно решението в частта му, в която е вписано, че върху поставените в дял на
съделителя Ч. Г. С. от гр. Варна имоти, а именно: гараж и самостоятелен обект в сутерена на
сградата, находящи се в гр. Варна, ул. „Дебър“ № 25, има учредено пожизнено право на
ползване върху 1 / 2 ид. част от описаните имоти в полза на Е. К. С. ЕГН от гр. Варна, както
и в частта му относно определената сума, която съделителката В.Г.С. от гр. Варна е осъдена
да заплати на Ч. Г. С. от гр. Варна за уравнение на дяловете, съдът намира следното:
От представените доказателства е видно, че съделителката В. Г. С. се легитимира като
собственик на 1 / 2 ид. част от трите делбени имота, придобити, съответно: 1 / 16 ид. част
собствеността върху имотите е придобита въз основа на договора за дарение, скл. с нот. акт
№ 59/28.05.2008 год. на ВнН от родителите на страните (съпрузите Е. К. С. и Г. Х. С.) и 7 /
16 ид. части са придобити въз основа на договора за продажба, скл. с по нот. акт №
60/28.05.2008 год. на ВнН също от родителите на страните, като и при двете сделки
прехвърлителите са си запазили пожизнено, заедно и поотделно, правото на ползване върху
прехвърлените на В. Г. С. 8 / 16 ид. части (1 / 2 ид. част) от собствеността върху имотите (т.
нар. „конститутивна сукцесия на права“ – институт, приложим при сложните субективни
права, каквото е правото на собственост).
Съделителят Ч. Г. С. се легитимира като собственик на останалата 1 / 2 ид. част (8 / 16
ид. части) от трите имота въз основа на съдебната спогодба от 19.08.1988 год. по гр. дело №
2151/1988 год. на РС-Варна, като в обсъжданата спогодба липсват данни придобитата от
него 1 / 2 ид. част от правото на собственост върху имотите да е обременено с тежести.
При това положение при извършването на делбата по реда на чл. 353 ГПК чрез
обособяването в самостоятелни дялове на конкретни имоти и поставянето им в
индивидуална собственост на всеки от двамата съделители, вещното право на ползване в
обем от 1 / 2 ид. част, което праводателите на съделителката В. Г. С. са си запазили върху
прехвърлената 1 / 2 ид. част от имотите, се концентрира върху конкретния имот/имоти,
които се поставят в неин дял – в случая правото на ползване се концентрира върху
жилището на първия етаж в жилищната сграда, а не и върху поставените в дял на
съделителя Ч. Г. С. имоти – гараж в двора и обекта в сутерена на сградата. Това е така
защото учредяването на ограничено вещно право на ползване от страна на един от
съделителите по отношение на собствения му дял (квота) от съсобствеността, респ.
придобиването от съделител само на „голата собственост“ от съсобствен имот, при което
прехвърлителят си е запазил правото на ползване върху обема прехвърлени права,
ограничава само и единствено правото на собственост в обема права на съсобственика,
който притежава „голата собственост“. Поради това и не е възможно при извършването на
делбата на съсобствените имоти по способите, установени в чл. 353 ГПК и/или в чл. 350 и
13
чл. 352 ГПК, да се засегнат, като се ограничат, правата и на съделителя, който не е
ограничил (обременил) с ограничено вещно право своя дял (квота) в съсобствеността, а
притежва пълната собственост. С други думи липсва правна възможност имотът/имотите,
които получава съделителят, притежаващ само идеална част от „голата собственост“, поради
ограничението на притежаваното от него право на собственост до обема на притежаваните
от него права в съсобствеността, да получи при делбата имот/имоти, обременени само
отчасти с ограничено вещно право на ползване, а съделителят, чието право в
съсобствеността не е ограничавано с вещно право на ползване, също да получи при делбата
имот/имоти, обременени, макар и само отчасти, с ограничено вещно право на ползване.
Обратното би означавало да се наруши единият от двата основни принципа, на които е
подчинено извършването на делбата, а именно – принципът на равноправието на
съделителите. Наред с това при извършването на делбата по способа по чл. 353 ГПК (а също
и по способа по чл. 350 и чл. 352 ГПК) е налице „замяна" между съсобствениците в смисъл,
осъществява се взаимно прехвърляне на правото на собственост по отношение на квоти
между съсобствениците от притежаваните в съсобственост имоти, от което пък следва, че и
ограниченото вещно право в полза на третото лице по отношение на тези „заменени“ части
ще се прехвърли и съответно ще се концентрира изцяло върху имота/имотите, поставени в
дял на съделителя – съсобственик, който го е учредил, респ., е придобил идеална част от
„голата собственост“ и който притежава само идеална част от "голата собственост" от
съсобствените имоти. В тези случаи, при определяне пазарната стойност на дяловете,
ограниченото вещно право не следва да се взима предвид и да се пресмята стойността му,
тъй като тази стойност касае вътрешни отношения между собственика на вещта и титуляра
на ограниченото вещно право, без да се засягат правата между съделителите –съсобственици
по повод на евентуалното уравнение на дяловете. В този смисъл е и трайно установената
съдебна практика – Решение № 56/28.04.2014 год. по гр. дело № 4851/2013 год. на ВКС на
РБ, Първо г. о.; Решение № 92/19.11.2018 год. по гр. дело № 4212/2017 год. на ВКС на РБ,
Второ г. о. и др.
Установено е по делото, че пазрната стойност на имота, представляващ жилище на
първия етаж от жилищната сграда е 174 632 лева, пазарната стойност на имота, находящ се в
сутерена на жилищната сграда е 65 309 лева, а на гаража – 19 963 лева. Дяловете на двамата
съделители са равни – по 129 952 лева в стойностно изражение. Съделителката В. Г. С.
получава в дял имот на стойност 174 632 лева, а Ч. Г. С. получава в дял имоти на стойност от
85 272 лева. При това положение сумата, която съделителката В. Г. С. следва да заплати на
Ч. Г. С. за уравнение на дяловете е в размер на 44 680 лева.
Изложеното налага първоинстанционното решение в частта му относно сумата за
уравнение на дяловете да се отмени и да се постанови друго, с което В. Г. С. да бъде осъдена
заплати на Ч. Г. С., на основание чл. 353 ГПК, сумата в размер на 44 680 лева за уравнение
на дяловете, ведно със законната лихва,върху тази сума, считано от влизане на решението в
частта му по извършването на делбата в сила до окончателното и изплащане.
́
Първоинстанционното решение следва да се отмени и в частта му, в която е вписано,
че върху поставените в дял на Ч. Г. С. имоти – самостоятелният обект в сутерена на
жилищната сграда и гаража в двора, има учредено пожизнено право на ползване в обем от 1
/ 2 ид. част в полза на трето лице – Е.К. С. от гр. Варна.
Доводите на съделителката В. С., наведени във въззивната и жалба срещу решението
́
в частта относно сумите за уравнение на дяловете са неоснователни. Както се посочи по –
горе, със съдебната спогодба от 19.08.1988 год. съделителят Ч. Г. С. е придобил
собствеността върху 1 / 2 ид. част от трите процесни имота в пълен обем, без правото му на
собственост да е било ограничавано с ограничени вещни права на трети лица.
ПО СМЕТКИТЕ:
От съделителката В. С. са представени множество фактури за закупени различни
14
материали и извършени СМР, в които тя фигурира като получател на описаните материали
и услуги; част от фактурите са придружени и с касови бонове, установяващи заплащането на
сумите; представени са и договори за изработка и монтаж на дограма от 2010 г.; 2013 г.;
2014 г. и 2018 г. – л. 144-353 от делото на РС-Варна.
От заключението на СТЕ от 30.09.2019 год. (л. 118-139 от делото на РС-Варна),
кредитирано от съда като обективно и безпристрасно, и от изявленията на вещото лице инж.
Цв. А. в съдебно заседание се установява, следното:
Стойността на разходите за труд и материали към момента на извършване на СМР в
имота, представляващ жилище на първия етаж от жилищната сграда, съставляващ обект с
идентификатор 10135.1506.528.4.1 по КК на гр. Варна, които СМР са констатирани от
вещото лице като налични при извършените оглед и замерване на място, подробно описани
по вид, количество и година на извършване в Приложение № 1 към заключението от пункт І
до пункт VІІ, е в размер на 36 327 лева. Установява се още, че в резултат на описаните СМР
стойността на жилището на първия етаж от жилищната сграда, съставляващ обект с
идентификатор 10135.1506.528.4.1 по КК на гр. Варна се е увеличила със сумата от 49 785
лева, т. е., без тях пазарната стойност на горния имот към извършване на експертизата би
била по- ниска с 49 785 лева.
Стойността на разходите за труд и материали към момента на извършване на СМР в
имота, представляващ самостоятелен обект в сграда, находящ се в сутеренния етаж,
съставляващ обект с идентификатор 10135.1506.528.4.3 по КК на гр. Варна, които СМР са
констатирани от вещото лице като налични при извършените оглед и замерване на място,
подробно описани по вид, количество и година на извършване в Приложение № 1 към
заключението в пункт VІІІ, е в размер на 12 281 лева. Установява се още, че вследствие на
описаните СМР стойността на описания имот се е увеличила със сумата от 23 245 лева, т. е.,
без тях пазарната стойност на горния имот към извършване на експертизата би била по-
ниска с 23 245 лева.
Стойността на разходите за труд и материали към момента на извършване на СМР в
имота, представляващ гараж с площ от 34 кв. м., съставляващ обект с идентификатор
10135.1506.528.2 по КК на гр. Варна, които СМР са констатирани от вещото лице като
налични при извършените оглед и замерване на място, подробно описани по вид, количество
и година на извършване в Приложение № 1 към заключението в пункт ІХ е в размер на 2 263
лева. Установява се още, че вследствие на описаните СМР стойността на гаража се е
увеличила със сумата от 2 182 лева.
Стойността на разходите за труд и материали към момента на извършване на СМР
(2010 год.) в общото стълбище на източния вход за жилищната сграда, които СМР са
констатирани от вещото лице като налични при извършените оглед и замерване на място,
подробно описани по вид, количество и година на извършване в Приложение № 1 към
заключението в пункт ХІІІ, а именно: доставка и монтаж на нова дървена врата; подмяна на
два дървени прозореца с размери 0, 44/0, 64 м. и 1/1 м.; обръщане около врата и прозорци;
ремонт на стени и таван на стълбището - изкъртване, измазване, шпакловка на стени и таван
– е в размер на 2063 лева.
Стойността на разходите за труд и материали за извършени през 2018 год. СМР на
покрива на жилищната сграда, констатирани от вещото лице като налични при извършените
оглед и замерване на място, подробно описани по вид, количество и година на извършване в
Приложение № 1 към заключението в пункт Х, към момента на извършването им е в размер
на 560 лева, а стойността на СМР на покрива, извършени 2009 год., окачествени от вещото
лице като „основен ремонт“, вкл. и на комина на сградата – описани в Приложение № 2 към
заключението –към момента на извършването им през 2009 год. е в общ размер на 10 234
лева.
15
Стойността на разходите за труд и материали за извършени СМР по фасадата на
жилищната сграда, в която се намират съсобствените имоти – жилището на първия етаж и
обекта в сутерена – към момента на извършването им през 2009 год. е в общ размер на 4 477
лева.
От заключението на допълнителната съдебно-техническа експертиза от 18.11.2019
год. (л. 374 – 379 от делото на РС-Варна), се установява следното:
Средният пазарен наем за периода от 10.01.2019г. до 01.07.2019г. на първия жилищен
етаж от процесната сграда с приспадане право на ползване е 3283 лева, а без приспадане е 3
683 лева; на обекта в сутерена – с приспадане право на ползване е 1233 лева, а без
приспадане е 1376 лева; на гаража - при отчитане, че е в територия „синя зона“ с приспадане
право на ползване наемът е 562 лева, а без приспадане – 630 лева. Актуалният пазарен
месечен наем без приспадане право на ползване за жилището на първия етаж е 645 лева, а с
приспадане – 575 лева, за обекта в сутерена – 240 лева без приспадане право на ползване, а с
приспадане – 215 лева; за гаража е 110 лева без приспадане право на ползване, а с
приспадане – 98 лева.
Съвкупно от показанията на свидетелите Е. С. (майка на страните), Г. М. (син на
ищцата В. С.) и Д. Д. (без родство и дела със страните), ангажирани от ищцата В. С., се
установява следното: Ищцата В. С. и майка Е. С. са живели и живеят и в момента в
жилището на първия етаж от жилищната сграда. За известен период от време ищцата, която
по професия е зъботехник, е ползвала сутеренния етаж за зъботехническа лаборатория, след
това на сутерена е извършен основен ремонт и се ползва за жилище; отдава се под наем от
Е. С., която има пожизнено право на ползване, за да може да се подкрепя финансово.
Ответникът е живял в имота известно време със съпругата си, но се е изнесъл преди около
25 години. От този момент почти не е идвал в имота, въпреки, че имал ключ, не е проявявал
интерес към него, в жилището на първия етаж имал свои помещения, които стоели
непокътнати и в които има негов багаж. Свид. Г. М. бил виждал ответника да влиза няколко
пъти в имота преди 2013 г., а после през 2017 г. и 2018 г. – ответникът отивал до стаичката
си и мазата към нея. Когато започнало ново строителство в квартала част от двора се
откъснала и къщата започнала да се пука. Това наложило последващите многобройни
бъдещи ремонти с цел запазване на къщата. Ремонтите били извършени в периода 2008-
2018г. по поръчка на В.С. и били изцяло финансирани от нея. Синът и – св. Г. М. ѝ помагал.
́
Св. Д. Д. лично е участвал срещу заплащане в ремонтите със своята строителна фирма,
работил е в гаража, на двора, в сутерена, на покрива. Ремонтите се извършвали всяка
година, предимно през лятото. Цялата къща била ремонтирана с изключение на
помещенията на ответника. През 2009-2010г. бил направен цялостен ремонт на покрива.
Изцяло са сменени мазилките отвътре и отвън, цялата ел. инсталация била сменена, както и
част от ВиК инсталацията, навсякъде била сменена дограмата с луксозна такава с
комарници, външните стени били изолирани, сложени били климатици, а на първия етаж и
инсталация за парно отопление. В едната стая бил поставен изцяло нов паркет, а в другите
било изциклено и лакирано дюшемето. Четирикрилата врата на всекидневната на първия
етаж била ремонтирана. В спалнята бил направен таван на две нива с лунички. На
сутеренния етаж бил направен основен ремонт – сменена била входната врата, подменена
била банята, стените били освежени и боядисани, в едната стая на пода бил поставен
ламинат, а в другата – теракот. На двора било извършено укрепване, правени са дренажи,
свид. Д. е работил и в гаража.
Съвкупно от показанията на свидетелите С. К. С. – съпруга на ответника Ч. С., Е. Я.
М. и С. Т. К. – двамата без родство и дела със страните, се установява следното:
Ответникът Ч.С. и съпругата му са живели в жилището на първия жилищен етаж в
сградата в периода 1990 – 1993 год., след което се изнесли оттам и заживели под наем,
впоследствие си купили свое жилище. Когато се изнесли останал техен багаж в къщата,
който не могли да си вземат. Ответникът нямал ключ от имота и не бил допускан в него; за
16
ремонти в имота не е питан. На няколко пъти ответникът ходил със съпругата си, но никой
не отварял. Свидетелите Е. М. и С. К. описват случаи от 2018 год. и 2019 год., при които
ответникът Ч. С. се опитал да влезе в имота, но не успял да отключи вратата на двора с
ключовете, с които разполагал. Звънял и на звънеца, но никой не отворил.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
По исковете на В. Г. С. срещу Ч. Г. С. за заплащане на следните суми:
1/ сумата от 29 747, 50 лева, представляваща следващата се на ответника, съразмерна
на квотата му в съсобствеността, част от стойността разходите за извършени от В.С. в
съсобствения имот – жилище на първия етаж, съставляващо обект с идентификатор
10135.1506.528.4.1 по КК на гр. Варна, в периода 2009-2018 год. подобрения (СМР),
подробно описани по – горе: 2/ сумата от 16 675 лева, представляваща следващата се на
ответника, съразмерна на квотата му в съсобствеността, част от стойността разходите за
извършени от В.С. в съсобствения имот – самостоятелен обект в сграда, находящ се в
сутеренния етаж, съставляващ обект с идентификатор 10135.1506.528.4.3 по КК на гр.
Варна, в периода 2010 – 2018 год. подобрения (СМР), подробно описани по – горе; 3/ сумата
от 9 575 лева, представляваща следващата се на ответника, съразмерна на квотата му в
съсобствеността, част от стойността разходите за извършени от В.С. в съсобствения имот –
ГАРАЖ с площ от 34 кв. м., съставляващ обект с идентификатор 10135.1506.528.2 по КК на
гр. Варна, с административен адрес: гр. Варна, ул. „Дебър“ № 25, в периода 2009 – 2018 год.
подобрения (СМР), подробно описани по – горе, съдът приема следното:
Подобрение в един недвижим имот, съгласно ППВС 6/74 год., е такова нововъведение
в имота, което обективно да води до увеличаване на неговата стойност. Ликвидацията на
отношенията, възникнали във връзка с извършени от съсобственик подобрения в съсобствен
имот се урежда по различни начини, в зависимост от конкретните факти при всеки отделен
случай, като се държи сметка за неговото отношение към владението на недвижимия имот и
манифестирането му спрямо останалите съсобственици. Съсобственикът, който фактически
е завзел вещта /т. е., който сам упражнява фактическа власт върху вещта/ е владелец на
своято идеална част и държател на частите на останалите съсобственици – така ППВС №
6/74 и ТР № 85/68 год. на ОСГК на ВС. Поради това и когато той в това си качество
извършва строително-ремонтни работи, отношенията му с останалите съсобственици се
разрешават в зависимост и от тяхното поведение. Ако те са били съгласни с извършването
на строително-монтажните работи в имота, тогава те отговарят по правилата на чл. 30, ал. 3
от ЗС и следва да заплатят съразмерно на частите си извършените само от единия от
съсобствениците строително-монтажни работи по тяхната действителна стойност към
момента на тяхното извършване. Ако липсва съгласие на останалите съсобственици, тогава
отношенията между тях и извършилият СМР ще се уредят от правилата на воденето на
чужда работа без пълномощие по чл. 60–62 от ЗЗД. Ако е било налице изрично
противопоставяне на останалите съсобственици и въпреки всичко са извършени СМР, то те
ще отговарят на основание чл. 59 от ЗЗД за допуснатото неоснователно обогатяване. Когато
са извършени СМР в съсобствен имот и тези ремонти са били необходими за запазването и
съхраняването му, т. е., ако без извършването им имотът би погинал или съществено би се
увредил (т. нар. „необходими разноски”) тогава отношенията се уреждат също от правилата
на чл. 30, ал. 3 от ЗС – останалите съсобственици дължат на съсобственика съразмерно на
частите си разходите, извършени само от единия от съсобствениците, по действителната им
стойност към момента на извършването им. В случай, че ползващият имота съсобственик
промени намерението си спрямо останалите съсобственици и отблъсне тяхното владение,
както и в случаите, при които манифестира спрямо тях намерението си да свои цялата вещ
/когато обърне държането на техните части във владение само за себе си/, той се превръща
във владелец на цялата вещ. Но и в тази хипотеза той няма качеството на добросъвестен
владелец, защото не е придобил владениеито върху частите на останалите съсобственици на
годно правно основание, съобразно чл. 70 ЗС. Поради това и той не може да претендира
17
спрямо останалите съсобственици заплащане на увеличената стойност на имота в резултат
на извършениет СМР, тъй като няма качеството на добросъвестен владелец, нито има
правата на владелец, приравнен на добросъвестния.
В настоящия случай от писмените доказателства за извършени от ищцата В. С.
разходи за материали и услуги (л. 144-353 от делото на РС-Варна), обсъдени във връзка с
показанията на свидетелите Е. С., Д. Д.и Г. М. и със заключението на СТЕ от 30.09.2019 год.
на л. 118-139 от делото на РС-Варна, съдът приема за установено, че част от твърдените от
В.С. подобрения в съсобствените имоти действително са извършени от нея в периода 2008-
2018г., а именно: подобрения в жилището на първия жилищен етаж от сградата и в
сутеренния етаж, констатирани като налични и от вещото лице по СТЕ. И тримата свидетели
описват подробно множеството ремонтни дейности, извършени в жилището на първия етаж,
както и в сутерена, именно в периода, за който твърди и ищцата. В заключението на СТЕ,
вещото лице е описало кои от твърдените подобрения е открило, че са налични в имотите и е
остойностило същите.
По изложените съображения съдът приема за извършени твърдените подобрения в
жилището на първия етаж от сградата и в самостоятелния обект в сутерена.
В случая не е установено, а и ищцата В.С. не твърди да е променила намерението си
спрямо съсобственика Ч. С. и да е завладяла и неговите идеални части от съсобствените
имоти и че в това си качество (на владелец и на неговите ид. части) е извършила твърдяните
СМР, а твърди, че е извършила описаните СМР в имотите със знанието и без
противопоставянето на другия съсобственик. Анализът на събраните по делото
доказателства не обосновава извод, че подобренията в съсобствените имоти са извършени от
В.С. със съгласието на Ч.С., няма и доказателства за противопоставяне от негова страна.
Установено е, че ищцата е живяла и понастоящем живее в жилището на първия етаж,
че е ползвала сутеренния етаж за зъботехническа лаборатория и че ползва и гаража, поради
което следва да се приеме, че е извършила СМР в имотите и в свой интерес.
С оглед изложеното и като се имат предвид горните съображения, съдът приема, че
ликвидацията на отношенията между съсобствениците по повод на извършените от ищцата
В. С. СМР в съсобствените имоти – жилище на първия жилищен етаж и обекта в сутеренния
етаж в процесната жилищна сграда,
следва да се извърши по правилата на чл. 60 – 62 от ЗЗД и по-конкретно по хипотезата на
чл. 61, ал. 2 ЗЗД, като на съсобственика В.С. се дължи по-малката сума между извършените
разходи и увеличената стойност на имотите.
Установено е по делото, че стойността на разходите за труд и материали към момента
на извършване на СМР в имота, представляващ жилище на първия етаж от жилищната
сграда, съставляващ обект с идентификатор 10135.1506.528.4.1 по КК на гр. Варна,
подробно описани по вид, количество и година на извършване в Приложение № 1 към
заключението от пункт І до пункт VІІ, е в размер на 36 327 лева, като в тази стойност са
включени и описаните в п. ІІ.15 доставка и монтаж на осветителни тела във всекидневна 3,
90 / 4, 10 на стойност от 300 лева и в пункт VІІ.7 – доставка и монтаж на два броя бойлери
на обща стойност от 470 лева. Увеличената стойност на имота, представляващ жилище на
първия етаж, вследствие на извършените в него от В.С. подобрения от пункт І до пункт VІІ
по заключението на СТЕ, е в размер на 49785 лева. Според заключението описаните в п.
ІІ.15 и в пункт VІІ.7 СМР не водят до увеличение на стойността на имота.
Съдът намира, че разходите за СМР по п. ІІ.15 и по п. VІІ.7 от заключението на СТЕ
от 30.09.2019 год. (л. 118-139 от делото на РС-Варна) - доставка и монтаж на осветителни
тела във всекидневна 3, 90 / 4, 10 на стойност от 300 лева и доставка и монтаж на два броя
бойлери на стойност от 470 лева не съствляват подобрения в изяснения по–горе смисъл, тъй
като осветителните тела и бойлерите не са трайно прикрепени към имота, могат да се
18
демонтират и да се използват без нито те, нито помещенията, в които са монтирани да се
увредят. Поради това и същите не подлежат на заплащане.
При това положение стойността на разходите за СМР, съставляващи подобрения, в
жилището на първия етаж от жилищната сграда към момента на тяхното извършване е в
размер на 35 557 лева, а увеличената стойност на имота, в резултат на извършените
подобрения, както се посочи, е 49 785 лева, при което и съобразно изложеното по – горе
ответникът Ч. С. дължи, съразмерно на квотата си в съсобствеността, половината от
стойността на подобренията като разходи за извършването им, а именно – сумата от 17 778,
50 лева.
Изложеното налага първоинстанционното решение в частта му, с която ответникът
Ч.С. е осъден да заплати на В.С. сумата от 18163, 50 лева, представляваща 1 / 2 част от
стойността на извършените от В.С. в съсобствения имот – жилище на първия етаж,
съставляващо обект с идентификатор 10135.1506.528.4.1 по КК на гр. Варна, подобрения,
подробно описани в решението, да се отмени в частта за разликата над 17778, 50 лева лева
до 18163, 50 лева (т. е., за сумата от 385 лева) , съставляваща следващата се на ответника,
съразмерно на квотата му в съсобствеността, част от разходите за извършени от В. С.
подобрения в съсобствения имот – жилище на първия етаж в процесната жилищна сграда –
СМР, изразяващи се в доставка и монтаж на осветителни тела през 2011 год. на стойност от
300 лева и доставка и монтаж на два броя бойлери през 2018 год. на стойност от 470 лева и
в тази част искът да се отхвърли.
Първоинстанционното решение в частта му, с която ответникът Ч.С. е осъден да
заплати на В.С. сумата от 17778, 50 лева, представляваща 1 / 2 част от стойността на
извършените от В.С. в съсобствения имот – жилище на първия етаж, съставляващо обект с
идентификатор 10135.1506.528.4.1 по КК на гр. Варна, подобрения, подробно описани в
решението, както и в частта му, с която искът на В. С. е отхвърлен в частта му за разликата
над 18163, 50 лева до претендираните 29747, 50 лева, представляваща 1 / 2 част от
стойността на извършените от В.С. в съсобствения имот – жилище на първия етаж,
съставляващо обект с идентификатор 10135.1506.528.4.1 по КК на гр. Варна, подобрения,
подробно описани в решението, е правилно и в тези части следва да бъде потвърдено.
Доводите на ответника, наведени във въззивната му жалба, че част от твърдените
подобрения в съсобствения имот – жилище на първия етаж от сградата, а именно – доставка
и монтаж на три броя климатични инсталации - не представляват подобрения, тъй като се
касае за движими вещи, настоящият състав счита за неоснователни. По делото не са
ангажирани доказателства, установяващи, че в случай, че климатичните инсталации се
демонтират, помещенията в които са монтирани биха могли да се използват без да се прави
ремонт на същите. Отделно от това съгласно п. ІV.8 от заключението на СТЕ от 30.09.2019
год. е констатирано, че е изградена отделна инсталация за климатика в спалнята в жилището
на първия етаж, което сочи, че същите са трайно прикрепени към имота.
Установено е по делото, че увеличената стойност на имота, представляващ
самостоятелен обект в сутеренния етаж на процесната сграда е 23 245 лева, а стойността на
разходите за извършването им е 12 281 лева. При това положение и предвид изложените по
– горе съображения ответникът дължи на ищцата половината от разходите за извършените
подобрения, а именно – сумата от 6 140,50 лева.
Първоинстанционното решение в тази част е правилно и следва да бъде потвърдено.
Доводите на ответника Ч. С., че решението в частите, с които е осъден да заплати на
ищцата В. С. суми за извършени от последната разходи за подобрения в съсобствените
имоти, било недопустимо, тъй като исковете са уважени на незаявено от В.С. основание,
съдът намира за неоснователни. Както се посочи по–горе ликвидацията на отношенията,
19
възникнали във връзка с извършени от съсобственик подобрения в съсобствен имот се
уреждат по различни начини, в зависимост от конкретно осъществените факти при всеки
отделен случай. Това е така защото основанието на иска за заплащане на извършени в
съсобствен имот разноски за СМР са фактическите твърдения за тяхното извършване, а
възмездяването на тези разноски (в случай, че се установи че такива са извършени) се дължи
въз основа на общия принцип за забрана на неоснователното обогатяване. Условията, при
които тези разноски са извършени имат отношение към правната квалификация на заявените
претенции, т. е., към прилагането на конкретна хипотеза от материалния закон при
ликвидацията на отношенията между съсобствениците по повод на извършени подобрения в
съсобствен имот. Поради това и обстоятелството, че ищцата е заявила, че претендира
заплащне на увеличената стойност на съсобствените имоти, в резултат на твърдените да са
извършени от нея подобрения в тях, а първоинстанционният съд е приел, че отношенията
между съсобствениците във връзка с тези подобрения следва да се уредят в хипотезата на
чл. 61, ал. 2 ЗЗД, няма за последица недопустимост на решението в тези части, а е въпрос по
правилното прилагане на материалния закон.
По отношение на гаража не се установи при условията на пълно доказване
извършването на твърдените от ищцата В. С. подобрения. Единствено свид. Д. Д. е
споменал, че е правен ремонт на гаража и дренаж, но по делото не е установено нито кога са
извършвани строително ремонтните дейности, нито в какво са се изразявали. Липсват и
писмени доказателства в подкрепа на твърденията за извършени подобрения в гаража.
Поради това и искът за заплащане на сумата от 9 575 лева, представляваща
следващата се на ответника, съразмерна на квотата му в съсобствеността, част от стойността
разходите за извършени от В.С. в съсобствения имот – гараж с площ от 34 кв. м.,
съставляващ обект с идентификатор 10135.1506.528.2 по КК на гр. Варна, с
административен адрес: гр. Варна, ул. „Дебър“ № 25, в периода 2009 – 2018 год. подобрения
(СМР), подробно описани по – горе, е неоснователен и подлежи на отхвърляне в цялост.
Решението в тази част е правилно и следва да бъде потвърдено.
По исковете на В. Г. С. срещу Ч. Г. С. за заплащане на сумата от 6 825, 00 лева,
представляваща 1 / 4 от стойността на извършени от ищцата разходи за СМР на покрива на
жилищната сграда, в която се намират съсобствените имоти – жилището на първия етаж и
обекта в сутерена – в периода 2009-2018 год., както следва: доставка, монтаж и наем (за три
дни) на скеле, демонтаж на стара и монта на нова поцинкована ламарина, подмяна на
́
керемиди, изхвърляне на строителни отпадъци – 2018 год. общо на стойност от 1100 лева;
основен ремонт на целия покрив, вкл. подмяна на носещи греди, керемиди, улуци, полагане
на хидроизолация на цялата калканна стена, укрепване, изолиране с фибран,
хидроизолиране и измазване на отдушниците на къщата, измазване и хидроизолация на
всички капаци, замазка и хидроизолация на площадката на покрива и монтиране на
гранитогрес, фугиране изнасяне и изхвърляне на строителните отпадъци – 2009 год. общо на
стойност от 22 000 лева; ремонт на комин с пет отвора и височина 3 метра, вкл. събаряне на
стария и изграждане на нов комин, подсигуряваане с метална конструкция, изнасяне и
изхвърляне на строителни отпадъци – 2009 год. общо на стойност от 4 200 лева, както и на
сумата от 2 712, 50 лева, представляваща 1 / 4 от стойността на извършени от ищцата
разходи за СМР на фасадата на жилищната сграда, в която се намират съсобствените имоти
– жилището на първия етаж и сутерена – през 2009 год., както следва: монтиране на скеле,
частично събаряне до тухла на старата отлепена мазилка по фасдата на сградата и полагане
на нова пръскана мазилка от цимент и лепило – 2009 год. общо на стойност от 10 500, 00
лева; изхвърляне, извозване и транспортиране на строителните отпдъци – 2009 год. общо на
стойност от 350, 00 лева, съдът намира следното:
По делото не е установено при условията на пълно доказване в какво са се изразявали
и кога точно са извършвани твърдените от ищцата строително-ремонтни дейности по
общите части на жилищната сграда – покрив и фасада. Св. М. най-общо е заявил, че е
20
извършен ремонт на покрива през 2009-2010г. и че е направена външна мазилка, а св. Д. – че
е участвал в ремонт на покрива. Отделно от горното, от СТЕ е установено, че тези СМР по
общите части не са увеличили стойността на съсобствените имоти, т. е., не съставляват
подобрения, поради което и разходите за извършването им не подлежат на репариране от
другия съсобственик.
Разходите за извършването на твърдяните от ищцата строително ремонтни дейности
по общите части на сградата могат да бъдат възмездени от другия съсобственик в случай, че
извършването им е било необходимо за запазването и съхраняването на съсобствените
имоти – жилището на първия етаж и обекта в сутерентния етаж на сградата – т. е., ако без
извършването им имотите биха погинали или съществено биха се увредили (т. нар.
„необходими разноски”). Анализът на събраните по делото доказателства не обосновава
подобен извод. Единствено свид. Д. Д. общо е посочил, че „…сериозните ремонти бяха за са
се спаси къщата и да се спре пропадането, защото е свлачищна зона и къщата е почти
стогодишна...“, но липсват доказателства какви точно са били тези „сериозни ремонти“, в
какво са се изразявали и кога са извършвани, липсват и доказателства, кое именно е
наложило извършването на всяка от твърдените от ищцата строително –ремонтни дейности
на покрива и фаасадата на жилищната сграда. Отделно от това дори и да се приеме, че
твърдените СМР по общите части на сградата са извършени през 2009-2010 год., то
възражението на ответника за погасяването им по давност е основателно, с оглед
обстоятелството, че давностният срок за вземанията на съсобственик за подобрения и
необходими разноски е петгодишен и започва да тече от извършването им.
По тези съображения исковете за заплащане на сумата 6 825, 00 лева, представляваща
1 / 4 от стойността на извършени от ищцата разходи за СМР на покрива на жилищната
сграда, в която се намират съсобствените имоти – жилището на първия етаж и обекта в
сутерена – в периода 2009-2018 год., описани по – горе, както и на сумата от 2 712, 50 лева,
представляваща 1 / 4 от стойността на извършени от ищцата разходи за СМР на фасадата на
жилищната сграда, в която се намират съсобствените имоти – жилището на първия етаж и
сутерена – през 2009 год., описани по – горе, са неоснователни и подлежат на отхвърляне.
Решението в тези части е правилно и следва да бъде потвърдено.
По исковете за уреждане на сметки, предявени от Ч. Г. С. срещу В.Г.С.а, за заплащане
на обезщетение за лишаването от ползите от съсобствените имоти – жилището на първия
етаж и гаража в двора – съобразно правата му в съсобствеността, за периода 10.01.2019 год.
до 01.07.2019 год., съдът приема следното:
Исковете са с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС.
Съгласно чл. 31, ал. 2 ЗС, когато общата вещ се използва лично от само някои от
съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от
деня на писменото поискване. Анализът на разпоредбата сочи, че законодателят свързва
възникването на вземането за обезщетение за лишаване от ползата от съсобствена вещ с
наличието на отправена писмена покана (искане) до ползващите лично за себе си вещта
съсобственици. На следващо място от правно значение за отговорността по чл. 31, ал. 2 от
ЗС е не дали и в какъв обем съсобственикът ползва вещта, а обстоятелството, че с
поведението си пречи на другия съсобственик да я ползва според правата си и след
писменото поискване не му е осигурил такава възможност. Писменото поискване по
смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС представлява едностранно волеизявление, отправено до
съсобственика, което той трябва да получи, и от което да се вижда, че за в бъдеще лишеният
от ползването на съсобствената вещ съсобственик желае да му се заплаща обезщетение.
В тежест на претендиращия обезщетение съсобственик е да установи при условията
на главно и пълно доказване всички елементи от фактическия състав на иска по чл. 31, ал. 2
ЗС.
21
В настоящия случай ответникът Ч.С. е отправил покана за заплащане на обезщетение
за лишаване от ползването на съсобствените имоти с отговора на исковата молба, депозиран
на 08.01.2019г. (л. 49 от делото на РС-Варна). Трайната практика на ВКС приема, че
поканата по чл. 31, ал. 2 ЗС може да е обективирана и в исковата молба, съответно в
отговора на исковата молба.
Установено е по делото, че в периода за който се претендира обезщетението по чл. 31,
ал. 2 ЗС, съсобственикът Ч. С. е бил лишен от ползването им – същият е разполагал с ключ
от входната врата, предоставен му от майка му – свид. Е. С., с който обаче той не е могъл да
отключи и да влезе в двора. В тази насока са показанията на ангажираните от Ч. С.
свидетели.
Установено е също, че върху 1 / 2 ид. част от двата имота, за които Ч. С. претендира
В. С. да му заплати обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС за лишаването му от ползите, има
учредено (запазено) вещно право на ползване в полза на трето за съсобствеността лице, а
съсобственикът В. С. притежава само „голата собственост“ върху 1 / 2 ид. част от двата
имота. Когато общата вещ е обременена с вещно право на ползване титулярът на
ограниченото вещно право може да ползва вещта според обема на притежаваното от него
ограничено вещно право, наред с другите титуляри на такива права и със съсобствениците,
чието право на собственост не е ограничено. Съсобственикът, чието право на собственост е
огрничено с ограничено вещно право на друго лице, не е материално правно легитимиран да
отговаря по иск на друг съсобственик по чл. 31, ал. 2 ЗС, чието право не е ограничено с
ограничено вещно право на друго лице, за период в който ограниченото вещно право
съществува и не е погасено. С други думи съсобственикът, който притежава само „голата
съсобственост“ не дължи обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС на съсобственик, чието право на
собственост не е ограничено, включително и когато ползва имота по предназначение заедно
с титуляра на вещното право на ползване, когато ползването се осъществява по волята на
титуляра на ограниченото вещно право на ползване. В случай, че носителят на ограниченото
вещно право на ползване пречи на съсобственика, чието право на собственост не е
ограничено, да ползва вещта съобразно с правата си, тогава последният разполага с иска по
чл. 59 ЗЗД против носителя на ограниченото вещно право.
По тези съображения исковете на Ч.С. против В.С. по чл. 31, ал. 2 ЗС са
неоснователни и подлежат на отхвърляне.
Изложеното налага първоинстанционното решение в частите, с които исковете на Ч.
Г. С. против В. Г. С. по чл .31, ал. 2 ЗС са уважени до посочените в решението размери, да се
отмени и да се постанови друго, с което исковете да се отхвърлят.
По съображения, аналогични на изложените, искането на съделителя Ч.С. по чл. 344,
ал. 2 ГПК, за определяне на привременни мерки в делбата и осъждането на В. Г. С. от гр.
Варна да му заплаща следните суми до окончателното извършване на делбата: 400 лева
месечно за ползването от съделителката В. Г. С. от гр. Варна на съсобствения имот,
представляващ жилище на първия етаж от жилищна сграда, съставляващо обект с
идентификатор 10135.1506.528.4.1 по КК на гр. Варна, съразмерно на квотата му в
съсобствеността и 100 лева месечно за ползването от съделителката В. Г. С. от гр. Варна на
съсобствения имот, представляващ гараж, съставляващ обект с идентификатор
10135.1506.528.2 по КК гр. Варна, с административен адрес: гр. Варна, ул. „Дебър“ № 25,
ет.1, с площ от 34 кв. м., съразмерно на квотата му в съсобствеността, е неоснователно.
Решението в тази част, с характер на определние, е правилно и следва ад бъде
потвърдено.
По разноските:
Съобразно изхода от делото, отправеното искане и представените доказателства, в
полза на съделителката В. Г. С. следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в
22
размер на 749, 80 лева, от които: 65, 80 лева – внесената държавна такса за въззивното
обжалване на решението относно исковете по чл. 31, ал. 2 ЗС и 684 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение за един адвокат, съразмерно на уважените/отхвърлени части от
жалбата.
Предвид изхода от делото, отправеното искане и представените доказателства, в полза
на съделителя Ч. Г. С. следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на
1021, 39 лева, от които:
50 лева – внесена държавна такса за въззивното обжалване на решението в частта му
относно вписаното право на ползване в обем от 1 / 2 ид. част върху поставените в негов дял
имоти и 971, 39 лева – заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат, съразмерно на
уважените/отхвърлени части от жалбата.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1741/25.03.2020 год., постановено по гр. дело №
15511/2018 год. по описа на РС-Варна, В ЧАСТТА МУ, с която, на основание чл. 353 ГПК,
в изключителен дял и собственост на Ч. Г. С. ЕГН ********** от гр. Варна, ул. Бдин № 25
са поставени следните имоти: ГАРАЖ, съставляващ обект с идентификатор
10135.1506.528.2 по КК на гр. Варна, с административен адрес: гр. Варна, ул. „Дебър" № 25,
ет. 1, с площ от 34 кв. м. и САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор
10135.1506.528.4.3 по КК и КР на гр. Варна, с административен адрес: гр. Варна, ул.
„Дебър“ № 25, ет. 0, с площ от 65 кв. м., а в изключителен дял и собственост на В. Г. С. ЕГН
********** от гр. Варна, ул. Дебър № 25, ет. 1 е поставен имот, представляващ ЖИЛИЩЕ
НА ПЪРВИ ЕТАЖ от жилищна сграда, съставляващ обект с идентификатор
10135.1506.528.4.1 по КК и КР на гр. Варна, с административен адрес: гр. Варна, ул.
„Дебър“ № 25, ет. 1, с площ от 123 кв.м., ведно с 1 / 2 ид. ч. от общите части на сградата и с
прилежаща изба № 6, ниво 1;
ОТМЕНЯ Решение № 1741/25.03.2020 год., постановено по гр. дело № 15511/2018
год. по описа на РС-Варна, В ЧАСТТА МУ, с която, е вписано, че върху поставените в дял
и собственост на Ч. Г. С. ЕГН ********** от гр. Варна, ул. Бдин № 25 имоти – гараж,
съставляващ обект с идентификатор 10135.1506.528.2 по КК на гр. Варна, с
административен адрес: гр. Варна, ул. „Дебър" № 25, ет. 1, с площ от 34 кв. м. и
самостоятелен обект с идентификатор 10135.1506.528.4.3 по КК и КР на гр. Варна, с
административен адрес: гр. Варна, ул. „Дебър“ № 25, ет. 0, с площ от 65 кв. м., има учредено
пожизнено право на ползване в обем от 1 / 2 ид. част в полза на трето лице – Е. К. С. ЕГН от
гр. Варна;
ОТМЕНЯ Решение № 1741/25.03.2020 год., постановено по гр. дело № 15511/2018
год. по описа на РС-Варна, В ЧАСТТА МУ, относно присъдената сума за уравнение на
дяловете и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА В. Г. С. ЕГН ********** от гр. Варна, ул. Дебър № 25, ет. 1 да заплати на
Ч. Г. С. ЕГН ********** от гр. Варна, ул. Бдин № 25, сумата от 44 680 лева (четиридесет и
четири хиляди шестстотин и осемдесет лева), за уравнение на дяловете, на основание чл.
353 ГПК, вр. чл. 69, ал. 2, изр. второ ЗН;
ОТМЕНЯ Решение № 1741/25.03.2020 год., постановено по гр. дело № 15511/2018
год. по описа на РС-Варна, В ЧАСТТА, с която Ч. Г. С. ЕГН ********** от гр. Варна, ул.
Бдин № 25 е осъден да заплати на В. Г. С. ЕГН ********** от гр. Варна, ул. Дебър № 25, ет.
1, на основание чл. 60, вр. чл. 61, ал. 2 ЗЗД, сумата от 18 163, 50 лева, представляваща 1 / 2
23
част от стойността на извършени в имота, представляващ жилище на първия етаж от
жилищна сграда, съставляващо обект с идентификатор № 10135.1506.528.4.1 по КК на гр.
Варна, подобрения, подробно описани в решението, В ЧАСТТА МУ ЗА РАЗЛИКАТА
НАД сумата от 17 778, 50 лева до присъдените 18 163, 50 лева и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от В. Г. С. ЕГН ********** от гр. Варна, ул. Дебър № 25,
ет. 1 против Ч. Г. С. ЕГН ********** от гр. Варна, ул. Бдин № 25 иск по чл. 61, ал. 2 ЗЗД за
заплащане на сумата от
385 лева (представляваща разликата над 17 778, 50 лева до размера на сумата от 18 163, 50
лева), представляваща следващата се на ответника Ч. Г. С. от гр. Варна, съразмерно на
квотата му в съсобствеността, 1 / 2 част от разходите за извършени от В.С. в съсобствения
имот – жилище на първи етаж от жилищна сграда, съставляващ обект с
идентификатор 10135.1506.528.4.1 по КК и КР на гр. Варна, с административен адрес: гр.
Варна, ул. „Дебър“ № 25, ет. 1, с площ от 123 кв.м., ведно с 1 / 2 ид. ч. от общите части на
сградата и с прилежаща изба № 6, ниво 1 – подобрения (СМР), изразяващи се в доставка и
монтаж на осветителни тела през 2011 год. на стойност от 300 лева и доставка и монтаж на
два броя бойлери през 2018 год. на стойност от 470 лева;
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1741/25.03.2020 год., постановено по гр. дело №
15511/2018 год. по описа на РС-Варна, В ЧАСТТА МУ, с която Ч.Г. С. ЕГН ********** от
гр. Варна, ул. Бдин № 25 е осъден да заплати на В. Г. С. ЕГН ********** от гр. Варна, ул.
Дебър № 25, ет. 1, на основание чл. 60, вр. чл. 61, ал. 2 ЗЗД сумата от 17 778, 50 лева,
представляваща следващата се на ответника Ч. Г. С. от гр. Варна, съразмерно на квотата му
в съсобствеността, 1 / 2 част от разходите за извършени от В. Г. С. в съсобствения имот –
жилище на първи етаж от жилищна сграда, съставляващ обект с идентификатор
10135.1506.528.4.1 по КК и КР на гр. Варна, с административен адрес: гр. Варна, ул.
„Дебър“ № 25, ет. 1, с площ от 123 кв. м., ведно с 1 / 2 ид. ч. от общите части на сградата и с
прилежаща изба № 6, ниво 1 – СМР (подобрения) в периода 2009-2018 год., както следва:
входно антре 3,20/1,80 м. – подмяна на входна врата със свод, прозорец с комарник,
обръщане на прозореца и вратата отвън и отвътре, укрепване на колона – трегер, подсилване
на конструкцията на таванската плоча с метална конструкция и метални греди с обшивка и
боядисване – 2013 год.; прокарване на нова ел. Инсталация – 2013 год.; ново ел. табло за
етажа – 2013 год.; изкъртване на вароциментова мазилка по стени и таван, нова мазилка по
стени и таван, обръщане на врати и прозорци отвън и отвътре, шпакловка по стени и таван,
полагане на фибран, шкурене на стени, боядисване на стени и таван, изхвърляне на
отпадъци – 2013 год.; направа на праг с ламинат пред западна стая – 2013 год.; изграждане
на подпрозоречен перваз с плочки – 2013 год.; във всекидневна 3,90 м/4.10 м – подмяна
дървена дограма с PVC с комарници бял “Salamander Steamline”, обръщане на прозорци
отвън и отвътре – 2010 год.; изработка и поставяне на подпрозоречен перваз от изкуствен
камък – 2011 год.; изкъртване на вароциментова замазка по стени и таван, полагане на нова
мазилка по стени и таван, шпакловка по стени и таван шкурене и боядисване по стени и
таван, ръчно товарене и извозване на стротелни отпадъци на депо – 2010-2011 год.;
поставяне на ламинат с ъгли и тапи, первази – 2011 год.; прокарване на нова ел. инсталация
– 2010-2011 год.; реставриране на две еднокрилни дървени врати и каси – шкурене,
китосване, боядисване – 2011 год.; хиперинверторна климатична инсталация “Mitsubishi”-
2011; прокарване на инсталация за парно на твърдо гориво с печка с водна риза – 2010 год.;
в кухненска ниша към всекидневната 1,20 м/1,40 м – подмяна фаянсови плочи на стени и
мивка – 2011 год.; подмяна на ел. инсталация – 2011 г., подмяна ВиК инсталация – 2011г.; в
спалня с екрер 3,90м /5,80 м– изкъртване на вароциментова замазка по стени и таван, нова
мазилка по стени и таван, полагане на мрежа, шпакловка, шкурене, окачен таван на две нива
– гипсокартон с топлоизолация, изолация на двете външни стени, ръчно товарене и
извозване на стротелни отпадъци на депо – 2014 год.; нова ел. инсталация, ключове,
изграждане на таван на две нива с вградено осветление-лунички, контакти и осветителни
тела, изграждане на отделна инсталация за климатика – 2014 год.; реставриране на стъклена
24
четирикрилна дървена врата – шкурене, китосване, боядисване – 2014 год.; доставка и
монтаж на хиперинверторна климатична инсталация “Mitsubishi” – 2014 год.; циклене
дюшеме и лакиране, первази, тапи, ъгли, подмяна дървена дограма с PVC с комарници бял
“Salamander Steamline”, обръщане отвън и отвътре, избработка и поставяне на
подпрозоречни первази от бял естествен мрамор „Перла“ – 2014 год.; в северозападна стая
3,80/4,00 м – подмяна дървена дограма с PVC с комарници бял “Salamander Steamline“,
обръщане отвън и отвътре – 2017 год.; избработка и поставяне на подпрозоречни первази от
бял естествен мрамор „Перла“ – 2017 год.; изкъртване на вароциментова замазка по стени и
таван, нова мазилка по стени и таван, обръщане на врати и прозорци, шпакловка по стени и
таван, полагане на фибран, шкурене на стени, боядисване на стени и таван, изхвърляне на
отпадъци – 2016-2017 год.; циклене дющеме и лакиране, первази, тапи и ъгли – 2017 год.;
прокарване на нова ел. инсталация в противовлажни и негорими гофри, зареждане на
ключове, контакти реновиране на еднокрила дървена врата и каса – шкурене, китосване,
боядисване, монтиране на хиперинверторна климатична инсталация, прокарване на
инсталация за парно на твърдо гориво с монтиране на два броя алуминиеви радиатори –
2016г.; в южно входно антре към вътрешния двор 2,50 м/1,30 м – изкъртване на
вароциментова замазка по стени и таван, нова мазилка по стени и таван, шпакловка по
стени и таван, боядисване на стени и таван, полагане на хидроизолационни тапети – 2009
год. и в прилежащо избено помещение – подмяна на канализационни тръби за сградата,
изкъртване на мазилка в участъци на вкопани в стената тръби, демонтаж на стари
водопроводни тръби, демонтаж на водопроводни кранове, полагане на нова водопроводна
тръба ППР и 2 бр. кранове, изкоп на канални тръби, полагане на нови канализационни
тръби-PVC Ф 200 и засипване, обратно засипване с пясък – 2015 год.; изграждане на
събирателна и ревизионна шахти – 2015 год.; изграждане на нова ел. инсталация по стени –
2018 год. подмяна стар дървен прозорец с нов дървен с решетка, КАКТО И В ЧАСТТА
МУ, С КОЯТО е отхвърлен в частта за разликата над размера на сумата от 18 163, 50
лева до пълния претендиран размер от 29 747, 50 лева, предявеният от В. Г. С. от гр.
Варна против Ч.Г. С. от гр. Варна иск за заплащане на сумата от 29 747, 50 лева,
представляваща 1 / 2 част от стойността на извършените от В.С. в съсобствения имот –
жилище на първия етаж, съставляващо обект с идентификатор 10135.1506.528.4.1 по КК на
гр. Варна, подобрения, подробно описани в решението;
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1741/25.03.2020 год., постановено по гр. дело №
15511/2018 год. по описа на РС-Варна, В ЧАСТТА МУ, с която Ч. Г. С. ЕГН ********** от
гр. Варна, ул. Бдин № 25 е осъден да заплати на В. Г. С. ЕГН ********** от гр. Варна, ул.
Дебър № 25, ет. 1, на основание чл. 60, вр. чл. 61, ал. 2 ЗЗД сумата от 6 140, 50 лева,
представляваща 1 / 2 част от стойността на извършени в имота, представляващ
самостоятелен обект в сутеренния етаж на жилищната сграда, съставляващ обект с
идентификатор № 10135.1506.528.4.3 по КК на гр. Варна, подобрения във връзка с
преустройството на част от избения етаж в самостоятелен обект, подробно описани в
решението, КАКТО И В ЧАСТТА МУ, С КОЯТО искът на В. Г. С. ЕГН ********** от гр.
Варна, ул. Дебър № 25, ет. 1 против Ч. Г. С. ЕГН ********** от гр. Варна, ул. Бдин № 25 за
заплщане на сумата от 16 675 лева, представляваща следващата се на ответника, съразмерна
на квотата му в съсобствеността, част от стойността на разходите за извършени от В.С. в
съсобствения имот – самостоятелен обект в сграда, находящ се в сутеренния етаж,
съставляващ обект с идентификатор 10135.1506.528.4.3 по КК на гр. Варна, в периода 2010 –
2018 год. подобрения (СМР), е отхвърлен в частта за разликата над 6 140, 50 лева до
претендирания размер от 16 675 лева;
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1741/25.03.2020 год., постановено по гр. дело №
15511/2018 год. по описа на РС-Варна, В ЧАСТИТЕ, с които:
е отхвърлен предявеният от В. Г. С. от гр. Варна против Ч. Г. С. от гр. Варна иск за
заплащане на сумата от 9 575 лева, представляваща следващата се на ответника, съразмерна
на квотата му в съсобствеността, част от стойността на разходите за извършени от В.С. в
25
съсобствения имот, представляващ ГАРАЖ с площ от 34 кв. м., съставляващ обект с
идентификатор 10135.1506.528.2 по КК на гр. Варна, с административен адрес: гр. Варна,
ул. „Дебър“ № 25, в периода 2009 – 2018 год. подобрения (СМР), както следва: пристрояване
на нов гараж към съществуващия гараж в двора с площ на новопостроения от 16 кв. м.;
изкъртване на стара и полагане на нова външна мазилка на стените на гаража на новата и
старата част, шпакловка, хидроизолация, мрежа и лепило, изхвърляне и извозване на
строителни отпадъци – 2018 год.; изграждане на нова ел. инсталация, зареждане на ключове,
контакти и осветителни тела – 2015 год.; доставка и монтаж на нова желязна гаражна врата
от две части, грундиране и боядисване – 2009 год.; изграждане на отводнителна система за
отводняване на двора през гаража, дренаж, полагане на хидроизолация с мрежа и лепило –
2017 год.;
е отхвърлен предявеният от В. Г. С. от гр. Варна против Ч. Г. С. от гр. Варна иск за
заплащане на сумата от 6 825, 00 лева, представляваща 1 / 4 от стойността на извършени от
ищцата разходи за СМР на покрива на жилищната сграда, в която се намират съсобствените
имоти – жилището на първия етаж и обекта в сутерена – в периода 2009-2018 год., както
следва: доставка, монтаж и наем (за три дни) на скеле, демонтаж на стара и монта на нова
́
поцинкована ламарина, подмяна на керемиди, изхвърляне на строителни отпадъци – 2018
год.; основен ремонт на целия покрив, вкл. подмяна на носещи греди, керемиди, улуци,
полагане на хидроизолация на цялата калканна стена, укрепване, изолиране с фибран,
хидроизолиране и измазване на отдушниците на къщата, измазване и хидроизолация на
всички капаци, замазка и хидроизолация на площадката на покрива и монтиране на
гранитогрес, фугиране изнасяне и изхвърляне на строителните отпадъци – 2009 год.; ремонт
на комин с пет отвора и височина 3 метра, вкл. събаряне на стария и изграждане на нов
комин, подсигуряваане с метална конструкция, изнасяне и изхвърляне на строителни
отпадъци – 2009 год.;
е отхвърлен предявеният от В. Г. С. от гр. Варна против Ч. Г. С. от гр. Варна иск за
заплащане на сумата от 2 712, 50 лева, представляваща 1 / 4 от стойността на извършени от
ищцата разходи за СМР на фасадата на жилищната сграда, в която се намират съсобствените
имоти – жилището на първия етаж и обекта в сутерена – през 2009 год., както следва:
монтиране на скеле, частично събаряне до тухла на старата отлепена мазилка по фасдата на
сградата и полагане на нова пръскана мазилка от цимент и лепило – 2009 год.; изхвърляне,
извозване и транспортиране на строителните отпдъци – 2009 год.;
ОТМЕНЯ Решение № 1741/25.03.2020 год., постановено по гр. дело № 15511/2018
год. по описа на РС-Варна, В ЧАСТИТЕ, с които В. Г. С. ЕГН ********** от гр. Варна, ул.
Дебър № 25, ет. 1 е осъдена да заплати на Ч. Г. С. ЕГН ********** от гр. Варна, ул. Бдин №
25, на основание чл. 31, ал. 2 ЗС, следните суми: сумата от 1 841, 50 лева, представляваща
обезщетение за лишаване от ползването на собствената на Ч. Г. С. 1 / 2 ид. част от
съсобствения имот, представляващ жилище на първия етаж от жилищна сграда,
съставляващо обект с идентификатор № 10135.1506.528.4.1 по КК на гр. Варна, с
административен адрес: гр. Варна, ул. „Дебър“ № 25, ет. 1, за периода от 10.01.2019 год. до
01.07.2019 год. включително; сумата от 315 лева, представляваща обезщетение за лишаване
от ползването на собствената на Ч. Г. С. 1 / 2 ид. част от съсобствения имот, представляващ
гараж, съставляващ обект с идентификатор 10135.1506.528.2 по КК гр. Варна, с
административен адрес: гр. Варна, ул. „Дебър“ № 25, ет.1, с площ от 34 кв. м., за периода от
10.01.2019 год. до 01.07.2019 год. включително и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ч. Г.С. ЕГН ********** от гр. Варна, ул. Бдин № 25
срещу В. Г. С. ЕГН ********** от гр. Варна, ул. Дебър № 25, ет. 1, иск с правно основание
чл. 31, ал. 2 ЗС, за осъждането на ответницата да заплати на ищеца сумата от 1 841, 50 лева,
представляваща обезщетение за лишаване от ползите от съсобствен имот –жилище на
първия етаж от жилищна сграда, съставляващо обект с идентификатор № 10135.1506.528.4.1
по КК на гр. Варна, с административен адрес: гр. Варна, ул. „Дебър“ № 25, ет. 1, за периода
26
от 10.01.2019 год. до 01.07.2019 год. включително;
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ч. Г. С. ЕГН ********** от гр. Варна, ул. Бдин № 25
срещу В. Г. С. ЕГН ********** от гр. Варна, ул. Дебър № 25, ет. 1, иск с правно основание
чл. 31, ал. 2 ЗС, за осъждането на ответницата да заплати на ищеца сумата от сумата от 315
лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползите от съсобствен имот – гараж,
съставляващ обект с идентификатор 10135.1506.528.2 по КК гр. Варна, с административен
адрес: гр. Варна, ул. „Дебър“ № 25, ет.1, с площ от 34 кв. м., за периода от 10.01.2019 год. до
01.07.2019 год. включително;
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1741/25.03.2020 год., постановено по гр. дело №
15511/2018 год. по описа на РС-Варна, в частта му, с характер на определение, с която е
отхвърлено искането на Ч. Г.в С. ЕГН ********** от гр. Варна, ул. Бдин № 25 по чл. 344, ал.
2 ГПК, за определяне на привременни мерки в делбата и осъждането на В. Г. С. ЕГН
********** от гр. Варна, ул. Дебър № 25, ет. 1 да му заплаща следните суми до
окончателното извършване на делбата: 400 лева месечно за ползването от съделителката В.
Г. С. от гр. Варна на съсобствения имот, представляващ жилище на първия етаж от
жилищна сграда, съставляващо обект с идентификатор 10135.1506.528.4.1 по КК на гр.
Варна, съразмерно на квотата му в съсобствеността; 100 лева месечно за ползването от
съделителката В. Г. С. от гр. Варна на съсобствения имот, представляващ гараж,
съставляващ обект с идентификатор 10135.1506.528.2 по КК гр. Варна, с административен
адрес: гр. Варна, ул. „Дебър“ № 25, ет.1, с площ от 34 кв. м., съразмерно на квотата му в
съсобствеността;
ОСЪЖДА В. Г. С. ЕГН ********** от гр. Варна, ул. Дебър № 25, ет. 1 да заплати на
Ч. Г. С. ЕГН ********** от гр. Варна, ул. Бдин № 25, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК,
сумата от 1021, 39 лева (хиляда двадесет и един лева и 39 ст.) – съдебни разноски;
ОСЪЖДА Ч. Г. С. ЕГН ********** от гр. Варна, ул. Бдин № 25 да заплати на В. Г. С.
ЕГН ********** от гр. Варна, ул. Дебър № 25, ет. 1, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК,
сумата от 749, 80 лева (седемстотин четиридесет и девет лева и 80 ст.) – съдебни разноски.
Първоинстанционното решение в частите, с които: е отхвърлен в частта му за
разликата над 1841, 50 лева до претендираната сума от 2400 лева, предявеният от Ч. Г. С.
против В. Г. С. иск по чл. 31, ал. 2 ЗС за заплащане на сумата от 2400 лева, представляваща
обезщетение за лишаването му от ползата, съразмерно на квотата му в съсобствеността, от
съсобствения имот, представляващ жилище на първия етаж от жилищна сграда, с площ от
123 кв. м., съставляващ обект с идентификатор № 10135.1506.528.4.1 по КК на гр. Варна за
периода 10.01.2019 г. – 01.07.2019 год. вкл.; е отхвърлен в частта му за разликата над 315
лева до претендираната сума от 600 лева, предявеният от Ч. Г. С. против В. Г. С. иск по чл.
31, ал. 2 ЗС за заплащане на сумата от 600 лева, представляваща обезщетение за лишаването
му от ползата, съразмерно на квотата му в съсобствеността, от съсобствения имот,
представляващ Гараж с площ от 34 кв. м., съставляващ обект с идентификатор
10135.1506.528.2 по КК на гр. Варна за периода от 10.01.2019г. до 01.07.2019г. вкл.; е
отхвърлен предявеният от Ч. Г. С. против В. Г. С. иск по чл. 31, ал. 2 ЗС за заплащане на
сумата от 1500 лева – обезщетение за лишаването му от ползата, съразмерно на квотата му в
съсобствеността, от съсобствения имот, представляващ самостоятелен обект в сграда (в
сутеренния етаж), с площ от 65 кв. м., съставляващ обект с идентификатор
10135.1506.528.4.3 по КК на гр. Варна, за периода 10.01.2019 г. – 01.07.2019 год. вкл.; е
отхвърлен предявеният от Ч. Г. С. против В. Г. С. иск по чл. 30, ал. 3 ЗС за заплащане на
сумата от 3 000 лева, представляваща следващата му се част, съразмерна на квотата му в
съсобствеността, от получените от съделителката В. Г. С. добиви под формата на
граждански плодове (наеми) за периода 01.07.2014 год. до 01.07.2019 год. вкл. от
съсобствения недвижим имот, а именно: самостоятелен обект в сграда (сутеренен етаж), с
площ от 65 кв. м., съставляващ обект с идентификатор 10135.1506.528.4.3 по КК на гр.
Варна, не е обжалвано и в тези части решението е влязло в сила.
27
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ при условията на чл. 280, ал. 1
ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните, с изключение на частите му относно
исковете по чл. 31, ал. 2 ЗС и искането за определяне на привременни мерки, в които части
въззивното решение не подлежи на обжалване.
След влизане в сила на решението, същото следва да се впише, съобразно чл. 112, б.
“з” и чл. 115 от ЗС.
В седмичен срок от влизане на решението в сила заверен препис от същото следва да
се изпрати на Службата по Геодезия, Картография и Кадастър – гр. Варна.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
28