Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 04.11.2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІІ - В въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети
септември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря Цветелина Пецева, като
разгледа докладваното от мл. съдия Симеонова в. гр. д. № 5277 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 31906 от 04.02.2020 г. по гр.
д. № 11218/2019 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО,
47 състав, е осъдено Сдружение „Н.Б.НА Б.А.З.“, ЕИК ********, да заплати на И.Н.П.,
ЕГН **********, на основание чл. 511, ал. 1, т. 3 КЗ обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 6100 лв., представляващо разлика между
дължимото обезщетение в размер на 7000 лв. и платеното в размер на 900 лв., ведно
със законната лихва от 25.09.2018 г. до окончателното плащане, като е отхвърлен
искът до пълния предявен размер от 9100 лв. Осъдено е Сдружение „Н.Б.НА Б.А.З.“,
ЕИК ********, да заплати на адвокат Я.Д., ЕГН **********, възнаграждение в
размер на 523,33 лв., както и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на
Софийски районен съд сумата от 377,33 лв.
В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от ответника
– Сдружение „Н.Б.НА Б.А.З.“, ЕИК ********, против първоинстанционното решение в
частта, с която е уважен предявеният иск. В жалбата се твърди, че решението в
тази част е неправилно поради противоречие с материалния закон и събраните в
хода на производството доказателства. Твърди се, че съдът неправилно е приел,
че вече платеното по извънсъдебната претенция обезщетение не е репарирало в
цялост претърпените от ищеца от процесното ПТП телесни увреждания. От
експертното заключение се установява, че ищецът е претърпял мекотъканни травми
в областта на таза и долната част на гърба с лек подкожен кръвоизлив, които
леки травми са отшумели до 20 дни от настъпване на произшествието. Ищецът е
получил натъртвания, не е удрял главата си и не е губил съзнание. По делото
няма доказателства, сочещи на влошаване на здравето или лечение, извън
предписаното медикаментозно такова с аналгетици при необходимост. Ищецът не е
бил обездвижен, възстановил се е в кратък период, 20 дни след ПТП не е изпитвал
болки и страдания, а един месец след това се е върнал на работа като шофьор в
градския транспорт. От свидетелските показания се установява, че ищецът е бил
обгрижван от своите роднини за кратък период от време, през възстановителния
период не е посещавал болнични заведения и не е преминавал на вторични
контролни прегледи. Съдът не е отчел при определяне на обезщетението за
неимуществени вреди критериите, предвидени в ППВС № 4/1968 г., разпоредбата на
чл. 52 ЗЗД, както и съдебната практика по сходни случаи. Не се установява каква
е била степента на първоначално преживения шок от произшествието, както и дали
е нанесло трайно разстройство на психиката на ищеца. В противоречие със
събраните доказателства съдът е приел, че ищецът и до днес изпитва страх от
автомобили, като е игнорирал представения болничен лист и показанията на
свидетелката В.К.. Предвид изложеното се моли за отмяна на решението в
обжалваната част и за отхвърляне на предявения иск (доколкото претърпените
вреди вече са били репарирани от ответника със заплащане на сумата от 900 лв.),
евентуално за намаляване на размера на присъденото обезщетение за неимуществени
вреди. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна – И.Н.П., не взема
становище в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК. В писмено становище от 08.04.2021 г.
оспорва въззивната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение, а
първоинстанционното решение в обжалваната част да бъде потвърдено. Не
претендира разноски, прави възражение за прекомерност на претендираните от
насрещната страна разноски.
Първоинстанционното решение в частта, с
която е отхвърлен предявеният иск за разликата над 6100 лв. до пълния предявен
размер от 9100 лв., не е обжалваното от ищеца, поради което е влязло в сила.
Софийски градски съд, като обсъди доводите във въззивната жалба, становището
на насрещната страна, както и събраните по делото доказателства, съгласно
разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, въззивната жалба е
частично основателна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1 от
09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Въззивната инстанция намира, че
първоинстанционното решение е валидно, но недопустимо в частта, с която съдът в
присъдил законна лихва върху определеното обезщетение, считано от 25.09.2018 г.
до окончателното плащане. В случая ищецът в исковата молба е претендирал
осъждане на ответника да заплати обезщетение в размер на 9100 лв., ведно със
законната лихва от 19.12.2018 г. до окончателното изплащане, поради което като
е присъдил законна лихва от по-ранен момент първоинстанционният съд е нарушил
диспозитивното начало в гражданския процес (чл. 6 ГПК). Поради това,
първоинстанционното решение в частта, с която е присъдена законна лихва за
периода от 25.09.2018 г. до 18.12.2018 г. включително е недопустимо, като
постановено свръхпетитум и следва да бъде обезсилено в тази част.
Въззивният съд намира, че районната
инстанция е дала и неправилна правна квалификация на предявения иск като такъв
по чл.
511, ал. 1, т. 3 КЗ, вместо по чл.
511, ал. 1, т. 2 КЗ, доколкото в случая е несъмнено, че виновният водач е
имал сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ със застраховател в
Република Турция, която е била валидна за периода 24.04.2018 г. до 24.04.2019
г. Ответното бюро има функцията да компенсационен орган и заплаща обезщетение
на увреденото лице, когато застрахователят
на виновния водач не е назначил представител за уреждане на претенциите в Република
България (така и определение № 309 от 01.06.2021 г. по т. д. № 2180/2020 г. по
описа на ВКС, II т. о., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно
решение, постановено във връзка с обезщетяване на вреди от процесното ПТП на
друг пострадал). Определянето на правната
квалификация на иска е задължение на съда,
който изхожда от изложените в обстоятелствената част на исковата молба
фактически твърдения, които формират основанието на предявения иск, и от
заявения петитум. Съгласно разясненията на ТР № 2 от 29.02.2012 г.
по тълк. д. № 2/2011 г. по описа на ОСГТК на ВКС, основанието на чл.
270, ал. 3 ГПК за обезсилване на решението на първоинстанционния съд е
налице само при разгледан непредявен иск - когато в нарушение принципа на
диспозитивното начало в гражданския процес решаващият съд се е произнесъл извън
определения от страните по спора предмет на делото и обхвата на търсената от
ищеца защита, т. е. по предмет, за който не е бил сезиран, или когато е
определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не
се е позовала, тъй като е разгледан иск на непредявено основание, но не и при неправилна правна квалификация.
В случая първоинстанционният съд е разгледал заявените с исковата молба
обстоятелства, на които се основава заявеното искане за присъждане на паричната
сума, и е обсъдил правнорелевантните факти, поради което въззивният съд счита,
че следва да се произнесе по правилността на решението, но
при правилната правна квалификация на иска като такъв по чл.
511, ал. 1, т. 2 КЗ. Във връзка
с доводите за неправилност на решението в обжалваната му част, която въззивният
съд прие за допустима, съдът приема следното:
Ищецът твърди, че на 23.05.2018 г., около 07:10 ч. влекач марка „Мерцедес“,
модел „********“, рег. № ******* с прикачено полуремарке марка „TIRSAN“, модел „MAKSIMA“,
рег. № *******, управляван от Г.К., се е движил по пътното платно на Автомагистрала
„Тракия“ в посока гр. София и в района около 3 900 км преди гр. София поради
несъобразена скорост и неспазване на дистанция, е реализирал ПТП с движещия се
пред него автобус марка „Мерцедес“, модел „Конекто“, рег. № *******управляван
от М.А.Т.. Ищецът бил пътник в автобуса и пострадал от ПТП. Оказана му била
спешна медицинска помощ. След извършените прегледи му била поставена диагноза
контузия на долната част на гърба и таза. Бил освободен за домашно лечение с
терапия - обезболяващи, криотерапия, с препоръка за режим на покой. В резултат
на получената от ПТП контузия претърпял болки и страдания, които през първите две
седмици били интензивни. Щадящият режим го поставил в затруднение да посреща
собствените си битови потребности. Нуждаел се от чужда помощ. Чувствал се
зависим от други хора, нарушил се сънят му. Започнал да изпитва страх от
автомобили, станал тревожен без видима причина. Сочи, че виновният водач е с
обичайно местопребиваване на територията на Турция, поради което и на
основание чл. 511,
ал. 3 КЗ следва
да се ангажира отговорността на ответника. Ищецът сезирал ответника във връзка
с настъпилия инцидент с искане за заплащане на
застрахователно обезщетение в размер на 20000 лв. Ответникът
платил обезщетение в размер на 900 лв., което не покривало в пълен
обем претърпените от ищеца неимуществени вреди. Моли съда да постанови решение,
с което да осъди ответника да заплати допълнително сумата от 9100 лв. –
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 19.12.2018
г., когато е определено застрахователното обезщетение от застрахователя, до
окончателното изпащане. Претендира сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл. 131 ГПК писмен
отговор ответникът оспорва предявения иск. Счита, че не са налице
предпоставките за ангажиране на отговорността му. В условията на евентуалност
поддържа, че изплатеното застрахователно обезщетение обхваща всички претърпени
от ищеца неимуществени вреди. По делото не са представени медицински
документи относно проведени прегледи и назначена терапия, липсват и болнични
листове, с оглед установяване на заявените от
ищеца неимуществени вреди. Моли съда да отхвърли иска и да му присъди
сторените по делото разноски.
Видно от представения по делото констативен протокол № К-340, съставен
от СДВР - Отдел „Пътна полиция“, на 23.05.2018 г., около 07:10 ч е настъпило
ПТП на Автомагистрала „Тракия“, около 3 900 км преди гр. София, между влекач с
рег. № *******, марка „Мерцедес“, модел „1840 LS36“, със сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ в GUNES, със срок на действие от 24.04.2018 г. до 24.04.2019 г., с
прикачено полуремарке марка „TIRSAN“, модел „MAKSIMA“, рег. № ******* със
сключена застраховка „Зелена карта“ в GUNES, валидна до 19.04.2019 г., с водач Г.К.,
с посочен адрес в Турция и автобус марка „Мерцедес“, модел „Конекто“, рег. № *******собственост
на „К.-С“ АД и управляван от М.А.Т.. Описани са видимите щети по влекача и по автобуса,
както и пострадалите лица, сред които и ищецът с контузия на лява половина на
таз.
На 24.07.2018 г. ищецът И.Н.П. е отправил искане до ответника за
заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 20000 лв. във
връзка с процесното ПТП.
С писмо изх. № 1-31-00/19.12.2018 г. ответникът е уведомил ищеца, че е
определено застрахователно обезщетение във връзка с настъпилото на
23.05.2018 г. ПТП в размер на 900 лв.
На 20.02.2019 г. ищецът е уведомил ответника, че
определеното обезщетение не съответства на принципа за справедливост.
Обезщетението за претърпените от него неимуществени вреди е в
размер на 20000 лв. (в исковото производство счита за справедлив размер на
обезщетение от 10000 лв.). С оглед на това счита, че извършеното плащане е
частично.
С влязла в сила на 17.07.2019 г. присъда от 22.10.2018 г., постановена
по НОХД № 3612/2018 г. по описа на СГС, НК, 18 състав, изменена с решение от
16.05.2019 г., постановено по ВНОХД № 145/2019 г. по описа на САС, НО, 18
състав, Г.К. е признат за виновен в това, че на 23.05.2018 г. на Автомагистрала
„Тракия“, при управление на товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел ********,
с рег. № ******* и полуремарке „MAKSIMA“ с рег. № ******* в района между 3 и 4
километър в посока София, в нарушение на правилата за движение по пътищата, визирани
в чл.
20, ал. 2 ЗДвП и чл. 2, ал. 1 ЗДвП по
непредпазливост е причинил смъртта на едно лице и средни телесни повреди на
посочени в присъдата лица, като е ангажирана наказателната му отговорност.
По делото е приет Болничен лист за временна неработоспособност №
Е20180183216, издаден на 25.05.2018 г. от ЕТ „М.– д-р М.К.ИППМП“ на И.Н.П.,
видно от който ищецът е бил в отпуск за временна неработоспособност в периода от
23.05.2018 г. до 01.06.2018 г. (10 календарни дни), посочена е месторабота
„Столичен автотранспорт“ ЕАД, длъжност: „поддръжка“, с диагноза: контузия на
долната част на гърба и таза и предписан домашно-амбулаторен режим на лечение.
От заключението на вещото лице по изслушаната съдебно - медицинска
експертиза, неоспорено от страните, което съдът възприема като компетентно
дадено, се установява, че при процесното ПТП ищецът е получил контузия на
долната част на гърба и таза с лек подкожен кръвоизлив в областта на лява
хълбочна кост, които увреждания са причинили на ищеца болки и страдания и са в
причинна връзка с процесното ПТП. Според вещото лице при нормално протичане на
лечебния процес, без усложнения, срокът на възстановяване при подобен тип
травми е около 20 дни. По делото няма приложена документация за проведеното
лечение на уврежданията на ищеца след инцидента. По принцип при такъв тип
травми се назначава обезболяваща терапия.
Пред СРС е разпитана свидетелката В.Л.Г.-К.– съпруга на чичото на ищеца.
От показанията й се установява, че научила за инцидента с ищеца от медиите.
Видяла го след изписването от болницата в много тежко състояние с
кръвонасядания от подмишниците до таза, от двете страни на торса. Бил почти
неподвижен, дори и до тоалетната не можел да отиде сам. Добавя, че живеят в
една къща в с. Лозен, че е медицинска сестра по професия, като направила всичко
необходимо, за да се възстанови ищецът, помагала ѝ и малката ѝ
дъщеря. Приготвяли му храна, слагали го на подвижно столче, придружавали го до
тоалетната, когато било необходимо. Ищецът вземал обезболяващи, около един
месец, свидетелката не знае дали е имал друго, освен натъртванията, можел да
стане и да седне на столчето, но сам не можел да се движи. Добавя, че не можел
да работи доста време, работел в градския транспорт, по време на разпита –
05.11.2019 г. – свидетелката заявява, че ищецът работи, но като поработи малко
има нужда са седне и да си вдигне краката.
Съгласно чл. 511,
ал. 2 КЗ,
в случаите на настъпило застрахователно събитие на територията на Република
България с участието на виновен водач, който управлява моторно превозно
средство, което обичайно се намира в държава, чието национално бюро членува в
Съвета на бюрата, претенцията се обработва от бюрото – в случаите, когато няма
кореспондент за територията на Република България на застрахователя на виновния
водач или когато има кореспондент за територията на Република България на
застрахователя на виновния водач, но съгласно вътрешните правила на Съвета на
бюрата, бюрото е приело решение да ликвидира щетата. Наред с това, за да се
ангажира отговорността на ответника, следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД (деяние, вреди,
противоправност, причинна връзка и вина), пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител – застрахован за обезщетяване на причинените вреди, тъй
като отговорността на застрахователя, респективно на Бюрото е функционално
обусловена от отговорността на застрахования делинквент и има вторичен характер
– ответникът дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен
спрямо увреденото лице за репарирането им. Вината се предполага - чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника.
С
оглед липсата на оплаквания във въззивната жалба относно наличието на предпоставките
на чл. 511,
ал. 3, вр.
с ал.
1, т. 2 КЗ за
ангажиране отговорността на ответника, във връзка с настъпилото на 23.05.2018
г. застрахователно събитие на територията на Република България с участието на виновен
водач, управлявал моторно превозно средство, което обичайно се намира в държава
– Република Турция, чието национално бюро членува в Съвета на бюрата,
въззивният съд намира за доказани по делото предпоставките за уважаване на
предявения иск, а именно: по делото се установи, че на 23.05.2018 г. около
07:10 ч. водачът Г.К., роден на *** г., на Автомагистрала „Тракия“ в посока гр.
София и в района на около 3,900 км преди гр. София, при управление на товарен
автомобил марка „Мерцедес“, модел „********“, с рег. № ******* и прикачено полуремарке
марка „TIRSAN“, модел „MAKSIMA“ с рег. № *******, поради несъобразена скорост и
неспазване на дистанция, е реализирал ПТП с движещия се пред него автобус марка
„Мерцедес“, модел „Конекто“, с рег. № *******в който пътувал ищецът И.Н.П., в
резултат на което последният получил травматични увреждания (контузия на долната
част на гърба и таза). Деянието на водача е противоправно, тъй като не е
изпълнил задълженията си, произтичащи от нормата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, при
избиране скоростта на движението да се съобрази с характера и интензивността на
движението, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, налице е и причинно
- следствена връзка между противоправното деяние и вредите - факти,
установени с приетите по делото доказателства и доказателствени средства.
Претърпените от ищеца неимуществени вреди от процесния деликт се
изразяват в изпитаните болки и страдания от получените травматични увреждания
от ПТП, както и в изживения вследствие на пътния инцидент стрес, доказани в
хода на производството.
Предвид изложеното и на основание чл. 511,
ал. 1, т. 2 КЗ
Сдружение „Н.Б.НА Б.А.З.“ дължи да заплати обезщетение на ищеца за доказаните
неимуществени вреди.
Не се спори по делото, че въз основа на молба – претенция №
2-7235/24.07.2018 г. на основание чл. 515, ал. 1, т. 2 КЗ за изплащане на
обезщетение на пострадалия И.П. е определено и изплатено на 11.01.2019 г.
обезщетение в размер на 900 лв. – с писмо изх. № 1-3100/19.12.2018 г.
Спорен пред въззивната инстанция между
страните по делото е единствено въпросът относно интензитета на претърпените от
ищеца неимуществени вреди и съответно относно обема на отговорността на
ответника.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди
се определя от съда по справедливост. В т. II от ППВС № 4/23.12.1968 г. са
дадени задължителни за съдилищата указания, според които понятието „справедливост“
по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението
- начина на извършване на противоправното деяние, обстоятелствата, при които е
осъществено то, характера на увреждането, претърпените от ищеца болки и
страдания вследствие на причинените травматични увреждания, периодът за пълно
възстановяване, личността на пострадалия, неговата възраст и обществено
положение, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания,
отражението, което увреждането е имало върху личния, семейния, обществения и
професионалния живот на пострадалото лице, продължителността и интензитета на
преживените физически, психически и емоционални страдания, допълнителното
влошаване състоянието на здравето на пострадалото лице, прогнозите за бъдещо
развитие на увреждането, причинените неудобства и дискомфорт при социални
контакти, социално - икономическите условия в страната към момента на
настъпване на застрахователното събитие, съпричиняването за настъпване на
вредоносния резултат. Обезщетението
следва да репарира претърпените болки, страдания, накърнените лични права и
интереси, към момента на възникването на правото, но и съобразявайки
новонастъпили обстоятелства - следва да се прецени обществено - икономическата
конюнктура към увреждането, за да съответства това обезщетение
на социалната справедливост, за да може размерът на обезщетението да е
еквивалент на претърпените неимуществени
вреди и да ги компенсира.
От ангажираните доказателства се
установи, че в резултат на настъпилото на 23.05.2018 г. ПТП ищецът е получил
контузия на долната част на гърба и таза с лек подкожен кръвоизлив в областта
на лява хълбочна кост, или лека телесна повреда, довела до болки и страдания, която травма не е довела до увреждане на вътрешни органи и за
която не му е провеждано оперативно лечение. В резултат на
полученото увреждане ищецът е търпял болки и страдания, чиято продължителност е
2-3 седмици след инцидента. От показанията на разпитаната по делото свидетелка,
които съдът кредитира включително след преценка по реда на чл. 172 ГПК, като
логични, непротиворечиви и отразяващи непосредствените възприятия на
свидетелката, се установи, че получената травма при процесния инцидент се е
отразила на ежедневието на ищеца. Същият е ползвал обезболяващи през
възстановителния период, както и в продължение на около месец е имал нужда от
помощ за извършване на обичайните си нужди, известно време не работел. Към
датата на ПТП ищецът е бил на 27 г. Не са налице трайни последици от получената
травма, както и няма данни за настъпили усложнения при протичане на
възстановителния период.
По изложените съображения, съобразявайки се с принципа на справедливост,
залегнал в чл.
52 ЗЗД,
конкретната икономическа обстановка към момента на настъпване на ПТП (минимална
работна заплата от 510 лв. съгласно ПМС № 316/20.12.2017 г.), както и
задължителните указания, дадени с ППВС № 4/23.12.1968 г., въззивният съд счита,
че обезщетението за неимуществени вреди възлиза на 4000 лв., което ще възмезди
ищеца в най - пълна степен за претърпените от него болки и страдания във връзка
с настъпилите при процесното ПТП травми. За определяне на този размер на
обезщетението въззивният съд съобрази, че ищецът е получил една лека травма
(предимно натъртвания), без опасност за живота, краткия период на
възстановяване – около 20 дни, липсата на данни за проведено оперативно лечение
или специално такова, краткия период, през който ищецът не е могъл да полага
труд - около седмица, доколкото по делото не е представен болничен лист за
периода след 01.06.2018 г., възрастта на ищеца - 27 г., трудоспособна възраст,
предполагаща по - бързо справяне с уврежданията и със стреса, липсата на данни
за настъпили последици за психиката и трайни негативни изживявания на ищеца, по
- големи от обичайните в подобна ситуация. По своя характер причинените на ищеца травматични
увреждания са леки и не са предизвикали неудобства, повече от обичайните. В
тази връзка съдът намира за недоказано по делото, че в резултат на процесния
инцидент ищецът е изпитвал силен страх
от автомобили, продължаващ и понастоящем, както и че е имал проблеми със съня,
тъй като такива обстоятелства не се установяват, включително от събраните
гласни доказателствени средства (свидетелката заявява, че малко след инцидента
ищецът се е завърнал на работа в градския транспорт). Същевременно в процеса на възстановяване
е житейски оправдано ищецът да е изпитвал страх и безпокойство поради
преживяното ПТП, при което е бил той самият увреден, както и други лица,
предвид механизма на настъпване на злополуката. Съдът съобрази и това, че за известен период от
време ищецът е имал нужда от чужда помощ, за да се справя с ежедневните си
нужди, поради което намира, че сумата от 4000 лв. се явява справедливо по
смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за доказаните по делото неимуществени вреди,
търпени от ищеца. От тази сума следва да се приспадне платеното преди завеждане
на делото обезщетение в размер на 900 лв. С оглед на това предявеният
иск е основателен за сумата от 3100 лв.
В настоящото производство не са заявени оплаквания относно момента, от
който ответникът е в забава, поради което и на основание чл. 269 ГПК този
въпрос е извън пределите на въззивния контрол, като въззивният съд присъжда
лихва от датата, от която е поискана същата – 19.12.2018 г.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат частично,
обжалваното решение в допустимата част, следва да се отмени в частта, с която е
уважен предявеният иск за разликата над 3100 лв. до 6100 лв., като искът следва
да се отхвърли в тази му част (или за сумата от 3000 лв.), а решението в
останалата обжалвана част – с която искът е уважен за сумата от 3100 лв. следва
да се потвърди, при посочване на приетата от въззивния съд за правилна правна
квалификация на иска.
По разноските по производството:
При този изход на делото първоинстанционното решение следва да бъде отменено
и в частта, с която ответникът е осъден да заплати на процесуалния представител
на ищеца разноски над 265,95 лв. и държавна такса над 192 лв. В полза на
ответника не се дължат разноски, независимо от изхода на делото, доколкото
такива не са били присъждани и с първоинстанционното решение предвид отхвърляне
на иска за разликата над 6100 лв. до 9100 лв., като в тази част не е поискано
изменение по реда на чл. 248 ГПК на решението.
За
въззивното производство:
При този изход на спора разноски се
дължат и на двете страни. От
въззивника са претендирани разноски за държавна такса в размер на 182 лв. и 960
лв. – адвокатско възнаграждение. В полза на дружеството следва да се присъди
сумата от 89,50 лв. - държавна такса съразмерно на уважената част от въззивната
жалба. Разноски за адвокатско възнаграждение не следва да бъдат присъждани, тъй
като по делото не е представен договор за правна защита и съдействие, от който
да е видно дали и в какъв размер е уговорено възнаграждението за процесуална
защита на ответника пред въззивната инстанция.
Въззиваемата страна - ищец не е поискала присъждане на разноски, съответно
съдът не присъжда такива.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение №
31906 от 04.02.2020 г. по гр. д. № 11218/2019 г. по описа на Софийски районен
съд, I ГО, 47 състав,
в частта, с която е осъдено Сдружение „Н.Б.НА Б.А.З.“, ЕИК ********, да заплати
на И.Н.П., ЕГН **********, законна лихва върху обезщетението за неимуществени
вреди за периода от 25.09.2018 г. до 18.12.2018 г. включително, като
недопустимо и ПРЕКРАТЯВА производството по
делото в тази му част.
ОТМЕНЯ решение
№ 31906 от 04.02.2020 г. по гр. д. № 11218/2019 г. по описа на Софийски районен
съд, I ГО, 47 състав,
в обжалваната част, с която е осъдено Сдружение „Н.Б.НА Б.А.З.“, ЕИК ********,
да заплати на И.Н.П., ЕГН **********, обезщетение за неимуществени вреди за
разликата над 3100 лв. до присъдените в размер на 6100 лв. (или за сумата от
3000 лв.), представляващо разлика между дължимото обезщетение и платеното в
размер на 900 лв., ведно със законната лихва от 19.12.2018 г. до окончателното
плащане, както и в частта, с която е осъдено Сдружение „Н.Б.НА Б.А.З.“, ЕИК ********,
да заплати на адвокат Я.Д., ЕГН **********, възнаграждение в размер за
разликата над 265,95 лв. до присъдените 523,33 лв., както и на основание чл.
78, ал. 6 ГПК по сметка на Софийски районен съд сумата над 192 лв. до 377,33
лв. – държавна такса, като вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от И.Н.П., ЕГН **********, срещу Сдружение „Н.Б.НА Б.А.З.“, ЕИК ********,
иск с правно основание чл. 511, ал. 1, т. 2 КЗ за разликата над 3100 лв. до
присъдените 6100 лв. (или за сумата от 3000 лв.), представляващо разлика между
дължимото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 4000 лв. и платеното
от ответника в размер на 900 лв., ведно със законната лихва от 19.12.2018 г. до
окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 31906 от 04.02.2020 г. по гр. д. № 11218/2019 г. по описа на Софийски районен
съд, I ГО, 47 състав,
в останалата обжалвана част, но при правилна правна квалификация на иска по чл.
511, ал. 1, т. 2 КЗ.
ОСЪЖДА
И.Н.П., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, чрез адвокат Я.Д., да заплати
на Сдружение „Н.Б.НА Б.А.З.“, ЕИК ********, с адрес: гр. София. Ул****************,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 273 ГПК сумата от 89,50 лв. –
разноски за държавна такса за въззивното производство.
Решението в частта, с която е отхвърлен
искът за сумата над 6100 лв. до 9100 лв., е влязло в сила, като необжалвано.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията
на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.