Р Е Ш Е Н И Е
№ 111
гр. Велико Търново, 28.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, първи касационен състав, в публично
заседание на двадесет и трети април две хиляди и двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАНКА МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ
ДАНАИЛОВА РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при секретаря С.Ф. и участието на
прокурора Илиан Благоев, разгледа докладваното от съдия Данаилова касационно НАХД
№ 10085/2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закона за
административните нарушения и наказания.
С
Решение № 260028 от 16.03.2021г. по НАХД № 548/2020г. по описа на Районен съд
Горна Оряховица е отменено Наказателно
постановление № 04-2552 от
27.03.2020 г. на Началник отдел "Рибарство и контрол-Централен Дунав"
към ГД "Рибарство и контрол" при ИАРА - гр. Бургас, с което на С.Г. Г. е
наложено административно наказание
глоба в размер на 1000 лв. на
основание чл. 73, ал. 1 от ЗРА
В законния срок срещу решението е
подадена касационна жалба от Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури,
гр. Бургас, ул. „Княз Александър Батемберг“ № 1, чрез *** М.А., с
което въззивното решение се обжалва по касационен ред като неправилно -
постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. По същество касаторът излага доводи, че в
несъответствие със събраните по делото доказателства съдът е извел извод за наличието
на маловажен случай. Необосновани намира изводите на съда, че не са настъпили
сериозни вредни последици и нарушителят има сериозни здравословни проблеми,
поради което е омаловажил нарушението по чл. 35, ал. 1, т. 7 от ЗРА. Не било
налице доброволно, осъзнато преустановяване на нарушението, а принудително
такова. Игнорирани намира целите на генералната и на частната превенция. По чл.
12 от ЗАНН. Именно поради факта, че нарушението е първо, АНО бил наложил
минималната глоба по чл. 73, ал. 1 от ЗРА, която е в размер на 1000лв., което
било показателно за високата степен на обществена опасност, която законодателят
е придал на нарушението от този вид. По
тези съображения моли решението да бъде отменено и да се постанови друго, с
което НП да се потвърди.
Ответникът
по касация – С.Г.
Г. , чрез *** П. С., заема становище за неоснователност на жалбата. В
писмени бележки вх. № 1896/27.04.2021г. излага подробни съображения. За това,
че бил извършил любителски риболов без заверен рибарски билет е санкциониран и
не е обжалвал НП по другия съставен му АУАН. Не било доказано по безспорен
начин използването на уред тип „парашут“. По принцип използването на такъв тип
уред предполагало улов на значителен брой риби, а по делото е установено само
четири броя риби „скобар“, които впоследствие са пуснати във водата. Ако
четирите броя риби са били уловени с мрежест уред тип „парашут“ по тях не биха
останали следи от кукички по устата на рибите, но такъв оглед не е извършен и
такава констатация липса, което прави твърдението за използването му
недоказано. Алтернативно споделя изводите на съда, че случая представлява
маловажен случай.Жалбоподателя не е санкциониран за нарушения по ЗРА и това му
е първо нарушение. Той е възрастен човек, страда от редица тежки заболявания,
ниския брой уловени риби и тяхното връщане в естествена среда обосновавали
значително по-ниската степен на
обществена опасност на деянието и дееца в сравнение с обикновените случаи на
тези нарушения.
Представителят на ВТОП дава становище за основателност на
касационната жалба. Счита
решението на въззивния съд за неправилно. Действително санкцията, минимално
определена в закона, е доста солидна, но все пак нарушението е доказано. Не
споделя аргументите, които са изтъкнати от районния съд, за да отмени НП като
изключително смекчаващи отговорността. Счита, че нарушителят следва да бъде
санкциониран, съответно потвърдено НП.
Настоящият
касационен състав на Административен съд – Велико Търново, като взе предвид
събраните по делото доказателства от ГОРС и наведените от касатора възражения
намира за установено от правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211,
ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на
изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл.
63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за
разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК,
вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на
пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.
Въззивният
съд правилно е установил следната фактическата обстановка по делото:
На дата 21.01.20г. С.Г.Г.
извършва риболов с един брой въдица, на която има закачен неразрешен риболовен
уред тип парашут. Съгласно акта използването на този неразрешен риболовен уред
представлява нарушение на чл.
35, ал.1, т.7 от ЗРА. Свидетелите Р. и Ф. поддържат, че са
наблюдавали Г. при извършените от него действия, описани в АУАН и НП.
Жалбоподателят е дал обяснения, в които посочва, че има много заболявания, че
редовно ловува с билет, но в конкретния случай е бил „изтекъл“, както и че не е
използвал мрежа. Сочи, че получава възнаграждение от 610 лева и че договорът му
е до м.12.2020г. Телескопа с водача и парашута са били хвърлени от Г. във
водата и е не са били иззети, тъй като водата била много студена.
С
обжалваното решение въззивният съд е отменил наказателното постановление, тъй
като е приел, че нарушението, извършено от С.Г.Г. съставлява маловажен случай,
за който не следва да се ангажира административнонаказателната отговорност на
нарушителя. С оглед възрастта, доходите и най-вече заболяванията на
жалбоподателя е относително ограничена неговата възможност да се снабди със
средства за заплащане на относително високия размер на наложеното наказание.
Позовал се е на решения на адм. съд В. Търново по КНАХД № 10191/19г. и КНАХД №
10069/16г. С този извод по никакъв начин не се омаловажавали охраняваните от законодателя
обществени отношения, но именно конкретният, задълбочен подход към всеки
отделен случай спомагал и е гаранция за утвърждаване на законосъобразността в
тези обществени отношения и за изграждане на съзнание за необходимостта от
съблюдаването на нормативните изисквания. Действително, законодателят е
предвидил санкция за определено деяние, но при наличието на определени факти и
обстоятелства, е мотивиран извод за маловажност на дадено нарушение по смисъла
на чл. 28 от ЗАНН.
Настоящият
състав намира решението за правилно,
по част от изложените в него мотиви, които се споделят от настоящия състав. Касационната жалба, с оплакванията формулирани в нея, е
неоснователна.
Решаващият състав на РС е формирал изводите си въз основа на изцяло
изяснената от него фактическа обстановка, след като е обсъдил всички
обстоятелства по делото, установяващи се от събраните писмени доказателства,
както и наведените от страните доводи и възражения. При постановяване на обжалваното решение правилно е приложен
материалния закон. Районният
съд не е нарушил процесуалните правила относно събирането на допустимите и
относими към спора доказателства, и е попълнил делото с такива, установяващи наведените като спорни в
производството пред него факти.
Понятието
"Парашут" е дефинирано в §1, т. 47 ДР ЗРА, като вид малоразмерен
мрежен уред, състоящ се от единична мрежа, закачена на края на влакното, с
различна големина на "окото" и тежест, закрепена в средата, при който
мрежите остават на дъното на водния обект и продължават да задържат и
умъртвяват водни организми. Няма безспорни доказателства, че уредът, който е
бил закачен към въдицата на Г. и който описват свидетелите отговаря на
легалното определение. Разпитан по делото св. Р. потвърждава, че телескопа с
водача и парашута са били хвърлени във водата и е нямало как да бъдат иззети.
Независимо от това обаче, в акта е записано, че за иззети телескоп, водача и
парашута, а нарушителят бил накаран да се подпише, защото той ги хвърлил във
водата и тъй като било водата била студена, нямало как да ги извадят. Иззета е
само другата въдица, която Г. не е употребявал. По данни на св. Ф. рибата,
която човекът бил уловил, лично човекът я пуснал в реката под тяхно наблюдение.
Съдът изцяло споделя
изложеното в касационната жалба относно високата степен на обществена опасност,
която законодателя придава на риболова със забранен риболовен уред, тип
„парашут“, с което се нарушават обществените отношения, свързани с опазването
на биологичното разнообразие и създаване на оптимални условия за естествено
възпроизвеждане на популациите от риба и други водни организми, поради което са
въведени строги санкции с цел да се въздейства предупредително и възпиращо,
както върху дееца, така и върху цялото общество. За да не наложи наказанието по
чл. 73 ал.1,
вр. чл.
35 ал.1 т.7 от ЗРА с минимален размер 1000лв. е необходимо обаче нарушението
да е доказано по безспорен начин, а в случая като иззети в АУАН са описани
телескоп с водач и макара с монтиран на нея малоразмерен мрежест уред
„парашут“, което реално не е направено. Такива веществени доказателства
липсват.
На следващо място, от
извършеното нарушение действително не са настъпили сериозни вредни последици -
установен е минимален брой уловена риба. Нарушителят е човек на 63-годишна
възраст, който от 2014г. има сериозни здравословни проблеми - исхемични
проблеми, позитивни серумни маркери за миокардна некроза, рецидивиращо
предсърдно мъждене, хипертонична болест, подагра. Не са ангажирани
доказателства да е санкциониран изобщо по ЗРА за идентично нарушение.
При така изложеното
настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороци,
представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и
законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
Административен съд – Велико Търново,
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260028 от
16.03.2021г. по НАХД № 548/2020г. по описа на Районен съд Горна Оряховица.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.