Р Е Ш Е Н И Е
№130
гр. Хасково,18.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Хасково в открито съдебно
заседание на четиринадесети февруари, две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА
При участието на секретаря
Гергана Мазгалова и прокурор Елеонора Иванова от Окръжна прокуратура - Хасково,
постави за разглеждане докладваното от съдия П.Костова исково адм.д. №1278/2019 г.
по описа на Административен съд - Хасково и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.203 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по искова молба, предявена от Г.Г.Г.
*** чрез пълномощник адв. З.Г. ***, против Областна дирекция на МВР – Хасково,
с която се претендира обезщетение за причинени
имуществени вреди – платено адвокатско възнаграждение в общ размер на 650 лв. /
изменение на иска в съдебно заседание проведено на 14.02.2020г./ по АНД
№102/2018г. по описа на Районен съд Димитровград и КАНД №80/2019г. по описа на
Административен съд – Хасково и АНД № 108/2019г. по описа на Районен съд
Димитровград, ведно с лихвата за забава в размер на 12.10 лева от датата на
влизане в сила на съдебното решение, с което е отменено наказателното
постановление – 06.09.2019г., до датата на завеждане на исковата молба –
11.11.2019г., както и законната лихва върху сумата от 650 лева от дата на
завеждане на исковата молба – 11.11.2019г., до нейното окончателно изплащане.
В исковата молба се сочи, че с
Наказателно постановление № 17-0254-001339/10.01.2018г., издадено от Началник
РУ – Димитровград към ОДМВР – Хасково, на основание чл.179, ал.2, вр. с чл.
179, ал.1, т.5 от ЗДвП на ищеца му била наложена глоба в размер на 200 лева, за
нарушение на разпоредбата на чл.25, ал.1 от ЗДвП. Срещу наказателното постановление Г. *** по която било
образувано АНД № 102/2018г. по описа на съда. С Решение №209/19.11.2018г.,
постановено по посоченото дело районният съд отменил процесното НП. Недоволен
от така постановеното решение ответника Началник на РУ-Димитровград към ОДМВР -
Хасково го оспорил пред Административен съд Хасково където било образувано КАНД
№ 80/2019г. по описа на съда. С Решение №120/06.03.2019г. по КАНД №80/2019г.,
състав на Административен съд Хасково отменил Решение №209/19.11.2018г., постановено
по АНД №102 по описа на Димитровградския районен съд за 2018г. и върнал делото
за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Това довело до образуване на
АНД № 108/2019г. по описа на Районен съд Димитровград, който с Решение №
127/21.06.2019г. отново е отменил Наказателно постановление
№ 17-0254-001339/10.01.2018г., издадено от Началник РУ – Димитровград към ОДМВР
– Хасково. В защита
на интересите си като жалбоподател и по трите дела ищеца ангажирал адвокат З.Г.
***, на която заплатил адвокатски хонорар за трите съдебни инстанции в общ
размер на 650 лв. или 350 лв. за двете въззивни инстанции и 300 лв. за
касационната инстанция. Ищеца счита, че са
налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника на основание
чл.1 от ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от него имуществени вреди в
размер на 650 лв. представляващи платена сума за адвокатско възнаграждение по
водените от него дела, касаещи незаконосъобразността на отмененото по
съответния ред НП. Иска от съда да постанови решение, с което да осъди Областна
дирекция на МВР Хасково, да заплати сумата от 650 лв., представляваща
обезщетение за причинените му имуществени вреди, изразяващи се в направени
разноски за изплатения адвокатски хонорар по АНД № 102/2018г. по описа на Районен
съд Димитровград, КАНД № 80/2019г. по описа на Административен съд Хасково и
АНД № 108/2019г. по описа на Районен съд Димитровград, ведно с лихвата за забава в размер на 12.10 лева от датата на влизане в
сила на съдебното решение, с което е отменено наказателното постановление –
06.09.2019г., до датата на завеждане на исковата молба – 11.11.2019г., както и
законната лихва върху сумата от 650 лева от дата на завеждане на исковата молба
– 11.11.2019г., до нейното окончателно изплащане. Претендира се присъждане на разноски
и за настоящото производство.
Ответникът Областна дирекция на МВР –
Хасково, редовно призован за съдебно заседание, не се представлява. В
депозирания по делото отговор на исковата молба от 20.11.2019г. ответника
изразява становище за допустимост и основателност на исковата претенция. В
последствие във връзка със заявеното от ищеца искане за изменение на иска в
съдебно заседание, проведено на 13.12.2019г. на ответника отново е дадена
възможност за становище по направеното процесуално искане. С постъпилата на
12.02.2020г. ответника излага противно на първоначалното си становище, като
този път счита предявеният иск в претендирания му размер от 650 лв. за
неоснователен и недоказан. В тази връзка прави и възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на платения адвокатски хонорар. При отхвърляне на иска
претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура Хасково изразява становище, че искът е основателен и доказан по
размер, поради което предлага да бъде уважен.
Съдът, като
прецени събрания по делото доказателствен материал, изразените доводи и
възражения на страните, от фактическа страна приема за установено следното:
С Решение №209 от 19.11.2018 г.,
постановено по АНД № 102/2018 г., по описа на Районен съд - Димитровград, е отменено
Наказателно постановление № 17-0254-001339/10.01.2018г., издадено от Началник
РУ – Димитровград към ОДМВР – Хасково, с което на Г.Г.Г. на основание чл.179,
ал.2, вр. с чл. 179, ал.1, т.5 от ЗДвП му е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 200 лева, за нарушение на разпоредбата на чл.25, ал.1 от ЗДвП. Видно от АНД №102/2018 г. по описа на РС - Димитровград, приложено като
доказателство по делото, в съдебното производство по обжалване на НП ищецът е
бил представляван от адвокат З.Г.,***, упълномощена с пълномощно – л.18 от АНД
№102/2018 г. по описа на РС - Димитровград. За процесуалното представителство
по делото ищецът е платил договорен хонорар в размер на 350 лева, която сума е
получена от адвоката в брой на 12.03.2018г., видно от отразеното в Договора за
правна защита и съдействие – л.18 от въззивното дело. Недоволен от така
постановеното решение е останал административно наказващият орган Началник на
РУ-Димитровград към ОДМВР – Хасково, поради което го оспорил пред
Административен съд – Хасково където било
образувано КАНД № 80/2019г. по описа на съда. С Решение №120/06.03.2019г. по
КАНД №80/2019г. състав на Административен съд Хасково отменил Решение
№209/19.11.2018г., постановено по АНД №102 по описа на Димитровградския районен
съд за 2018г. и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд
Димитровград. В производството пред касационната инстанция
ищеца отново е представляван от адв. Г., на която за извършеното процесуално
представителство и защита по КАНД № 80/2019г. по описа на Административен съд
Хасково заплатил договорен адвокатски хонорар в размер на 300 лв. видно от
отразеното в Договора за правна защита и съдействие – л.15 от касационното
дело. След връщане на делото от
касационната инстанция в Районен съд Димитровград е образувано АНД № 108/2019г.
При новото разглеждане с Решение №127/21.06.2019г., състав на Районен съд
Димитровград отново е отменил Наказателно постановление №
17-0254-001339/10.01.2018г., издадено от Началник РУ – Димитровград към ОДМВР –
Хасково. Решението на въззивния съд е влязло в законна сила на 06.09.2019г. И в
това съдебно производство ищеца е представляван от адв. З.Г. по силата на
упълномощаването от проведеното първо въззивно производство.
При така
изяснената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ,
държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически
лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да
се ангажира отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ в случая трябва да са налице
следните предпоставки: да е налице
отменено като незаконосъобразно наказателно постановление; да са претърпени реално имуществени
вреди, от които да са настъпили обективно негативни последици в правната сфера
на ищеца и да е налице
пряка и непосредствена причинна връзка между отмененото НП и настъпилите вреди. В производството
по ЗОДОВ за обезщетяване на имуществени вреди, причинени от заплатено
адвокатско възнаграждение, следва да се установи и наличието на плащане на това
възнаграждение към момента на ползване на адвокатската услуга за процесуално
представителство.
Съгласно чл.4 от ЗОДОВ дължимото
обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. В тежест на ищеца е да установи
наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността
на държавата на основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. При липса на който и да е от
елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността
на държавата по този ред.
В случая по отношение на
претърпените имуществени вреди са налице предвидените от законодателя
предпоставки. Дейността на администрацията по налагане на административни
наказания, по своето естество е правораздавателна и е свързана със защита на
реда в областта на държавното управление. Тя представлява форма на административна
дейност, извършвана по административен ред, чрез властнически метод, въз основа
на законово предоставена административнонаказателна компетентност.
Наказателните постановления, като резултат от упражняване на дейността по
налагане на административно наказание, представляват правораздавателни актове,
които не се издават по реда и при условията на АПК и не носят белезите на
индивидуални административни актове по смисъла на чл.21 от АПК. Въпреки това,
основният вид на дейността по налагане на административно наказание и на
извършените действия или бездействия във връзка с административното наказване
не дава основание разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, да се тълкува
ограничително като приложното и́ поле да се ограничи до административните
актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни
постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат изключени от
предметния обхват на закона. В този смисъл е и приетото по т.1 от Тълкувателно
постановление от 19.05.2015г., постановено по т.д.№ 2/2014г. на ВКС и ВАС.
Отношенията между адвокат и клиент
се уреждат от договор, който се съставя на стандартна бланка. Такъв е и
договорът, чиито разноски се претендират като обезщетение. Съобразно т.1 от
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. на ВКС по т.д. № 6/2012г., ОСГТК,
съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е
заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начинът на плащане –
ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е
в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ
е достатъчно и има характера на разписка.
Предвид изложеното след като
наказателното постановление, от което са
претърпени вредите е отменено с влязло в сила съдебно решение, то е налице
първата от предвидените предпоставки. В хода на съдебното обжалване на
посоченото наказателно постановление са направени съдебно-деловодни разноски в общ размер на 650 лева,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение на адвокат Г. за две съдебни инстанции съгласно
договорите за правна защита и съдействие. В тях са посочени номерата на делата на районния
и касационния съд,
съответно договорената и заплатена сума за адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство. Същевременно адвокат Г. е
осъществила и
процесуалното представителство на ищеца пред две въззивни съдебни инстанции и една касационна, съобразно
сключения договор, като се е явила при разглеждане на делата в открито съдебно заседание.
В случая е налице и третата
предвидена от законодателя предпоставка, а именно наличието на
причинно-следствена връзка между издаденото наказателно постановление и
направените от ищеца разноски в хода на неговото обжалване. Тази причинна
връзка е пряка, тъй като разходите по оспорване на наказателното постановление
пред съда са направени във връзка с извършения съдебен контрол за
законосъобразност. Действително процесуалното представителство в производството
по обжалване на наказателни постановления не е задължително, но след като
ищецът се е възползвал от правото си на адвокатска помощ, то направените
разноски за нейното заплащане се явяват пряка и непосредствена последица от
издаденото незаконосъобразно наказателно постановление, тъй като, ако не беше
издадено наказателното постановление, лицето не би имало нужда, съответно не би
заплатило адвокатско възнаграждение. В съдебната практика се приема, че
причинна връзка е налице не само когато деянието причинява непосредствено
вредата, а и когато създава условията за реална възможност от увреждане и
когато тази реална възможност се е трансформирала в действителност, а
ангажирането на адвокатска защита е израз на нормалната грижа на лицето за
охраняването на неговите права и интереси. В този смисъл е и Тълкувателно решение
№ 1 от 15.03.2017г., постановено по т.д. № 2/2016г. на ВАС.
По изложените съображения,
Административен съд – Хасково намира, че са доказани всички предпоставки за
ангажиране на отговорността на ответника на основание чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ за
обезщетяване на претърпените от ищеца имуществени вреди в размер на 650 лева,
представляващи платените от него разноски за адвокат по делата, в които е
отменено като незаконосъобразно Наказателно
постановление № 17-0254-001339/10.01.2018г., издадено от Началник РУ –
Димитровград към ОДМВР – Хасково. Поради което
искът следва да се уважи, като доказан по основание и размер.
Относно конкретния размер на имуществената
вреда, която е в пряка причинна връзка с отмененото наказателно постановление и
направеното от ответника възражение за недоказаност, съответно - за
прекомерност, настоящия съд съобрази следното:
По договорите за правна защита и съдействие
съответно пред РС – Димитровград и АС - Хасково, са уговорени и посочени като
заплатени в брой две адвокатски възнаграждения за процесуално представителство
в размер по 650 лв. Съгласно чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредбата
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателно постановление,
в които административното наказание е глоба в размер до 1000 лв., минималното
възнаграждение е в размер на 300 лв.; което възнаграждение съгласно чл. 2, ал.
4 от Наредбата се дължи за всяка
инстанция. С оглед посоченото и съобразно конкретиката в настоящия казус,
следва да се има предвид и това, че по оспорване на наказателното постановление
реално са проведени три съдебни производства – две пред въззвната инстанция с
общ хонорар за адвоката 350 лв. и едно пред касационната инстанция с договорено
възнаграждение за адвоката в размер на 300 лв.
С оглед фактическата и правна сложност на
делото, предвид събраните по него писмени и гласни доказателства и приложимата
нормативна уредба, и извършената работа от адвоката по процесуално
представителство на ищеца в съдебно заседание – във връзка със събирането на
доказателствата и излагането на становище по съществото на делото, съдът
намира, че платеният адвокатски хонорар в общ размер на 650 лв. не е прекомерен
и присъждането на обезщетение в този размер отговаря на критерия по чл.
52 ЗЗД.
По отношение на самостоятелно предявената от
ищеца претенция за заплащане на мораторна
лихва в размер на 12.10 лева, считано от 06.09.2019г. – датата на
влизане в сила на решението, с което е отменено наказателното постановление до
11.11.2019г. – датата на завеждане на исковата молба, съдът намира същата за
основателна. Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2004 г. на ВКС по
т. гр. дело № 3/2004 г., ОСГК., при незаконни административни актове, началният
момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата
на обезщетението е момента на влизане в сила на решението, с което се отменя
незаконния акт. В случая наказателното постановление е отменено със съдебно
решение постановено на 21.06.2019 г., което е влязло в законна сила на 06.09.2019
г. Ето защо и след като съдебното решение е влязло в сила на 06.09.2019 г. от
тази дата до 11.11.2019 г., се дължи мораторна
лихва. Тази лихва се определя в размер на претендирания размер 12.10
лева.
Съдът следва да присъди и законната лихва
върху главницата, считано от датата на предявяването на исковата молба –
11.11.2019 г. до датата на окончателното плащане на главницата.
С оглед изхода на делото и на
основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, в полза на ищеца следва да бъде присъдена
сумата в размер на 360 лева, представляваща направените разноски в това
производството, в това число платена държавна такса в размер на 10 лева и
платено адвокатско възнаграждение в размер на 350 лева.
Водим от горното и на основание чл. 204,
ал.1 АПК във вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ,
Административен съд Хасково
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи – Хасково, с адрес гр.Х., бул. “Б.” №… да заплати на Г.Г.Г., ЕГН **********,***,
сумата в размер на 650 лева /шестотин и петдесет лева/, представляваща
обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди в резултат от
незаконосъобразно Наказателно постановление №17-0254-001339/10.01.2018г.,
издадено от Началник на РУ Димитровград към ОДМВР – Хасково, отменено с влязло в сила решение №127 от 21.06.2019 г. по
АНД №108/2019 г., по описа на Районен съд Димитровград, изразяващи се в
заплатени съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в съдебните
производства по обжалване на наказателното постановление, ведно със сумата от
12.10 лева / дванадесет лева и десет стотинки / представляваща лихва за забава
върху главницата от 650 лева от датата на влизане в сила на съдебното решение,
с което е отменено наказателното постановление – 06.09.2019г. до дата на
завеждане на исковата молба – 11.11.2019г., както и законната лихва върху
същата сума от деня на завеждане на исковата молба – 11.11.2019г. до
окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Хасково с
адрес гр. Х., бул. “Б.” №…да заплати на Г.Г.Г., ЕГН **********,***, деловодни
разноски в размер на 360.00лв. /триста и шестдесет лева/, от които държавна
такса – 10.00лв. и адвокатско възнаграждение – 350.00лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14
- дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Решението да се съобщи на страните чрез
изпращане преписи от същото.
СЪДИЯ: