Р
Е Ш Е
Н И E
№327 11.10.2023 год. град Стара Загора
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
Старозагорският административен съд,
VІ състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди двадесет
и трета год., в състав:
СЪДИЯ:
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретар Зорница
Делчева и в присъствието на прокурора Нейка Тенева като разгледа докладваното
от съдия Михаил Русев административно дело №240 по описа за 2023 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.203 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 1, ал.2 от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по искова молба на А.О.Ч.
*** против Областна дирекция на МВР - Стара Загора, за заплащане на сумата от 2
000.00 лв., представляваща неимуществени вреди от отменен електронен фиш на ОД на МВР - Стара Загора, както и сумата
от 1 000.00 лв. представляващи законна лихва за периода от отмяната на
фиша до завеждането на исковата молба, ведно със законната лихва върху
дължимото обезщетение от датата на завеждане на исковата молба до окончателното
заплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че с
Решение №80/29.01.2018 год., постановено по АНД №2046/2017 год. по описа на Районен
съд Стара Загора е отменен електронен фиш серия К №1489376 на Областна дирекция
на МВР - Стара Загора и отказа на ОД на МВР за анулиране на същия. С решение №122/26.04.2018
год., постановено по КАНД №109/2018 год. по описа на Административен съд Стара
Загора, решението на районният съд Стара Загора е оставено в сила. Твърди, че
бил застрашен от отнемането на талона „Водач на МПС без наказания“, както и че
бил накърнен родителския му престиж пред децата и семейството, което
предизвикало притеснения и тревоги за период от близо една година. Страхувал се
също така, да не бъде осуетено пътуването му до Гърция поради не плащането на
наложената санкция. Твърди че неимуществените вреди се изразяват в психически
стрес, емоционално неразположение, продължително притеснение, неудовлетворение,
разочарование, смущение, падение, детронация на родителското възпитание за
законност в продължителен период от година срок. Иска от съда след установяване
на твърденията в исковата молба да бъде осъден ответника по иска Областна
дирекция на МВР - Стара Загора да му заплати претендираното обезщетение в
размер на 2 000.00 лева неимуществени вреди за периода 24.04.2017 год. –
26.04.2018 год., както и 1 000.00 лева законна лихва от отмяната на
електронния фиш до завеждането на исковата молба – периода 26.04.2018 год. –
25.04.2023 год., ведно със законната лихва върху обезщетението от 25.04.2023 год.
– датата на завеждане на исковата молба, както и да му се присъдят следващите
се от настоящото производство разноски.
Ответникът
Областна дирекция на МВР - Стара Загора, в представеният отговор на исковата
молба, оспорва предявеният иск по основание и размер. Твърди, че действително е
налице отменен електронен фиш, но не са налице данни за отмяната по
административен или съдебен ред на отказа за анулиране на фиша. Излага
съображения, че отказа за анулиране на електронен фиш не подлежи на
самостоятелен съдебен контрол, а такъв е предвиден за самия електронен фиш. По
отношение на неимуществените вреди, счита, че следва да бъдат установени с
надлежни средства, а опасението от отнемането на контролен талон „водач на МПС
без наказания“, твърди, че нормативно не е обосновано твърдението за такава
угроза. От друга страна, преди датата на
пътуването е постановено решение, с което електронния фиш е отменен окончателно
с влязло в свила съдебно решение на 26.04.2023 год. що се отнася до
претендирания период, то нелогично звучи да е претърпял вреди преди връчването
на фиша. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура Стара Загора,
конституирана като страна по делото на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, чрез
участващия по делото прокурор, дава заключение за недоказаност на исковата
претенция.
От събраните по делото писмени,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност съдът приема за установено следното:
С електронен фиш серия К, №1489376,
издаден от Областна дирекция на МВР - Стара
Загора, на ищеца е наложено административно наказание - глоба в размер на 100.00 лева за нарушение
на чл.21, ал.2 от Закона за движение по пътищата. На 03.05.2017 год. ищецът е
подал възражение срещу така издадения електронен фиш, което по съществото си е
искане за анулиране на фиша. Във връзка с това е извършена проверка,
обективирана в справка с рег.№1228р-5472815.05.2017 год., от която е видно, че
възражение е прието за неоснователно, за което А.Ч. е уведомен с писмо
№122800-18344/15.06.2017 год. По жалба на санкционираното лице било образувано
АНД №2046/2017 год. по описа на Районен съд Стара Загора, приключило с Решение
№80/29.01.2018 год., с което е отменен като незаконосъобразен електронния фиш. Срещу така постановено
решение е подадена касационна жалба от страна на Областна дирекция на МВР –
Стара Загора, по повод на която е образувано КАНД №109/2018 год. по описа на
Административен съд Стара Загора. С решение №122/26.04.2018 год. решението на
районния съд е оставено в сила.
Въз основа на така установената по
делото фактическа обстановка съдът намира, че предявеният иск е процесуално
допустим и по същество се явява частично основателен, по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ, държавата отговаря за вреди причинени на граждани или юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Следователно
отговорността на държавата възниква при наличието на няколко предпоставки, а
именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или
длъжностно лице на държавата; 2. Незаконосъобразният административен акт, респ.
действие или бездействие да е при или по повод изпълнение на административна
дейност; 3. Реално претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4.
Причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или
бездействия и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани
предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който и да е от
елементите от правопораждащия фактически
състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства
възможността да се реализира отговорността на държавата на основание чл.1, ал.1
от ЗОДОВ по предвидения специален ред, в исково производство по чл.203 и сл. от АПК, като доказателствената тежест за установяването им се носи от ищеца,
търсещ присъждане на обезщетение за понесените вреди.
Съдът
счита, че в процесния случай посочената съвкупност от предпоставки за
ангажиране отговорността на ответника за вреди не е налице.
В
случая се претендира обезвреда за неимуществена щета, причинена от издаден електронен
фиш №1489376 год. на Областна дирекция
на МВР - Стара Загора, който е бил отменен като незаконосъобразен по съдебен
ред. В конкретния случай отговорността на ответника ОД на МВР Стара Загора,
респективно увреждането на ищеца, се основава на незаконосъобразен Електронен
фиш серия К №1489376,
издаден от ОД на МВР Стара Загора, отменен по надлежния ред с влязло в сила
съдебно решение. При прилагане на разрешението, дадено с Тълкувателно
постановление №2 от 19.05.2015 год. по тълк. дело №2/2014 год. на Общото
събрание на съдиите от Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на
ВАС, следва да се приеме, че административнонаказателното производство по
налагане на административни наказания, представлява осъществяване на
административна дейност от административни органи при упражняване на нормативно
регламентирани административнонаказващи функции и правомощия. Налагането на
административни наказания от органите на администрацията за извършени
административни нарушения, е санкционираща управленска дейност, израз на
държавната наказателна репресия. По своята правна същност тази дейност се
определя като форма на административна (изпълнителна) дейност, както въз основа
на властническия метод на правно регулиране, прилаган от
административнонаказващите органи, така и с оглед административната
правосубектност на тези органи. Независимо, че дейността по административно
наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията и че наказателното
постановление /в случая електронен фиш/, като резултат от упражнена дейност по
административно наказване представлява правораздавателен акт с
наказателноправни последици, който не носи белезите на индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, като властнически акт издаден
от административен орган /орган на администрацията/, по административен ред и
при изпълнение на административна /изпълнителна/ дейност, наказателното
постановление следва да се квалифицира като акт на орган или длъжностно лице на
държавата при или по повод изпълнение на административна дейност по смисъла на
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. А съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 11 от Закона за
движение по пътищата, електронният фиш се приравнява на наказателно
постановление, затова спрямо него са приложими всички горепосочени доводи.
С
оглед на гореизложеното съдът намира, че са налице първите два елемента от
фактическия състав на обезщетението по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ –
незаконосъобразен административен акт, който е отменен по съдебен ред.
За
пълното на изложението следва да се отбележи, че отказа за анулиране на фиша не
представлява годен за оспорване индивидуален административен акт и същият не
може да бъде предмет както по административен ред, така и по съдебен път. В
този смисъл отказа за анулиране на фиша не може да обосновава наличието на
предпоставки за предявяване на иск по реда на ЗОДОВ.
Третият
елемент изисква наличие на реално претърпени вреди.
В
конкретния случай се касае за неимуществени вреди, съгласно изложеното в
исковата молба. Като неимуществени вреди, следва да се имат такива, които са
сравнително трайно насложили се във времето негативни проявления върху
емоционалната и нравствена сфера на лицето, върху неговото физическо и душевно
здраве, както и онези отрицателни проявления, свързани с уронването на доброто
му име в обществото и спада на доверието и уважението към него. При това всички
те, заедно или поотделно, трябва да са с достатъчен интензитет, за да може да
се приеме, че са свързани с качествена промяна в обичайното състояние, за да
може да се квалифицират като неимуществени вреди. В обстоятелствената част на
исковата молба ищецът сочи, че причинените му неимуществени вреди се изразяват
в случая в изпитани от него емоционални страдания – притеснение и обида от
обвиняването му в административно нарушение, което не е извършил, преживени
стрес, неудобство и т.н. Тези вреди подлежат на пълно доказване от страна на
ищеца с всички допустими доказателствени средства. В настоящето съдебно
производство такива не бяха доказани. Единствено бе представена нотариално
заверена декларация от страна на съпругата на ищеца, която по същността си
представлява свидетелски показания, които обаче следва да се възприемат лично
от съдебния състав. Недопустимо е същите да се представят като писмени
документи. В този смисъл остава недоказан и уронване на родителския му
авторитет пред децата. Какъв е бил той, как са разбрали за електронния фиш на
баща си, респективно как това е било възприето от тях, са обстоятелство, за
които може да свидетелстват единствено и само те.
Нещо
повече, що се отнася до притеснението му относно отнемането на контролния талон
„Водач на МПС без нарушения“, то същото е лишено от нормативно основание.
Съгласно чл.26, ал.7 от Наредба №I-157 от 1.10.2002 год. за условията и реда за
издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на
водачите и тяхната дисциплина, за установени нарушения, за които е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява МПС, след изтърпяване на
наказанието и изпълнение на задължението по чл.190, ал.3 от ЗДвП на водача се
издава обикновен контролен талон по чл.25, ал.1 от Наредбата. Ако обаче
наказанието е само глоба, както е в конкретния случай при издаване на
електронен фиш, съгласно чл.26, ал.6 от същата Наредба, този талон се връща
след заплащането на съответната глоба. Не знанието на нормативната уредба от
страна на ищеца, не може да обоснове наличието на предпоставка за репариране на
претърпяното притеснени от този факт.
Не
се доказа е накърняване на родителския авторитет на ищеца пред децата му, като
в хода на съдебното производство не се събраха каквито и да е било
доказателства. Какъв е бил този авторитет, респективно имало ли е последствия
от издаването на електронния фиш, са обстоятелства които могат да се удостоверят
само от децата. Поради процесуалното бездействие на ищеца, това обстоятелство
остана недоказано.
Лишено
от нормативно основание е и опасението му за евентуално осуетяване на
пътуването му до Гърция на 04.05.2018 год. Същото е било реализирано и не се твърдят
наличието на проблеми при преминаването на граничните пунктове. Евентуално
такъв би възникнал според твърдението на ищеца от неплащането на наложеното
административна наказание „глоба“. Следва да се отбележи, че се заплаща само електронен
фиш или наказателно постановление, които са влезли в сила. В случая още на
26.04.2018 год., е постановено решение №122 по КАНД №109/2018 год. по описа на
Административен съд Стара Загора /с докладчик настоящия съдебен състав/, с
което решение се потвърждава решението на Районния съд Стара Загора за отмяна
на електронния фиш, и което решение е окончателно. Няма данни на коя дата тази
отмяна е отразена в базата данни на МВР, поради изтичането на повече от
нормативно установения срок за съхраняване от две години. Не на последно място,
заплащането или не на глобата не би имало значение за осъществяване на
пътуването нито на доведения му син, нито на съпругата му. Не плащането на
глобата е основание за налагане на ПАМ – временно отнемане на СУМПС до
заплащането на глобата – чл.171, т.1, б.“д“ от ЗДвП, която е обявена за
противоконституционна с решение на КС от 2021 год. /но е била действаща през
2018 год./. Следва да се отбележи също така, че към датата на пътуването –
04.05.2018 год., все още не бе налице практика за осъществяване на проверки за
неплатени глоби по ЗДвП при напускането на страната. Такава временно
организация е създадена едва през 2020 год. със заповеди на Главния секретар на
МВР, Министъра на вътрешните работи и Директора на ГДГП, приключили с
постановяването на определение №13906/10.11.2020 год., постановено по адм. дело
№8974/2020 год. по описа на ВАС /в което определение са описани подробно и
заповедите/. В този смисъл към датата на пътуването, не е била осъществявана
проверка по граничните пунктове за неплатени глоби по ЗДвП и не е съществувала
никаква вероятност за провал на планираното пътуване. С цитираното определение,
е разпоредено от съда на длъжностните лица (полицейски органи), които
осъществяват дейност по чл.45, ал.1, т.2 от Правилника за устройството и
дейността на Министерството на вътрешните работи на територията на ГКПП Кулата
– Промахон и на ГКПП Илинден – Ексохи да
прекратят безусловно действията по установяване чрез автоматично генериране
в Автоматизираната информационна система „Граничен контрол“ и Автоматизираната
информационна система „Административнонаказателна дейност“ на информация за
невръчени наказателни постановления и/или електронни фишове и за неплатени в
срока за доброволно плащане на наложени с тях глоби на преминаващи граждани и с
оглед на резултата от проверката да ги пренасочват към „втора линия на контрол“
с цел последващи действия от компетентни органи по Закона за движението по
пътищата.
Поради
това съдът намира, че и в частта за настъпването на неимуществените вреди искът
по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ остана недоказан.
След
приключването на съдебното заседание, по делото е постъпила молба от страна на
ищеца за отмяна на хода по същество и възобновяване на съдебното производство
поради не изясняване на фактическата обстановка по делото и разпит на исканите
от него свидетели. Следва да се отбележи, че доказателствено искане за
допускане в рамките на съдебното производство на свидетели от страна на ищеца,
не е правено. Съдът е удовлетворил всички негови доказателствени искания, но не
е длъжен да укаже процесуалните способи за доказване на твърдените от него
неимуществени вреди. Необходимо е да се прави разлика и между неустановена
фактическа обстановка по делото и недоказване на реалност на претърпените
неимуществени вреди. Докато първото представлява съществено процесуално
нарушение, то второто е следствие от процесуалното бездействие на ищеца. Ищецът
е бил редовно призован за всички съдебни заседания, но не се е явил,
удовлетворени са всичките му процесуални искания, т.е. гарантирани са в пълна
степен процесуалните му права, в частност правото на защита. Ето защо искането
за възобновяване на съдебното производство е неоснователно.
За
пълнота на изложението, настоящия състав следва да отбележи, че обезщетенията
за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и
психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена
последица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на
административния орган, отменени по съответния ред. Поради характера на
неимуществените вреди те могат да се търпят само от физическо лице, чиято
психика и здраве са засегнати неблагоприятно от административна дейност. В
случая не е доказано засягане в гореописания аспект, което да обоснове
основателност на претенцията за обезщетение.
С
оглед на гореизложеното съдът намира, че по предявения от А.О.Ч. иск срещу
Областна дирекция на МВР - Стара Загора, по безспорен начин не е установено и
доказано наличието на всеки един от елементите от правопораждащия фактически
състав за отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за претърпени от
ищеца имуществени вреди, вследствие на незаконосъобразно електронен фиш, поради
което исковата претенция се явява недоказана по основание и размер.
В исковата молба е направено
искане за присъждане на обезщетението, ведно със законната лихва върху същото,
считано от датата на завеждане на исковата молба. С оглед неоснователността на
исковата претенция, неоснователно се явява и акцесорния иск за лихва /както от
отмяната на електронния фиш до датата на завеждане на исковата молба, така и от
датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата/.
По
делото е направено искане за присъждане на направените разноски по делото от страните
по делото. С оглед изхода на делото основателно е това на ответника, в чиято полза
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер 100.00 лв., за
осъщественото процесуално представителство от юрисконсулт Възнаграждението е
определено в съответствие с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ
във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК и чл.37 от Закона за правната помощ. Размера на
разноските е определен с оглед на фактическата и правна сложност на делото.
Водим
от горните мотиви Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
иска на А.О.Ч., ЕГН ********** с постоянен адрес *** против Областна дирекция
на МВР Стара Загора, представлявана от Директора Лазар Христов за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 2 000.00 лв. и
законна лихва в размер на 1 000.00 лв., ведно със законната лихва от
датата на завеждане на исковата молба до окончателното заплащане на сумата, като
неоснователен.
ОСЪЖДА А.О.Ч.,
ЕГН ********** с постоянен адрес *** да заплати Областна дирекция на МВР - Стара
Загора, представлявана от Директора Лазар Христов на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, сумата от 100.00 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14
дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: