РЕШЕНИЕ
№ 13175
гр. София, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. И.А
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. И.А
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. И.А Гражданско дело №
20211110167625 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от [фирма] против И. И. П. осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД за заплащане на сумата от 3 200 евро, представляваща такса за обучение за учебната
2020 г. - 2021 година, дължима по договор за обучение от 17.09.2020 г. за ученика Й. И.в П.,
ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба – 29.11.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.
Ищцовото учебно заведение твърди, че на 17.09.2020 г. между него, в качеството му на
изпълнител и ответника, в качеството му на възложител, бил сключен договор за обучение
от 17.09.2020 г. на ученика Й. И.в П., чийто баща и законен представител е ответникът И.
П.. Посочва, че по силата на този договор Й. П. бил записан като ученик в 12 клас, като след
успешно завършеното си образование получил Диплома за средно образование от 14.06.2021
г., издадена от училището. Съгласно клаузата на чл. 5 от процесния договор, възложителят
се задължил да заплати на изпълнителя годишна такса за обучението в размер на сумата от 3
400 евро или левовата равностойност по фиксинга на БНБ в срок до 18.12.2020 г., който по
устна уговорка между страните бил продължен до 30.12.2020 г. Твърди се, че въпреки
многократно водените разговори, ответникът не заплатил дължимата сума за обучение на
сина си. С тези доводи [фирма] отправя искане за уважаване на исковата претенция.
Претендира и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното плащане, както и присъждане на сторените разноски по делото.
Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника 27.01.2022
г., като в законоустановения и указан от съда едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 ГПК по
делото не е постъпил писмен отговор.
В съдебното заседание ищецът, чрез пълномощника си, поддържа исковата молба, като
отправя искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, считайки, че
са налице законоустановените предпоставки за това. Претендира присъждане на разноските,
сторени в производството, съгласно списък по чл. 80 ГПК, който представя.
1
Ответникът И. И. П., редовно призовано, не се явява и не изпраща представител.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 238 ГПК в случаите, при които ответникът не представи
в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска
постановяване на неприсъствено решение срещу него, като за тези последици от
бездействието си ответникът следва да е бил уведомен. Същевременно, от изложените в
исковата молба обстоятелства и доказателствата по делото следва да може да се направи
извод за вероятна основателност на исковата претенция.
В настоящия случай така посочените предпоставки, обуславящи възможността за
постановяване на неприсъствено решение, са налице: ответникът И. И. П. не е депозирал
отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, уведомен е за последиците по чл.
238 ГПК с разпореждането на съда от 24.01.2022 г., редовно призован за първото по делото
съдебно заседание не се явява и не изпраща представител, като не е направил и искане
делото да се разглежда в негово отсъствие. Същевременно, в съдебно заседание ищецът е
релевирал изрично искане за постановяване на неприсъствено решение.
Съдът намира, че от посочените в исковата молба обстоятелства и от приетите по
делото писмени доказателства – договор за обучение от 17.09.2020 г., сключен между
[фирма], като изпълнител и ответника И. И. П., като възложител, за провеждане на
образователно-възпитателен процес по отношение на ученика Й. И. П. – с профил
„чуждоезиков“ от XII клас, през учебната 2020/2021 г., личен картон за дневна, вечерна и
индивидуална форма на обучение за ученика Й. П., издаден от Министерство на
образованието и науката, приключен на 25.06.2021 г., Диплома за средно образование серия
С-4 № ******, с рег. № ****-10/14.06.2021 г., издадена от Министерство на образованието и
науката за ученика Й. И.в П. за придобито средно образование в [фирма], може да се
направи извод за вероятна основателност на предявените искове, а именно за възникването и
съществуването през процесния период на облигационно правоотношение между ищеца и
ответника по силата на твърдения договор за обучение от 17.09.2020 г., за надлежно
изпълнение от ищеца на задълженията си по договора, чрез провеждане на обучение на
ученика Й. И.в П. през учебната 2020/2021 г., за което е дължима годишна такса в
определения в договора размер от 3400 евро, както и настъпване на уговорения падеж за
заплащане на сумата преди депозиране на исковата молба, в случая на 30.12.2020 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не следва да се
мотивира по същество, като е достатъчно в мотивите му да се укаже, че същото се
постановява при наличието на предпоставките за това по чл. 238 и чл. 239 ГПК.
Предвид изложеното, съдът намира, че следва да се постанови решение по реда на чл.
239 ГПК, с което предявеният осъдителен иск следва да бъде уважен изцяло. Като законна
последица от това върху главницата следва да бъде присъдена и поисканата от ищеца
законна лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба – 29.11.20221 г. до
окончателното изплащане на вземането
По отговорността за разноски:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
единствено ищецът. В полза на същия следва да бъде присъдена сумата от общо 866 лева, от
които 266 лева за внесена държавна такса и 600 лв. за адвокатско възнаграждение. Реалното
заплащане на последното съдът прие за установено с оглед удостовереното в договора за
правна защита и съдействие от 19.11.2021 г. (л. 4 от делото), в която част същият има
характера на разписка, удостоверяваща плащането – арг. т. 1 от Тълкувателно решение № 4
от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС. Ответникът не е възразил срещу
2
претендирания размер по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, поради което съдът не следва да обсъжда
последния.
На основание чл. 239, ал. 4 ГПК решението не подлежи на обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. И. П., с ЕГН: ********** и адрес: [адрес] да заплати на [фирма], с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: [фирма], по предявения осъдителен иск с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, сумата от 3 200 евро, представляваща такса за обучение
за учебната 2020 г. – 2021 година, дължима по договор за обучение от 17.09.2020 г. за
ученика Й. И.в П., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба – 29.11.2021 г. до окончателното изплащане на вземането,
която сума може да бъде заплатена по следните банкови сметки с титуляр [фирма], открити
при [фирма]: сметка в лева: [№ сметка] и сметка в евро: [№ сметка].
ОСЪЖДА И. И. П., с ЕГН: ********** и адрес: [адрес] да заплати на [фирма], с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: [фирма], на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата от 866 лева, представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване – арг. чл. 239, ал. 4 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните – за сведение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3