Р Е Ш
Е Н И Е
№ 149 /04.02.2021 година, град Бургас
Административен съд - Бургас,
на двадесет и осми януари две хиляди двадесет и първа година, в открито
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева
ЧЛЕНОВЕ:
Веселин Енчев
Д. Гальов
Секретар К. Л.
прокурор Андрей Червеняков
разгледа докладваното от съдия Енчев КНАХ дело № 2619/2020
година
Производството по чл. 63 ал. 1
от ЗАНН във връзка с глава дванадесета от АПК.
Образувано е по касационна жалба от процесуален представител на директора
на Регионална дирекция по горите – Бургас (РДГ) против решение № 260444/11.11.2020
година по н.а.х.д. № 1773/2020 година на
Районен съд – Бургас (РС), с което е отменено наказателно постановление
№ 365/29.04.2020 година на директора на РДГ - Бургас (НП).
С НП, на Д.Г.С. с ЕГН ********** ***, за нарушение на чл. 257 ал. 2 от
Закона за горите (ЗГ) във връзка с чл. 108 ал. 1 т. 4 от ЗГ и чл. 54 ал. 1 т. 4
и чл. 1 – 2 от Наредба № 8/05.08.2011 година за сечите в горите, издадена от
министъра на земеделието и храните (Наредбата), на основание чл. 275 ал. 1 т. 2
и чл. 257 ал. 2 от ЗГ, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
100 лева.
Касаторът оспорва решението. Според него, РС е постановил незаконосъобразен
акт, като е приел, че срокът по чл. 34 ал. 1 от ЗАНН е пропуснат при
съставянето на АУАН.
Иска отмяна на решението на РС и потвърждаване на НП, евентуално – връщане
на делото на друг състав на РС.
Прокурорът пледира основателност на жалбата.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена в срок и от съответна
надлежна страна.
С НП, Д.С. е санкциониран
за това, че при извършена проверка на 10.03.2020 година е установено, че на
02.01.2020 година е издал в интернет –
информационната система на ИАГ позволително № 533078 за извършване на дейност в
горска територия (сеч в подотдел 105в в имот с идентификатор 32809.198.18 в
землището на село Искра, община Карнобат), собственост на физическо лице, без
нотариално заверено пълномощно от един от собствениците на имота – Р.Д.Д.–
валидно към датата на издаване на позволителното.
РС е приел, че при установяване
на нарушението е допуснато съществено процесуално нарушение – приел е, че
нарушението е било извършено на 02.01.2020 година и това е бил момента, в който
обективно е имало възможност извършителя да бъде установен. Изчислил е, че АУАН
е следвало да бъде съставен до 02.04.2020 година, по аргумент от чл. 34 ал. 1
от ЗАНН, а е съставен на 23.04.2020 година, затова е отменил НП. Не е изложил
мотиви по материалната законосъобразност на НП.
Касационната жалба е
основателна.
Нормата на чл. 34 ал. 1 изречение
второ от ЗАНН постановява, че не се образува административнонаказателно
производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в
продължение на три месеца от откриване на
нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а за
митнически, данъчни, екологични и валутни нарушения, както и по Изборния
кодекс, Закона за политическите партии, Закона за публичното предлагане на
ценни книжа, Закона за пазарите на финансови инструменти, Закона за дружествата
със специална инвестиционна цел, Закона за прилагане на мерките срещу пазарните
злоупотреби с финансови инструменти, Регламент (ЕС) № 596/2014 на Европейския
парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно пазарната злоупотреба
(Регламент относно пазарната злоупотреба) и за отмяна на Директива 2003/6/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета и директиви 2003/124/ЕО, 2003/125/ЕО и
2004/72/ЕО на Комисията (OB, L 173/1 от 12 юни 2014 г.), Закона за дейността на
колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно
инвестиране, част втора, част втора "а" и част трета от Кодекса за
социално осигуряване, Кодекса за застраховането и на нормативните актове по
прилагането им и по Закона за регистър БУЛСТАТ - две години.
В случая, в съставения АУАН изрично
е посочено, че нарушението е открито
на 10.03.2020 година, а РС не е събрал доказателства за това, кога нарушителят е бил открит, за да се
извърши преценка дали е пропуснат тримесечния срок по чл. 34 ал. 1 от ЗАНН.
Настоящият съдебен състав не споделя тезата на съда, че самия факт на
регистриране на позволителното за сеч в информационната система на ИАГ е
достатъчен, за да се установи самоличността на нарушителя - в деня на издаване
на позволителното. Датата на регистрацията е начална/отправна точка за
едногодишния срок по чл. 34 ал. 1 от ЗАНН, защото служи за фиксиране момента на
извършване на нарушението, но администрацията няма нормативно установено
задължение да извърши незабавна проверка на позволителното в деня на
регистрирането му от лицето, упражняващо лесовъдна практика, за да се приеме,
че от този ден актосъставителят е бил наясно със самоличността на нарушителя.
Затова, единственият аргумент за отмяна на НП е необоснован.
В решението не са изложени други
мотиви за процесуалната и материалноправната законосъобразност на НП, а е
недопустимо постановлението да се проверява на всички основания за пръв път
пред касационната инстанция, защото така се възпрепятства упражняването на
процесуалните права на страните в процеса.
Решението следва да се отмени, а
делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на РС. При новото
разглеждане съдът следва да установи момента, в който е открит нарушителя,
както и да извърши проверка за процесуална и материална законосъобразност на НП
с излагането на съответни мотиви.
По изложените съображения, на основание чл. 221 ал. 2 от АПК във връзка с
чл. 63 ал. 1 изр.2 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И
ОТМЕНЯ решение № 260444/11.11.2020 година по н.а.х.д. № 1773/2020 година
на Районен съд – Бургас.
ВРЪЩА делото на друг състав на РС за продължаване на процесуалните
действия, съобразно мотивите на настоящото решение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: