№ 50
гр. Пловдив, 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно
търговско дело № 20225001000752 по описа за 2022 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № 260195 от 08.08.2022 година, постановено по т. дело №
96/2021 година по описа на Окръжен съд – Пловдив, е осъдено З. „Д.“ АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Г.” № 1, да заплати
на И. Т. Д., ЕГН **********, от гр. П., ж.к.Т., бл.70, вх.Е, ет.5, ап.25,
обезщетение за неимуществени вреди- болки и страдания вследствие на
ПТП, настъпило на 29.07.2019 г. в гр. П., виновно причинено от Ц.Н.Д. при
управление на л.а. „О.“ с рег.№ ***, с валидна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ в ответното застрахователно дружество
към датата на ПТП, в размер на 25000 лв., от които 20 000 лв. за причиненото
счупване на лявата малкопищялна кост, 3000 лв. за причинената травма на
други вътрешнокоремни органи без открита рана в корема и 2000 лв. за
контузия на главата, както и обезщетение за имуществени вреди в размер от
840 лв., от които 800 лв. платено адвокатско възнаграждение за
представителство в досъдебното производство и 40 лв. за закупени
лекарства, ведно със законна лихва върху горните суми, считано от 21.08.2020
г. до окончателното им изплащане, както и сумата от 1037,42 лв. деловодни
разноски.
Отхвърлени са исковете в останалата им част за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди до пълния предявен размер от 80 000
лв., претенцията за имуществени вреди от 160 лв. за заплатена физиотерапия
и до пълния размер от 1000 лв. за платено адвокатско възнаграждение в
1
досъдебното производство, както и искането за присъждане на законна лихва
за периода от датата на увреждането- 29.07.2019 г. до 20.08.2020 г.вкл.
Решението е постановено при участието на ЗД „Е.“ АД, гр.С., ЕИК
***, като трето лице-помагач на ответника ЗАД „Д.“ АД, ЕИК ***.
Осъден е И. Т. Д., ЕГН **********, да заплати на ЗАД „Д.“ АД, ЕИК
***, сумата 327,25 лв. направени деловодни разноски и сумата от 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство.
Осъдено е ЗАД „Д.“ АД, ЕИК ***, да заплати сумата от на 442,50 лв.
разноски и сумата от 1033,60 лв. ДТ в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на Окръжен съд Пловдив.
Така постановеното решение е обжалвано в осъдителната му част по
исковете за неимуществени и имуществени вреди от З. „Д.“ АД с оплаквания,
че в тази част решението е постановено в противоречие със събраните по
делото доказателства и със съдебната практика по сходни случаи и е
неправилно. Сочи се, че присъдената сума като обезщетение за
неимуществени вреди не е в справедлив размер, че е завишена и несъобразена
с установените по делото обстоятелства. Освен това не бил отчетен фактът,
че ищецът е пренебрегнал задължението си за се държи за предназначените за
това ръкохватки в автобуса, което щяло да предотврати падане и увреждане,
поради което неговата вина била най-малко равна по степен на тази на водача
на лекия автомобил, причинил ПТП. По тези съображения се иска отмяна на
първоинстанционното решение в обжалваните осъдителни части изцяло,
евентуално намаляване на обезщетенията при отчитане на приноса от страна
на пострадалия. Жалбоподателят претендира разноски съобразно изхода на
спора, включително юрисконсултско възнаграждение.
Срещу въззивната жалба не е подаден писмен отговор от ищеца И. Т. Д.
и от третото лице помагач ЗД „Е.“ АД.
В писмено становище за проведеното пред въззивния съд открито
съдебно заседание адвокат Д. Б. като процесуален представител на И. Т. Д. е
изразил становище за неоснователност на въззивната жалба и е направил
искане за потвърждаване на първоинстанционното решение и за присъждане
на направените разноски във въззивното производство.
Страните не са направили нови доказателствени искания пред
въззивната инстанция.
Съдът, съобразявайки доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена от лице, имащо
правен интерес да обжалва, а именно от ответника срещу осъдителната част
на първоинстанционно решение, като при подаването й е спазен срокът
по чл. 259 от ГПК.
Въззивната инстанция, с оглед правомощията си по чл. 269 от ГПК
намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в
обжалваната част.
По отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивната инстанция дължи произнасяне по доводите във въззивната
жалба, освен когато става дума за приложение на императивна правна норма
или когато съдът следи служебно за интересите на някоя от страните по
делото или ненавършили пълнолетие деца. / т. 1 от ТР № 1/2013 година на
2
ОСГТК на ВКС/. С оглед на тези свои правомощия съдът ще се произнесе по
въведените с въззивната жалба оплаквания, посочени по- горе.
Първата група доводи във въззивната жалба, касаят обезщетението за
неимуществени вреди, по-конкретно неговия размер, доколкото се сочи, че
определеният размер не е справедлив, не е съобразен с конкретните
обстоятелства, които имат значение за определянето му и които са
установени по делото.
На настоящия етап от производството между страните са безспорни
обстоятелствата за настъпването на ПТП на 29.07.2019 година между автобус
от градския транспорт в град П. с рег. № ***, в който ищецът И. Т. Д. се е
возил като пътник и лек автомобил О. с рег. № ***, както и за вината на
водача на лекия автомобил Ц.Н.Д.. Вината му е установена с влязло в сила
решение по чл. 78а от НК № 260562 от 17.11.2020 година по АНД дело №
3221/2020 година на РС – Пловдив, което съгласно разпоредбата на чл. 300 от
ГПК е задължително за съда, разглеждащ настоящото дело, относно
извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Тя се изразява в нарушаване на правилата за движение – чл. 5, ал.1, т. 1, чл.
25, ал. 1 и чл. 35, ал. 3 от ЗДвП, в резултат на което по непредпазливост е
причинена средна телесна повреда на И. Д., изразяваща се в счупване на
лявата малкопищялна кост, довело до затрудняване на движенията на левия
долен крайник. Безспорно е също, че лекият автомобил, с който е причинено
процесното ПТП от Ц.Д., е застрахован с валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ в З. „Д.“ АД
към датата на ПТП.
Между страните няма спор, че ищецът е предявил пред ответното
застрахователно дружество претенция по чл. 380 от КЗ за заплащане на
застрахователно обезщетение на дата 21.08.2020 година и че такова не е
изплатено извънсъдебно, което е предпоставка за допустимостта на иска пред
съда с оглед изричната разпоредба на чл. 498, ал. 3 от КЗ.
Травматичните увреждания, описани в обстоятелствената част на
исковата молба, които ищецът И. Т. Д. твърди, че е претърпял и
продължава на търпи в резултат на ПТП от 29.07.2019 година, са
следните: счупване на лява малкопищялна кост, травма на други
вътрешнокоремни органи без открита рана в корема и охлузване и оток по
главата. Твърди се, че счупването на лявата малкопищялна кост е средна
телесна повреда, като на ищеца е бил поставен гипс в продължение на 35 дни,
имал е много силни болки в началото и е вземал аналгетици и
болкоуспокоителни. Първоначално ищецът бил на легло, а по-късно започнал
да се обслужва сам с помощта на патерици. След махането на гипса болките
останали. Проведена била двукратна физиотерапия в рехабилитационен
център, като след четири месеца ищецът започнал да ходи нормално, без да
куца и без да пие болкоуспокояващи. Твърди се, че като ексцес на удара при
ПТП в момента ищецът изпитва и болки в кръста, за които ще претендира
обезщетение по друго дело. Травмата на вътрешнокоремните органи му
причинявала болки в продължение на около месец, имало натъртвания и
насинявания, като лечението също било с болкоуспокояващи. Досежно отока
и охлузването по главата твърденията са, че ищецът е имал болки с
продължителност от около 10 дни, лекувани с болкоуспокояващи, правена е и
консултация с невролог, като към момента няма оплаквания. Наред с това се
твърди, че към момента на ПТП ищецът е бил ученик, като след случилото се
3
не е посещавал училище в продължение на около три месеца, пропуснал
много материал и единствено благодарение на грижите и помощта от майка
си успял да завърши средното си образование. Майка му се грижела сама за
него, била разведена, с влошено здравословно състояние и с минимална
заплата, като самата тя отложила собственото си лечение, докато оздравее
синът й.
Въз основа на така изложените обстоятелства е поискано обезщетение
за неимуществени вреди в общ размер от 80 000 лева, ведно със законната
лихва от датата на увреждането, като ищецът е разпределил претендираната
сума за отделните увреждания, получени при ПТП, а именно 40 000 лева за
счупването на малкопищялната кост и по 20 000 лева за травмите на корема и
главата. При така предявеният иск първоинстанционният съд е присъдил
обезщетение за неимуществени вреди в общ размер от 25 000 лева, като с
диспозитива на решението си е посочил, че от тях 20 000 лева са за
счупването на малкопищялната кост, 3000 лева за травмата на коремните
органи и 2000 лева за травмата на главата.
Съдебната практика е категорична, че при няколко телесни
увреждания, получени при едно ПТП, какъвто е настоящият случай,
обезщетението за неимуществени вреди се определя в общ размер,
съобразен с вида, характера и продължителността на болките и страданията,
причинени съвкупно от всички увреждания, а не поотделно за всяко едно от
тях. В този смисъл при произнасяне по въпроса за законосъобразността на
присъденото с първоинстанционното решение обезщетение за неимуществени
вреди и съответствието на размера му с принципа за справедливост, съдът
ще вземе предвид присъдения общ размер от 25 000 лева, а не обезщетенията
за всяко едно от телесните увреждания поотделно.
Болките и страданията, за които ищецът претендира обезщетение за
неимуществени вреди, са установени в първоинстанционото производство с
разпита на свидетелката С.А.А., проведен в съдебно заседание на 11.11.2021
година, както и с комплексната съдебно медицинска и автотехническа
експертиза, приета в съдебно заседание на 07.07.2022 година, която съдът
възприема като компетентна, незаинтересована и неоспорена от страните.
Съдът възприема показанията на свидетелката С.А., въпреки че е
майка на ищеца, тъй като тя има най-преки впечатления от състоянието му
след ПТП, а и показанията й не се опровергават, а напротив – съответстват на
останалите събрани по делото доказателства, по-конкретно на експертизата в
медицинската й част.
От приетата експертиза се установява, че уврежданията, които са в
пряка причинна връзка с процесното ПТП, претърпени от ищеца, са счупване
на малкопищялната кост в горната част на лявата подбедрица, контузия на
корема, контузия на главата и охлузвания по кожата на горните и долни
крайници. В заключението е посочено, че на ищеца е причинена болка със
силно изразен характер, като болевите усещания са намалявали с времето.
Ищецът е изтърпял и силно изразени страдания поради затруднението да се
придвижва и обслужва сам по време на лечението. Според вещото лице
болките са отшумели в рамките на един до два месеца при нормално
протичане на оздравителния процес. В заключението е отразено, че няма
данни за посещения при психолог или психиатър, но всяка травма като тази,
причинена на ищеца, води до известен период на нестабилност в психичното
поведение в зависимост от типа нервна система и нейната устойчивост, което
4
е генетично обусловено. Движението на левия долен крайник е било
затруднено за период от 40-60 дни. При извършения медицински преглед на
ищеца на 15.12.2021 година / две години и четири месеца след ПТП/, вещото
лице не е установило следи от белези и наранявания, освен наличен оток в
областта на фрактурата на левия долен крайник, дължащ се на хиперкалус. В
заключението е посочено, че след ПТП ищецът е откаран в болнично
заведение, направен е преглед от редица специалисти, които са установили
посочените по-горе увреждания, поставена му е гипсова шина за един месец,
бил е на болнично лечение до 02.08.2019 година, с провеждане на
реанимациона, антитромботична, антибиотична и болкоуспокояваща терапия,
след което е изписан. При контролен преглед при ортопед – травматолог на
18.09.2019 година е свалена гипсовата имобилизация, установени са болки и
затруднени движения, наличие на оток и ходене с две помощни средства. В
експертизата има данни за проведено двукратно физикално лечение . При
първото такова с начален момент 26.09.2019 година са установени
ограничени и болезнени движения в лява глезенна и колянна стави. Поради
продължаващите оплаквания и ограничени и болезнени движения в
прилежащите фрактурата стави е проведен нов курс на физиотерапия от
14.10.2019 година. Преглед при ортопед е проведен и на 07.02.2020 година
поради нестихващи оплаквания в областта на лявата подбедрица и
продължаващи затруднения в движенията. При извършено изследване със
скенер на 11.02.2020 година е установено, че липсват данни за огнищни
болестни промени.
От показанията на свидетелката С.А. се установява, че след
приемането му в болница след ПТП ищецът имал силни болки в главата,
както и че до момента изпитвал такива в главата, крака и кръста, като
продължавал да пие обезболяващи и витамини, всяка година ходел на
физиотерапия. Счупеният крак изтръпвал и до момента, макар че не били
установени някакви изменения при изследването със скенер. Свидетелката
установява, че сама е отглеждала и се е грижела за сина си, справяли се
трудно, двамата живеели под наем в общинско жилище, самата тя също била
болна. Около три месеца след ПТП ищецът не посещавал училище, като през
първите 35 дни бил с гипс, а след това се раздвижвал. Той не можел да се
обслужва сам и се налагало майка му да е непрекъснато до него. Заради удара
и силните болки в главата, както и заради това, че ищецът не си спомнял
нищо след падането в автобуса, се наложило да остане няколко дни в
болница, за да се следи състоянието му. От показанията е видно, че заради
непреставащите болки в крака и кръста ищецът посетил и невролог, който
му препоръчал да не извършва тежък физически труд. Това му създавало
проблем със започването на работа, тъй като образованието, което имал, било
пътно-транспортна техника. След ПТП ищецът изпитвал и болки в корема,
които отшумели, без да се налага операция, като по време на болничния
престой бил на системи, имал и синини, които преминали.
Съобразявайки характера и вида на причинените увреждания, които са
в пряка причинна връзка с ПТП, установени с обсъдени по-горе
доказателства, продължителността на болките и страданията, вида на
проведеното лечение, отражението им върху начина на живот на ищеца и
неговата майка, съдът намира, че размерът от 25 000 лева е справедлив,
съобразен със задължителната съдебна практика – Постановление №
4/23.12.1968 година на Пленума на ВС. Става дума за млад човек, който
към момента на настъпване на ПТП е бил осемнадесетгодишен ученик, на
5
когото се е наложило да прекъсне училище за около три месеца, да разчита
изцяло на грижите на своята майка, също със здравословни проблеми и
материално затруднена. Освен това ищецът не е възстановен напълно и до
момента, продължава да изпитва болки и изтръпване в крака, не трябва да
работи тежък физически труд, което се отразява на възможността му да
започне работа.
Освен с обсъдените по-горе обстоятелства, свързани с характера,
силата, интензитета и продължителността на търпените от ищеца болки и
страдания, размерът на обезщетението от 25 000 лева е съобразен и с
конкретните икономически условия в страната и общественото разбиране за
справедливост, ориентир за което са нормативно определените лимити по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. До 01.01.2010
година нормативно определените минимални размери на лимитите са
нараствали непрекъснато и почти ежегодно, като от 25 000 лева за всяко
събитие са достигнали до 700 000 лева за всяко събитие при едно пострадало
лице и до 1 000 000 лева – при две или повече лица. След тази дата са
определени значително по –високи размери. § 27 от ПЗР на Кодекса за
застраховането / отм./ предвижда лимит за едно събитие на имуществени и
неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт от 1 000
000 лева при едно пострадало лице и от 5 000 000 лева при две или повече
пострадали лица. Съгласно чл. 266 от КЗ / отм., в сила от 11.06.2012 година/,
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
се сключва за следните минимални застрахователни суми: за неимуществени
и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт - 2 000 000
лв. за всяко събитие при едно пострадало лице и 10 000 000 лв. за всяко
събитие при две или повече пострадали лица. Сега действащият Кодекс за
застраховането, влязъл в сила на 01.01.2016 година, приложим към
настоящия случай, в чл. 492 предвижда лимит за неимуществени и
имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт – 10 000 000
лв. / а след изменението с ДВ бр. 101/2018 година – 10 420 000 лева/ за всяко
събитие, независимо от броя на пострадалите лица. Лимитите, макар и само
индиция, а не абсолютен критерий за икономическите условия в страната и
общественото разбиране за справедливост, имат значение и следва да бъдат
взети предвид при определяне на размерите на обезщетението за
неимуществени вреди, което становище се застъпва и в съдебната практика.
Към момента на ПТП – 29.07.2019 година, минималната работна
заплата в страната е 560 лева. Обезщетението от 25 000 лева се равнява на
около 45 минимални работни заплати, или такива за период по-кратък от
четири години, което при съобразяване възрастта на ищеца и данните за
изпитваните болки и за невъзможността да извършва работа, свързана с
тежък физически труд, са допълнителен аргумент за това, че обезщетението е
справедливо по смисъла на чл. 52 от ЗЗД.
Досежно присъденото обезщетение за имуществени вреди в размер на
40 лева за закупени лекарства и 800 лева - платено адвокатско
възнаграждение за представителство в досъдебното производство, въззивната
жалба е бланкетна, не са изложени конкретни доводи за незаконосъобразност
на решението в тези части. При липса на конкретни оплаквания и като се
имат предвид обсъдените доказателства, според които ищецът приема
обезболяващи лекарства от ПТП и до настоящия момент, решението в частта
за присъденото обезщетение от 40 лева за такива лекарства, макар размерът
му да е определен от съда на основание чл. 162 от ГПК, следва да бъде
6
потвърдено.
Що се отнася до присъденото с първоинстанционното решение
обезщетение за имуществени вреди в размер на 800 лева, представляващо
заплатено от ищеца възнаграждение на адвокат в досъдебното производство,
въззивният съд намира, че то също се дължи от застрахователя.
Поддържаното от ответника възражение в първоинстанционното
производство е за недължимост на адвокатския хонорар за воденото
досъдебно производство, поради това, че той не е елемент от
обезщетението, което застрахователите заплащат по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ и че съгласно чл. 429, ал. 5 от КЗ
застрахователят заплаща разноските, присъдени в полза на увреденото лице
по съдебни дела, водени срещу застрахования за установяване на
гражданската му отговорност само ако е привлечен в процеса, която
предпоставка в случая не била налице.
По това възражение съдът намира следното:
В чл. 494 от КЗ изрично са посочени елементите на обезщетението,
които не се заплащат от застрахователя по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“. В т. 10 на чл. 494 от КЗ е
посочено, че не се заплащат лихви и съдебни разноски, освен в случаите по
чл. 429, ал. 2 и 5 при спазване на условията на чл. 429, ал. 3. Уредбата,
касаеща задължението на застрахователя за заплащане на съдебни разноски,
е в чл. 429, ал. 5 от КЗ. В тази разпоредба е предвидено, че застрахователят
заплаща в рамките на застрахователната сума / лимита на отговорността/
разноските, присъдени в полза на увреденото лице по съдебни дела, водени
срещу застрахования за установяване на гражданската му отговорност, когато
застрахователят е привлечен в процеса.
В случая обаче не става дума за претенция за заплащане на съдебни
разноски. Безспорно е, а и от приложеното като доказателство по настоящото
дело административно дело № 3221/2020 година на Районен съд – Пловдив е
видно, че доколкото наказателното производство срещу прекия причинител
на вредата е приключило с налагане на административно наказание по реда
на чл. 78 а от НК, пострадалият не е взел участие в това производство в
никакво качество, поради което не е разполагал с процесуална възможност да
претендира за разноските, които е направил в досъдебното производство.
Тези разноски обаче са такива, които ищецът е направил в качеството си на
пострадал, придобито от него в резултат на поведението на прекият
причинител на вредата и в този смисъл са вреди, които се покриват от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“
съгласно чл. 493, ал. 1 от КЗ.
Последният спорен въпрос, по който въззивният съд дължи
произнасяне, е свързан с приноса от страна на пострадалия, респ. с
наличието на основание съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за намаляване размера
на обезщетенията.
Възражението на ответника за съпричиняване, въведено в процеса в
преклузивния срок – с отговора на исковата молба е, че ищецът е нарушил
разпоредбите на чл. 137 а, ал. 1 от ЗДвП, возил се е в превозното средство без
да седи на свободните седалки и да се държи здраво. Според ответника
общественият превоз нямал обособени места за правостоящи пътници и
съгласно чл. 7б, ал. 2 от Закона за автомобилните превози следвало да е
оборудван с устройство за мобилно видеонаблюдение и с обезопасителни
7
колани за водача и пътниците. Сочи се, че приносът се изразява в това, че
ищецът при наличие на свободни седалки, снабдени с колани, не е използвал
същите по време на ПТП и е стоял прав при липсата на обособени места за
правостоящи пътници. Ответникът поддържа, че ако ищецът е седял на
свободна седалка, здраво се е държал за дръжките на седалката и е бил с
поставен колан, не биха настъпили твърдените от него увреждания, т.е. че
уврежданията са в пряка причинна връзка с поведението на самия ищец в
превозното средство.
Така формулираните от ответника доводи, свързани с наличие на
принос на пострадалия, не са установени, а напротив се опровергават от
събраните по делото доказателства, по-конкретно от приетата комплексна
автотехническа и медицинска експертиза. От заключението се установява, че
ищецът се е возил в автобус на градския транспорт, който е ударен в задната
си част от автомобила, управляван от Ц.Н.Д., предприел неправомерна
маневра завой надясно, при неправилно зададена траектория на автомобила,
от път без предимство със знак „стоп“ към пътя с предимство, по който се е
движел автобусът. Към момента на удара ищецът е бил прав в задната част на
автобуса, тъй като е наближавала спирката, на която е трябвало да слезе, като
се е държал с дясната си ръка за горната дясна метална тръба, а с лявата ръка
– за горната лява метална тръба. При удара между автомобила и автобуса
ищецът е паднал, в резултат на което са получени травматичните увреждания,
описани по-горе.
От експертизата е видно, че автобусът от градския транспорт, в който
се е возил ищецът, е марка „И.“ с 23 места за сядане на пътници и 43 места за
правостоящи, като не е фабрично оборудван с предпазни колани на местата за
пътниците. Според заключението, ако ищецът е седял на седалка, а не е бил
прав, при сблъсъка тялото му е щяло да се отправи към мястото на удара, а
при задействане на спирачната система на автобуса, в който е пътувал, под
въздействие на инерционните сили, тялото е щяло да се отправи напред. При
това положение, според вещите лица, от значение би било на коя седалка е
седнал ищецът – вътрешна или външна / до стъклото/. Посочено е също, че
ако ищецът е седял на седалката и се е държал здраво за дръжките на същата,
вероятността да се осъществи контакт между главата му и вътрешните части
на автобуса би била по-малка, отколкото като правостоящ, но такъв контакт
не е невъзможен.
При тези данни не може да се приеме, че при условията на пълно и
главно доказване е установено по делото съпричиняване от страна на
пострадалия, респ. наличие на основание за намаляване на обезщетенията
поради съпричиняване.
В мотивите към т. 7 на ТР № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС е направено
разграничение между допринасянето на пострадалия за възникване на самото
пътно- транспортно произшествие, като правно значим факт, който обуславя
прилагането на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и приноса му за настъпване на вредата
спрямо самия него, който факт също води до приложението на чл. 51, ал. 2 от
ЗЗД. Във втората хипотеза пострадалият не е допринесъл за настъпване на
събитието, но с поведението си е спомогнал за собственото си увреждане,
респ. за увеличаване размера на вредата. Дали поведението на пострадалия е
рисково и дали то е допринесло за увреждането, следва да бъде установено
във всеки конкретен случай при условията на пълно и главно доказване.
В непротиворечивата практика на ВКС се приема, че намаляване на
8
обезщетението на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е възможно само при наличие
на категорични доказателства, че вредите не биха настъпили, ако
пострадалият е имал друго поведение, в случая, ако не е бил правостоящ, а
седнал на седалката и държащ се здраво на нейната дръжка. Такива
доказателства по делото липсват. Вещите лица са изразили само като
вероятно, а не като категорично становището, че травмите на ищеца биха
били по-леки, ако е бил седнал, а не правостоящ. Отделен е въпросът, че при
пътуване с автобус от градския транспорт, за каквото става дума в случая,
няма изискване всички пътници да са седнали и с поставени обезопасителни
колани. Напротив, в тези автобуси, както е установено от експертизата,
повече са местата за правостоящи, отколкото тези за седящи пътници, а и
седалките не са оборудвани с предпазни колани. В този смисъл не може са
приеме, че ищецът е допуснал нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. Тази
разпоредба установява задължения за водачите и пътниците в МПС от
определени категории, включително М3, какъвто е процесният автобус
според заключението на вещите лица, да използват обезопасителните колани,
с които МПС са оборудвани. В случая автобусът не е бил оборудван заводски
с такива колани, поради което не може да се приеме допуснато нарушение от
страна на ищеца. Изискването на чл. 7б, ал. 2 от Закона за автомобилните
превози автобусите да бъдат оборудвани с обезопасителни колани за водача
и пътниците в случая е неприложимо. Установено е по категоричен начин,
че става дума за автобус категория М3, с предвидени фабрично места за
правостоящи, поради което съгласно ал. 3, т. 1 на чл. 7б от ЗАП изискването
за обезопасителни колани не важи за него. Отделен е въпросът, че по начало
неспазването на изискването за оборудване на МПС с обезопасителни
колани, дори да имаше такова, само по себе си не може да обоснове принос
на пострадалия пътник за увреждането, дължащо се на тяхната липса.
По изложените съображения въззивният съд намира, че
първоинстанционното решение в обжалваните осъдителни части е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция жалбоподателят З.
„Д.“ АД следва да заплати на ответника И. Т. Д. направените разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 2650 лева съобразно представения
списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за неговото договаряне и реално
заплащане. Направеното от жалбоподателя възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение е неоснователно. Минималният размер на
дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъде определен съобразно
разпоредбите на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения след изменението с ДВ бр. 88 от 04.11. 2022 година, в сила от
08.11.2022 година. Възнаграждението от 2650 лева е в минималния размер
съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата само досежно обжалваемия интерес по
иска за обезщетение за неимуществени вреди / 25 000 лева/, без да е взет
предвид обжалваемия интерес по иска за обезщетение за имуществени вреди /
840 лева/.
По изложените съображения Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № № 260195 от 08.08.2022 година,
постановено по т. дело № 96/2021 година по описа на Окръжен съд –
9
Пловдив, В ОБЖАЛВАНИТЕ ОСЪДИТЕЛНИ ЧАСТИ, с които е осъдено З.
„Д.“ АД, ЕИК ***, да заплати на И. Т. Д., ЕГН **********, обезщетение за
неимуществени вреди- болки и страдания вследствие на ПТП, настъпило на
29.07.2019 г. в гр. П., виновно причинено от Ц.Н.Д. при управление на л.а.
„О.“ с рег.№ ***, с валидна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ в ответното застрахователно дружество към датата на
ПТП, в размер на 25000 лв., както и обезщетение за имуществени вреди в
размер от 840 лв., от които 800 лв. платено адвокатско възнаграждение за
представителство в досъдебното производство и 40 лв. за закупени лекарства,
ведно със законна лихва върху горните суми, считано от 21.08.2020 г. до
окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА З. „Д.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр. С., бул. „Г.” № 1, да заплати на И. Т. Д., ЕГН **********, от гр. П., ж.к.Т.,
бл.70, вх.Е, ет.5, ап.25, направените разноски във въззивното производство в
размер на 2650 лева заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на ЗД „Е.“ АД, гр.С., ЕИК
***, като трето лице-помагач на ЗАД „Д.“ АД, ЕИК ***.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10