Мотиви
към Присъда № 5/03.06.2014г. по
н.о.х.д. № 534/2014г. по описа на ДРС
Съдебното производство по
н.о.х.д. № 534/2014г. по описа на ДРС е образувано по внесен обвинителен акт на
ДРП, с който е повдигнато обвинение срещу П.М.Я. за това, че
на................, противозаконно унищожил чужди движими вещи – 1бр.
трифазен електромер „ Актарис „ и 1бр. общ блок от три автоматични предпазителя
– 80А на обща стойност 185,11лв., собственост на „ Енерго про мрежи „ АД гр.
Добрич – престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК
Преди даване ход на
делото на основание чл. 271, ал. 6 от НПК, съдът се произнесе по направеното
искане, като конституира ощетеното юридическо лице „......................в
качеството на граждански ищец в процеса, и прие за съвместно разглеждане
предявеният граждански иск срещу подсъдимия в размер на 185.11лв.
Реализирайки правомощията си по
чл. 370, ал. 1 от НПК, съдът разпореди предварително изслушване на страните без
да призовава свидетелите и вещите лица.
Преди даване ход на съдебното
следствие, подсъдимият и неговият защитник изразиха съгласие наказателното
производство в съдебната фаза на процеса да продължи по реда на глава 27 от НПК
в точност чл. 371, т. 2 от НПК, като подсъдимият заяви, че разбира в какво е
обвинен, признава фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
и е съгласен да не се събират доказателства за тези факти. Съдът след
изслушване самопризнанията на подсъдимия, като констатира, че те се подкрепят
от събраните на досъдебното производство доказателства с Определение обяви, че
при постановяване на Присъдата ще ползва самопризнанията без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на Обвинителния
акт.
В съдебното заседание
представителят на Добричка районна прокуратура поддържа повдигнатото обвинение,
твърдейки че същото се доказва по безспорен начин от събраните в хода на
досъдебното и съдебното производство доказателства, като пледира с оглед
разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК съдът да определи предвиденото от закона наказание,
след което на основание чл. 58а, ал. 1 от НК да го намали с една трета. Пледира
на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наложеното наказание да бъде
отложено за срок от три години.
Защитникът на подсъдимия пледира
на подсъдимия да бъде наложено предвиденото в закона наказание в минимален
размер, което на основание чл. 58а, ал. 1 от НК да бъде редуцирано с една трета.,
чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК да бъде отложено за срок от
три години.
Подсъдимият в хода на съдебните
прения не желае да изрази становище, а на дадената му последна дума, изразява
съжаление за стореното.
След като обсъди и прецени събрания
доказателствен материал съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
През 2014г. подсъдимият живеел ....................и
подсъдимият решили да се почерпят в барчето на селото, след което продължили в
дома на подсъдимия. След полунощ подсъдимият решил да изпрати св. А. и го
придружил до центъра на селото. Минавайки покрай барчето, подсъдимият споделил
на св. А., че имал сметки за плащане при св. Е., който стопанисвал заведението
и „ смятал да направи някаква беля на Л. „.Докато вървели по улицата
подсъдимият се отклонил и се насочил към кафенето, като отишъл до страничната
стена на сградата. Св. А. си тръгнал и малко по-късно чул шум, като от удряне
на метал. Тръгнал по посока на шума и видял как подсъдимият с ръце нанасял
удари по електрическото табло, поставено от външната страна на сградата,
стопанисвана от св. Е.. Като видял случващото се, св. А.и си тръгнал. В езултат
от нанесените от подсъдимият удари капака на таблото се отворил и подсъдимият с
ръце счупил единият електромер, който бил трифазен, марка „ Актарис „ и блока с
трите автоматични предпазителя, които били в таблото. Парчетата от тях
подсъдимият изхвърлил в дерето.
На сутринта на 08.02.2014г. св. Е.установил
повредите и уведомил „ ................„, чиято собственост били.
Видно е от заключението на вещото лице по оценъчната
експертиза, че общата
стойност на нанесените щети възлиза на 185,11лв.
Установено е по делото, че:
П.М.Я. е роден ***г.
в с.......................
Описаната фактическа
обстановка съдът намира за безспорно установена въз основа на събраните
доказателства:
1. Чрез гласни
доказателствени средства:
– свидетелските
показания дадени в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствения
материал по делото на основание чл. 373 във вр. с чл. 283 от НПК на св. Л. Ф. Е. В.Д.
Д. и А. С. А.;
2. Писмени
доказателствени средства:
- Протокол за оглед
на местопроизшествие
3. Документите,
съдържащи факти от значение за изясняване на обстоятелствата по делото:
Свидетелство за съдимост, справка за образувани досъдебни производства, както и
другите документи, приети и приложени към делото и приобщени на основание чл.
283 от НПК към доказателствения материал, тъй като съдържат факти, които имат
значение за изясняване обстоятелствата по делото.
4. Изготвената
от компетентно вещо лице пълна и обективна оценъчната експертиза.
За да изгради
вътрешното си убеждение въз основа на събраните в хода на съдебното следствие
доказателства, съдът взе предвид следното:
Събраните в хода на
съдебното дирене гласни доказателства по безспорен начин установяват участието
на подсъдимия в процесното престъпление, времето и мястото на извършването,
като логично подредени, последователни и безпротиворечиви, предвид което съдът
ги кредитира изцяло. Същите кореспондират с приложените по делото писмени
доказателства, доказателствени средства и документи, приобщени по приключване
на съдебното следствие и на основание чл. 283 от НПК към доказателствения
материал по делото, които доказателства, ценени от съда при гореизложените
съображения, като безпротиворечиви и взаимнодопълващи се, обосновават решението
на съда.
Предвид горното съдът
прие, че с действията си подсъдимият, като пълнолетно и вменяемо физическо лице
е осъществил състава на престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК.
От обективна страна:
Предмет на
престъплението по чл. 216, ал. 1 от НК са чужди движими вещи на обща стойност 185,11лв.,
които не принадлежат на подсъдимия.
Времето и мястото на
извършване на деянието, както и участието на подсъдимия в това деяние са
категорично установени, посредством събраните по делото гласни доказателства.
Изпълнителното деяние е осъществено
чрез действие и се изразява в унищожаване на чужди движими вещи. Подсъдимият е въздействал пряко върху субстанцията и структурата на
вещите, в резултат на което същите били унищожени, т.е. тяхната субстанция и структура била
качествено изменена и те станали окончателно негодни за бъдещо използване по
първоначалното си предназначение.
От субективна страна процесното
деяние е извършено при форма на вината пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал настъпването на тези последици.
Съгласно разпоредбата
на чл. 373, ал. 3 от НПК, тъй като е проведено съкратено съдебно следствие по
реда на чл. 371 т. 2 във вр. с чл. 372, ал. 4 от НПК съдът е длъжен да определи
наказание на подсъдимия за извършеното от него престъпление при приложение на
разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК. Предвиденото наказание за извършеното от
подсъдимия престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК е “ лишаване от свобода “ до пет години.
Имайки предвид релевантните за отговорността
на подсъдимия обстоятелства – смекчаващите такива – липса на предходни
осъждания, признаване на вината и съдействието за разкриване на обективната
истина, както и отегчаващите – посегателство върху вещ без постоянен надзор,
съдът определи на подсъдимия наказание “лишаване от свобода” в размер на шест
месеца, като прие, че този размер е
достатъчен, за да изиграе своята превъзпитателна роля по отношение на Я. и да
изпълни целите по чл. 36 от НК по отношение на останалите членове на обществото.
На основание чл. 58а, ал. 1 от НК, съдът намали с една трета определеното
наказание и наложи на подсъдимия „ лишаване от свобода „ за срок от четири
месеца.
Настоящият състав не констатира
при определяне на наказанието изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства,
които да обусловят прилагане разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от НК.
Съдът отложи изпълнението на
наказанието на основание чл. 66, ал. 1 от НК като прие, че за постигане целите
на наказанието и за поправяне на подсъдимия не е наложително да го изтърпи
ефективно.
Досежно
предявените граждански искове, ДРС съобрази следното:
Отговорност за непозволено увреждане по чл.
45 от ЗЗД носят само физическите лица, които са причинили вредата чрез свои
виновни действия или бездействия. Тази отговорност се поражда при наличието на
причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и
настъпилите вреди, което в процесния казус безспорно се установи от изложеното
по-горе. По силата на чл. 45 от ЗЗД, подлежат на обезщетяване всички вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В хода на съдебното дирене по
безспорен начин се установи, че ощетеното юридическо лице е претърпяло имуществени вреди, в резултат на извършеното деяние по чл. 216, ал. 1 от НК. Предвид тези обстоятелства, съдът прие че
предявеният граждански иск за нанесените имуществени
вреди от извършеното престъпление по чл. 216, ал.
1 от НК са доказани и
обосновани, поради което и го уважи в пълен
размер.
На основание чл.189 ал.3 от НПК с
Присъдата си съдът възложи на Я. сторените по делото разноски в размер на 40лв.,
които следва да заплати по сметка на ОД на МВР гр. Добрич, както и 50лв. по
сметка на ДРС, представляващи държавна такса върху уважения размер на гражданския
иск.
По горните съображения съдът постанови присъдата си.
Районен съдия:
/М. Кирчева/