Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 21.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТО, IV състав, в открито
съдебно заседание на седми май две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ РУНЕВСКА
при участието на секретаря Юлиана Божилова, като
разгледа докладваното от съдията Руневска гр. д. № 481 по описа за 2020 г. на
СОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
С.А.Ш. и А.М.Ш. ***“ АД обективно и субективно
съединени искове за плащане на сумата от по 150000 лв. на всеки от тях,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди – страдание поради смъртта на
сина им С.С.Ш., настъпила на 14.09.2017 г. при
ПТП, виновно причинено от застрахован при ответника водач по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно с обезщетение за
забава в размер на законаната лихва върху сумата, считано от изтичане на срока
за произнасяне от страна на застрахователя по предявената пред него
извънсъдебна претенция - 21.01.2018 г., до окончателното плащане. В исковата
молба се твърди следното: На 14.09.2017 г. около 22.00 ч. на второкласен път №
81 в участъка между с. Волуяк и гр. Костинброд настъпило пътно-транспортно
произшествие между л. а. „БМВ“, модел 316И, рег. № СА3661РС, управляван от Г.Ф.В.,
и велосипед, управляван от С.С.Ш. При удара между челната дясна част на лекия
автомобил, който се движел със скорост над 120 км./ч., и челната част на
велосипеда велосипедът бил качен върху предния капак над двигателя на
автомобила, а тялото на велосипедиста – изхвърлено във въздуха и впоследствие
паднало на земята. Смъртта на велосипедиста настъпила веднага в резултат на
тежка съчетана черепномозъчна травма, несъвместима с живота. С.С.Ш. бил на 27
години и ищците изключително тежко приели неговата смърт и понастоящем
продължавали да изпитват скръб /изложени са в исковата молба конкретни
фактически твърдения относно интензитета и характера на търпяното от тях
страдание/. С поведението си водачът на автомобила нарушил разпоредбите на чл.
5, ал. 2, т. 1 и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и осъществил всички елементи на
непозволеното увреждане, като виновно причинил смъртта на С.С.Ш.. Към момента
на ПТП относно управлявания от виновния водач автомобил имало валиден договор
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключен с ответника,
поради което се предявяват настоящите искове, след като по предявената извънсъдебна
претенция застрахователят не определил и не платил обезщетения.
Исковете са с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр.
чл. 45 ЗЗД и чл. 497, ал. 1 вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
Ответникът оспорва исковете. Не оспорва наличието на
твърдяното застрахователно правоотношение. Оспорва механизма на ПТП, наличието
на вина и на противоправно поведение у сочения за виновен за ПТП водач,
причинната връзка между ПТП и настъпилия вредоносен резултат, както и
причиняването на вреда на ищците. Навежда възражение, че е налице случайно
деяние, като ударът е бил непредотвратим за водача на автомобила. Навежда и
възражение за съпричиняване от страна на пострадалия поради това, че е
управлявал велосипед в тъмната част на денонощието без необходимите
светлоотразители, в лентата за насрещно движение срещу посоката на
приближаващия лек автомобил, като не се е движел върху пътния банкет, тротоара
или възможно най-вдясно на пътното платно и не е направил всичко необходимо, за
да избегне удара. Навежда и възражение за прекомерност на търсеното
обезщетение.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото и доводите
на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Установява се от представения
препис-извлечение от акт за смърт, че Салих Сабриев Ш. е починал на 14.09.2017
г. /не се и спори
относно този факт/.
С влязла в сила на 14.11.2020
г. присъда № 32 от 29.10.2020 г. по н. о. х. д. № 351/2020 г. по описа на СОС,
която съобразно чл. 300 ГПК и чл. 413, ал. 2 НПК обвързва настоящия граждански
съд относно извършването на деянието и неговото авторство, неговата
противоправност и наказуемост и вината на дееца е установено, че Г.Ф.В. е
виновен в това, че на 14.09.2017 г. около 22.00 ч. на второкласен път № 81 в
землището на гр. Костинборд, в участъка между с. Волуяк и гр. Костинброд при
управление на л. а. „БМВ“, модел 316И, рег. № СА3661РС е нарушил правилото за
движение по чл. 20, ал. 2, изр. 1, пр. последно ЗДвП и по непредпазливост е
причинил смъртта на С.С.Ш. - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл.
342, ал. 1, пр. 3 НК.
От заключението по допуснатата
САТЕ се установява следният механизъм на ПТП: На 14.09.2017 г. към 22,00 ч. -
тъмната част на денонощието, нормална видимост, сухо асфалтово покритие, продължително
прав равнинен участък по второкласен път № 81 в участъка между с. В. и гр. К. в
лявата лента за движение в посока гр. С.
– гр. К. със скорост около 113 км./ч. се движел л. а. „БМВ“ 316И с рег. №
СА3661PC, управляван от Г.Ф.В.. Платното за движение в този участък било
еднопосочно, с две пътни ленти за движение в посока, всяка с широчина по 3,5
м., отделени помежду си посредством единична бяла прекъсната линия М3. Вляво по
отношение горната посока платното за движение се ограничавало от стоманена
предпазна ограда, а вдясно се намирал неоформен земно-каменист банкет. В същото
време и условия в платното за движение в посока гр. С. – гр. К. в зоната на
лявата лента за движение се движел велосипед „Украйна“, управляван от С.С.Ш.,***
без наличие на устройство за излъчване на бяла или жълта добре различима
светлина отпред и бели или жълти светлоотразители или светлоотразяващи елементи
отстрани на колелата, както и без ползване на светлоотразителна жилетка от
водача. Придвижвайки се по този начин, между челната дясна част на лекия
автомобил и челната част на велосипеда настъпил удар, при който велосипедът е
качен върху предния капак над двигателя на лекия автомобил, а тялото на
велосипедиста достигнало предната дясна част на тавана на купето, деформирало
го е и вследствие на високата скорост и формата на предната част на автомобила
тялото е повдигнато във въздуха и след това е паднало на земята. Към момента на
удара велосипедистът се е движел в платното за неговото насрещно движение, като
платната за движение в противоположните посоки са разделени със стоманена
предпазна ограда, съответно, ако се е движел правилно, велосипедистът е
следвало да се движи възможно най вдясно на другото платно за движение /дясно
по отношение неговата посока на движение/, при което не е щял да настъпи удар с
лекия автомобил. Установява се още от заключението, че възможността за
предотвратяване на ПТП винаги е свързана с възможността за директната видимост
между водача и възникналата опасност за движението. В конкретния случай ПТП е
възникнало в тъмната част на денонощието при сухо асфалтово покритие,
продължително прав равнинен участък преди и след мястото на ПТП, липса на
изкуствено осветление и движение на необозначен велосипедист, при което
видимостта се е осъществявала единствено от осветлението на фаровете на
автомобила. При движение на лекия автомобил на дълги светлини видимостта на
водача на автомобила към възникналата опасност би възникнала, когато челната част
на автомобила отстои от опасността най-малко на 150 м. Това разстояние е
по-голямо от опасната зона за спиране на автомобила както при движението му с
реалната скорост от 113 км./ч., така и при движение с нормативно допустимата
скорост от 90 км./ч. Т. е. при движение на лек автомобил „БМВ“ с реалната
скорост и при движение с нормативно допустимата скорост при навременна реакция
на водача за аварийно спиране ПТП е било предотвратимо. При движение на
автомобила на къси светлини видимостта към велосипедиста ще възникне, когато
последният се намира на около 65 м. от челната част на автомобила. Това
разстояние е по-малко от опасната зона за спиране на автомобила както при
движение със скорост от 90 км./ч., така и при движение със скорост от 113 км./ч.
Т. е. при движение на автомобила на къси светлини ПТП е било непредотвратимо за
водача на автомобила. Към момента на удара велосипедистът се е движел в посока,
противоположна на посоката на движение на автомобила. От техническа гледна точка причините
за настъпване на ПТП са субективните действия на водача на автомобила, който в
зоната на ПТП се е движел със скорост, която не му е позволявала да спре в
зоната на видимост, както и субективните действия на велосипедиста, който в
зоната на ПТП се движел в платното за насрещно движение без наличие на
задължителните устройство за излъчване на бяла или жълта добре различима
светлина отпред и бели или жълти светлоотразители или светлоотразяващи елементи
отстрани на колелата, както и без ползване на светлоотразителна жилетка от
водача.
От показанията на свидетелката
Т. – съседка от кооперацията на ищците, се установява, че цялото семейство –
ищците, починалият им син и останалите им деца живеели в едно жилище. Живеели
патриархално и се грижели един за друг.
След ПТП в семейството настъпила много печал и постепенно семейството се
разделило.
Установява се от представеното
удостоверение за родствени връзки, че С.С.Ш. е син на ищците /не се и спори
относно този факт/.
Не се спори относно наличието към
момента на настъпване на ПТП на валиден договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилитите“ относно управляваното от Г.Ф.В. МПС,
сключен с ответника.
От представената извънсъдебна
претенция, депозирана пред застрахователя, се установява, че същата е предявена на 20.10.2017
г.
При така установеното от
фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:
Исковете са процесуално
допустими, а при разглеждането им по същество съдът намира следното:
По главните искове за плащане
на обезщетение за неимуществени вреди:
Исковете са частично
основателни – до размера от по 75000 лв. на всеки от исковете, до който размер
следва да бъдат уважени, а за разликата до пълните им предявени размери от по
150000 лв. следва да бъдат отхвърлени по следните съображения:
Исковете са доказани по
основание. Налице са всички елементи на фактическия състав на чл. 432, ал. 1 КЗ
за ангажиране на отговорността на ответника. На първо място се доказа надлежно
по делото наличието на всички предпоставки по чл. 45 ЗЗД – установи се, че при
описаните в исковата молба обстоятелства е настъпило ПТП, при което и починал
Салих Сабриев Ш. – син на ищците, поради което в резултат на ПТП ищците търпят
неимуществени вреди – страдание поради смъртта му. Установи се, че деянието,
довело до увреждане на ищците, е извършено от Г.Ф.В.. Установи се
противоправността на това деяние и причинната връзка между него и вреденосния
резултат. Установи се и вината на Г.Ф.В. /презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД не бе оборена, напротив, ангажираните доказателства установиха вината на
водача/. Установи се, че към момента на настъпване ПТП е действал валиден
застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” относно управляваното от Г.Ф.В. МПС, сключен с ответника, и
съобразно чл. 432, ал. 1 КЗ това ангажира отговорността на ответника към ищците.
Установи се и родствената връзка между ищците и починалия Сарих Сабриев Ш.
Теодора Василева.
Относно размера на исковете съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, което понятие не е
абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които следва да се отчетат от съда при определяне
на размера на обезщетението – възрастта на увредения, общественото му
положение, отношенията между пострадалия и близките му, които търсят
обезщетение за неимуществени вреди /ППВС № 4/1968 г./, включително настъпилите
в страната в обществено-икономически план промени в сравнение с момента на
настъпване на вредата /решение № 1599/22.06.2005 г. по гр. д. № 876/2004 г. на
ВКС, IV г.о./ и икономическата конюнктура на даден етап от развитието на
обществото /решение № 749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008г. на ВКС, II т. о.
и решение № 124/11.11.2010 г. по т. д. № 708/2009 год. на ВКС, II т.о./, стояща
в основата на нарастващите във времето нива на минимално застрахователно
покритие за случаите на причинени на трети лица от застрахования неимуществени
вреди /решение № 83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, II т.о./. При
определяне на обезщетението се съобразяват характера и тежестта на вредите,
тяхното проявление във времето и цялостното неблагоприятното отражение на
увреждащото деяние в патримониума на увредените лица.
В настоящия случай неимуществените вреди са във
формата на душевно страдание, търпяно от ищците поради смъртта на техния син.
Смъртта поставя край на живота като най-ценно човешко благо, което прави
вредите от настъпването й от една страна невъзвратими, а от друга – най-големи,
поради което за това житейско събитие следва да се определи по справедливост
по-висок размер на обезщетение, отколкото за търпени неимуществени вреди от
телесни повреди. В случая характерът и тежестта на вредите бяха установени от свидетелските
показания. Ищците са имали изключително
близки и топли отношения на грижа и обич със сина си, тази връзка се е запазила
през годините, изразяваща се вкл. и в съжителство в едно домакинство. Поради
това ищците са преживели изключително
тежко загубата на своя син. В заключение и съобразно установеното в практиката
на съдилищата разбиране за справедлив размер на обезщетения за неимуществени
вреди, търпени по повод смърт на близък, съдът намира, че за репариране на
неблагоприятните последици от увреждащото събитие съобразно възприетия с чл. 52 ЗЗД принцип на справедливостта необходимата сума, която ответникът следва да
плати на всеки от ищците, е в размер на 150000 лв. /съответно неоснователно е
възражението на ответника за прекомерност на търсеното обезщетение/. Тази сума
е съобразена с обсъдените конкретни факти по делото, които са обективно
съществуващи.
Основателно е обаче възражението на ответника за
съпричиняване от страна на пострадалия. Установи се по делото, че
велосипедистът се е движел без включен фар или светлоотразителна жилетка или
други обозначения, които подобряват видимостта му от другите водачи, в платното
за насрещно движение, поради което ударът е бил непредотвратим в тъмната част
на денонощието с оглед скоростта на движение на л. а. и включените къси
светлини. Предвид установеното виновно противоправно поведение на водача на
автомобила не е налице случайно деяние, но е налице принос от страна на
пострадалия, тъй като е управлявал велосипед в тъмната част на денонощието без
необходимите светлоотразители, в лентата за насрещно движение срещу посоката на
приближаващия лек автомобил, като не се е движел върху пътния банкет, тротоара
или възможно най-вдясно на пътното платно и не е направил всичко необходимо, за
да избегне удара. Съдът намира, че съпричиняването е в размер на 50 %,
съответно обезщетението, дължимо на всеки от ищците, следва да се намали
наполовина, като на всеки от тях се присъди сумата от 75000 лв.
По акцесорните искове за плащане на обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху сумата на главните искове за
обезщетение за неимуществени вреди:
С оглед изводите за частична основателност на главните
искове акцесорните искове също са частично основателни и следва да бъдат уважени
частично – по отношение на уважените размери на главните искове. Относно
периода на дължимост на обезщетението за забава - същото се дължи от 23.01.2018
г. – датата, от която ответникът е в
забава, тъй като срокът по чл. 496, ал. 1 КЗ е изтекъл на 22.01.2020 г. /застрахователните
претенции пред застрахователя са предявени на 20.10.2017 г., но 20.01.2018 г. е
неприсъствен ден – събота и първият присъствен ден след него е понеделник – 22.01.2018
г., съответно от следващия ден застрахователят е в забава/. Съобразно
изложеното акцесорните искове следва да бъдат уважени по отношение на уважените
развери на главните искове от по 75000 лв. за периода от 23.01.2018 г. до
окончателното плащане, а за разликата до пълните предявени размери за същия
период следва да бъдат отхвърлени, както и следва да бъдат отхвърлени изцяло /по
отношение на целите суми от по 150000 лв. на главните искове/ за периода
21.01.2018 г. - 22.01.2018 г. /вкл./.
С оглед изхода
на делото съдът намира следното по исканията на страните за присъждане на
разноски:
Ищците са освободени от такси и разноски по делото,
претендира се само присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38
ЗАдв., при което размерът на възнаграждението се определя от съда в размер не
по-нисък от предвидения в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Предвид неголямата фактическа и правна сложност на
делото съдът намира, че възнаграждението следва да е в минималния размер
съгласно наредбата. На основание чл. 7, ал. 2, т. 5 от наредбата пълният размер
на възнаграждението съобразно цената на исковете при уважаването им изцяло би
бил такъв от 9060 лв. /в размер на 4530 лв. за адвокатска защита на всеки един
от ищците/, съответно съразмерно с уважената част от исковете следва да се
присъди такова в размер на 4530 лв. /в размер на 2265 лв. за адвокатска защита
на всеки един от ищците/. Това възнаграждение следва да бъде присъдено в полза
на адв. В..
Ответникът е направил разноски по делото съобразно
доказателствата за това в размер на 12000 лв. за адвокатско възнаграждение, в
размер на 150 лв. за възнаграждение на вещо лице и в размер на 30 лв. за
възнаграждение на призован свидетел. Съответно съразмерно с отхвърлената част
от исковете следва да му се присъдят разноски в размер на 6000 лв. за
адвокатско възнаграждение, в рамер на 75 лв. за възнаграждение на вещо лице и в
размер на 15 лв. за възнаграждение на призован свидетел. Върху размера на
адвокатското възнаграждение следва да се присъди и ДДС /представени са
доказателства за регистрация по ЗДДС/, при което общата сума на разноските за
адвокатско възнаграждение, която следва да се присъди на ответника, е 7200 лв.
Ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК да плати по сметка на СОС държавна такса за производството по делото
върху уважения размер на исковете, а именно такава в размер на 6000 лв., както
и разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 75 лв. съразмерно с
уважената част от исковете.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА
„Б“ с ЕИК, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от изпълнителните директори С.П. и К.К., да плати на всеки от двамата
ищци С.А.Ш. с ЕГН ********** и А.М.Ш. с ЕГН **********,*** сумата от по 75000
лв. /седемдесет и пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди – страдание поради смъртта на сина им С.С.Ш., настъпила на 14.09.2017 г.
при ПТП, виновно причинено от
застрахован при ответника водач по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, ведно с обезщетение за забава в размер на законаната лихва върху
сумата от 23.01.2018 г. до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от С.А.Ш. с ЕГН ********** и А.М.Ш. с ЕГН
**********,***“ с ЕИК, със седалище и адрес на управление:***, представлявано
от изпълнителните директори С.П. и К.К., искове за плащане на всеки от тях на
сумата от по 150000 лв. /сто и петдесет хиляди лева/, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди – страдание поради смъртта на сина им С.С.Ш.,
настъпила на 14.09.2017 г. при ПТП,
виновно причинено от застрахован при ответника водач по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху сумата от 21.01.2018 г. до окончателното плащане за разликата над уважения размер на
всеки от главните искове от по 75000 лв. /седемдесет и пет хиляди лева/ до
пълния предявен размер на всеки от главните искове от по 150000 лв. /сто и
петдесет хиляди лева/, ведно с обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху сумата на тази разлика от 23.01.2018 г. до окончателното плащане,
както и изцяло акцесорните искове за плащане на обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху целите суми от по 150000 лв. на главните искове за периода 21.01.2018 г. - 22.01.2018 г.
/вкл./.
ОСЪЖДА
„Б“ с ЕИК, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
изпълнителните директори С.П. и К.К., да плати на адв. П.А.В. от САК с ЕГН **********
сумата от 4530 лв. /четири хиляди петстотин и тридесет лева/, представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита на С.А.Ш. и А.М.Ш. по
делото съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА С.А.Ш. с ЕГН ********** и А.М.Ш. с ЕГН **********,*** да платят по равно на „Б“ с ЕИК, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителните директори
С.П. и К.К., общата сума от 7290 лв. /седем хиляди двеста и деветдесет лева/,
представляваща направени по делото разноски /в размер на 7200 лв. за адвокатско
възнаграждение с вкл. ДДС, в рамер на 75 лв. за възнаграждение на вещо лице и в
размер на 15 лв. за възнаграждение на призован свидетел/ съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „Б“ с ЕИК, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителните директори
С.П. и К.К., да плати по сметка на СОС държавна такса за производството по
делото в размер на 6000 лв. /шест хиляди лева/ върху уважения размер на
исковете, както и разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 75 лв. /садемдесет
и пет лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: