Р Е Ш Е Н И Е №29
Гр.Несебър, 14.01.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърски районен съд, трети
състав, в открито заседание на двадесет и седми ноември, през две хиляди и
осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЪР ПЕТРОВ
При секретаря Диана
Каравасилева, като разгледа докладваното от съдия Петър Петров административно
наказателно дело № 1689 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано въз основа на
жалба, подадена от Я.Н.Я. с ЕГН **********, с адрес: ***, срещу наказателно
постановление № 15-0304-002864 от 13.10.2015г., издадено П.И.К.на длъжност
Началник Сектор към ОДМВР Бургас, РУ Несебър, с което на основание чл.179,
ал.3, т.4 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 300
лева за нарушение по чл.139, ал.5 от ЗДвП.
Жалбоподателят счита
наказателното постановление (НП) за незаконосъобразно, а актът за установяване
на административно нарушение (АУАН), въз основа на който то е издадено, за
съставен при съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
по който начин е лишен от правото на защита. Не са спазени сроковете по чл.34
от ЗАНН за издаване на АУАН и НП, който по същество представлява и единствения
довод в жалбата, а именно за погасяване на административно наказателната
отговорност, позовавайки са на разпоредбите на чл.11 от ЗАНН, във връзка с
чл.80, ал.1, т.5 fт НК.
Жалбоподателят не се явява и не се
представлява в съдебно заседание.
Административно наказващият орган
(АНО) не се явява в съдебно заседание и не изпраща представител.
Съдът, след като обсъди и прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупността им, намира за
установени следните факти:
На 03.10.2015г. срещу
жалбоподателя е бил съставен акт за установяване на административно нарушение №
сер. Г № 119843 за нарушение по ЗДвП, при което е бил иззет от Я.Н.Я. контролен
талон № 5226491. На посочената дата около 10.25 часа жалбоподателят е
управлявал лек автомобил „Ауди А4 Авант” с рег.№ А .... МС, собственост на М.С.Я.
от град Бургас, по главен път І-9, 205,3-и км. В посока град Варна – град
Бургас, като няма закупен валиден винетен стикер за платена винетна такса по
чл.10, ал.2 от Закона за пътищата. Тези обстоятелства служители на РУП-Несебър
установили, след като предприели спиране на превозното средство и съставили
акта за установяване на административно нарушение. Актът е бил предявен на
жалбоподателя да се запознае със съдържанието му, след което го подписал без
възражения и получил препис от него.
Административнонаказващият
орган приел, че нарушението е установено
от фактическа страна и е издал обжалваното наказателно постановление, с което
наложил санкцията.
Тези факти съдът намира за
установени след обсъждане и преценка на показанията на свидетеля К.А.Д. –
актосъставителя, който потвърждава направените от него констатации в акта, и на
писмените доказателства. Съдът дава вяра на показанията на свидетеля, като ги
приема за обективни и достоверни и няма данни за техни необективност и заинтересованост
и са подкрепени от писмените доказателства по делото.
При така установените факти съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна
страна в законния седемдневен срок по чл.59 от ЗАНН и е допустима. В
постановлението е посочено, че то е връчено на жалбоподателя при условията на чл.58,
ал.2 от ЗАНН на 05.10.2018г., а жалбата срещу него е подадена на 09.10.2018г.
От събраните по делото писмени и
гласни доказателства се установи, че жалбоподателят е извършил описаното в АУАН
нарушение. Същият като не е управлявал лекия автомобил без платена винетна
такса е нарушил разпоредбата на чл.139, ал.5 от ЗДвП. Актът е съставен
съобразно изискванията на чл.42 от ЗАНН, в него се съдържат всички
законоустановени реквизити и същият не страда от пороци, обосноваващи извод за
допуснати съществени процесуални нарушения при неговото съставяне.
Актосъставителят е посочил и правната квалификация на извършеното нарушение, а
именно чл.139, ал.5 от ЗДвП. Съгласно тази разпоредба „движението
на определените в Закона за пътищата пътни превозни средства по републиканските
пътища се извършва след заплащане на винетна такса по реда на чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата“.
Безспорно е, че жалбоподателят е
управлявал лекия автомобил в пътен участък, който е част от републиканската
пътна мрежа и че върху предното стъкло на автомобила не е бил залепен винетен
стикер, а впоследствие е установено, че за автомобила не е била заплатена
винетна такса за закупен валиден винетен стикер, който факт не се спори от
жалбоподателя, респ. не е изтъкнат като довод неизяснена фактическа обстановка.
Обжалваното наказателно постановление също е издадено при спазване на
императивните изисквания на чл.57 от ЗАНН. Издадено е от компетентно лице в
кръга на предоставените му от закона правомощия. В него е посочено и
нарушението – управление на лек автомобил по републиканските пътища без платена
винетна такса по чл.10, ал.2 от Закона по пътищата. Правилно е посочено и
основанието, на което е наложена санкцията за извършеното нарушение, а именно
чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП (редакцията ДВ, бр.60/2012г.), като предвидената в
тази разпоредба санкция е с фиксиран от законодателя размер от 300 лева, и
правилно е определена и наложена от административнонаказващия орган, тъй като
не може да бъде намалявана, съгласно забраната на чл.27, ал.5 от ЗАНН.
Ето защо обжалваното
постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По
отношение на основния довод в жалбата, че административно наказателната
отговорност на жалбоподателя е погасена по давност, съдът намира същия за
неоснователен. Производството срещу жалбоподателя Я.Н.Я. е започнало със
съставения му на 03.10.2015г. акт за установяване на административно нарушение
за извършеното на същата дата нарушение по чл.139, ал.5 от ЗДвП. За процесното
административно нарушение следва да се съобразява разпоредбата на чл.80, ал.1,
т.5 от НК, според която давностният срок е тригодишен (а не двугодишен, както е
счел жалбоподателя в редакцията към датата на нарушението). Абсолютният
давностен срок за нарушението в случая е четири години и половина, който,
отнесен към датата на извършването му (03.10.2015г.) все още не е изтекъл
(крайният срок е 02.04.2020г.). Поради това съдът намира, че не са налице
предпоставките на чл.81, ал.3, вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК, т.е. понастоящем не
е изтекла абсолютната погасителна давност, явяваща се основание за прекратяване
на административно наказателното производство. Давностните срокове за започване
на административно наказателно производство, уредени в чл.34, ал.1 от ЗАНН, са
различни от срока по чл.81, ал.3, във вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК и не го
изключват.
Предвид гореизложеното и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 15-0304-002864 от 13.10.2015г., издадено П.И.К.на длъжност
Началник Сектор към ОДМВР Бургас, РУ Несебър, с което на Я.Н.Я. с ЕГН **********,
с адрес: ***, за нарушение на чл.139,
ал.5 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП (ДВ, бр.60/2012г. в сила
от 07.08.2012г.) е наложено наказание глоба в размер на 300 лв. (триста лева).
Решението подлежи на обжалване
пред Административен съд – гр.Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: