№ 2431
гр. София, 23.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20211110163634 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на /фирма/ срещу В. Г. М., с която
са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за установяване дължимостта на
вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №
51084/2021г. на СРС, 40 състав, а именно: 169,47 BGN /сто шестдесет и девет лева и 47
стотинки/, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски № ********** от 06.02.2013г.,
изменен и подновен с допълнително споразумение от 10.12.2016г., сключен с /фирма/,
за която неустойка е издадена фактура № **********/22.07.2018г.
Ищецът твърди, че между /фирма/ и ответника е сключен договор за предоставяне
на далекосъобщителни услуги с клиентски № ********** от 06.02.2013г., изменен и
подновен с допълнително споразумение от 10.12.2016г., с което са уредени условията
за ползването на мобилен № **********. За ползваните от ответника мобилни услуги
били издадени фактури за м. 02-06.2018г., които не били заплатени от него.
Неплащането в срок на фактурите обусловило правото на мобилния оператор да
прекрати едностранно договора с абоната. При предсрочно прекратяване на договора
обаче абонатът дължал неустойка, изразяваща се в сбор от трикратния размер на
месечната абонаментна такса без ДДС към избрания тарифен план за ползваната
електронна съобщителна услуга, която възлизала на претендираната сума от 169,47лв.
Твърди, че с договор за цесия от 16.10.2018г. /фирма/ прехвърлило на /фирма/
вземането, а с договор за цесия от 01.10.2019г. последното прехвърлило вземането на
ищцовото дружество.
Съобразно изложеното моли за постановяване на решение, с което да бъде
признато за установено, че ответникът дължи на ищеца претендираната сума.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с
който оспорва иска. Прави възражение за изтекла погасителна давност за вземането.
Твърди, че договорът за цесия не е произвел действие спрямо него, тъй като не му е
съобщен надлежно от цедента. Прави и възражение за нищожност на клаузата за
1
неустойка като противоречаща на добрите нрави.
Съобразно изложеното моли за постановяване на решение, с което да бъде
отхвърлен предявения иск.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:
Предявен за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК е иск с правно основание
чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на исковата претенция с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД се
обуславя от установяването на следните предпоставки: валидно договорно
правоотношение по сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги
срещу определена месечна абонамента такса, наличие на валидна неустоечна клауза,
настъпване на предпоставките за възникване на вземането за неустойка, размера на
дължимата неустойка, а предвид твърденията за прехвърляне на вземането в полза на
ищеца, следва да се докажат и извършените цесии, както и уведомяването на длъжника
за тях от прехвърлителите. Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК установяването
на горните обстоятелства е в тежест на ищеца, а в тежест на ответника е да докаже
възраженията си, че клаузата за неустойка излиза извън присъщите й обезщетителна,
обезпечителна и наказателна функция, както и че е погасил задълженията за
абонаменти такси за м. 02.-06.2018г. на падежа чрез плащане или по друг начин.
В случая страните не спорят, а и по делото се установява, че между /фирма/ и В. Г.
М. е сключен Договор за мобилна услуга за клиентски № ********** от 06.02.2013 г. за
срок от 24 месеца. Договорът е изменен и подновен с допълнително споразумение от
10.12.2016г. със срок 24 месеца по избран тарифен план VIVACOM FiberNet 100, при
месечен абонамент от 37,80 лв. с ДДС или 31.50 лв. без ДДС. Добавен е и тарифен
план VIVACOM Smart L, с месечна абонаментна такса от 29,99 лв. с ДДС или 24,99 лв.
без ДДС, както и удвоени МВ на максимална скорост VIVACOM Smart за 1,99 лв.
Не се спори между страните, че /фирма/ е изпълнявало надлежно задълженията си
по процесния договор за предоставяне на услугите. От представените месечни сметки,
които не са оспорени от ответника, се установява, че е начислена сума за месечни
абонаменти за периода 22.01.2018г.-21.06.2018г. в общ размер на 128,25 лв.
Представените сметки, едностранно издадени от дружеството, представляват частни
свидетелстващи документи, обективиращи изгодни за техния издател факти, и не се
ползват с материална доказателствена сила, но задължението на ответника да заплаща
месечна абонаментна такса е поето със сключването на договора за мобилни услуги без
значение от обема на предоставените услуги, т.е. на потребителя е предоставена
възможност да ползва мобилните услуги по договора, като единствено от него зависи
дали ще използва предоставените му услуги или не – дали ще провежда разговори, ще
изпраща СМС или ще ползва мобилни данни. Предвид това съдът намира, че
доколкото няма доказателства, а и не са въведени твърдения от ответника сключеният
договор да е бил прекратен в по-ранен момент, съответно да е било преустановено
предоставянето на услугите, за същия е възникнало задължение да заплати дължимите
месечни абонаменти за периода 22.01.2018г.-21.06.2018г. в общ размер на 128,25 лв.
Ответникът не твърди и не доказва плащане на посоченото задължение.
Уговорено е в договора между ответника и /фирма/, че ако той бъде прекратен
преди изтичане на уговорения срок по искане или по вина на абоната, включително
при неплащане на дължими суми, абонатът дължи неустойка, равна на оставащите до
края на срока, но не повече от трикратния им размер, месечни абонаменти за услугите
на срочен абонамент, за които договорът се прекратява, включително за допълнителни
2
услуги, по техния стандартен размер без отстъпка.
Тълкувайки посочената договорна клауза, съдът намира, че действителната обща
воля на страните е, че при неплащане на дължими суми от абоната за мобилния
оператор възниква правото да прекрати едностранно договора ведно с право на
неустойка. Касае се за компенсаторна неустойка – неустойка за вредите от
предсрочното прекратяване на срочен договор за услуга.
Съдът дължи преценка за неравноправност на клаузата за неустойка, на която се
позовава ищецът, тъй като се касае за договор, сключен с потребител. За да е
неравноправна и следователно нищожна договорна клауза в договор, сключен с
потребител, тя следва да не е уговорена индивидуално, да осъществява фактически
състав на чл. 143 ЗЗП и да не попада в някое от изключенията на чл. 144 ЗЗП. В случая
съдът намира, че не е осъществена никоя от хипотезите на чл. 143 ЗЗП, поради което
не се касае за неравноправна клауза в потребителски договор. Същевременно
неустойката се равнява на месечния абонамент за три месеца и според съда не е в
противоречие със закона или добрите нрави, доколкото притежава присъщите на
неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Следователно
налице е валидна неустоечна клауза.
В конкретния случай са настъпили предпоставките за начисляване на неустойка.
Не се спори между страните, че договорът е прекратен едностранно от /фирма/, като
едновременно с това е деактивиран ползваният от ответника абонамент, считано от
18.07.2018 г. След като страните не спорят по отношение на факта на прекратяването
на договора едностранно от мобилния оператор и момента, в който то е настъпило, и
доколкото съдът е ограничен от наведените от страните твърдения и възражения
съобразно принципа на диспозитивното начало, в случая следва да се приеме за
установено от фактическа страна едностранното прекратяване на договора от
мобилния оператор на 18.07.2018 г. поради неплащане от абоната на начислените
задължения за мобилни услуги и месечен абонамент. По този начин за /фирма/
възниква възможността да начисли на потребителя задължение за неустойка, което и
прави с месечна фактура № **********/22.07.2018г. В настоящото производство е
претендирана сума в по-малък размер от начисленото по горепосочената фактура, като
от потребителя се търси трикратния размер на абонаментната такса по тарифен план
VIVACOM FiberNet 100, т. е. сумата от 94, 50 лв. (3х31,50 лв.) и трикратният размер на
абонаментната такса по тарифен план VIVACOM Smart L, т.е. сумата от 74,97 лв.
(3х24,99 лв.) или общо 167, 47 лв.
Предвид наличието на предпоставки за начисляване на неустойка и липсата на
основание за прогласяване на нейната нищожност, съдът намира, че потребителят
дължи заплащането на сумата от 167,47 лв.
Направените от процесуалния представител на ответника възражения, свързани с
договорите за цесия, съдът намира за неоснователни.
В резултат на сключени Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ №
**********/16.10.2018 г. между /фирма/ и /фирма/, и Договор за прехвърляне на
вземания /цесия/ от 01.10.2019 г., сключен между /фирма/ и /фирма/, ведно с изявление
от Приложение № 1 към договора от 01.10.2019г., вземане в общ размер от 169,47 лв.
/съвпадащ с претендирания по заявлението размер на неустойката/ срещу ответника е
било прехвърлено на ищцовото дружество на 01.10.2019 г.
По делото е представено уведомление до длъжника за извършените цесии от
/фирма/ – в качеството на пълномощник /съгласно пълномощно на л. 18 от делото/ на
цедента по Договора за цесия от 16.10.2018 г. и в качеството на цесионер по Договора
за цесия от 01.10.2019 г. Няма данни за лично връчване на уведомлението на длъжника,
което според ответника води до ненадлежно съобщаване за цесията. В тази връзка
3
съдът намира, че въпреки липсата на данни уведомлението да е достигнало до
длъжника с връчването на ответника на исковата молба и приложеното към нея
уведомление за извършените прехвърляния на вземането, същият е надлежно уведомен
в съответствие с разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Уведомяване на длъжника за
цесията може да се извърши и от новия кредитор /при надлежно упълномощаване от
стария, както е в случая/ чрез предявяване на иска за защита на цедираното вземане /за
неговото присъждане или установяване/, като уведомяването настъпва с получаване от
длъжника на препис от исковата молба на цесионера, защото то е факт, осъществил се
до приключване на устните състезания, подлежащ на съобразяване от съда /чл. 235, ал.
3 ГПК/.
По изложените съображения следва да се приеме, че ищцовото дружество е
носител на вземането за неустойка, произтичащо от процесния договор за мобилни
услуги, тъй като е налице валидно прехвърляне на вземането в патримониума на
/фирма/, за което длъжникът е надлежно уведомен. Ищецът е надлежен нов кредитор
на ответника и притежава материалноправна легитимация спрямо длъжника по
отношение на вземането за неустойка в претендирания размер.
Следва да бъде разгледано и своевременно въведеното от ответника
правопогасяващо възражение за изтекла погасителна давност.
Съгласно чл. 111, б. „б“ ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват
вземанията за неустойки от неизпълнен договор. Според чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността
започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В случая давността е
започнала да тече от 09.08.2018г., тъй като в самата фактура е посочено, че крайният
срок за плащане е 08.08.2018г., и следва да изтича на 09.08.2021г. В периода, през
който е текла погасителната давност обаче е приет специалния Закон за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на НС от
13.03.2020г., и за преодоляване на последиците. Съгласно чл. 3, т. 2 от него (изм. - ДВ,
бр. 34 от 2020г., в сила от 09.04.2020г.) за срока от 13 март 2020г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които
се погасяват или придобиват права от частноправните субекти. С Решение на
Народното събрание на Република България от 13.03.2020г. /ДВ, бр. 22/2020г./ е
обявено извънредно положение върху цялата територия на Република България,
считано от 13 март 2020г. до 13 април 2020г. С Решение на НС /ДВ, бр. 33/2020г./
срокът на обявеното с Решение на Народното събрание от 13 март 2020г. извънредно
положение върху цялата територия на Република България е удължен до 13 май 2020г.
Съгласно § 13 от Преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и
допълнение на Закона за здравето (ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.)
сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките
и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат
след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен вестник“.
Следователно за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително погасителната
давност е била спряна по силата на закона, респ. същата не е изтекла към датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 01.09.2021г., откогато се счита предявен
искът съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК и откогато се счита прекъсната давността съгласно
чл. 116, б. „б“ ЗЗД
По изложените съображения предявеният иск се явява изцяло основателен.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на присъждане на
сторените разноски има ищецът. Същият е доказал направата на такива в размер на
205лв. за заповедното производство /25лв. държавна такса и 180лв. адв.
4
възнаграждение/ и 205лв. за исковото производство /25лв. държавна такса и 180лв. адв.
възнаграждение/.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск
с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД от /фирма/, ЕИК: ***********, със съдебен адрес:
/адрес/, срещу В. Г. М., ЕГН: **********, с адрес: /адрес/, че ответникът дължи на
ищеца следните суми, за които за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 51084/2021г. на СРС, 40 състав, а именно:
169,47 BGN /сто шестдесет и девет лева и 47 стотинки/, представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с
клиентски № ********** от 06.02.2013г., изменен и подновен с допълнително
споразумение от 10.12.2016г., сключен с /фирма/, за която неустойка е издадена
фактура № **********/22.07.2018г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В. Г. М., ЕГН: **********, с адрес:
/адрес/, да заплати на /фирма/, ЕИК: ***********, със съдебен адрес: /адрес/, сумата
от сумата от 205лв. – разноски в заповедното производство и сумата от 205лв. –
разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5