Р Е Ш Е Н И Е
№.................................
гр. София, 21.01.2022г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ІV-Б състав,
в публично заседание на седми октомври, две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА
мл.с.
ТЕОДОРА КАРАБАШЕВА
при участието на секретар Р.Аврамова,
като разгледа докладваното от съдия Станимира Иванова въззивно гражданско дело
№ 11114 по описа за 2020г. на СГС,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. ГПК.
С Решение № 145660/09.07.2020г. по
гр.д. № 8328 по описа 2013г. на Софийски
районен съд, 34-ти състав е признато
за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр.
с чл. 79 от ЗЗд, и чл. 86 от ЗЗД, че Л.Ц.М., ЕГН ********** с адрес: ***
дължи на БНП П.П.Ф.С.А., клон България“
КЧТ, ЕИК*******/универсален правоприемник на БНП П.П.Ф.“ЕАД, ЕИК *******/
със седалище и адрес на управление:*** 4“, Бизнеспарк София“, сгр. 14 сумите, както
следва: сумата от 205,99лв., ведно
със законната лихва от подаване на заявлението- 17.10.2012г., до изплащането й,
представляващи неплатена главница по договор за потребителски кредит № PLUS – 01279322/21.10.2008г.; сумата от 159,99лв., представляващи договорна лихва за периода от
30.09.2011г. до 28.10.2011г.; сумата от
8,77лв., представляващи обезщетение за забава за периода от 28.10.2011г. до
11.10.20121г., за които е издадена заповед по заповедно дело 48871/2012г., като
Л.Ц.М., ЕГН ********** се осъден да
заплати на БНП П.П.Ф.С.А., клон България“
КЧТ, ЕИК*******съдебни разноски от 125лв.
по исковото дело и 125лв. съдебни
разноски по заповедно дело.
Срещу така постановено решение е
депозирана въззивна жалба вх.№ 5107525/04.08.2020г. по регистъра на СРС от ответника по исковете Л.Ц.М., ЕГН ********** в частта, в която исковете са уважени. Изложил е съображения, че
решението е недопустимо и неправилно, постановено при нарушение на
съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочил е, че неправилно СРС
не се отвел от разглеждане на делото, следвало да съобрази възраженията му за
липса на легитимация на страна на по делото, както и че не е необходимо
изслушване на счетоводна експертиза, на съображенията му изложени в писмена
защита. Касаело се за трансгранично
движение на авоари и отговорности между анонимни акционерни дружества и същото
следва да се прецени от съда при решаване на въпроса има ли вливане между
дружествата. Не било установено виновно
неизпълнение на задълженията му.
Въззиваемият- ищец „БНП
П.П.Ф.С.А., клон България“ КЧТ,
ЕИК*******е оспорил жалбата. Посочил е, че решението в обжалваната част е
правилно. Процесуалната му легитимация
била установено по делото. Претендирало е разноски
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с искова молба № 3848/26.02.2013г. по регистъра на СРС на БНП П.П.Ф.“ЕАД, ЕИК ******* срещу Л.Ц.М., ЕГН **********, с която е
поискало от съда на основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК
вр. с чл. 4 и сл. от Закона за потребителския кредит (2006г., отм) и чл. 86 от ЗЗД, да признае за установено, че Л.Ц.М.,
ЕГН ********** дължи на БНП П.П.Ф.“ЕАД,
ЕИК ******* заплащане на сумата от 205,99лв., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението- 17.10.2012г., до изплащането й, представляващи
неплатена главница по договор за потребителски кредит № PLUS – 01279322/21.10.2008г.; сумата от 159,99лв., представляващи договорна лихва за периода от
30.09.2011г. до 28.10.2011г.; сумата от
8,77лв., представляващи обезщетение за забава за периода от 28.10.2011г. до
11.10.20121г., за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 48871/2012г.
на СРС, като му се присъдят съдебни разноски. Навело е твърдения, че с
ответника сключили договор за кредит по който си изпълнил задълженията и
предоставил на ответника 4000лв. срещу задължение главницата да бъде върната и
да бъде платена възнаградителна лихва от 2587,64лв, общият размер на
задълженията по кредита били 6587,64лв.,
които следвало да се платят на 36 месечни вноски от по 182,99лв. Предишното наименование на ищеца било Джет Ф.
И.“. Падежът на първата неплатена вноска бил 30.09.2011. Платена сума по заем
била 6221,66лв. На падеж на втората
неплатена вноска – 28.10.2011г. настъпила предсрочна изискуемост.
Ответникът Л.Ц.М., ЕГН ********** в предоставения му срок е оспорил исковете.
Посочил е, че не било доказано кредитодател и ищец да са едно и също лице.
Договор сключил с БНП П.П.Ф.“ЕАД, което означавало ако се приемат твърденията
на ищеца, че още при сключването на договора кредитодател бил нелигитимен. Не
дължал плащане на процесните суми. През целият
период на действие на договора плащал вноските със закъснение по устни
договорки със служители на ищеца, в нито един момент ищецът не се възползвал от
правото си на предсрочна изискуемост на задълженията. Поради независещи от него обстоятелства плащал
със забава – със закъснение били плащане негови вземания. Платил 34 вноски от
общо 36 по погасителен план. Имало
преюдициален спор по дело 26195/2013г. на СРС.
В о.с.з. от 18.06.2020г. ответникът
по исковете е поискал отвод на съдебния състав на СРС поради отхвърляне на
доказателствените му искания, поради назначаване на експертиза, която не е
нужна и поради служебно възобновяване на делото, това искане е оставено без
уважение от СРС.
По делото е приложено заповедно дело
№ 48871/18.10.2012г. по описа на СРС,
съгласно което по заявление вх.№ 3139871/17.10.2012г. е издадена заповед по чл.
410 от ГПК, с която е разпоредено Л.Ц.М.,
ЕГН ********** да заплати на БНП П.П.Ф.“ЕАД,
ЕИК ******* заплащане на сумата от 205,99лв., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението- 17.10.2012г., до изплащането й, представляващи
неплатена главница по договор за потребителски кредит № PLUS – 01279322/21.10.2008г.; сумата от 159,99лв., представляващи договорна лихва за периода от
30.09.2011г. до 28.10.2011г.; сумата от
8,77лв., представляващи обезщетение за забава за периода от 28.10.2011г. до
11.10.20121г., както и съдебни разноски от 125лв., за така издадена заповед
длъжникът е уведомен на 13.12.2012г., на 21.12.2012г. е подал възражение
срещу заповедта, на 30.01.2013г. заявителят е уведомен за необходимостта да
представи в едномесечен срок от съобщението доказателства, че е предявил иск за
установяване на вземанията по заповедта и такива е представил на 26.02.2013г.
По делото е приет неоспорен от
страните договор № PLUS
– 01279322/21.10.2008г за потребителски кредит, носещ подпис за страните по
него, съгласно който БНП П.П.Ф.“ЕАД, ЕИК ******* се
е задължило да предостави на Л.Ц.М.,
ЕГН ********** кредит в размер на 4000лв. при годишен процент на разходи от 41,06%
срещу задължение за връщане на главницата и плащане на възнаградителна лихва от
2587,64лв, общ размер на задължението за което е 658764лв., което следвало да се върне на 36
месечни вноски всяка от по 182,99лв. с падеж 30-то число на съответния месец в
периода от 29.11.2008г. до 28.10.2011г. Съгласно чл. 5 от договора при забава
на плащането на задълженията се дължи законна лихва за забава. Съгласно чл. 5,
изр.2 от договора при просрочие на две
или повече поредни месечни вноски цялото задължение става предсрочно изискуемо
считано от падежа на втората неплатена
вноска. Съгласно чл. 6а от договора при изпълнение на задълженията на
кредитополучателя в срок кредитодателят ще направи отстъпка от 2 вноски.
Прието
е неоспорено извлечение то сметки на ищеца съгласно което платени са 34 вноски,
непратени са последните две вноски по договора всяка от по 182,99лв.
Приети
са удостоверение издадено от Агенция по Вписвания на 01.02.2010г.,
удостоверение, издадено от СГС, съгласно които БНП П.П.Ф.“ЕАД, ЕИК ******* е с предишно наименование „Д.И.“ЕАД,
Булстат *******.
Приети
са плажени нареждания, установяващи плащания на вноски от по 182,99лв. от
ответника по сметка на БНП Париба на 26.11.2008г, на 05.03.2012г., на 27.01.2012г. на 03.01.2012г., на 29.11.2011г. , на 07.11.2011г., на 06.10.2011г., на
07.09.2011г., на 08.08.2011г., на 05.07.2011г., на 31.05.2011г., на
09.05.2011г., на 06.04.2011г., на 07.03.2011г., на 07.02.2011г., на 06.01.2011г.,
на 06.12.0210г., на 04.11.2010г., на 08.10.2010г., на 08.09.2010г., на
06.08.2010г., на 09.07.2010г., на
07.06.2010г., на 10.05.2010г.; на 20.04.2010г., на 08.03.2010г., на
14.10.2009г., на 10.09.2009г., на 30.12.2008г., на 20.08.2009г., на
11.03.2009г., на 10.06.2009г., на 30.01.2009г., на 10.04.2009г.
Приета
е молба от ответника от 26.01.2010г. до ДжетКредит с която е поискал клаузата
на чл. 5 от договора да не се прилага за 2009, 2010г. и за 2011г.
Приета
е молба от ответника от 16.03.2012г. до „БНП П.П.Ф.“ЕАД, отговор от
25.04.2012г., писмо от 02.05.2012г.съгласно които ответникът е посочил на
ищеца, че е платил 34 вноски по договора и е поискал да му се направи отстъпка
като не се търси плащането на последните 2 вноски, защото в договора била
предвидена такава възможност, но ищецът е отказал, като е посочил, че такава
възможност не е предвидена при забава на длъжника, какъвто бил случая, на
02.05.2012г. ответникът е изразил несъгласие с това становище на ищеца.
С
Определение от 13.043.014г. производството по делото е спряно до приключване на дело 26195/2013г.
на СРС.
С
Определение от 21.01.2019г. производството по делото е възобновено.
С
молба от 05.04.2019г. , от 12.06.2020г. ищецът е посочил, че вече е БНП
П.П.Ф.С.А., клон България“ КЧТ, ЕИК*******С прието по делото заключение по
съдебно-счетоводната експертиза вещото лице след запознаване с документи по
делото и проверки при ищеца е посочило,
че задълженията по договора са общо
6587,64лв., платени били 34 от общо 36 вноски ,
неплатени били последните две вноски като непогасена възнаградителна
лихва била 159,99лв., непогасена главница била 205,99лв., лихва за забава за
процесния период била 20,32лв.
Приет
е доклад на СД на БНП П.П.Ф.“ЕАД,
ЕИК ******* съгласно който е изготвен
доклад за преобразуване чрез вливане на БНП П.П.Ф.“ЕАД, ЕИК ******* в приемащото дружество БНП П.П.Ф.С.А.
Съгласно
записванията в общодостъпния публичен търговски регистър БНП П.П.Ф.“ЕАД, ЕИК *******
е заличен търговец от 24.04.2018г.
поради настъпило основание за същото – оповестяване на Решението на Търговския
съд в Париж за сливане на БНП П.П.Ф.“ЕАД,
ЕИК ******* и френското анонимно търговско
дружество БНП П.П.Ф.вписано в Парижки търговски регистър под № *********.
Съгласно
записванията в общодостъпния публичен търговски регистър БНП П.П.Ф.вписано в
Парижки търговски регистър под №
********* им регистриран клон в
Република България - БНП П.П.Ф.“ С.А.,
клон България КЧТ, ЕИК ********.
По
делото е приложено дело № 26195 по описа за 2013г. на СРС, 34-ти състав, по
което са постановени две съдебни решения от СРС – Решение от 03.08.2015г. и
Решение от 02.03.2018г., те са проверени
по реда на инстанционния контрол и са постановени Решение № 6773/16.08.2016г.
по дело № 16612/2015г. на СГС, 4-Г
състав и Решение от 11.12.2018г. по дело № 6160/2018г. на СГС,
4-а състав и с тях са отхвърлени исковете на Л.Ц.М.
срещу БНП П.П.Ф.“ЕАД, ЕИК ******* , както следва: иск по чл. 79 от ЗЗД за заплащане на сумата от
1500лв. като обезщетение за претърпени неимуществени вреди от неизпълнение на
кредитодателя по чл. 6а от договора от 21.10.2008г.; искове по чл. 26, ал.1,
пр.1 пр.2 и пр.3 от ЗЗД за прогласяване недействителност на чл. 3 от
договора за кредит от 21.10.2008г.; иск по чл. 55, ал.1 от ЗЗД за заплащане на
2221,66лв. като недължимо платена за периода от 28.11.2008г. до 16.03.2012г.
и като съдебните състави са приели, че
клаузи по договора за кредит от
21.10.2018г. са действителни Установява се, че с Решение от 27.11.2019г. на ВКС
по дело 1822/2019г. е оставена без уважение е оставена молбата за отмяна на
влязло в сила решение на СРС .
С оглед на така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по
делото решение е валидно и в обжалваната
част е допустимо. Исковата молба
отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 от ГПК, ищецът е установено по делото от общодостъпния
публичен Търговски регистър че е правосубектна,
постановеното решение е по исковете така, както са предявени. Дали
ищецът е носител на вземанията, за които са предявени исковете е въпрос на
основателност на исковете, а не на допустимост на същите.
По правилността на решението в обжалваната част :
Предявените
искове са с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК
вр. чл. 4 и сл. от Закона за
потребителския кредит (2006г., отм) .
При
така предявените искове и депозиран отговор в тежест на ищеца е да установи
че е носител на вземане по договор за
потребителски кредит за плащане на главница,
на възнаградителна лихва, на лихва за забава.
Съдът приема за установено
по делото, че на 21.10.2008г. между БНП П.П.Ф.“ ЕАД и ответникът
е възниквало валидно
правоотношение по договор за
потребителски кредит , по което кредитодателят е изпълнил задължението си и е
предоставил на ответника като кредитополучател 4000лв. и така за ответника е
възникнало задължение към кредитодателят да му върне предоставената сума и да
му плати уговорената възнаградителна лихва, която за срока на договора от 3
години е общо 2587,64лв, вноските следвало да са 36 месечни вноски от по
182,99лв. с падеж на вноската 30-то число на месеца в периода от 28.11.2008г.
до 28.10.2011г. Тези обстоятелства се
установяват от приети по делото неоспорени от страните договор, писма между
страните.
Неоснователни
са доводите на въззивника, че към сключването на договора БНП П.П.Ф.“ ЕАД не
било правосубектно. Действително в исковата молба е посочено, че договорът бил
сключен с Д.И.“, което било предишното наименование на кредитодателя.
Записванията по общодостъпния Търговския регистър обаче установяват, че до 22.05.2008г. наименованието на дружество с
ЕИК ******* е било Д.И., но от
23.05.2008г. същото е променено на БНП П.П.Ф.. В този смисъл са и представените
с исковата молба удостоверения, издадени от Агенция по Вписвания и от Софийски
градски съд, Фирмено отделение. При така установеното съдът прима, че към
сключване на процесния договор от 21.10.2008г. кредитодателят е бил
правосубектен и наименованието му е било БНП П.П.Ф.“ ЕАД, ЕИК *******.
Установява
се по делото, че ответникът е платил задълженията си по договора за първите 34 вноски макар и със
закъснения, неплатени са останали последните две вноски, като те са формирали
задължения за сумата от 205,99лв. главница,
за сумата от 159,99лв. възнаградителна лихва , като се дължи и съгласно чл. 5
от договора лихва за забава на плащането на главницата /падеж на двете последни
вноски са били съответно 30.09.2011г. и 28.10.2011г./ размер на което
обезщетение за процесния период е 20,32лв.
Тези обстоятелства се установяват от прието по делото заключение по
счетоводната експертиза, което съдът кредитира изцяло като вярно и задълбочено,
неопровергано от останалите събрани по делото доказателства, подкрепено от
приети по делото платежни нареждания и писма на страните по делото.
Валидността
на клаузата по чл. 3 от договора, както и възникването на задължение на
кредитодателя към кредитополучателя по чл. 6а от договора, дължимостта на
платените от кредитополучателя суми е
била предмет на дело № 26195 по описа за 2013г. на СРС, 34 – ти състав,
с което исковете на Л. М. срещу БНП П.П.Ф.“ЕАД
са отхвърлени, постановените решение обвързват страните със сила на пресъдено
нещо. При така възприето съдът приема за установено по делото, че платена от
кредитополучателя сума е била дължима, договор за кредит от 21.10.2008г. е
валиден , кредитодателят не е дължал приспадане на 2 вноски по чл. 6а от
договора.
Падеж
на последните две вноски по договора е настъпил преди подаване на заявлението
по чл. 410 от ГПК. Доколкото това са последните две вноски по договора реално
неприложима е клауза за предсрочна изискуемостпо чл. 5, изр.2 от договора,
защото тя би настъпила към падежа на втората неплатена вноска, която в случая е
последната вноска по договора.
Неоснователни
са доводите на въззивника, че изпадането
в забава на плащането на вноските не било по негова вина, доколкото причината
за същото било забавени плащания получени от въззивника от негови длъжници. Липсата
на парични средства не е уважителна причина за забава на плащането на паричен
дълг. Поведението на длъжници на въззивника не може да го освободи от
отговорност за забава пред негови кредитори.
При
така възприето съдът приема за установено по делото валидно възникнало вземане
на кредитодателя БНП П.П.Ф.“ЕАД към ответникато като кредитополучател по
договора за кредит от 21.10.2008г. за заплащане на сумата от 205,99лв. главница,
на сумата от 159,99лв. възнаградителна лихва , както и на лихва за забава на
плащането на главницата за процесния период
от 20,32лв.
По
делото не се твърди и не се установява тези задължения да са погасени.
Съдът
приема за установено по делото, че в хода на производството по делото
кредитодателят БНП П.П.Ф.“ЕАД ЕИК ******* е преобразуван, като се е влял във френското
дружество БНП П.П.Ф., вписано в Парижки търговски регистър под № *********, последното е регистрирало
клон в Република България - БНП П.П.Ф.“
С.А., клон България КЧТ, ЕИК ********. Тези обстоятелства се установяват от
записванията по публичния Търговски регистър, както и от приетите по делото
доклад на СД.
При
така установеното съдът приема, че с преобразуването на кредитодателя през
2018г. носител на процесните вземания е станал правоприемника му - БНП П.П.Ф.,
вписано в Парижки търговски регистър под
№ ********* с регистриран клон в
Република България - БНП П.П.Ф.“ С.А.,
клон България КЧТ, ЕИК ********.
Неоснователни
са доводите на въззивника, че районния съд следвало да уважи искането му за
отвод и този отказ довел до неправилност на постановеното решение. Действително,
районният съд в последното проведено съдебно заседание е отхвърлил
доказателствени искания на ответника по исковете, а преди това е възобновил
разглеждане на делото, допуснал е и исканата от ищеца съдебна експертиза. Съдът
приема, че тези процесуални действия от съдебния състав на СРС не обосновават
извод за пристрастността му и и доводи
на въззивника в обратния смисъл са неоснователни. Исканията по доказателствата на
ответника по исковете СРС е отхвърлил поради намиращи се в кориците на делото
удостоверения, за снабдяване с каквито е било направено искането. Исканата от
ищеца съдебен експертиза е била допустима и относима към предмета на делото и
не е имало пречка това искане да се уважи. Съдът служебно предприема действия
за възобновяване на делото тогава, когато то е спряно на основание на чл. 229,
ал.1,т. 4 от ГПК какъвто е процесния случай, поради което и правилно СРС
служебно е възобновил производството по делото след приключване на съдебното
дело по преюдициалния спор.
С
оглед гореизложеното съдът приема за установено по делото, че въззивникът дължи
на БНП П.П.Ф., вписано в Парижки търговски регистър под № ********* с регистриран клон в Република България - БНП П.П.Ф.“ С.А., клон България КЧТ, ЕИК*******процесните
суми, поради което решението на СРС в
обжалваната част е правилно и следва да се потвърди.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото разноските за въззивното
производство следва да се поставят в тежест на въззивника и той следва да бъде
осъден да заплати на въззиваемия съдебни разноски за възнаграждение за
юрисконсулт в размер на 100лв., определено от съда по реда на чл. 78, ал.8 от ГПК.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
145660/09.07.2020г. по гр.д. №
8328 по описа 2013г. на
Софийски районен съд, 34-ти състав в
обжалваната част.
ОСЪЖДА Л.Ц.М., ЕГН ********** с адрес: *** да
заплати на БНП П.П.Ф.С.А., клон България“ КЧТ, ЕИК*******/универсален
правоприемник на БНП П.П.Ф.“ЕАД, ЕИК *******/ със седалище и адрес на
управление:*** 4“, Бизнеспарк София“, сгр. 14 на основание на чл. 78, а.1 вр. с ал. 8 от ГПК сумата
от 100лв. /сто лева/, представляващи
съдебни разноски за производството пред СГС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.