О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 261101, 2021 г., гр. Пловдив
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ІV гр. с.
На 02.06.2021 г. в закрито заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 691 по описа за 2020 година
и като обсъди наличието на предпоставките за допустимост на предявените искове
намира следното :
Предмет на делото след уточненията
на исковите претенции въз основа на неколкократно предоставяните от съда
възможности с разпореждания №№ 2871/31.03.2020 г. /срокът за изпълнение на
което е продължен с разпореждане № 3617/29.05.2020 г. и с разпореждане №
4103/11.06.2020 г./ и 5137/03.07.2020 г. и след частичното му прекратяване с
определение № 1262/05.08.2020 г., влязло в сила на 13.05.2021 г. са предявени с
искова молба заведена в Служба „Регистратура“ на Окръжен съд – ***** под №
7871/16.08.2019 г., по която е образувано гр. д. № 772/19 г., изпратено по
подсъдност на Окръжен съд – ****, от Л.И.В. с ЕГН **********, в качеството му
на присъединен взискател по изп. д. № *** по описа на ЧСИ рег. № *** – П. И.,
за 2017 г., отрицателни установителни искове с правно основание чл. 464, ал. 1 ГПК, с които той оспорва следните вземания на взискателя А.С.Б. срещу длъжника „СТАРТ
ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК *********, за принудителното събиране на които е образувано
изп. д. № 1378/17 г. :
за сумата от 1 366 400 лв. – главница,
дължима по Договор по заем от 01.05.05 г. със страни Р. Б. като заемодател и
„Старт инвест“ като заемател ведно със законната лихва от 12.12.2014 г. до
окончателното й изплащане; за сумата от 236 567 лв. – лихва за забава за
периода 01.06.2012 г. – 10.02.2014 г. и за сумата от 2372 лв. - разноски,
законна лихва върху главницата от 12.12.14г. до окончателно изплащане на
главницата и разноските в арбитражното и търговското дело, за които вземания е
налице влязло в сила решение на арбитраж ад хок по ВАД № 2/2014 г., въз основа
което е издаден изпълнителен лист по т.д. №2977/2015 г. на СГС;
за сумата от 371 000 лв. –
главница, дължима по Договор по заем от 30.11.08 г. със страни Р. Б. като
заемодател и „Старт инвест“ като заемател ведно със законната лихва от 12.02.2014 г. до окончателното й
изплащане; за сумата от 7 399.67 лв. - договорна лихва за периода
01.09.2009 г. - 30.11.2009 г.; за сумата от 159 939.59 лв. лихва за забава
за периода 30.11.2009 г. – 10.02.2014 г.
и за сумата от 2372.03 лв. разноски, за които вземания е налице влязло в
сила решение на арбитраж ад хок по ВАД №3/2014г., въз основа което е издаден
изпълнителен лист по т.д. №2978/2015г. на СГС;
за сумата от 2 400 000 лв.
- главница, дължима по Договор за заем от 01.12.2010 г. със страни Р. Б. като заемодател
и „Старт инвест“ като заемател ведно със законната лихва от 30.11.2019 г. до
окончателното й изплащане; за сумата от 192 307.57 лв. – договорна лихва и
за сумата от 12 109.11 лв. – разноски, за които вземания е налице влязло в
сила решение на арбитраж ад хок по ВАД №4/2014г., въз основа което е издаден
изпълнителен лист по т.д. №2980/2015г. на СГС;
за сумата от 1 150 000 лв.
- вземане за дружествен дял при прекратяване на участие в дружество „Старт
инвест“ ЕООД ведно със законната лихва от 17.04.2014 г. до окончателното й
изплащане и за сумата от 61 400 лв. – разноски, за които вземания е налице
влязло в сила решение по т. д. № 306/14 г. на Окръжен съд – Пловдив.
Видно от представения с депозирания
в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК от адвокат С.Н. – пълномощник на ответника А.С.Б.,
отговор на искова молба, заведен в Служба „Регистратура“ на Окръжен съд – ****
под № 142/08.01.2020 г. заверен препис на Удостоверение изх. № **** г. издадено
от ЧСИ рег. № *** – П. И. : по молба от 23.11.2018 г. Л.В. е конституиран като
присъединен взискател по изпълнителното дело само по отношение на длъжника
„СТАРТ ИНВЕСТ“ ЕООД за сумите по представено от него Удостоверение изх. № ****
г. издадено от ЧСИ рег. № *** - Л. М., възлизащи в общ размер на 177 446
лв.; след като в установения в закона срок обявеният купувач с Протокол от
15.10.2018 г. от извършена по делото публична продан на недвижим имот е внесъл
по сметка на съдебния изпълнител дължимата сума, на 29.11.2018 г. е изготвено
разпределение на постъпилата сума от публичната продан в размер на
1 394 030 лв., жалбата срещу което е оставена без уважение с
окончателно решение № 130/18.07.2019 г. постановено от Апелативен съд – Пловдив
по в. гр. д. № 365/19 г.; с преводно нареждане от 30.07.2019 г. сумите по
разпределението от 29.11.2019 г. са предадени на взискателя А.Б..
Защитата на конкуриращия взискател е уредена в чл. 464 ГПК, съобразно
който, когато един от взискателите оспорва съществуването на вземането на друг
кредитор, той трябва да предяви иск срещу него и длъжника, като той може да
оспори както вземането по основание, така и привилегията на кредитора.
Установителен иск съобразно посочената разпоредба може да бъде предявен в
1-месечен срок от разпределението, а също и само в случай, че след изтичането
му сумата не е предадена от съдебния изпълнител на взискателя с оспореното
вземане. При предаване на сумата, обаче, според трайната съдебна практика
исковата защита на взискателя следва да се реализира чрез осъдителен иск /определение
№ 756 от 22.12.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 641/2011 г., IV г. о., ГК,
докладчик съдията Ф. В.; определение №
464 от 1.11.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 553/2016 г., I т. о., ТК, докладчик
съдията М. К.; определение № 123 от 19.03.2018
г. на ВКС по ч. гр. д. № 668/2018 г., III г. о., ГК, докладчик съдията М. Р./.
Предвид гореизложеното, базирайки се
на посочената в предходния абац трайна съдебна практика и на обстоятелствата,
че към датата на завеждане на исковата молба в съда – 16.08.2019 г., сумите по
изготвеното по изп. д. № 1378/17 г. разпределение са предадени от съдебния
изпълнител на взискателя и ответник по делото А.С.Б., а също и че въпреки
неколкократно предоставените му възможности с последната депозирана по делото
молба вх. № 19977/15.07.2020 г. ищецът заявява, че поддържа предявените от него
установителни искове уточнени по пера и размери с уточняваща молба вх. №
18263/02.07.2020 г., то съдът намира, че липсва интерес от същите, тъй като спорното право може да бъде предявено чрез
осъдителен иск.
Предвид гореизложеното и тъй като интересът от
търсената с иска защита е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта
на установителния иск съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК, за наличието на която съдът
следи служебно, то предвид липсата й производството по делото се явява
недопустимо, поради което на основание чл. 130 ГПК исковата молба следва да
бъде върната.
Ето защо съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
ВРЪЩА исковата молба на Л.И.В. с ЕГН **********,***,
против А.С.Б. ***, ****** и „СТАРТ ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище в
гр. Ямбол и адрес на управление – комплекс Хале, бл. 5, вх. „К“, ет. 3, ап.
198.
Определението може да бъде обжалвано пред Апелативен
съд – Пловдив с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страната.
СЪДИЯ :