№ 518
гр. Стара Загора, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Блага Бозова
при участието на секретаря Пламена П. Янкова
като разгледа докладваното от Блага Бозова Административно наказателно
дело № 20225530201769 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 7708 от 03.06.2022
година, издадено от началника на отдел „Контрол по републиканската пътна
мрежа“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция
„Пътна инфраструктура“ - София, с което на М. С. М. от село Тракия, общ.
Опан, обл. Стара Загора е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 3000.00 лева, на основание чл.177 ал.3 т.1 пр.3 от Закона за
движението по пътищата, за нарушение по чл.139 ал.1 т.2 пр.3 от Закона за
движението по пътищата във вр. с чл.8 ал.2, чл.8 ал.1 и чл.37 ал.1 т.1 пр.1 от
Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС.
В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно. Сочат се съображения
в подкрепа на молбата съдът да отмени НП.
В съдебно заседание жалбоподателят е редовно призован, не се явява,
като се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата
против наказателното постановление. Претендира присъждане на
направените по делото разноски. Представя списък с разноски /лист 53 от
делото/.
Наказващият орган е редовно призован, представляван е в съдебно
заседание от процесуален представител. Счита, че жалбата е неоснователна, а
наказателното постановление е законосъобразно. Претендира за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на
страните, приема следното:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срок и от надлежна страна -
1
наказано лице, което единствено чрез право на жалба може да си гарантира
правото да оспори административното обвинение и съответната
административно - наказателна санкция.
На 09.05.2022 г., в 15.26 ч., на път I-5, км. 231+500, в посока гр.
Казанлък - гр. Стара Загора е извършена проверка на пътно превозно средство
с три оси, марка „Скания”, с регистрационен номер № СТ 3856 АХ, което
било управлявано от жалбоподателя.
В хода на съдебното следствие като свидетел е разпитан
актосъставителят Д. Г. З., на длъжност инспектор в отдел „Контрол по
републиканската пътна мрежа” към дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол” при АПИ - София. От показанията му, се установява, че бил
разпределен да работи на територията на област Стара Загора заедно с
колегата си Ангелов. С оглед на което, на процесната дата - 09.05.2022 г.,
били на главен път I-5, км. 231+500 и спрели за проверка МПС с три оси,
което се движило в посока гр. Казанлък – гр. Стара Загора. В хода на
проверката е извършено контролно измерване на натоварването на осите на
ППС-то, което било натоварено с фракция (трошен камък). Констатирано
било, че е надвишена нормата по Наредба № 11, а именно натоварването на
двойната задвижваща ос на МПС- то била над 27 тона, при максимално
допустимо натоварване на оста 19 т. Измерването било извършено с
техническо средство електронна мобилна везна, която се разполагала на
равно място, състояща се от нивелиращи подпори и две плочи, които се
поставят успоредно една в друга. Жалбоподателят и водачът на пътното
превозно средство присъствал на измерването и му бил връчен протокол от
измерването.
Посочената фактическа обстановка съдът приема за установена въз
основа на събраните в хода на производството, приети с определение,
писмени доказателства и показанията на свидетеля З., които кредитира с
доверие.
За установеното на 09.05.2022 г. на жалбоподателя е съставен и връчен
акт за установяване на административно нарушение АУАН № 0009169 от
09.05.2022 г. за това, че „..водачът управлява и извършва превоз на товар
/фракция/ с МПС, което е с три оси, марка „Скания”, с рег. номер № СТ 3856
АХ.“. Описано е, че „при измерено разстояние между осите 1.36 метра на
двойната задвижваща ос /2-ра и 3-та на МПС/, сумата от натоварването на ос
на двойната задвижваща ос е 27,400 тона при максимално допустимо
натоварване на оста 19 тона, съгласно чл.7 ал.1 т.5 буква „в“ от Наредбата.
Водачът не представил разрешение за дейности от специалното ползване на
пътищата.“.
В тази връзка актосъставителят възприел нарушение на чл.139 ал.1 т.2,
предл. 3-то от ЗдвП във вр. с чл.8 ал.1 и 2 и чл.37 ал.1 т.1 от Наредба № 11 от
03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
АУАН е предявен и връчен на жалбоподателя, без възражения.
Въз основа на този акт за нарушение, в законния срок и от компетентен
орган е издадено обжалваното НП.
В обстоятелствената част на наказателното постановление наказващия
орган е приел за установено, че жалбоподателят управлявал и извършвал
превоз на фракция с МПС с четири оси, с две управляеми оси, марка
„Скания“, с peг. № СТ 3856 АХ, като в процеса на проверката е направено
2
измерване на ППС, при което е констатирано, че са надвишени нормите на
Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС /Наредбата/, тъй като при измерено разстояние между осите 1.36
м. на двойната задвижваща ос на МПС, сумата от натоварването на ос на
двойната задвижваща ос на МПС е 27.400 т. при максимално допустимо
натоварване 19 т., съгласно чл.7, ал.1, т.5, буква „в“ от Наредбата, като
превишаването е с 8.400 т. Измерването било извършено с техническо
средство електронна везна модел PW-10 № К0200008 и ролетка № 1308/18/5
м/.
С НП на жалбоподателя на основание чл.177 ал.3 т.1 предл. 3 от Закона
за движението по пътищата, във връзка с нарушение на нормата на чл.139,
ал.1, т.2, предл. 3-то от ЗдвП във вр. с чл.8, ал.2, чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1,
предл. 2-ро от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС е наложено административно наказание
глоба в размер 3000 лв.
Въз основа на събраните по делото доказателства се установява
безспорно, че на 09.05.2022 г., контролните органи на АПИ са извърши
проверка на жалбоподателя и управляваното от него пътно превозно
средство. При проверката е констатирано, че жалбоподателят на процесната
дата, в 15:26 часа, на път 1-5, км 231+500, в посока гр. Казанлък - гр. Стара
Загора, е управлявал и извършвал превоз на фракция с МПС с четири оси, с
две управляеми оси, марка „Скания“, с per. № СТ 3856 АХ. При направеното
измерване с техническо средство - електронна мобилна везна за измерване на
маса и осово натоварване на ППС, модел PW-10 № К0200008 и ролетка №
1308/18/5 м/, е констатирано, следното: При измерено разстояние между
осите 1.36 м., сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос е
27.400 т. при максимално допустимо натоварване на оста 19 т., съгласно чл.7,
ал.1, т.5, буква „В“ от Наредбата, като превишаването е с 8.400 т. По силата
на това, наказващият орган е приел, че съгласно чл.3 т.2 от Наредбата
управляваното от жалбоподателя моторно превозно средство е тежко.
В тази насока наказващият орган е посочил, че съгласно чл.139, ал.1,
т.2, предл. 3-то от ЗдвП, във вр. с чл.8, ал.2, чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, предл.
2-ро от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС, движещите се по пътя пътни превозни
средства трябва да бъдат с осово натоварване, което не надвишава нормите,
установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството,
регламентирани в раздел II от Наредбата, с оглед на което е наложил глоба в
размер 3000 лв., на основание чл.177 ал.3 т.1 пр.3 от Закона за движението по
пътищата.
В конкретния случай обаче се установява, че натоварването на двойната
задвижваща ос е превишено с повече от 30 % допустимите максимални
натоварвания на ос по раздел II от Наредбата, тъй като видно от протокола за
измерване на ППС /лист 20 от делото/ се установява, че е измерено
разстояние между осите 1.36 м., натоварването на втората ос е 13,60 тона, а на
третата ос от 13,80 тона, което прави натоварване на двете оси от 27,40 тона,
при максимално допустимо натоварване 19,00 тона. С оглед на което е налице
претоварване от 8,40 тона, т.е. натоварването на двойно задвижващата ос е
повече от 30 % от допустимите максимални натоварвания на ос по раздел II
от Наредбата, тъй като е с 44 %.
Във връзка с горното, в разглеждания случай неправилно е приложен
3
материалния закон, като не е взето предвид, че установеното натоварване не
сочи да е налице изключението по чл.8, ал.5, във връзка с чл.14, ал.3 от
Наредба № 11 от 03.07.2001 година на МРРБ за движение на извънгабаритни
и/или тежки пътни превозни средства, което е приложимо в случаите, в които
ППС имат обща маса до 45 тона или натоварване на ос, което не превишава с
повече от 30 % допустимите максимални натоварвания на ос по раздел II,
както и тези с габаритни размери: широчина - до 3,30 м, височина - до 4,30 м,
и дължина - до 22 м. В тези случаи не е задължително да бъде издавана
разрешително, а само да бъде заплатена нужна такса за превишаването на
натоварването на пътното превозно средство.
В конкретния случай, за движението на ППС е необходимо издаване на
специално разрешение, тъй като е надхвърлено допустимото натоварване на
оси - повече от 30 % /в случая е 44 %/, поради което хипотезата на чл.14, ал.3
от Наредбата на МРРБ, е неприложима. Когато движението на ППС се
извършва без издадено специално разрешение, този факт изпълва от
обективна страна състава на друго нарушение - това по чл. 26, ал. 2, т. 1, б.
„а“ от Закона за пътищата, във вр. с чл.53, ал.1, т.2 от същия закон. В тази
връзка неправилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя за
нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.3 от ЗДвП във вр. с чл.8, ал.2 и ал.1 и чл.37,
ал.1, т.1, пр.2 от Наредба № 11/2001 г., която разпоредба е приложима само в
случаите, които попадат в изключението по чл.8, ал.5, във връзка с чл.14, ал.3
от Наредба № 11 от 03.07.2001 година на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства.
Сравнението между съставите на чл.53, ал.1 от Закона за пътищата и на
чл.177, ал.3 от Закона за движение по пътищата сочи, че водачите са
административно наказателно отговорни на две различни основания, а
именно за нарушение на чл.26, ал.2 от Закона за пътищата и за нарушение на
Наредба № 11/03.07.2001г на МРРБ. Когато водачите без разрешение
извършват движение на тежко и извънгабаритно ППС, представляващо
дейност от специалното ползване на пътищата по смисъла на чл.26 от
ЗП, извършват състав по чл.53, ал.1 от Закона за пътищата, а когато
привеждат в движение ППС, които надвишават нормите, определени в
Наредбата на МРРБ, без спазване на установения ред в този подзаконов
нормативен акт, което не представлява деяние по чл.53 ал.1 от Закона за
пътищата, се ангажира отговорността им по чл.177 ал.3 от Закона за
движение по пътищата. Обикновено това са случаите на движение на ППС в
хипотезата на чл.14, ал.3 от Наредбата, в които не се изисква разрешение по
смисъла на чл.26, ал.2 от Закона за пътищата, а само заплащане на такса.
В този смисъл е и трайната съдебна практика: Решение № 94 от
13.04.2020 г., постановено по КАНД № 23 от 2020 г., Решение №
42/18.02.2019г., постановено по КАНД № 1/2019г., Решение №
40/28.02.2018г., постановено по КАНД № 4/2018г., Решение №
431/04.12.2018г., постановено по КАНД № 432/2018г. и Решение №
140/03.05.2018г., постановено по КАНД № 111/2018г., всички по описа на
Административен съд - Стара Загора.
На следващо място, следва да се посочи, че е налице разминаване във
възприетата фактическа обстановка в НП и тази описана в съставения АУАН.
В тази връзка, както от протокола за измерване на ППС /лист 20 от делото/,
така и от свидетелските показания на актосъставителя се установява
безспорно, че жалбоподателят е управлявал МПС с три оси, като сумата от
4
натоварването на двойната задвижваща ос /втората и третата на МПС/ е 27,40
тона, като същото кореспондира с посоченото в съставения АУАН.
Впоследствие при издаване на процесното НП, наказващият орган е възприел
погрешно фактите, като е посочил, че жалбоподателят е управлявал МПС с
четири оси с две управляеми оси, което променя съществено
характеристиките на превозното средство. Констатираното несъответствие на
описанието на нарушението в съставения АУАН и в издаденото НП винаги
води до затрудняване на жалбоподателя при организиране на защитата си.
Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН - В производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административно процесуалния
кодекс.
В съдебно заседание е направено искане за присъждане на направени
разноски за адвокат, съгласно представен списък с разноски, възлизащи на
528.00 лева, с вкл. ДДС, заплатени в брой на 29.06.2022 година, съгласно
фактура № 925 /на лист 12 от делото/.
Съгласно чл.63д ал.2 от ЗАНН - Ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна
да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата.
В съдебно заседание е направено възражение за прекомерност на
претендирания адвокатски хонорар.
Предвид изхода на делото, в тежест на въззиваемата страна следва да се
възложи сума в размер на 528.00 лева с вкл. ДДС, представляваща направени
от жалбоподателя разноски за адвокат. В случая делото е с фактическа и
правна сложност, в съдебно заседание се е явил и пледирал процесуален
представител на жалбоподателя, ето защо следва да се определи адвокатско
възнаграждение в претендирания размер.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 7708 от 03.06.2022 година,
издадено от началника на отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“,
Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна
инфраструктура“ - София, с което на М. С. М., с ЕГН **********, адрес: ***,
е наложено административно наказание глоба в размер на 3000.00 лева, като
незаконосъобразно.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА “ - СОФИЯ да
заплати на М. С. М., с ЕГН **********, адрес: ***, сума в размер на 528.00
лева с вкл. ДДС, направени по делото разноски за адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване чрез Районен съд -
5
Стара Загора пред Административен съд - Стара Загора в 14-дневен срок от
получаване на съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
6