Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 17.06.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, тридесети състав, в публично заседание на шестнадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА
при секретаря Антония Пенчева като разгледа докладваното от съдията гр.дело №13778 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от Г.Г.П.,
ЕГН
**********,***, с която са предявени в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 59 от ЗЗД, както следва:
- да бъде осъдена ответницата Т.Д.И., ЕГН
**********, постоянен адрес ***,
да заплати на Г.Г.П.,
ЕГН
**********,***, сумата от
3 000,00
лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи от неползване на апартамент
№1 със застроена площ 72.99 кв.м. на първи етаж, находящ в жилищната сграда в гр. В., в поземлен имот с площ 302 кв.м. с идентификатор 10135.1501.326, за периода от 03.11.2009г. до 03.11.2014г., определено в месечен размер от 50,00 лв., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателно изплащане на главницата.
-
да бъде осъден ответника П.Т.М., ЕГН
********** *** да заплати на Г.Г.П., ЕГН **********,***,
сумата от 3 000,00
лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи от неползване на апартамент
№1 със застроена площ 72.99 кв.м. на първи етаж, находящ в жилищната сграда в гр. В.
в поземлен имот с площ 302 кв.м. с идентификатор 10135.1501.326, за периода от 03.11.2009г. до 03.11.2014г., определено в месечен размер от 50,00 лв., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателно изплащане на главницата.
- да бъде осъден ответника В.И.М., ЕГН **********,
постоянен адрес ***
да заплати на Г.Г.П.,
ЕГН
**********,***, сумата от
3 000,00
лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи от неползване на апартамент
№1 със застроена площ 72.99 кв.м. на първи етаж, находящ в жилищната сграда в гр. В., в поземлен имот с площ 302 кв.м. с идентификатор 10135.1501.326, за периода от 03.11.2009г. до 03.11.2014г., определено в месечен размер от 50,00 лв., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателно изплащане на главницата.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
С
нотариален акт №115, том
XVIII, дело №6775/1998г.
на ВН,
М. А. Р., в
качеството си
на едноличен
търговец „Мари 92- М.Р.“
Варна е
продал на
ищцата Г.Г.П. само 8.45 кв.м.
от дворно
място, цялото
с площ 305 кв.м.,
находящо
се в
гр. В., съставляващ
парцел Х-7
в квартал 325 по
плана на
девети микрорайон
на гр.Варна,
който имот
по кадастралната
карта и
кадастралните регистри,
одобрени със
Заповед
№
РД-18-98/10.11.2008г.
на ИД
на АГКК
представлява поземлен
имот с
площ 302 кв.м.
и с
идентификатор 10135.1501.326.
С
влязло на
20.08.2001г. решение
по гр.д.№
647/2001г. на
ВОС, вписано
на 12.09.2001г.,
том 11, №292, вх.рег.№ 11950 на СВ-Варна, е обявен за окончателен по реда на чл.19, ал.З ЗЗД сключения на 29.06.1995г.
между ЕТ
„Мари 92- М.Р.“
Варна и
ищцата Г.Г.П. предварителен
договор, регистриран
под
№22916/29.06.1995г.
при ВН
и допълнително
споразумение от
15.12.1997г., по
силата на
който ЕТ
„Мари 92- М.Р.“
Варна продава
на Г.Г.П. изградения
от последната
с нейни
средства недвижим
имот въз
основа на
учредено в
полза на
едноличния търговец
с нотариален
акт
№2, том
XXVIII, н.д.№8445/1995г.
на ВН
право на
строеж върху
апартамент
№1 с
площ 72.99 кв.м.,
находящ се
на първи
етаж в
сградата в
гр. В. в
парцел Х-7
в квартал 325 по
плана на
девети микрорайон
на гр.Варна,
състоящ се
от две
стаи, дневна
с кухненска
ниша, баня,
тоалет, входно
антре и
два балкона,
ведно с
маза
№4 с
площ 8.34 кв.м.
и 8.1744 % идеални
частни от
общите части
на сградата
и от
правото на
строеж.
Ответниците Т.Д.И., П.Т.М. и В.И.М., са съсобственици с ищците в поземления имот, находящ се в гр. В., целият с площ 302.00
кв.м.,
съставляващо УПИ Х-7 в кв. 325 на 9-ти микрорайон по плана на града, с идентификатор
10135.1501.326, като първата от тях е собственик на 14 кв.м. идеални части, П.Т.М. и В.И.М. са собственици по на 74
кв.м. идеални части от дворно място.
С нотариален акт
№ 133, том II, дело №489/1950г. на ВН, В.И.М., Д. И.М. и Т. И.М. са придобили чрез договор за покупко-продажба при равни дялове къща, находяща се в гр.В. с дворно място от 305
кв.м., съставляващо парцел III в кв.460 по плана на град В.
С нотариален акт
№76, том 17,
дело №5331/1975г. на ВН Д. И.И.
дарява на дъщеря си -
ответницата Т.Д.И. собствената си 1/3
идеална част от къщата и дворното место, придобити по нотариален акт
№ 133, том II, дело №489/1950г. на ВН.
С нотариален акт
№16, том 10,
дело №3513/1980г. на ВН Т. И.М. е дарил на сина си И. Т.И. собствената си 1/3
идеална част от къщата и дворното место, придобити по нотариален акт
№ 133, том II, дело №489/1950г. на ВН, която след смъртта на последния през 1982г. е придобита по наследство от родителите му Р. П. И. и Т. И.М. при равни дялове.
След смъртта на Т. И.М. през 1986г. неговата 1/6
идеална част от къщата и дворното место е придобита по наследство от преживялата съпруга Р. П. И. и сина му П.Т.И..
С нотариален акт
№166, том VIII, дело №3763/1988г. на ВН Р. П. И. дарява на сина си и неин съсобственик П.Т.И. (М.) собственик 3/12
идеални части от процесния имот като надарения П.Т.И. (М.) става собственик по наследство и дарение на общо 4/12
или 1/3
идеални части от описания имот.
С нотариален акт
№2, том XXVIII, дело №8445/1995г. на ВН П.Т.М., Т.Д.И. и В.И.М., чрез пълномощник Х. И.М. прехвърлят на ЕТ“Мари 92-
М.Р.“ гр.Варна, представляван чрез пълномощник А. Д. А. 80/305
идеални части или 80
кв.м. от дворното место, цялото с площ от 305
кв.м., находящо се в гр.В.,
съставляващо парцел Х-7 в кв.325 по плана на 9-ти микрорайон на гр.В.
В т.2 на същия нотариален акт ответниците прехвърлят (учредяват) на ЕТ
„Мари 92- М.Р.“
гр.Варна правото на строеж за изграждане на предвидената по КЗСП четириетажна жилищна сграда с приземен етаж с конкретизиране на обектите, подробно изброени в нотариалния акт.
В т.3 на този нотариален акт ЕТ
„Мари 92- М.Р.“
гр.Варна е поел облигационно задължение към прехвърлителите П.Т.М., Т.Д.И. и В.И.М. да построи със свои средства като насрещна престация изброените в тази точка обекти от бъдещата сграда, за които прехвърлителите са си запазили правото на строеж и взаимно са си учредили такова върху тези обекти. При учредяване правото на строеж на всеки от прехвърлителите за конкретно посочените в т.3 от нотариалния акт
№2, том XXVIII, дело №8445/1995г. на ВН обекти от бъдещата сграда не е участвал съсобственика М. А. Р., действащ като ЕТ
„Мари 92- М.Р.“, придобил 80
кв.м. идеални части от парцел Х-7, находящ се на ул.
„ХХХХ“ № ХХ, съгласно т.1 от същия нотариален акт.
С нотариален акт
№ 101, том II, рег.№ 5357, дело № 230/2012г. на нотариус Ивелина Обретенова, акт
№184, LXIV, 1353 6/2012г. на СВ-Варна ответницата Т.Д.И. е прехвърлила на майка си С. Г.И. от собствените си 74
кв.м. идеални части от гореописания поземлен имот само 60
кв.м. идеални части, като за нея са останали 14
кв.м. идеални части от поземления имот.
Ответниците извършили действия и бездействия, с които пречат на ищеца да упражнява правото си на собственост върху посочения самостоятелен обект от сградата. В резултат на тези неоснователни действия и бездействия, представляващи виновно противоправно поведение на ответниците, ищецът е претърпял вреди (пропуснати ползи), изразяващи се в неползване на притежавания от него в собственост самостоятелен обект от жилищната сграда - апартамент №7. От РДНСК-Варна е издаден Констативен акт № 38/20.03.2001г., съгласно който части от сградата, находяща се в гр.В. са изцяло завършени и се ползват по предназначение. Със заповед № С-152/18.11.2002г., Началникът на РДНСК-Варна спрял изпълнението на строително-монтажните работи на строежа и разпоредил да бъде спряно захранването на строежа с ел.енергия и вода. Апартамент № 7 бил напълно завършен и обзаведен, като ищцата го владяла, макар сградата да не е била въведена в експлоатация. Ответниците макар и участвали в процедурата за узаконяване на сградата, в хода на същата са се отказали и са поискали започване на процедура по премахването й. От края на 2002г. ищцата не ползва имота си, като единствена причина за това е поведението на ответниците. По конкретно твърденията за осъществени неоснователни действия/бездействия са следните:
1. Със заявление с вх.№ АГ2 9400- Т-50 от 15.06.2009г. ответницата Т.И. е изразила несъгласие с искането да се узакони сградата и е поискала да бъде задействана процедура по премахването й.
2. Със заявление с вх.№ АГ2 9400- Т-50 от 22.07.2009г. ответницата Т.И. е заявила, че желае премахване на сградата, която е могла да бъде приведена в съответствие с одобрени инвестиционни проекти и узаконена в образуваното производство по §
184 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ по заявление вх.№ АГ2 9400(Н-25) от 26.01.2004г.
3. Със заявление с вх.№ АГ2 9400- Т-71 от 18.08.2009г. ответницата Т.И. е поискала да не се допуска ползване на сградата от съсобствениците преди издаване разрешение за нейното ползване, при установено от ищцата през 2001г. владение върху описания самостоятелен обект.
4. След изразено съгласие и участие в административното производство по §184
от ПЗР към ЗИД на ЗУТ, с искане с вх.№АГ2-9400-Т-7 от 07.02.2011г. до кмета на район „Одесос“ ответниците са заявили оттегляне на подписите си по искане с вх.№ЗАО-1364/14.04.2010г. до главния архитект на Община Варна, подписано от всички етажни собственици, между които и ответниците Т.Д.И. лично за себе си и като пълномощник на ответника В.И.М. и П.Т.М., както и са поискали връщане на внесените със същото документи, подробно описани в приложението му –
3 броя папки част архитектура -предварителен проект за обект „Жилищна сграда“, находяща се в гр. В., с цел изследване на възможността за узаконяване във връзка с §184
от ПЗР към ЗИД на ЗУТ; копие на ЧКЗСП/ГГУП за кв.325 по плана на 9 м.р. на гр.Варна; копие на разрешение за строеж №216/1999г. на главния архитект на район „Одесос“; копие на заповед №272/09.03.2001г, издадена от Началника на ДНСК-София; копия на съдебни решения относно процесния имот; копие на писмо с изх.№ЗАО-35271/17.02.2010г. от гл.архитект на Община Варна за откриване на процедурата за изследване възможността за узаконяване; копие на нотариален акт №2, том 28, дело №8445/1995г. на ВН за учредяване право на строеж.
Извършеното с искане с вх.№АГ2-9400-Т-7/07.02.2011г. до кмета на район „Одесос“ - Община Варна и главния архитект на район „Одесос“ за оттегляне на подписите и внесените документи е с копие до Началника на ДНСК-София, Началника на РДНСК-СИР, Началника на РДНСК сектор Варна, с което Т.И. е заявила, че оттегля внесените от нея с искане № ЗАО-13641 от 14.04.2010г. документи и подписи, положени от нея в лично качество и като пълномощник на В.И.И.
(М.).
5. След дадено от ответниците съгласие за участие в процедурата по узаконяване на сградата и участие в административното производство (подаване на искания, декларация относно момента на извършване на строителството на сградата, подписване на предварителни инвестиционни проекти) и след отправена покана до ответниците да подпишат изискани от административния орган и необходими за довършване на процедурата по §184
от ПЗР към ЗИД на ЗУТ за узаконяване на сградата последващи инвестиционни проекти и документи, ответниците са бездействали и не са подписали тези документи. Това бездействие на ответниците е дало основание на административния орган (РДНСК-Варна) да откаже захранване на сградата с ел.енергия и вода.
6. След предписание от 31.10.2011г. на главния архитект на район „Одесос“ до всички заинтересовани лица (включително ответниците) за привеждане на сградата в съответствие със съгласуваните проекти, което да се извърши в шестмесечен срок от получаване на съобщението, ответниците са бездействали и не са дали на останалите етажни собственици необходимото съдействие за привеждане на строежа в съответствие. Нещо повече ответницата Т.И. не само не е съдействала на етажните собственици, но е извършвала действия по препятстване изпълнението на предписанието.
7. При висяща процедура по изследване възможността за узаконяване на сградата и преди одобряване от РЕСУТ при район „Одесос“ с протокол № 06/21.10.2011г. на внесените от всички етажни собственици инвестиционни проекти, с жалба-възражение с вх.№ АГ2-0800-25/2/ от 1.03.2011г. и с жалба с вх.№ ТУ1-9400-Т-38/14.07.2011г. до кмета на район „Одесос“ ответницата Т.И. е изразила несъгласие за узаконяване на сградата и е поискала да бъде задействана процедура по премахването й.
8. Неоказване на съдействие на етажните собственици за извършване на необходими работи по сградата до издаване на акт за узаконяването й, по съхраняване и запазване на конструкцията на сградата и за изпълнение на всички довършителни работи, включително с хидроизолирането й след привеждането й в съответствие с одобрените проекти.
Отделно от горното се сочи, че е издадено удостоверение за търпимост №34/04.07.2014г. от главния архитект на район „Одесос“-
Община Варна, като е прието, че строежът попада в обхвата на §127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, като търпим строеж. Въпреки това с искане с рег.№РД17001273ВН/23.01.2017г. ответниците Т.И. и П.М. *** и влезли в сила административни актове, като поискали събаряне на сградата. В резултат на тези неоснователни действия на ответниците, ищцата търпи вреди от неползване на самостоятелния си обект. Моли в този смисъл за постановяване на положително решение по спора.
В срока по чл.131 от ГПК НЕ е постъпил писмен отговор от ответника В.И.М..
В отговори на исковата молба, депозирани в срока и по реда на чл. 131 ГПК, ответниците Т.Д.И. и П.Т.М. оспорват предявените срещу тях искове, като неоснователни.
Твърдят, че не ответниците, а ищецът е извършил и извършва противоправни действия, считано от 1999 г. до момента, а именно заедно с останалите собственици са построили и държат незаконен строеж в техния имот. За да не загубят парите, които дали на ЕТ
„Мари 92- М.Р.“, ищецът заедно с останалите купувачи извършили множество притивоправни действия, с които блокирали имота на ответниците, който поради незаконния строеж бил неизползваем вече 20 години. Оспорват да е налице виновно поведение от тяхна страна. Сочат, че не са налице конкретни доказателства за наличие на пропуснати ползи у ищцата. Твърдят, че тя не е имала реална възможност за осъществима полза, доколкото строежът няма разрешение за въвеждане в експлоатация и следователно не може да се ползва от никого. Сочат, че строежът е незаконен, доколкото е отменено разрешението за строеж и е постановен отказ за узаконяването му. Твърдят наличието на влязла в сила Заповед на РДНСК Варна от 2002г., с която достъпът до строежа и извършването на СМР е забранен, забранено е и захранването с ел.енергия и вода. Строежът не може да се ползва, тъй като е на етап „груб строеж“ и към нито един от обектите в него няма отделни партиди за ел.енергия и вода. Навеждат доводи, че съгласно чл. 178 ЗУТ не се разрешава да се ползват строежи или части от тях, преди да са въведени в експлоатация от компетентния орган по чл. 177. Твърдят, че незаконният строеж е построен като такъв от ищецът и останалите купувачи, като същите са извършили противоправни действия, довели до настоящото състояние на строежа, както следва:
1. През месец юли 1999 г. съсобственичката М. Ф. подава Искане вх. № АГ-2-9400(П-89)от 21.07.1999г. за издаване на разрешение за строеж от името на ответниците, на което е подправен подписа на П.М. и без тяхно знание и съгласие прилага към него копия на нотариалните им актове, с които се сдобила от Служба по вписванията. Район Одесос към Община Варна издава разрешение за строеж № 216 /22.07.1999г., което М. Ф. получава.
2. Ищцата и останалите купувачи сключват Договор за групов строеж от 23.08.1999г. и допълнително споразумение към него от 25.08.1999г., като тези договори са съставени без знание и съгласие на ответниците и не са подписани от тях.
3. М. Ф. и Н. Г. с Договор за строителство от 27.07.1999г. възлагат извършване на строителството на лицето З. М. М. Този договор също е подписан без знание и съгласие на ответниците.
4. С влязла в сила Заповед № 272/09.03.2001г на ДНСК - София е отменено разрешението за строеж на жилищната сграда, като издадено незаконно в нарушение на клаузите за разрешаване на строителство в съсобствен имот (чл.56,ал.З ЗТСУ отм.).
5. Сочат, че фактически сградата е построена в условия на „ексцес“ от одобреното по одобрения арх.проект.
6. С Констативен акт № 109/04.11.2002г. на район Одесос, се констатира незаконно строителство повече от разрешеното извършено от М. А. Ф. Въз основа на това целият незаконен строеж е забранен за извършване на СМР и запечатан за достъп от РДНСК Варна със Заповед № С-152/18.11.2002г., която е оставена в сила и с Решение от 20.02.2015г. по адм.дело № 2829/2014г. на Административен съд Варна, т.к. причините за спиране на строителството и запечатване на незаконния строеж не са отпаднали.
7. Издаден е Отказ за узаконяване № 03/02.05.2012г. на Главен архитект на район Одесос, с който се отказва узаконяване на незаконния строеж. Заповедта за отказа за узаконяване е потвърдена с Решение № 396/24.02.2014г. и Решение № 2539/06.11.2014г. на Административен съд Варна. В решението се сочи, че „към датата на приключване на устните състезания - 14.10.2014 г., строежът все още не е приведен в съответствие с проектите и плана“.
Сочат още, че ищецът се позовава на Предписание от 31.10.2011 г. на Главен архитект на район Одесос, но това предписание не се обжалва самостоятелно, тъй като е част от процедура, а на обжалване подлежи крайният акт по §
184,ал.4 ЗИД на ЗУТ. Крайният постановен акт е Отказ за узаконяване № 03/02.05.2012г. на Главен архитект на район Одесос.
8. Оспорват, че адм.процедура по узаконяването на сградата е започнала с искане вх.№ 13641/14.04.10г до Гл.Архитект на Община Варна подписано от всички етажни собственици.
Началото на протеклото адм.производство е започнало с молба-заявление вх.№ АГ-2-9400/Н-25/26.01.2004г. на Н. Г. и П. Г. до Кмета на Район „Одесос“-Община Варна с искане за узаконяване на строежа на осн. §
184 от ПЗР на ЗУТ. Заявлението изхожда само от Н. Г. и П. Г., т.е. само от част от собствениците и носителите на вещни права върху имота.
Още към него момент има многобройни постъпвали молби/жалби по отношение на строежа от ответниците. С жалба вх.№ АГ-2-9400/П-1/06.01.00г. Т.И. и П.М. са възразили срещу извършващото се строителство. Жалба от Т.И. и П.М., с вх.№ Ж-31/17.02.00г на РДНСК-Варна, също е депозирана по време на извършването на строежа. Има и множество други жалби от ответниците, депозирани след м.април 2000г., в хода на производството по узаконяване на строежа.
На 27.10.10г. собственичката П. Г. внася заявление до Гл.Архитект на Община Варна с вх.№ ЗАО-38309/27.10.10г. за съгласуване и одобряване на инвестиционен проект-заснемане за узаконяване и издаване на акт за узаконяване. Заявлението е внесено в 6-месечния срок, даден на собствениците от Гл.Архитект с писмо изх.№ ЗАО-35271/27.04.10г. и всъщност представлява първото и единствено депозирано от собствениците /т.е. от само един от тях/ заявление за издаване на акт за узаконяване на строежа.
С уведомление вх.№ АГ2-9400-П-132/20.10.11г на района, П. Г. оттегля входираните документи/проекти/ и представя за разглеждане и одобряване други, посочени под опис документи/проекти. Същите отново не са подписани от ответниците.
Гл. Архитект на Район „Одесос“-Община Варна се е произнесъл с Решение за отказ №3/02.05.2012г. За да откаже на основание § 184, ал.4 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ узаконяване на строежа, Гл. архитект приел, че строежът не е приведен в съответствие с одобрените проекти, с оглед констатациите от извършения оглед, обективирани в Констативен протокол от 27.04.2012г.
Твърдят, че П. Г. еднолично е оттеглила представените от всички съсобственици проекти за узаконяване, като на тяхно място е приложила проекти, които не са подписани и одобрени от ответниците. Цялата фактическа обстановка по издаване на Отказа за узаконяване е подробно обследвана и описана и в Решение по адм.д. 1406/2014 г. на ВАдмС, влязло в законна сила на 06.11.2014 г.
9. След издаване на Отказ за узаконяване № 03/02.05.2012г. на Главен архитект на район Одесос, е недопустимо да се продължава изпълнение на предписанието и да се извършват каквито и да е СМР по незаконния груб строеж, тъй като документът разрешаващ СМР по незаконния строеж е акт за узаконяване.
Сочат, че представеното Удостоверение за търпимост № 34/04.07.2014г., е незаконосъобразно и не създава права. Процесното удостоверение е издадено без знание и съгласие на ответниците. Напротив с Искане вх. № АГУП 13002271ОД/ 18.06.2013г. ( една година преди издаването на удостоверението) Т.И. от свое име и от името на П.М. и В.И. е заявила, че настоява да не се издава удостоверение за търпимост и не иска незаконния строеж да бъде обявяван за търпим. В §
127 ал.1 от ЗУТ изрично е посочено за кои сгради е визираната разпоредба, а именно - от разпоредбата на §
127 ал.1 на ЗУТ може да се ползват само вече изградени /завършени/ строежи. От тази разпоредба не могат да се ползват тези, които са на етап „груб строеж“ и подлежат на доизграждане. Това е потвърдено и в Решение № 332/20.02.2015г. по адм.дело № 2829/2014г. на Административен съд Варна.
Макар купувачите да са се снабдили с удостоверение за търпимост на сградата, то същото не може нито да я узакони, нито да създаде материални права за тях. То не е индивидуален административен акт, който да засяга законните права на ответниците и да им създава задължения. Съгласно ЗУТ Удостоверението за търпимост е административна услуга, която се извършва само за лицето, което я е поискало. Не е допустимо издаването на удостоверение за търпимост по подадено заявление само от един от съсобствениците на сградата. Сочат още, че са правени опити за постигане на споразумение между страните и уреждане на спора извънсъдебно, но същите са се провалили по вина на останалите купувачи, които поставяли неизпълними условия, несъобразени с интереса на ответниците, нито със закона. Молят за отхвърляне на исковете.
В съдебно заседание ищцата чрез процесуални представители поддържа предявените искове.
Ответницата Т.И. лично, а ответникът П.М. чрез процесуален представител, молят за отхвърляне на исковите претенции като неоснователни. Ответникът В.И.М. не се явява, не се представлява.
Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори по фактите, а същите се установяват от събраните по делото писмени доказателства, а именно:
М. А. Ф. и наследодателят Р. Ф., починал в хода на делото, са били собственици в СИО на обекти от сграда, находяща се в гр.В., а именно апартаменти №10 и №11, за процесния период 31.10.2009г. - 31.10.2014г.
Строителството на сградата е започнало по одобрени проекти и издадено от главен архитект на район Одесос - Община Варна разрешение за строеж № 216/22.07.1999г.
Сградата е била завършена на етап груб строеж през м.април 2000г. Няма спор, че за процесния период 31.10.2009г. - 31.10.2014г. и към настоящия момент за сградата липсва разрешение за ползване.
Строителството
е осъществявано въз основа на Договор за групов строеж по чл. 192 от ЗТСУ от 23.08.1999г., неподписан от ответниците /л. 183 от делото/. Въз основа на Допълнително споразумение към договора за групов строеж от 25.08.1999г. ищцата и останалите съсобственици поемат ангажимент да финансират изцяло изграждането на сградата до ниво груб строеж, като поемат разходите за изграждане на обектите на ответниците съобразно ид. им част от правото на собственост.
Констативния протокол за откриване на строителна линия от 22.07.1999г. е подписан от М. Ф.
Приложено по делото са жалби от 2000г. от ответниците по делото във връзка с осъществяване на строителство на сграда в съсобствения им парцел на ул.“ХХХХ“№ХХ, от лице, което не е фирмата, с което имат сключен договор за строителство.
Със Заповед № 272/09.03.2001г. на Началника на ДНСК-София, на основание чл. 154, ал. 1 от ЗТСУ (отм.) и чл.229, ал.2, т.2 и т.З от ППЗТСУ(отм.) е отменено издаденото разрешение за строеж № 216/22.07.1999г. на Община Варна район Одесос за построяване на жилищна сграда на ул.“ХХХХ“ № ХХ, поради незаконосъобразност – постъпилото искане за издаване на разрешение за строеж е било без нотариално заверени подписи на собствениците. Заповедта е влязла в сила след двуинстанционен съдебен контрол.
Съгласно констативен акт № 109 от 13.11.2002г., съставен от длъжностни лица при Район Одесос - Община Врана - актът е съставен на М. Ф., в качеството й на инвеститор на строежа, същата при извършване на строителство на ул.“ХХХХ“№ХХ, за периода 07.1999-03.2000г. е допуснала изграждане на трети и четвърти етаж с 1,15м. над одобрения проект, както и надвишаване с 0,95м. в подпокривното пространство.
Със Заповед № С-152/18.11.2002г. на началника на РДНСК – Варна, е спряно изпълнението на СМР на незаконен строеж - жилищна сграда на ул.“ХХХХ“ № ХХ.
Представени по делото са заявления от Т.И. *** от 15.06.2009г. и 22.07.2009г. и до Кмета на район „Одесос“ – Варна от 18.08.2009г., в които се сочи, че е налице незаконен строеж в съсобствения й имот, същата не е съгласна да бъде обект на процедура по узаконяване и моли за започване на процедура по премахване на незаконния строеж.
С искане от инж. Т.Д.И., вх, №13641/14.04.2010г., подписано от Т.И., П.М., В.И., /подписа положен за същия е видно, че принадлежи на Т.И., макар да липсва означение, че същата се подписва в качеството й на пълномощник/, М. Ф. и още 4 лица, адресирано до Главния Архитект на Община Варна, е внесен от нея инвестиционен проект част архитектура - предварителен проект за обект „Жилищна сграда“, находяща се в гр.В., с цел изследване на възможността за узаконяване на сградата във връзка с §184
от ПЗР към ЗИД на ЗУТ.
На 27.10.2010г. е подадено заявление за съгласуване и одобряване на инвестиционен проект с оглед издаване на акт за узаконяване за строежа, подписано само от П. Г.
На 07.02.2011г. с искане, подписано от Т.Д.И.,***, Главния архитект на район Одесос - Община Варна, Началника на РДНСК – Североизточен район, Началника на РДНСК –
Варна и Главния архитект на Община Варна, е поискала изтегляне на внесените от нея архитектурни проекти, и е направила изявление за „оттегляне на подписите“, положени от нея и от името на В.И., на когото същата е пълномощник. В искането е посочено, е архитектурния проект е неверен, с невярно съдържание и строежът не отговаря на изискванията на закона.
На 01.03.2011г. Т.Д.И. е отправила и жалба-възражение до Министъра на РРБ, Началника на ДНСК – София, Началника на РДНСК – Североизточен район, Главния архитект на Община Варна и Главния архитект на район Одесос - Община Варна, с което е поискала да започне процедура по премахване на незаконния строеж на ул.“ХХХХ“ № ХХ. Със заявление от същата дата до Главния архитект на Община Варна и Главния архитект на район Одесос - Община Варна, е „оттеглила подписите“, положени от нея и от В.И. в Констативен акт №4.
На 14.07.2011г. Т.Д.И. е подала жалба до Кмета на район Одесос - Община Варна срещу бездействието на Главния архитект на район Одесос - Община Варна да се произнесе с акт за узаконяване или отказ за узаконяване.
На 29.07.2011г. Т.Д.И. с искане с вх.№ АГ2-9400-Т-51/29.07.2011г. до кмета на район „Одесос“-Община Варна е поискала спиране на процедурата по узаконяване на сградата до приключване на гр.д. №5791/2011г. по описа на ВРС.
С протокол №06/21.10.2011г. на РЕСУТ при район „Одесос“ е приет представения инвестиционен проект на арх.В.Петков заснемане за узаконяване и обемно-пространствено изследване в съответствие с ПУП, одобрен със заповед №Г-72/01.03.1994г. на Кмета на Община Варна със забележки и указания за допълване на проектите в срок до 24.10.2011г.
На 31.10.2011г. Главният архитект на район „Одесос“- Община Варна е дал предписание в шестмесечен срок от получаване на предписанието, строежът да бъде приведен в съответствие със съгласувания проект.
С нотариални покани, отправени до ответниците, същите са поканени да окажат съдействие за привеждане на сградата в съответствие с предписанието на Главният архитект на район „Одесос“- Община Варна от 31.10.2011г., като в противен случай са предупредени, че действията ще бъдат извършени вместо тях и ще бъдат претендирани вреди.
Безспорно между страните е обстоятелството, че в предписания от главния архитект шестмесечен срок сградата не е била приведена в съответствие.
Отново на 13.12.2011г. е подадена жалба от ответниците до Началника на ДНСК София, с която се иска произнасяне по отказ за узаконяване на сградата.
С решение за отказ № 03/02.05.2012г. главният архитект на район „Одесос“-Община Варна е отказал да узакони сградата, поради непривеждането й в съответствие с одобрените инвестиционни проекти в дадения на собствениците шестмесечен срок.
С решение № 2539/06.11.2014г. по адм.дело № 1406/2014г. на Административен съд-Варна е отхвърлено оспорването на заповед № ДК-10-СИР-12/25.03.2014г. на Началника на РДНСК-СИР по жалбите на П. С. Г., Н. И. Г., В. А. Д., Г.Г.П.
и М. А. Ф., с което постановеният от главния архитект на район „Одесос“-Община Варна отказ от узаконяване на сградата е останал в сила.
Съгласно удостоверение за търпимост № 34/04.07.2014г., издадено от Главния архитект на район „Одесос“-Община Варна, по заявление от 19.06.2014г., подадено от М. Ф., е прието, че строежът, находящ се в гр. В., е приведен в съответствие с действащия за имота ПУП, ЗРП и ЧКЗСП, строежът попада в обхвата на пар. 127 ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, същият е търпим и като такъв не подлежи на премахване и на забрана за ползването му.
С решение за отказ № 1/18.08.2015г., издадено от Кмета на район „Одесос“ - Община Варна, е отказано да бъде издадена заповед за премахване на процесния строеж на същото основание –
строежът е приведен в съответствие с действащия за имота ПУП, ЗРП и ЧКЗСП.
Отново на 23.01.2017 г. е постъпило искане от Т.И. и П.М., подписано само от първата, отправено до Кмета на Община Варна, за премахване на незаконен строеж, находящ се в гр. В.
По делото са изслушани показанията на свидетеля В. А. – с дела с ответниците по делото, от които се установява, че сградата била построена 2000 г. Апартаментът на Г., бил обзаведен абсолютно до край с нова дървена, хубава дограма, настилки по земята, стените били шпакловани и в мазилка, чудесна баня в зелени плочки, спалня. Всичко било готово за нанасянето им, в кухнята имало шкафчета, имало легла, маси и всичко необходимо за живеене. Тя лично е виждала семейството да пребивава там от време на време, може би във връзка с обзавежданията, за да могат час по-скоро да се нанесат, защото и до днес живеят в една маза. В апартамента имало ток и вода. Освободили жилището при запечатване на сградата, 2002 г., когато всички трябвало да напуснат. Апартаментът на Г. към настоящия момент, вече е хванал мухъл по нейно описание. С времето изнесли някои неща, чисто нови, дървени, за да не се повредят. Апартаментът може да се ползва, ако се направи малък козметичен ремонт.
По делото е изслушана и приета и съдебно-оценителна експертиза на вещото лице В.С., от която се установя, че месечният пазарен наема на апартамента на ищцата за периода: 03.11.2009 г. – 03.11.2014 г. е в размер на 11666,00 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД е необходимо да е налице следния фактически състав: противоправно поведение, вреди, причинна връзка между вредите и противоправното поведение и вина. Вината, съгласно нормата на чл. 45 ал. 2 от ЗЗД, се предполага до доказване на противното. Въведената оборима презумпция по чл. 45 ал. 2 от ЗЗД, подлежи на оборване от ответника.
В настоящото производство ищецът на първо място като първа и главна предпоставка на иска, следваше да докаже при условията на пълно и главно доказване, че са му нанесени вреди по вид и размер, съгласно наведените от него твърдения.
Безспорно по делото е, че ищцата е съсобственик на апартамент №1, находящ в жилищната сграда в гр. В., в поземлен имот с площ 302 кв.м. с идентификатор 10135.1501.326 за периода на исковите претенции. Безспорно е и че същият не се ползва към настоящия момент и не е бил ползван за периода, за който се претендира обезщетението, макар че е бил изграден в груб строеж и е бил изцяло обзаведен, с пуснати електричество и вода.
По въпроса дали апартаментът на ищцата е бил годен да ползване, съдът намира следното:
За да е възможно и допустимо по закон ползването на един самостоятелен обект в сграда, същият следва не само да бъде приведен в състояние, годно да бъде ползван /да са извършени реално на място съответните довършителни работи в обектите/, но и сградата да е получила разрешение за ползване от компетентните административни органи. В противен случай обектът не може да бъде валидно и законосъобразно ползван, тъй като все още представлява строеж по смисъла на закона, а не жилище, и не подлежи на ползване /налице е забрана за ползване на такъв обект/.
Съгласно чл. 177 ал. 2 от ЗУТ, строежите от първа, втора и трета категория се въвеждат в експлоатация въз основа на разрешение за ползване, издадено от органите на Дирекцията за национален строителен контрол, при условия и по ред, определени в наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Съгласно чл. 178 ал. 1 от ЗУТ, не се разрешава да се ползват строежи или части от тях, преди да са въведени в експлоатация от компетентния орган по чл. 177.
Правото на собственост се състои от три отделни правомощия: право на владение /като част от правото на собственост/ - това правомощие включва правото на собственика да осъществява фактическа власт върху имота, право на ползване - правото на собственика да извлича ползи от собствеността си, и правото на разпореждане – правото на собственика да прехвърли обекта на друго лице или да се откаже от собствеността си. Отделните правомощия, съставящи правото на собственост, са относително самостоятелни и могат при определени предпоставки да бъдат отделени едно от друго, както и могат да възникнат по различно време и на различно основание.
В конкретния случай с изграждане на сградата до ниво груб строеж, правото на строеж се е трансформирало в право на собственост. От този момент нататък е допустимо разпореждане с обекта /третото правомощие/, както и осъществяване на владение върху обекта /първото правомощие/. В този смисъл е и цитираната практика в писмените бележки на ищците – Решение № 117 от 26.04.2011 г. по гр. д. № 718/2010 г. I г.о. ВКС, където е даден положителен отговор на въпроса може ли да се установи фактическа власт върху недвижим имот, като един от елементите на владението, преди да е въведен в експлоатация. Прието е, че забраната на чл. 178, ал. 1 ЗУТ да се ползва строеж или част от него преди да са въведени в експлоатация от компетентния орган по чл. 177 ЗУТ не е пречка за установяване на владение.
Същата разпоредба обаче съставлява пречка за осъществяване на правото на ползване като елемент на правото на собственост и това произтича пряко от посочената разпоредба на ЗУТ. Не е разрешено по закон /чл. 178 ал. 1 от ЗУТ/ ползването на обекти, които не са били въведени в експлоатация. Следователно не биха могли да произтекат вреди от неползване на обект, който все още не е въведен в експлоатация, тъй като не е допустимо /не е разрешено по закон/ ползването му. Правомощието право на ползване като елемент от правото на собственост възниква с издаване на разрешение за ползване на обекта от административния орган. До този момент, то не може да бъде упражнявано валидно, т.е. от неупражняването му не могат да произтекат вреди. А вредите в хипотезата на непозволено увреждане следва да са реални, а не хипотетични вреди /ако биха били въведени в експлоатация обектите/.
На второ място съдът намира, че не е доказана пряката причинно-следствена връзка между твърдяното противоправно поведение на ответниците – бездействие да бъде осъществен строежа и действия – подаване на жалби, и вредите – невъзможността за ползване на обектите на ищците.
От всички представени по делото писмени доказателства е видно, че невъзможността за ползване на обектите на ищците за периода, е пряк резултат от издадените от компетентните административни органи актове във връзка със строителството. Липсата на въвеждане на обекта в експлоатация се дължи на установената от административните органи незаконност на строежа и издадените във връзка с това административни актове за отмяна на разрешението за строеж, спиране на строителството, отказ за узаконяване. Провеждани са множество административни процедури, издадени са няколко индивидуални административни акта, всички те, влезли в сила след потвърждаването им от съд в административно съдопроизводство, т.е. невъзможността да бъдат ползвани обектите от ищците се дължи /като пряк резултат/ на влезли в сила законосъобразни административни актове.
Подаването на жалби, от страна на ответниците, не е в пряка причинно-следствена връзка с вредите, тъй като връзката е опосредена от издаването на индивидуалния административен акт от съответния административен орган. Административният орган не действа при условията на обвързана компетентност /да бъде задължен да издаде акта, за който е сезиран/, а действа при условията на оперативна самостоятелност, т.е. същият може да издаде или да откаже да издаде съответния акт. Нещо повече – право и задължение на органа е да направи самостоятелни проверки по твърденията, да установи сам наличието или липсата на предпоставките за издаване на акта, като по административен ред събере необходимите доказателства, вкл. като състави сам констативни протоколи. Поради това се разкъсва причинно-следствената връзка между подаването на жалбите и вредите, изразяващи се в невъзможност да се ползват обектите, тъй като е опосредена от действията и актовете на компетентните административни органи.
Отделно от това подаването на жалби е право, признато на всеки български гражданин от чл. 45 от КРБ. Същото поведение не може да бъде окачествено като неправомерно. Упражняването на права не може да бъде неправомерно поведение, неправомерна може да бъде само злоупотребата с право. Такава не се твърди от ищците, но съдът счита за нужно да наведе мотиви, че в настоящия случай не може да има злоупотреба, тъй като ответниците чрез подадените от тях жалби търсят защита на собствените си права – правото на собственост върху терена, в който се осъществява строителството. Злоупотреба с право има едва когато се установи при условията на пълно и главно доказване, че правата, дадени на едно лице, се ползват от него за цели, различни от тези, за които са предоставени, т.е. че единствена причина за употреба на правото е да се нанесе вреда другиму. Едва тогава е налице нарушаване на принципа да не се вреди другиму и привидната употреба на право става неправомерна – злоупотреба. В настоящия случай обаче не само, че не се твърди злоупотреба с право, но не се и установява от събраните по делото доказателства. Във всички случаи ответниците търсят защита на собствените си абсолютни права – правото на собственост върху терена. Те защитават собствения си интерес, така както го разбират. Обективния факт, че това влиза в противоречие с интересите на ищците, не е достатъчно основание да се приеме, че е налице неправомерно поведение от страна на ответниците.
Следва да се посочи още, че макар и квалифицирани като противоправни, ищците сочат, че действията или бездействията на ответниците са неоснователни. Неоснователни обаче не означава противоправни. За да бъдат противоправни същите следва да противоречат на конкретна правна норма или на общото правило да не се вреди никому. В конкретния случай няма наведено твърдение за противоречи на конкретна правна норма. Не се установи и нарушение на принципа да не се вреди никому. А дали са основателни или не е въпрос на гледна точка и на преценка на най-добрия собствен интерес.
Що се отнася до бездействието на ответниците, разбирано от ищците като отказ на ответниците да участват в процедурата по узаконяване и по довършване на сградата, съдът намира следното:
Както активните действия, така и избора на пасивно поведение – бездействие при защита на собствени права, не представлява неправомерно поведение.
Отказът да подпишат документи, на първо място не е бездействие, тъй като се осъществява чрез активно поведение - изразяване на отказ да се извърши искано действие, активно противопоставяне, изразяване на собствена позиция. Освен това отказът да бъде подписан документ е право на всеки един от съсобствениците, доколкото защитава собствените си права.
Отделно се установи от доказателствата по делото, че активни действия от страна на ответниците във връзка със реално осъществяване на строителство не са били необходими с оглед постигане на целения от ищците резултат – издаване на необходимите в хода на строежа административни актове по строителството /което се явява предпоставка за довършване на строителството и въвеждане на сградата в експлоатация/. Установи се, че строителство е осъществявано до ниво груб строеж и без участието на ответниците /договор за групов строеж и допълнително споразумение към договора за групов строеж, безспорен факт между страните/. Установи се още, че задължението за привеждане на сградата в съответствие с предписанието от 31.10.2011г. на Главният архитект на район „Одесос“- Община Варна /без посочване на адресат/, е било изпълнено и без участието на ответниците /безспорен между страните факт/, макар и не в посочения шестмесечен срок, в резултат на което първоначално е издадено решение за отказ № 03/02.05.2012г. от Главният архитект на район „Одесос“-Община Варна, с което е отказал да узакони сградата, поради непривеждането й в съответствие с одобрените инвестиционни проекти в дадения на собствениците шестмесечен срок, а в последствие е издадено Удостоверение за търпимост № 34/04.07.2014г., от Главния архитект на район „Одесос“-Община Варна, в което е прието, че строежът, находящ се в гр. В., е приведен в съответствие с действащия за имота ПУП, ЗРП и ЧКЗСП, и е търпим. Поради това съдът приема, че отново не се доказва пряка причинно-следствена връзка между твърдените бездействия и вредите.
В заключение съдът намира, че поради липса на всички необходими за уважаване на исковете предпоставки – вреди, противоправно поведение и причинна връзка между двете, предявените искове се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Предвид изхода на спора, съдът намира, че на ответниците се следват разноски за производството. Искане за разноски е направил и доказателства за сторени разноски е представил само ответникът П.Т.М., като в негова полза следва да бъдат присъдени разноски в размер на 600лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно списъка по чл. 80 от ГПК и доказателствата.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Воден от гореизложеното Варненският районен съдът
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.Г.П., ЕГН
**********,*** против Т.Д.И., ЕГН **********, постоянен адрес ***, иск за осъждане на ответницата да заплати на ищцата сумата от
3 000,00 (три хиляди) лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи от неползване на апартамент
№1 със застроена площ 72.99 кв.м. на първи етаж, находящ в жилищната сграда в гр. В., в поземлен имот с площ 302 кв.м. с идентификатор 10135.1501.326, за периода от 03.11.2009г. до 03.11.2014г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска - 03.11.2014г. до окончателно изплащане на главницата, на основание чл. 49 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.Г.П., ЕГН
**********,*** против П.Т.М., ЕГН
********** ***, иск за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от
3 000,00 (три хиляди) лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи от неползване на апартамент
№1 със застроена площ 72.99 кв.м. на първи етаж, находящ в жилищната сграда в гр. В., в поземлен имот с площ 302 кв.м. с идентификатор 10135.1501.326, за периода от 03.11.2009г. до 03.11.2014г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска - 03.11.2014г. до окончателно изплащане на главницата, на основание чл. 49 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.Г.П., ЕГН
**********,*** против В.И.М., ЕГН
**********, постоянен адрес ***, иск за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от
3 000,00 (три хиляди) лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи от неползване на апартамент
№1 със застроена площ 72.99 кв.м. на първи етаж, находящ в жилищната сграда в гр. В., в поземлен имот с площ 302 кв.м. с идентификатор 10135.1501.326, за периода от 03.11.2009г. до 03.11.2014г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска - 03.11.2014г. до окончателно изплащане на главницата, на основание чл. 49 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Г.Г.П.,
ЕГН
**********,*** ДА ЗАПЛАТИ НА П.Т.М., ЕГН ********** ***0 (шестстотин) лв., представляваща разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Варненски окръжен съд.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: