№ 41
гр. Търговище , 01.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, V СЪСТАВ в публично заседание на
втори декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Зорница Д. Павлова
при участието на секретаря Ивалина С. Станкова
като разгледа докладваното от Зорница Д. Павлова Административно
наказателно дело № 20203530200891 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Ирах 17” ЕООД –гр.Търговище с ЕИК *********,
представлявано от управителя Х.В.Х. против Наказателно постановление №
25 – 000061 от 26.10.2020г., издадено от Директора на Дирекция “Инспекция
по труда” – Търговище. Считайки НП за незаконосъобразно, жалбоподателят
желае същото да бъде отменено. В с.з. жалбата се поддържа от
пълномощник.
Ответната по жалбата страна посредством процесуалния си представител
поддържа становище за неоснователност на жалбата. Счита, че НП е
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи
следното :
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е ПРОЦЕСУАЛНО
ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е ЧАСТИЧНО
ОСНОВАТЕЛНА.
На 21.09.2020г. около 13.40ч. инспектори от Дирекция “Инспекция по труда”
– Търговище извършили проверка в обект – бистро „Сюрен“, находящ се в
1
гр.Търговище, на бул.”Сюрен“, стопанисван от „Ирах 17” ЕООД с ЕИК
*********. При извършената проверка по работни места било установено, че
в обекта полага труд за посочения работодател лицето Н.В.Р., ЕГН
**********, извършвайки дейност по белене на картофи и краставици, с
работно време за деня от 12:00ч. до 14:30ч. и уговорено трудово
възнаграждение в размер на 610лв. на месец. На 29.09.2020г. контролните
органи извършили и документална проверка, в хода на която било
установено, че посоченият работодател не е сключил с работничката Н.В.Р.
трудов договор в писмена форма. Т.е. било установено, че към момента на
проверката по работните места, извършена на 21.09.2020г., лицето Н.В.Р. е
полагала труд в проверения обект – бистро „Сюрен“, без сключен трудов
договор в писмена форма с работодателя „Ирах 17” ЕООД. Предвид така
установеното, на посоченото дружество в качеството на работодател бил
съставен АУАН № 25- 000061 /29.09.2020г. за нарушение на чл.62, ал.1 от
КТ. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН срещу акта било депозирано писмено
възражение. Приемайки същото за неоснователно, въз основа на АУАН, на
26.10.2020г. Директорът на Дирекция “Инспекция по труда”- Търговище
издал Наказателно постановление № 25 – 000061 от 26.10.2020г., с което за
нарушение на чл.62, ал.1 от КТ и на основание чл.414, ал.3 от КТ наложил на
„Ирах 17” ЕООД в качеството на работодател имуществена санкция в размер
на 1600лв.
Съдът установи описаната фактическа обстановка след анализ на
събраните по делото писмени доказателства и показанията на свидетелите П.
и В..
Съдът констатира, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати процесуални нарушения, които да са
съществени и които да са довели до опорочаване на обжалваното НП. АУАН
и НП са издадени от компетентни органи, по предвидените от закона ред и
форма, съдържат изискуемите от ЗАНН реквизити.
От материалите по делото безспорно се установява, че контролните
органи са проверили процесния обект – бистро „Сюрен“, стопанисвано от
„Ирах 17” ЕООД на 21.09.2020г. От приложените към делото Констативен
протокол за посещение по работните места в обекта на контрол от
2
21.09.2020г., протокол № ПР 2027194/ 29.09.2020г. и попълнената от Н.В.Р.
декларация, както и от показанията на св. П. безспорно се установява, че
при проверката на 21.09.2020г. Н.В.Р. се е намирала в посочения обект. В
собственоръчно попълнената от нея декларация е записано, че същата работи
за „Ирах 17“ ЕООД в бистро „Сюрен“ от 21.09.2020г. с работно време за
деня от 12:00 до 14:30ч, при уговорено месечно възнаграждение в размер на
610лв. В декларацията Р. е записала, че се обучава, като на 21.09.2020г. е
помагала в кухнята, белейки картофи и краставици.
Жалбоподателят оспорва описаните факти като твърди, че
отговорността на дружеството е ангажирана незаконосъобразно, тъй като
нито неговият управител, нито определяният да го замества работник П. В.
са давали разрешение на Н.В. Р. да присъства в кухнята на заведението и да
полага труд. Същата теза е развита и във възражението, което е подадено
срещу АУАН. В него се твърди, че на 21.09.2020г. около 11.50ч. по
телефона на управителя на „Ирах 17” ЕООД, който бил извън гр.Търговище,
се обадило въпросното лице и попитало за работа, тъй като имало обява, че
се предлага такава. Управителят обяснил, че отсъства от града и се
уговорили да се срещнат на следващия ден т.е. на 22.09.2020г. Въпреки това,
въпросната жена, без да получи разрешение отишла в обекта и излъгала
отговорника му, че се е разбрала с управителя на фирмата да започне работа
веднага. После влязла в кухнята и започната да бели картофи. Пет минути
след това влезли и проверяващите. След проверката въпросното лице повече
не се появило, като телефонът му бил изключен, а не било оставило и адрес
за контакт.
Съдът намира, че така описаната от жалбоподателя фактическа
обстановка не отразява обективно случая. Неправдоподобно е едно външно,
непознато лице да бъде допуснато до кухнята на обект за хранене,
единствено въз основа на обяснението му за уговорка с управителя, без
отговорника на обекта /св.В./ да получи потвърждение, респ. разрешение от
последния. В хода на проверката от въпросния отговорник не са снети
обяснения в тази връзка, но св.В. бе разпитана в с.з. Видно е, че между
нейните показания и тезата на управителя, изложена във възражението срещу
АУАН са налице съществени противоречия. Във възражението е посочено,
че след като жената излъгала отговорника на заведението, тя влязла в кухнята
3
и започнала да бели картофи. Св.В. от своя страна заяви, че на въпросната
жена не е била възлагана никаква работа и тя нищо не е правила в кухнята,
като през цялото време седяла отвън. Тези показания се опровергават не само
от декларацията, попълнена от Р., но противоречат и на данните от
Констативния протокол от 21.09.2020г., подписан и от св.В.. В последния е
констатирано, че в обекта са заварени да полагат труд седем лица, от които
са взети писмени сведения относно начина на полагане на труда, едно от
които е и Р..
Предвид така установените обстоятелства и констатирани
противоречия, съдът не кредитира показанията на св.В., която е и служебно
зависима от жалбоподателя. На база останалите доказателства, които са
непротиворечиви и изцяло кореспондират помежду си, прие за безспорно
доказано, че към момента на проверката Н.В. Р. е престирала работна сила
т.е. полагала е труд по трудово правоотношение.
Чл.62, ал.1 от КТ гласи следното : “Трудовият договор се сключва в
писмена форма“. В случая е безспорно установено, че съществуващото
трудово по съдържанието си правоотношение между страните към
21.09.2020г. не е било оформено в писмена форма. Следователно е било
нарушено изискването на чл.62, ал.1 от КТ, поради което обосновано на това
основание с НП е ангажирана отговорността на жалбоподателя по чл.414, ал.3
от КТ. Отговорността на „Ирах 17“ ЕООД е обективна и произтича от
качеството му на работодател, съгласно §1, т.1 от КТ.
В НП наказващият орган е посочил, че в случая не са налице основания
за приложение на чл.28 от ЗАНН и чл.415в, ал.1 от КТ, като е изложил и
съображенията си за това. Съдът споделя този извод и мотивите, които го
обосновават. От друга страна намира, че доколкото нарушението е първо за
наказания субект /не са налице данни за предходни влезли в сила НП за
нарушения на трудовото законодателство/, целите на административната
санкция биха се постигнали и посредством имуществена санкция в
минималния предвиден в закона размер, а именно 1500лв. Поради това,
обжалваното НП следва да бъде изменено, като наложената на „Ирах 17“
ЕООД имуществена санкция бъде намалена от 1600 на 1500лв.
От страните по делото са направени искания за присъждане на
4
разноски, респ. юрисконсултско възнаграждение. Доколкото крайният извод
на съда е за изменение на НП, не и за неговата отмяна, основателно се явява
искането на ответната по жалбата страна. В този смисъл са и мотивите на
ТР № 3 от 08.04.1985 г. по н.д. № 98/1984 г. на ОСНК на ВС. В съответствие
с изхода на делото и разпоредбата на чл.63, ал.5 от ЗАНН във вр. с чл.37, ал.
1 от Закона за правната помощ във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ, дължимото възнаграждение за юрисконсулт е от 80 до
120лв. В случая възнаграждение от 80 лв. съдът намира за справедлив размер,
с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Предвид изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 25 – 000061 от 26.10.2020г.,
издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” –Търговище, с
което на „Ирах 17” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление - гр.Търговище, ж.к. „Запад“, бл.29, ет.8, ап.38, представлявано от
управителя Х.В.Х., за нарушение на чл.62, ал.1 от КТ и на основание чл.414,
ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1600 лева, като
НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция от 1600 лева на 1500 лева.
ОСЪЖДА „Ирах 17” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление - гр.Търговище, ж.к. „Запад“, бл.29, ет.8, ап.38, представлявано от
управителя Х.В.Х. да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ –
Търговище сумата от 80лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд –Търговище в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
5