Решение по дело №112/2023 на Административен съд - Ямбол

Касационното производство пред Административен съд- Ямбол е по реда на чл.63, ал.1, изречение последно ЗАНН във връзка с чл.208-228 АПК.

Образувано е по жалба на „Иг ойл“ ЕООД-[населено място], чрез управителя И. Г. против Решение № 160/05.10.2023 г. по анд № 20232330200535/2023 г. на Районен съд-Ямбол, с което е потвърдено Наказателно постановление № 676762-[рег. номер]/28.04.2023 г. на Началник отдел “Оперативни дейности“ Бургас, с което на основание чл.185, ал.1 ЗДДС на „Иг ойл“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ във връзка с чл.118, ал.1 ЗДДС и е осъдено дружеството да заплати на ТД на НАП-Бургас направените по делото разноски в размер на 300 лв.

В жалбата се твърди, че решението на районния съд е незаконосъобразно, неоснователно, недоказано и необосновано поради съществено нарушение на административно производствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби, като съдът не е разгледал в цялост и съвкупно всички представени доказателства по делото, като неправилно е стигнал до заключенията, представени в мотивите и диспозитива на постановеното решение, а мотивите са изцяло бланкетни и не отчитат всички относими обстоятелства по случая. В тази насока се излагат доводи, че наказващият орган неправомерно е ангажирал отговорността на жалбоподателя за нарушение, представляващо маловажен случай; че налагането на процесната санкция не би могла да постигне целите, предвидени в ЗАНН, нито би могла да се определи като съразмерна; че са налице смекчаващи вината обстоятелства, а именно това, че търговския обект е с голяма площ и мястото на извършената покупка на монтаж, демонтаж и баланс на 2 броя предни гуми е на 50 метра отстояние от мястото, където е монтирано фискалното устройство. Поради това се претендира за отмяната му и за отмяна на наказателното постановление.

В съдебно заседание се явява управителя на дружеството, който подържа жалбата по посочените мотиви, както и направените с нея искания.

За ответника по касация се явява гл.юрисконсулт Е., който оспорва жалбата като неоснователна, т.к. в процеса на проверката е изяснена точната фактическа обстановка, санкцията е наложена в минимален размер и решението е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено и се присъдят направените по делото разноски–възнаграждение за юрисконсулт.

Според участващият в процеса прокурор следва да се остави касационната жалба без уважение като неоснователна, т.к. е налице административно нарушение санкционирано по надлежния ред.

Настоящият съдебен състав, след проверка на оспорения съдебен акт за наличието на наведените в жалбата отменителни основания и относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, приема за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в 14-дневния срок по чл.211, ал.1 АПК, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С Решение № 160/05.10.2023 г. по анд № 20232330200535/2023 г. Районен съд-Ямбол е потвърдил Наказателно постановление № 676762-[рег. номер]/28.04.2023 г. на Началник отдел “Оперативни дейности“ Бургас, с което на основание чл.185, ал.1 ЗДДС на „Иг ойл“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ във връзка с чл.118, ал.1 ЗДДС и е осъдил дружеството да заплати на ТД на НАП-Бургас направените по делото разноски в размер на 300 лв.

За да постанови акт си първата съдебна инстанция приема, че от извършената цялостна служебна проверка на акта и наказателното постановление не се установява наличието на съществени процесуални нарушения при издаването му, т.к. е издадено от компетентен орган в предвидената в закона форма и при спазване на въведените процесуални изисквания. Според съда от събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че дружеството е осъществило адимнистративнонаказателния състав на чл.185, ал.1 ЗДДС, в каквато насока правилно е санкционирано.

Касационната инстанция счита, че приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК, като споделя напълно направените въз основа на нея правни изводи.

В подкрепа на изводите си въззивната инстанция посочва подробни и аргументирани доводи, изведени въз основа на задълбочен анализ на събраните доказателства, приложимия закон и становищата на страните.

Правилно и законосъобразно Ямболският районен съд е приел, че при съставянето на АУАН и при издаването на обжалваното пред него наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на санкционираното лице, в степен да доведат до неговата отмяна и е обсъдил доводите на страната. Заключението на съда, че от събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява, че касатора е извършил вмененото му нарушение и че извършеното деяние е правилно квалифицирано от административно-наказващият орган се споделя напълно от настоящата съдебна инстанция.

В тази връзка по същество пред касационната инстанция не се навеждат нови съображения, а се повтарят вече изложените, които съда е отхвърлил след обстоен коментар, както на процесуалните норми залегнали в ЗАНН и уреждащи съставянето и връчването на АУАН, така и на наличието на материално-правните предпоставки за налагане на наказанието, които се установяват от приобщените по делото доказателства, поради което и не трябва да бъдат преповтаряни.

Независимо от това и с оглед твърденията в касационната жалба може да се посочи, че от една страна не са налице белези, които да характеризират извършеното нарушение като маловажно такова, а от друга санкцията е наложена в минимален размер, поради което не може да се говори за утежняващи или смекчаващи вината обстоятелства, които да са взети под внимание при определяне размера на санкцията и чиято преценка да бъде предмет на съдебен контрол.

В тази връзка наказващият орган е действал в условията на обвързана компетентност и при наличието на безспорно установените по делото материалноправни предпоставки е бил длъжен да наложи предвиденото в закона наказание, като не са елементи от фактическия състав на нарушението нито стойността на покупката или вредата на фиска, нито наличието на предходни санкции.

На следващо място задължение на търговеца е да организира дейността си по начин, позволяващ спазване на данъчното законодателство и не би могъл да черпи права от това свое поведение, още повече че не се касае за новооткрит търговски обект.

Ето защо административно-наказващият орган е доказал наличието на всички обстоятелства, описани в АУАН и в наказателното постановление, които са послужили като основание за санкциониране на нарушителя и обуславят материалната законосъобразност на оспорения акт.

В съответствие с това правилно и законосъобразно Ямболския районен съд е приел, че при съставянето на АУАН и при издаването на наказателното постановление са спазени изискванията на разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН и от събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че касатора е извършил административното нарушение, за които е санкциониран, поради което при разглеждане на делото и при постановяване на решението не са допуснати нарушение на процесуалния или материалния закон.

Предвид посоченото настоящата касационна инстанция счита, че решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила като допустимо, валидно и правилно.

При този изход на делото и с оглед направеното искане трябва да се осъди касатора да заплати на ТД на НАП-Бургас направените по делото разноски-възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лева.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 160/05.10.2023 г. по анд № 20232330200535/2023 г. на Районен съд-Ямбол.

ОСЪЖДА „Иг ойл“ ЕООД с [ЕИК], представлявано от управителя И. Й. Г., с адрес за кореспонденция [населено място], [улица], * да заплати на ТД на НАП-Бургас направените по делото разноски-възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 (сто) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.