Р Е Ш Е Н И Е
№ 260133 03.11.2020 г. гр. Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Търговище Девети състав
На двадесет и осми октомври 2020 година
В открито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА КОЛЕВА
Секретар: Валентина Войникова
Като разгледа докладваното от Председателя
Гр. дело № 226 по описа за 2020 година,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е положителен установителен иск за съществуване на вземане, по реда на чл.422 ал.1 ГПК във вр. с чл.415 ал.1 ГПК.
Ищецът твърди в исковата си молба, че въз основа на заявление от него е издадена заповед № 980/31.10.2019г. по Ч.гр.д. № 1860/2019 г. по описа на РСТ е разпоредено на длъжника: С.И.Й. да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД - гр. София, сумата от 3000 лв. – главница по Договор за заем CrediHome + № 1182-00027042 от 18.10.2017 год.; - 526.60 лв. - договорна лихва по договора за заем за периода 10.11.2017 год. – 10.10.2018 год., - 316.80 лв. – сума по договор за допълнителни услуги по Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome + № 1182-00027042 от 18.10.2017 год. , за периода 10.11.2017 год. – 10.10.2018 год.; - 2376 лв. - застрахователна премия по договор за допълнителни услуги, за периода 10.11.2017 год. – 10.10.2018 год.; - 294.70 лв. - лихва за забава по договора за заем, за периода 10.11.2017 год. – 30.10.2019 год. и - 225.08 лв. - лихва за забава по договора за допълнителни услуги, за периода 10.11.2017 год. – 30.10.2019 год., ведно със законната лихва върху главницата от 30.10.2019 г. до изплащане на вземането, на осн. чл.410,ал.1,т.1 от ГПК, както и разноските по делото. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 във вр.- ал.1 от ГПК.
Ищецът основа вземането си на сключен между „Микро кредит“ АД като заемодател и ответника като заемополучател Договор за заем за заем CrediHome + № 1182-00027042 от 18.10.2017 год. и Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome + № 1182-00027042 от 18.10.2017 год. По договора за заем CrediHome + № 1182-00027042 от 18.10.2017 год. заемодателят е предоставил на ответника като заемател сумата в размер на 3000 лв., като договорената лихва е 525.60 лв. или общо 3525.60лв., която сума включва главница и договорна лихва. Заемателят се задължил да върне заетата сума на 12 бр. равни месечни погасителни вноски всяка от които в размер на 293.80 лв. Между заемодателя и ответника е бил сключен и договор за допълнителни услуги към заем CrediHome + № 1182-00027042 от 18.10.2017 год., по силата на който заемодателят се задължил да предостави пакет от допълнителни услуги, описани в Приложение № 1 към договора, като пакетната цена за допълнителни услуги е 316.80 лв. и е предоставена възможност на длъжника за плащане на 12 бр. равни месечни вноски, всяка в размер на 26.40 лв. На основание сключения договор за допълнителни услуги „Микро кредит“ АД в качеството си на застрахователен посредник предоставил на заемополучателя финансиране и разсрочване на сключена застраховка „Защита“ към ЗК „Уника Живот“ АД, като конкретните размери са посочени в индивидуална застрахователна полица. Заемополучателят се задължил да върне на заемодателя платената застрахователна премия в срок от 12 месеца на равни погасителни вноски, дължими на падежните дати на погасителните вноски по договора за заем в размер на 198 лв. всяка или обща застрахователна премия в размер на 2376 лв. Срокът на договора е изтекъл на падежа на последната погасителна вноска т.е. на 10.10.2018г., поради което не е обявен за предсрочно изискуем. Заемополучателят изобщо не е извършвал плащане по дължимия заем. Начислена е лихва за забава по договора за заем в размер на 294.70 лв. за периода от 10.11.2017г. /датата, на която е изискуема първата неплатена погасителна вноска/ до датата на подаване на заявлението в съда и лихва за забава по договора за допълнителни услуги в размер на 225.08 лв. за периода от 10.11.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда.
С рамков договор от 16.01.2015г. за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ на осн. чл.99 от ЗЗД заемодателят прехвърлил вземането си на“Агенция за събиране на вземания” ООД , правоприемник на което е ищецът -“Агенция за събиране на вземания” ЕАД . Съгласно Приложение № 1/22.06.2018г. към рамковия договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, вземането към ответника е прехвърлено с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, вкл. и всички лихви към “Агенция за събиране на вземания” ООД. Заемодателят е изпратил уведомително писмо за цесията от 29.06.2018г. и ищецът е изпратил уведомително писмо за цесията от 23.01.2020г., които не са получени от длъжника-върнати в цялост , непотърсени. С исковата молба се връчва копие от уведомлението от 23.01.2020г. , което е надлежно съобщаване за цесията по чл.99 ал.3 от ЗЗД. Към момента на подаване за заявлението за издаване на заповед за парично задължение по чл.410 от ГПК длъжникът не е погасил задължението си. Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено вземането в размерите, посочени по –горе, за което има издадена заповед по чл.410 от ГПК. Редовно призован ищецът няма упълномощен процесуален представител в открито заседание. Постъпила е преди о.з. писмена молба Вх.рег.№ 261809/26.10.2020г. , видно от която иска се поддържа така, както е предявен.
Ответникът-С.И.Й., редовно уведомен за исковата молба по реда на чл.47 ал.1-5 от ГПК. В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК е подаден писмен отговор от назначения по реда на чл.47 ал.6 ГПК и ЗПП особен процесуален представител на ответника – адв. М.П. ***, видно от който оспорва иска и моли да бъде отхвърлен като неоснователен. С писмения отговор са направени следните възражения : -Цесията не е породила действието си спрямо длъжника, защото не е получил уведомленията , а особеният процесуален представител не може да извършва валидни разпоредителни действия с материалноправен ефект от името и за сметка на представлявания, тъй като не е страна по спорното материално правоотношение.; -В погасителния план не е посочено какво включва погасителната вноска от 293.80 лв. – не е посочен размер на главницата, размер на лихвата; -Не е ясно какво включва ГПР в нарушение на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК. Редовно призован ответникът в открито заседание се представлява от назначения по реда на чл.47 ал.6 от ГПК особен процесуален представител – адв. П., който поддържа писмения отговор и моли иска да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното Ч.гр.д. № 1860/2019г. по описа на РС-Търговище, ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД – София, е подал на 30.10.2019г. заявление за издаване на заповед по чл.410 от ГПК против ответника/длъжника/ – С.И.Й. ***. Съдът е издал заповед № 980/31.10.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК , с която разпоредил длъжникът да заплати: сумата от 6738.18 лв., представляваща неизпълнено задължение по цедирани Договор за заем CrediHome + № 1182-00027042 от 18.10.2017 год. и Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome + № 1182-00027042 от 18.10.2017 год., от която 3000 лв. – главница, договорна лихва по договора за заем в размер на 525.60 лв. за периода 10.11.2017 год. – 10.10.2018 год., сума по договор за допълнителни услуги в размер на 316.80 лв. за периода 10.11.2017 год. – 10.10.2018 год., застрахователна премия по договор за допълнителни услуги в размер на 2376.00 лв. за периода 10.11.2017 год. – 10.10.2018 год., лихва за забава по договора за заем в размер на 294.70 лв. за периода 10.11.2017 год. – 30.10.2019 год. и лихва за забава по договора за допълнителни услуги в размер на 225.08 лв. за периода 10.11.2017 год. – 30.10.2019 год., ведно със законната лихва, считано от 30.10.2019 год. до окончателното плащане на главницата, на осн. чл.410, ал.1, т.1 от ГПК, както и разноските по делото. Посочено е в заповедта съобразно заявлението, че вземането произтича от следните обстоятелства: Задължение по Договор за заем CrediHome + № 1182-00027042 от 18.10.2017 год. и Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome + № 1182-00027042 от 18.10.2017 год., сключени между длъжника и „Микро Кредит“ АД, вземането по които е прехвърлено на заявителя с Приложение № 1 от 22.06.2018 год. към рамков договор за цесия от 16.01.2015 год. Заповедта по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 във вр. чл.47 ал.1 изр.последно от ГПК. Съдът е дал указания на кредитора да предяви иск за установяване съществуване на вземането си против ответника. Това определя и правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск по реда на чл.422 от ГПК във вр. чл.415 ал.1 т.2 от ГПК. Ищецът основа вземането си на сключен между „Микро кредит“ АД като заемодател и ответника като заемополучател : Договор за заем за заем CrediHome + № 1182-00027042 от 18.10.2017 год. и Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome + № 1182-00027042 от 18.10.2017 год.
От представения по настоящото дело писмен договор, „Микро Кредит“ АД-София , наричан - заемодател, от една страна и от друга страна – ответникът - С.И.Й., наричан за краткост – заемополучател, са сключили в офис на кредитора в гр. Търговище – чрез кредитен консултант ТЪЕ1-054, Договор за заем CrediHome № 1182-00027042/18.10.2017г. , ведно с Договор за допълнителни услуги към заем № CrediHome № 1182-00027042/18.10.2017г. Съгласно договора за заем CrediHome №1182-00027042/18.10.2017г., т.2. параметрите по заема са: чиста стойност на заема: 3000 лв.; еднократна такса: 150 лв.; обща сума за погасяване: 3525.60 лв.; сума за получаване: 2850 лв.; брой месечни вноски: 12 бр.; месечна погасителна вноска: 293.80 лв.; ден на изплащане: 10-о число; дата на първо плащане: 10.11.2017г.; ГПР : 50.00 %; фиксиран лихвен процент: 30.91%; приложения: погасителен план; начин на усвояване на заема: в брой в офис на „Микро Кредит“ АД. Неразделна част по визирания договор за заем са: „Общи условия“ и „Погасителен план“. В погасителния план към договора за заем и приложен непосредствено с него,са посочени падежните дати на 12-те бр. месечни погасителни вноски и размера на всяка погасителна вноска 293.80 лв. така, както е посочена в договора за заем и падежът на последната погасителна вноска е 10.10.2018г.
По Договора за допълнителни услуги към заем CrediHome № 1182-00027042/18.10.2017г. изпълнителят „Микро Кредит“ АД предоставя на клиента, при условията на този договор , пакет от допълнителни услуги и финансиране и разсрочване на сключена с посредничеството на „Микро Кредит“ АД застраховка, както следва: Пакет „Комфорт“ : срок : 12 месеца; вноска: 26.40 лв.; ден на изплащане: 10-о число, който пакет включва: 1.Посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноските; 2. Безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по б. сметка на „Микро Кредит“ АД; 3. Безплатно внасяне на вноска директно в офис на „Микро Кредит“ АД; 4. Безплатно предоговаряне и разсрочване на заема; 5. Без наказателна лихва за просрочие при закъснение до 15 дни., а също така и : Застраховка Защита Пакет „ПРЕМИУМ Живот“: срок: 12 месеца; вноска: 198 лв..; ден на изплащане: 10-о число. В клаузата по т.4.3. от Договора за допълнителни услуги към заем CrediHome №1182-00027042/18.10.2017г. е уговорено, че в случай, че клиентът е избрал да сключи застраховка с посредничеството на „Микро Кредит“ АД и заплащането на дължимата еднократна застрахователна премия да се финансира от „Микро Кредит“ АД, то клиентът ще дължи връщане на сумата за застрахователната премия на „Микро Кредит“ АД на равни седмични/месечни вноски. Няма спор, че преди подписване на договора за заем и договора за допълнителни услуги към договора за заем на длъжника е предоставено и той е попълнил искане за заем CrediHome № 1182-00027042/18.10.2017г., както и искане за допълнителни услуги към заем CrediHome, като в последното са отбелязани: Пакет „Комфорт“ и пакет „ПРЕМИУМ Живот“ . Както исканията по двата договора – за заем и за допълнителни услуги, така и самите два договора –за заем и за допълнителни услуги, Приложение № 1 – Описание на допълнителни услуги към договора за заем, погасителен план към договора за заем; застрахователната полица, са подписани от длъжника. От съдържанието на Приложение № 1 – Описание на допълнителни услуги , в частта досежно визираните допълнителни услуги за същите са установени различни условия с оглед срока на договора, както, и на необходимите документи и доказателства, при предоставянето на които от длъжника, страните сключват договор за допълнителни услуги. Уговорено е, че при сключване на договор за допълнителни услуги , направените от заемополучателя плащания към заемодателя ще погасяват първо дължими суми по договора за заем CrediHome и след това дължими суми по договора за допълнителни услуги, за всяка вноска по отделно. Уговорено е изрично, че при неплащане на четири седмични или на две месечни вноски, и считано от падежната дата на четвъртата непогасена седмична вноска или от падежната дата на втората непогасена месечна вноска, както и в случай, че заемодателят установи, че предоставената от страна на заемополучателя информация е невярна или неточна и не отразява действителното фактическо положение, всички вземания на заемодателя по всички усвоени и неизплатени от заемополучателя към съответния момент заеми стават предсрочно изискуеми в целия им размер, включително неплатените погасителни вноски, дължими от тях неустойки или законови лихви за забава и всички оставащи до края на срока на съответните заеми вноски. Така цитираната клауза касае обявяване на предсрочна изискуемост само и единствено по договора за заем – неплатени погасителни вноски, неустойки, лихви за забава, но не и по договора за допълнителни услуги. Изобщо не е регламентирано в договора уведомяването на длъжника за настъпила предсрочна изискуемост.
Безспорно се установи от текста на самия договор за заем CrediHome № 1182-00027042/18.10.2017г , че с подписа си ответникът е удостоверил , че надлежно е получила заема от 2850 лв. в брой и се е задължил да го изплаща съгласно параметрите, посочени в поле № 2.
От приложения по делото договор за заем CrediHome № 1182-00027042/18.10.2017г е видно, че съгласно дадените на заемателя съвети в раздел „Важно“ т.2 - след подписването на договора за заем задължително е трябвало да получи погасителен план и график за плащанията към договора за заем и към договора за допълнителни услуги. Представен е погасителен план по договора за заем, в който е посочен размера на месечната погасителна вноска: 293.80 лв. Не е представен като писмено доказателство по делото график на плащанията към договора за допълнителни услуги, а както се установи по-горе по този договор има още два вида месечни погасителни вноски: месечна вноска по пакет „Комфорт“ 26.40лв. и месечна вноска по Застраховка защита пакет „ПРЕМИУМ Живот“ 198 лв. Така общият размер на месечната вноска за погасяване на задължение: по договор за заем и по договор за допълнителни услуги към договора за заем с включена по последния застраховка е 518.20 лв. /293.80 лв.+ 26.40 лв. + 198 лв./.
От писменото заключение по съдебна счетоводна експертиза се установи, че съгласно погасителния план при „Микро Кредит“ АД /таблица 1/ погасителната вноска в размер на 63.96лв. по договора за заем е формирана от нарастваща главница и намаляваща договорна лихва, като от първата до последната погасителна вноска /от 10.11.2017г. до 10.10.2018г./ вземането по договора за заем е 3000 лв. за главница; 525.60 лв. – за договорна лихва; 316.80лв. за допълнителни услуги по пакет „Комфорт“ и 2376 лв. – за Застраховка Защита Пакет „ПРЕМИУМ Живот“. Ответникът изобщо не е извършил плащания по кредита, нито към кредитодателя „Микро Кредит“ АД , нито след датата на цесията към „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД . Дължимите суми са в размер на общо 4234.67 лв., по пера, както следва: 3000 лв. –непогасената главница по договор за заем; 525.60 лв. – договорна лихва по договор за заем за периода от 10.11.2017г. до 10.10.2018г. ; 316.80 лв. – незаплатени суми за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 10.11.2017г. до 10.10.2018г.; 2376 лв. – непогасени застрахователни премии за периода от 10.11.2017г. до 10.10.2018г.; 599.99 лв. – лихва за забава по договора за заем върху главницата за период от 10.11.2017г. до 30.10.2019г.; 63.36 лв. – лихва за забава по договора за допълнителни услуги за периода от 10.11.2017г. до 30.10.2018г. Установените от съдебната счетоводна експертиза суми са същите, като посочените в заповедта по чл.410 от ГПК и в петитума на исковата молба, с изключение на: 599.99 лв. – лихва за забава по договора за заем върху главницата за период от 10.11.2017г. до 30.10.2019г.; 63.36 лв. – лихва за забава по договора за допълнителни услуги за периода от 10.11.2017г. до 30.10.2018г. , докато претендираните са в по-нисък размер 294.70 лв. - лихва за забава по договора за заем и в по-висок размер 225.08 лв. - лихва за забава по договора за допълнителни услуги, но ищецът не е правил искане по реда на чл.214 ал.1 от ГПК за изменение размера на исковете.
Съгласно Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, сключен на 16.01.2015г. „Микро Кредит“ АД, като цедент и „Агенция за събиране на вземания“ ООД, като цесионер, страните се съгласяват, че цедентът регулярно ще прехвърля на цесионера, станали ликвидни и изискуеми вземания, срещу заплащане на покупна цена от страна на цесионера, при условията и сроковете, определени в настоящия договор, които вземания ще се индивидуализират в Опис във вид и форма на Приложение № 1, което ще бъде неразделна част от този договор, считано от датата на неговото съставяне. Следващите вземания се индивидуализират от Страните в ново Приложение № 1 със съответна нова дата, като с неговото съставяне, изпращане и потвърждаване /съобразно т.2.2.1./ то става неразделна част от договора. За целите на този Рамков договор всяко поредно Приложение № 1 ще има силата и значението на допълнително споразумение към него, изменящо го съответно. В т..2.1.3. от рамковия договор е уредено, че вземанията, предмет на настоящия договор, произтичат от договори за заем и договори за допълнителни услуги, по предлагани от цедента кредитни продукти, със закъснение на погасителните вноски по тях. С анекс № 1/11.12.2015г. срокът на действие на Рамковия договор за цесия е продължен с още 12 месеца, считано от 22.01.2016г., с анекс № 3/16.12.2016г. срокът е удължен с още 12 месеца, считано от 22.01.2017г. ; с анекс № 4/22.01.2018г. срокът е удължен с още 12 месеца, считано от 22.01.2018г. Видно от потвърждение за сключена цесия на осн. чл.99 ал.3 от ЗЗД „Микро Кредит“ АД е потвърдена цесията на всички вземания, цедирани на 22.06.2018г., които са индивидуализирани в Приложение № 1/22.06.2018г., представляващо неразделна част от Рамковия договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/. Вземането против длъжника С.И.Й. фигурира под № 28 в Приложение № 1/22.06.2018г. Въз основа на пълномощно от „Микро Кредит“АД, ищецът - „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е изпратил уведомително писмо до длъжника с изх.№ УПЦ-П-МКР/1182-00027042 от 29.06.2018г. за това че вземането на кредитора по договор за заем е прехвърлено на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Видно от известието за доставяне от „Български пощи“ ЕАД уведомителното писмо не е получено на адреса на ответника, тъй като пратката е „Непотърсена“ и върната на 23.07.2018г. Представено е второ уведомително писмо с Изх.№ УПЦ-С-МКР/1182-00027042 от 23.01.2018г., но видно от обратната разписка към товарителница не получено от ответника „Пратката е качвана на разнос два пъти. Няма връзка с получателя.“
Предвид установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Ищецът и ответникът са обвързани в облигационни отношения, възникнали по силата на договор за заем CrediHome № 1182-00027042/18.10.2017г . , ведно с Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome № 1182-00027042/18.10.2017г ., сключени между „Микро Кредит АД, в качеството на заемодател, и С.И.Й., в качеството на заемополучател и последващия Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.01.2015г., анекс № 4/22.01.2018г. към него и Приложение № 1/22.06.2018г. Крайният падеж за погасяване на целия заем – 10.10.2018г. е настъпил, след което на 30.10.2019г. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
При подробната преценка и съпоставка на клаузите в процесния договор за заем CrediHome № 1182-00027042/18.10.2017г. с
разпоредбите на ЗПК, съдът счита, че сключеният с ответника договор отговаря на изискванията на ЗПК за
действителност, съобразно изискванията на чл.22 от ЗПК. Договорът е сключен в
писмена форма, по ясен и разбираем начин; посочен е общият размер на заем
съгласно чл. 11, ал. 1, т. 7 от ЗПК, лихвеният
процент на заема съгласно чл. 11, ал. 1,
т. 9 от ЗПК определен на годишна основа съгласно § 1, т. 4 от ДР към ЗПК - фиксиран,
годишния процент на разходите по заема и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит съгласно чл. 11, ал.
1, т. 10 от ЗПК. В случая са налице изрично уговорени условия за издължаване на кредита от потребителя
и договорни разпоредби, като всяка страница от договора и от ОУ е подписана
лично от клиента /чл.11 ал.2 от ЗПК/ :
посочени са 12 бр. месечни
погасителни вноски, с фиксирана точна сума /293.80 лв./, периодичност – месечна,
като във вноските е включен посочения /30.91%/ фиксиран лихвен процент. Размерът на договорната, възнаградителна лихва , процентно
изразен в договора е като фиксиран лихвен процент 30.91 %
и годишен процент на
разходите /ГПР/ 50.00 %,
не противоречи на закона. С
редакцията от 2014 г. – на чл. 19 ал.4
от ЗПК във вр. чл.19 ал.1 от ЗПК е въведено
законово ограничение в размера на възнаградителната лихва, като се
нормира, че "годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България." С въвеждането на тази законова уредба
са поставени ясни граници, отвъд които уговорената възнаградителна лихва би
била нищожна като противоречаща на императивна правна норма. Доколкото има
законово правило и определянето на възнаградителна лихва, както в настоящия
случай, равняваща се на около 4 пъти размера на законната лихва, попада в
допустимите от ЗПК рамки. В този смисъл, клаузата за уговорената между страните
договорна лихва не е в противоречие със закона. Съгласно разпоредбата на чл. 11, т. 11 ЗПК договорът трябва да съдържа „
условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен
план, съдържащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски….“. Това е изискването на закона, а второто
предложение касае случаи при вноски, дължими при различни лихвени проценти,
какъвто не е настоящият казус. В самия
договор и инкорпорираният погасителен план са посочени размер, брой и периодичност на погасителните
вноски и точни дати на плащане. Спазени
са и изискванията по чл.11 ал.1 т.12 – съдържа информация за правото на
потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да
получи при поискване и безвъзмездно, във
всеки един момент от изпълнението на договора – извлечение по сметка, както и
по т.20 . – наличие или липса на правото на отказ на потребителя от договора.
Що се касае до изискванията по чл.12 ал.1 т. 7-9 от ЗПК , те са относими към
друг тип кредити – когато кредитът се предоставя под формата на овърдрафт. В текста на въпросния договор за
заем не се откриват неравноправни клаузи. Вземанията за главница, за договорна
лихва и лихва за забава, възникнали от договора за заем са установени по
основание и по размер, поради което искът следва да бъде уважен така , както е
предявен за всяко от тях.
Възраженията на ответника, че не е надлежно
уведомен за извършената цесия и че назначеният
особен процесуален представител не може валидно да получи уведомление за цесия ,
са неоснователни. От писмените
доказателства по делото се установи
несъмнено, че с рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 16.01.2015г., последващ анекс
№ 4/22.01.2018г. и Приложение № 1/22.06.2018г. вземанията против ответника са индивидуализирани по
основание и размер, ликвидни и изискуеми. Безспорно се доказа също, че
ответникът на посочения от него в договора адрес не е получил писмено
уведомление, тъй като не е потърсил пратката. Цесията
следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента
уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която
новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като
факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното
право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към
исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването
на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК.
Изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и
достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията,
съгласно чл.
99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника на основание чл.
99, ал. 4 ЗЗД. В този смисъл
са постановените по реда на чл.290 ГПК напр. решение № 46/25.05.2017г.г. по
т.д. № 572/2016г. на ВКС, 1-о т.о.; решение № 114/07.09.2016г. по т.д. №
362/2015г. на ВКС, 2-ро т.о.; решение № 78 от
9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК; решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д.
№ 1711/2013 г., I т. о., ТК ; решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. №
12/2009 г., II т. о., ТК. За
пълнота на изложението, съдът е длъжен
да отбележи още следното: Уведомлението
по реда на чл.99 ал.4 от ЗЗД е предвидено в полза на длъжника, с цел да
го предпази от двойно плащане на едно и също задължение. Право на длъжника е да
възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия само ако едновременно с
това твърди, че вече е изпълнил паричното си задължение на стария кредитор или на овластено от него лице до
момента на уведомлението. Фактът кога и на кого е връчено уведомлението за
прехвърленото вземане не е от значение за основателността на иска, след като по
делото безспорно се установи, че претендираното с исковата молба задължение по
договора за заем не е погасено. Освен това, на осн. чл. 47, ал. 6 ГПК при
изпълнение на предпоставките по чл. 47, ал. 1-5 ГПК с оглед охрана интересите
на ответника на последния се назначава особен представител. Връчването на
всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения
представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни
последици. В този смисъл е решение по
чл.290 от ГПК - № 198 от 18.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 193/2018 г., I т. о.,
ТК. Разпоредбата на чл.45 ГПК установява правилото, че връчването на
представител се смята за лично връчване. Законодателят е посочил в разпоредбата
фигурата "представител", без да разграничава представителната власт
на представителя от какво произтича - от упълномощаване или по силата на закона
- от акт на съда. И в двата случая осъщественото връчване на представител е
приравнено на лично връчване, при което следва да се приеме, че в случая
ответникът лично е уведомен за извършената цесия.
Що се касае до вземанията, претендирани
въз основа на договор за
допълнителни услуги към заем CrediHome
№ 1182-00027042/18.10.2017г.., съдът счита следното: Ищецът не доказа в
условията на пълно и главно доказване, че действително, реално са предоставени
допълнителните услуги, посочени в договора и са извършени разходи – по
Пакет „Комфорт“: 1.Посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноските;
2. Безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по б. сметка на „Микро Кредит“ АД; 3. Безплатно внасяне на вноска
директно в офис на „Микро Кредит“ АД; 4. Безплатно предоговаряне и разсрочване
на заема; 5. Без наказателна лихва за просрочие при закъснение до 15 дни, а
също така и : по Застраховка Защита Пакет „ПРЕМИУМ Живот“: че с посредничеството на „Микро Кредит“ АД е
заплатена на застрахователя дължимата
еднократна застрахователна премия. Освен
това, съдът е длъжен да отбележи още, че клаузите на договора за допълнителни
услуги към заем са нищожни. В процесния
договор не е посочен общия размер на разходите
за допълнителни услуги по пакет „Комфорт“, а само като месечна вноска: 26.40лв.
и не е посочен общия размер на разходите за Застраховка Защита Пакет
„ПРЕМИУМ Живот“, а само като месечна вноска: 198 лв. Видно от характера на услугите, които се предоставят от кредитора на
потребителя, става дума за действия от страна на кредитора, които са вменени
като негово задължение по силата на изискването за добросъвестност във
взаимоотношения между страните по един договор. С тях се създават права на
потребителя, които той има по силата на закона като страна по един договор, и е
абсурдно той да заплаща парични вноски, за да може да ползва тези права. Тези
т.нар. услуги дори и да имат характер на допълнителни такива, не са свързани с
каквито и да е негативни последици за кредитора при неизпълнение, както и с
никакви права на длъжника в тази връзка, сочещо, че с изначалното им
уговаряне се нарушават принципите на добросъвестността и добрите нрави,
поради което съдът ги приема за нищожни, на осн. чл. 26, ал.1, предл. трето от ЗЗД. Ответникът не дължи изпълнение по
нищожен договор. Ето защо искът по
отношение на претенциите за сумата за допълнителни услуги; за застрахователна
премия и акцесорния иск за лихва за забава по договора за допълнителни услуги
следва да се отхвърлят като неоснователни.
Ответникът следва да заплати на
ищеца направените разноски в заповедното производство в размер на 104.75 лв.., съразмерно уважената
част от иска, и направените в исковото производство разноски в размер на 521.54
лв. с оглед изхода на спора, на осн. чл.78 ал.1 от ГПК.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА, ЧЕ СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕТО, по реда на чл.422 във вр. чл.415 ал.1 от ГПК на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Люлин“, Ж.К. „Люлин“-10, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда „Лабиринт“, етаж 2, офис 4, представлявано от Д.Б.Б. - изпълнителен директор, чрез юрк. П.Г.Б., съдебен адрес:***, офис-сграда „Лабиринт“, етаж 2, офис 4, против С.И.Й., ЕГН **********,*** , чрез назначен по реда на чл.47 ал.6 от ГПК процесуален представител – адв. М.П. ***, съдебен адрес:***, офис 6, за сумите , както следва: сумата от 3000 лв. – главница по Договор за заем CrediHome + № 1182-00027042 от 18.10.2017 год.; 525.60 лв. - договорна лихва по договор за заем за периода 10.11.2017 год. – 10.10.2018 год.; 294.70 лв. - лихва за забава по договора за заем, за периода 10.11.2017 год. – 30.10.2019 год.,, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.10.2019г. до окончателното изплащане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 980/31.10.2019г. по Ч.гр.д. № 1860/2019г. по описа на РС-Търговище, КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл.422 във вр. чл.415 ал.1 от ГПК от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Люлин“, Ж.К. „Люлин“-10, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда „Лабиринт“, етаж 2, офис 4, представлявано от Д.Б.Б. – изпълнителен директор, чрез юрк. П.Г.Б., съдебен адрес:***, офис-сграда „Лабиринт“, етаж 2, офис 4, против С.И.Й., ЕГН **********,*** , чрез назначен по реда на чл.47 ал.6 от ГПК процесуален представител – адв. М.П. ***, съдебен адрес:***, офис 6, иск за установяване съществуване на вземане за сумите, както следва: за сумата от 316.80 лв. – сума за допълнителни услуги по Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome + № 1182-00027042 от 18.10.2017 год. , за периода 10.11.2017 год. – 10.10.2018 год.; 2376 лв. - застрахователна премия по договор за допълнителни услуги, за периода 10.11.2017 год. – 10.10.2018 год.; 225.08 лв. - лихва за забава по договора за допълнителни услуги, за периода 10.11.2017 год. – 30.10.2019 год., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 980/31.10.2019г. по Ч.гр.д. № 1860/2019г. по описа на РС-Търговище, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА С.И.Й., ЕГН **********,*** , чрез назначен по реда на чл.47 ал.6 от ГПК процесуален представител – адв. М.П. ***, съдебен адрес:***, офис 6, ДА ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Люлин“, Ж.К. „Люлин“-10, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда „Лабиринт“, етаж 2, офис 4, представлявано от Д.Б.Б. – изпълнителен директор, чрез юрк. П.Г.Б., съдебен адрес:***, офис-сграда „Лабиринт“, етаж 2, офис 4, сумата от 104.75 лв., представляваща направени разноски в заповедното производство по Ч.гр.д. № 1860/2019г. по описа на РСТ, на осн. чл.78 ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА С.И.Й., ЕГН **********,*** , чрез назначен по реда на чл.47 ал.6 от ГПК процесуален представител – адв. М.П. ***, съдебен адрес:***, офис 6, ДА ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Люлин“, Ж.К. „Люлин“-10, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда „Лабиринт“, етаж 2, офис 4, представлявано от Д.Б.Б. – изпълнителен директор, чрез юрк. П.Г.Б., съдебен адрес:***, офис-сграда „Лабиринт“, етаж 2, офис 4, сумата от 521.52 лв., представляваща направени разноски в исковото производство по Гр.д. № 226/2020г. по описа на РСТ, на осн. чл.78 ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: