Р Е Ш Е Н И Е
В
ИМЕТО НА НАРОДА
гр.София,
….….. 2019
г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ—14 с-в в открито съдебно заседание на четвърти юни две
хиляди и деветнадесета година в състав :
Председател: Зорница Гладилова
При
секретаря Стефани Калоферова като разгледа т.д. № 2050 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе
предвид следното :
Производството е по реда
на чл.124 и сл. от ГПК.
Ищцата Д.М. твърди, че на 15.11.2011
г. с Решение на Общото събрание на ответника „И.п.“ ЕООД била изключена като
съдружник. Ищцата предявила иск за отмяна на решението на ОС, във връзка с
което било образувано гр.дело № 1330/2011 г. по описа на Великотърновския
окръжен съд. С Решение № 96/18.05.2012 г. искът й бил уважен и изключването й -
отменено. С Решение № 264/24.10.2012г. по търг.дело № 192/2012г. по описа на
Великотърновски апелативен съд, първоинстанционното решение било отменено и искът
й бил отхвърлен. Това решение не било обжалвано и влязло в сила. Към момента на
изключването Д.М. притежавала 250 дружествени дяла, представляващи 50% от
неговия капитал в размер на 5 000 лв. Към момента на изключването й
дружеството притежавало значителни активи на стойност не по-малко от
500 000 лв. Към датата на изключването от дружеството то притежавало имоти
на значителна стойност: 1./ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 37023.501.143,
находящ се в гр.Китен, общ.Приморско, ул.********, с площ от 752 кв.м., заедно
с построената в него четириетажна сграда с идентификатор 37023.501.143.2 за
„ХОТЕЛ” на етап „груб строеж”, със застроена площ 395 кв.м. и разгъната
застроена площ 2 197.77 кв.м. и 2./ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
02676.501.2883, находящ се в гр.Банско, обл.Благоевград, ул.********”, п.к.
2770, с площ от 1 005 кв.м., заедно с построените в него триетажна еднофамилна
жилищна сграда с идентификатор 02676.501.2883.2, със застроена площ 94 кв.м. и
триетажна жилищна сграда с идентификатор 02676.501.2883.1, със застроена площ
426 кв.м.
Съгласно разпоредбата на чл.125 ал.З
от Търговския закон, при прекратяване на участие в дружеството, имуществените
последици се уреждали въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през
който е настъпило прекратяването на членството. Ответното дружеството не било
изплатило паричната равностойност на дружествения дял на Д.М.. От направената
справка в търговския регистър било видно, че след изключването й, всички дялове
от дружеството са станали собственост на съпруга й М.С.М.. Впоследствие
той прехвърлил всички дялове от
дружеството на Й.М.Д..
През 201З г. Д.М. предявила пред
Великотърновски окръжен съд иск /дело № 738/201З г./ срещу „И.п.“ ЕООД за сумата 30 000 лева, представляващи част от
паричната равностойност на притежавания от нея дружествен дял в дружеството
/250 дяла, представляващи 50 % от капитала на ответното дружество/, ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на иска. С решение №
275/13.05.2015 г. , поставено по т.д. № 738/2013 по описа на ВТОС искът бил
отхвърлен. Решението било отменено от
ВТАС с решение № 251 от 04.11.2016г. по в.т.д. № 24/2016 г. и „И.п.“ ЕООД било
осъдено да заплати на ищцата сумата от 30 000 лева, представляващи част от
паричната равностойност на притежавания от нея дружествен дял в дружеството. За
ищцата бил налице правен интерес от предявяването на осъдителен иск срещу „И.П.”
ЕООД за заплащане на сумата от 199 223.32 лв., представляваща левовата
равностойност на дружествения й дял след приспадането на присъдената сума
30 000 лв.
Ищцата моли съда да осъди „И.п.“ ЕООД,
със седалище и адрес на управление ***, ЕИК-********, да й заплати сумата 199
223.32 лв.
Ответникът „И.п.“ ЕООД оспорва
предявения иск. Твърди, че решението по в.т.д.№24/2016г. на Апелативен съд -
Велико Търново е обжалвано пред ВКС и не е влязло в сила. Оспорва начинът на
изчисление на дела, който следва да бъде изплатен. Съгласно трайната практика
на ВКС за определяне на чистият актив от актива на счетоводния баланс се
вземали само дълготрайните материални активи, нематериални дълготрайни активи и
краткосрочни материални активи/. Изслушаните по воденото дело експертизи
пропуснали от активите на дружеството да приспаднат текущите краткотрайни
активи, в които били включени вземания за 785 хил.лв. и парични средства в размер на 42 хил.лв., общо в размер на
827 хил.лв. При това се получавала чиста стойност на капитала в размер на -351
хил. лв. и не следвало да се разпределя дял в полза на изключения съдружник. Изплащане
на равностойността на дружествения дял не се извършвало при превишение на
пасива над активите на дружеството. Направената първоначални вноска не
подлежала на връщане на самостоятелно основание при прекратяване на участието
на съдружника.
Съдът като обсъди представените по
делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:
Предмет на делото е иск с правно
основание чл. 125, ал.
3 от ТЗ за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата
сумата 199 223.32 лв., представляваща остатъка от левовата равностойност
на дружествения й дял след приспадане на присъдените й вече 30 000 лв.
ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане.
Не се спори между страните и видно от
вписванията в търговския регистър ищцата Д.М. е била съдружник в ответното дружество „И.П.”
ООД с 50 % участие в капитала му. Капиталът на дружеството е 5 000 лв.,
разпределен в 500 дяла като всеки от съдружниците Д.М. и М.С.М., е притежавал по 250 дяла.
С
Решение на общото събрание на дружеството от 15.11.2011 год. ищцата е изключена
като съдружник, което обстоятелство е вписано в търговския регистър на
22.01.2013 г. - след приключване на съдебното производство по обжалване на
решението от изключения съдружник и влизане в сила на Решение на ВТАС от
24.10.2012 г. по в.т.д.№ 192/2012 г., с което е отменено Решение на ВТОС от
18.05.2012 г. по т.д.№ 1330/2011 г. и е отхвърлен предявения от Д.М. иск с правно основание чл. 74 от ТЗ за
отмяна на решението на общото събрание на съдружниците на „И.П.” ООД от
15.11.2011 г.
С решение № 275/13.05.2015 г. ,
поставено по т.д. № 738/2013 по описа на ВТОС искът на Д.М. срещу „И.п.“ ЕООД
за сумата 30 000 лева, представляващи
част от паричната равностойност на притежавания от нея дружествен дял в
дружеството /250 дяла, представляващи 50 % от капитала на ответното дружество/
е отхвърлен. С решение №
251/04.11.2016г. по в.т.д. № 24/2016 г. е отменено решение № 275/13.05.2015 г. ,
поставено по т.д. № 738/2013 по описа на ВТОС
и „И.п.“ ЕООД е осъдено да заплати на ищцата сумата от 30 000 лева,
представляващи част от паричната равностойност на притежавания от нея
дружествен дял в дружеството.
С определение № 383/14.06.2017 г. по
т.д.№ 627/2017 г. на ВКС, ТК, II отделение е допуснато касационно обжалване на
въззивно решение № 251/04.11.2016г. по
в.т.д. № 24/2016 г. на ВТАС в частта, с която е отхвърлен искът за сумата 2500
лв. и „И.п.“ ЕООД е осъдено да заплати на Д.М. сумата 2500 лв. като част от
сумата 30 000 лв. – стойност на дружествения й дял като в останалата част
на решението ВКС не е допуснал касационно обжалване.
С решение № 39/6.03.2018 г. по т.д.№
627/2017 г. на ВКС, ТК, II отделение е отменено въззивно решение № 251/04.11.2016г.
по в.т.д. № 24/2016 г. на ВТАС в допуснатата до касация част и е отхвърлен иска
с правно основание чл.125, ал.3 от ТЗ за сумата 2500 лв. като част от сумата
30 000 лв. – стойност на дружествения й дял.
С решение № 251/04.11.2016г. по в.т.д.
№ 24/2016 г. на ВТАС в частта му за която не е допуснато касационно обжалване с
определение № 383/14.06.2017 г. по т.д.№ 627/2017 г. на ВКС, ТК, II отделение е уважен частичния
иск като обективните предели на силата
на пресъдено нещо на решението обхващат основанието на иска, индивидуализирано
посредством правопораждащите факти, от които правоотношението произтича,
страните по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер
на спорното субективно материално право.
Поради това, че общите правопораждащи
юридически факти са едни и същи, както за частичния иск, така и за иска за
останалата част от вземането, те се ползват от последиците на силата на
пресъдено нещо при разглеждане на иска за останалата част от вземането.
В процесния случай предмет на иска е
разликата /или остатъка/ от вземането. Касае се до същото субективно материално
право, същото вземане, но в останалия незаявен с предявения преди това частичен
иск обем. По двата иска се претендира едно и също вземане, но в различен обем, различни
части. Предвид правоустановяващото и преклудиращото действие на силата на
пресъдено нещо е недопустимо в този процес за остатъка от вземането да се спори
относно основанието на вземането и правната му квалификация. След като със СПН
е установено, че правоотношението, въз основа на което се претендира непогасено
парично вземане, е възникнало валидно, поради което частичният иск е уважен, то
е недопустимо в последващ исков процес за разликата до пълния размер на
вземането да се пререшава въпросът дали същото правоотношение е възникнало,
нито каква е правната му квалификация. Това е изложено в мотивите на ТР №
3/2016/22.04.2019 г. на ОСГТК на ВКС
Следователно установения с решение №
251/04.11.2016г. по в.т.д. № 24/2016 г.
на ВТАС общ размер на вземането от 226 723.32 лв. е задължителен за
съда, който разглежда настоящият иск. По тази причина не следва да бъдат взети
предвид възраженията на ответника за размера на дружествения дял.
Частта от общия размер на вземането на
ищцата, която не е присъдена с решение № 251/04.11.2016г. по в.т.д. № 24/2016
г. е 199 223.32 лв., като по делото не са ангажирани доказателства за плащане
или погасяване чрез друг способ на задължението на ответника за тази сума.
Искът е основателен и доказан в пълния
предявен размер.
При този изход на делото отговорността
за разноските следва да се възложи на ответната страна. Процесуалният
представител на ищцата – адв. Б.Г. е оказал безплатна правна помощ по делото,
поради което на основание чл.38, ал.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ответникът
следва да бъде осъден да му заплати сумата 5514.47 лв. Възражението на
ответника за прекомерност на изчисленото в списъка за разноски възнаграждение е
неоснователно, тъй като същото е определено по минималния размер на Наредбата.
Воден от изложеното съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „И.п.“ ЕООД, със седалище и
адрес на управление ***, ЕИК ******** да заплати на Д.Й.М., ЕГН ********** с
адрес: *** на основание чл.125, ал.3 от ТЗ сумата 199 223.32 лв.,
представляваща част от дружествения й дял в „И.п.“ ЕООД към датата на
прекратяване на членственото й правоотношение 30.11.2011 г. ведно със законната
лихва върху нея о 14.11.2016 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „И.п.“ ЕООД, със седалище и
адрес на управление ***, ЕИК ******** да заплати на адв.Б.Г., със адрес: *** на
основание чл.38, ал.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения сумата 5514.47 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
2-седмичен срок от съобщаването му на страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: