№ 107
гр. София, 04.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Иван Коев
Членове:Вилислава Янч. Ангелова
Тони Гетов
при участието на секретаря Даниела Д. Генчева
в присъствието на прокурора Х. Бл. К.
като разгледа докладваното от Тони Гетов Въззивно административно
наказателно дело № 20241100608095 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава 21 от НПК.
С решение от 01.04.2024 г. по н. а. х. д. № 2414/24 г., Софийски районен съд
(СРС), Наказателно отделение, 131 състав е признал обвиняемия Д. Б. Г. за виновен в
извършването на престъпление по чл. 316, вр. чл. 308 ал. 1 от НК - за това, че на 08.11.2017
г. в гр. София, бул. ****, в сградата на ТП на НОИ – София-град, съзнателно се е ползвал от
представен пред Е.А.М., специалист в Териториално поделение (ТП) на Националния
осигурителен институт – София-град, неистински официален документ – удостоверение
обр. УП- 3, с изх. №3785/23.11.2010 г. за трудов и осигурителен стаж като “общ работник “
в "Кремиковци" АД – ДЕМ БРЕС-ЕРВ (Р3-4) за времето от 15.08.1978 г. до 30.10.1979 г. и
като ел. монтьор за времето от 01.01.1980 г. до 08.09.1980 г. , на което е придаден вид, че е
издаден от С.В.С. – отчетник по издаване на карти за автобуси в Управление „Механизация
и автотранспорт“ на „Кремиковци“ АД (в несъстоятелност) за „изготвил“ , проверено от
Е.В.Д.-Л. (К.), ръководител на отдел „ Човешки ресурси“ в „Кремиковци“ АД(в
несъстоятелност), издадено от Ц.И.П. – заместник главен счетоводител в в „Кремиковци“
АД (в несъстоятелност), за главен счетоводител и издадено от П.Б.С. – оперативен директор
в „Кремиковци“ АД (в несъстоятелност) – за „ръководител“, съставен с цел да бъде
използван пред Директора на Териториално поделение на НОИ – София град, за
удостоверяване съществуването на посочения в него трудов договор и осигурителен стаж в
„Кремиковци“ АД за посочения период и на право на лична пенсия за прослужено време и
старост, като от Д. Б. Г. за самото съставяне на документа не може да се търси наказателна
отговорност, поради което и на основание чл. 78 а от НК го e освободил от наказателна
отговорност и му наложил административно наказание глоба в размер на 1000 (хиляда) лева.
СРС е възложил на обвиняемия и направените по делото разноски.
Срещу решението е постъпила в срок въззивна жалба от защитника на
1
обвиняемия. Във въззивната жалба се твърди, че обвиняемия Г. не е осъществил състава на
престъплението по чл. 316 вр. с чл. 308 ал.1 от НК от субективна страна, тъй като не му е
било известно съдържанието на документите в папката за представяне пред органите на ТП
на НО, подготвена от друго лице във връзка с отпускането на пенсия, както и че
обвинението за престъпление по чл.316 вр. с чл. 308 ал.1 от НК е погасено по давност. Иска
се отмяна на решението на СРС и подзащитният му да бъде оправдан.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция, защитникът на обвиняемия
поддържа жалбата и счита, че подзащитният му следва да бъде оправдан.
Представителят на СГП счита, че въззивната жалба е неоснователна, а решението
на СРС е правилно и законосъобразно. Изразява становище, че от събраните по делото
доказателства е безспорно доказано извършеното деяние и авторството му. Намира за
правилно индивидуализиран и размера на наложеното административно наказание "Глоба".
Обвиняемият, редовно призован, се явява пред въззивната инстанция.
Присъединява се към позицията на защитника си. В последната си дума моли да бъде
оправдан.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, V-ти въззивен състав след като обсъди доводите
във въззивната жалба, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните и след като в
съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваното решение
намира следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежно
легитимирана страна срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен
контрол, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Въззивният съд намира, че при
извеждане на приетата за установена фактическа
обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при
формиране на вътрешното му убеждение. Фактическите констатации за
извършеното деяние, залегнали в първоинстанционното решение, се
основават на цялостна преценка на доказателствения материал, относим към
предмета на доказване и съдът в изпълнение на чл. 13, 14 и чл. 107, ал. 4
НПК е достигнал до крайните си изводи. В действителност, доказателствената съвкупност
по делото е еднопосочна, като от нея по един категоричен и безпротиворечив начин се
установяват обстоятелствата, свързани с предмета на доказване. Въз основа на изложения
доказателствен анализ от районния съд може да се
проследи процеса на формиране на вътрешното му убеждение и достигнатите
правни изводи.
СРС обосновано е приел, че на 08.11.2017г. в гр.София, пред органите на ТП на
НОИ София – град Д. Г. съзнателно се е ползвал от неистински официален документ -
удостоверение обр. УП- 3, с изх. №3785/23.11.2010 г. за трудов и осигурителен стаж като
“общ работник “ в "Кремиковци" АД – ДЕМ БРЕС-ЕРВ (Р3-4) за времето от 15.08.1978 г. до
30.10.1979 г. и като ел. монтьор за времето от 01.01.1980 г. до 08.09.1980 г., като от него за
самото съставяне на документа нe може да се търси отговорност. Неистинността на
документа безспорно е установена от заключението на допуснатата съдебно графическа
експертиза, както и от свидетелските показания на Л.И., П.С., С.С., Е.Д.-Л., Ц.П., които не
противоречат помежду си. Обосновано районният съд не е кредитирал позицията в
обяснението на обвиняемия за начина, по който документа - удостоверение обр. УП- 3, с
изх. №3785/23.11.2010 г. за трудов и осигурителен стаж като “общ работник “ в
"Кремиковци" АД е приложен към заявлението на Д. Г. за отпускане на пенсия за
прослужено време и старост, която противоречи на показанията на св.М.Г., която отрича
както да се е срещала с Д. Г., така и да му е предавала удостоверение обр. УП- 3, с изх.
№3785/23.11.2010 г. за трудов и осигурителен стаж като “общ работник“ в "Кремиковци"
2
АД. Правилни са изводите на СРС относно недостоверността на позицията на обвиняемия ,
свързана с незнание за съдържанието на документите, които е представил във връзка с
заявлението за отпускане на пенсия пред ТП на НОИ. В тази насока изводите на СРС са
подкрепени с анализа на съдържанието на заявлението за отпускане на пенсия, в което са
подробно посочени всички представени със заявлението документи, а на всяка страните от
заявлението, вкл. и на тези с изброяване на приложените документи има подпис, положен от
обвиняемия, факт, който с категоричност оборва позицията му за незнание на съдържанието
на документите, представени в ТП на НОИ и вкл. на инкриминирания неистински документ,
още повече, че броя на представените удостоверения не е и значителен / 4 бр./.
Предвид изложеното въззивната инстанция споделя изводите на СРС за
съставомерност на извършеното деяние и от субективна страна. При правилна преценка за
осъществен от обективна и субективна страна състав на престъплението по чл.316 вр. с
чл.308 ал.1 от НК се явяват обосновани изводите на СРС за наличие на предпоставките за
приложението на чл.78 а от НК, съобразени с размера на предвиденото наказание, чистото
съдебно минало на обвиняемия, факта, че не е освобождаван от наказателна отговорност по
реда на чл.78 а от НК и липсата на причинени от деянието имуществени вреди. Правилно е
определен и размера на административното наказание – глоба в размер на 1000 / хиляда/ лв.,
при отчитане на превес на смекчаващите отговорността на обвиняемия обстоятелства,
правилно установени от първата инстанция.
Въззивната инстанция намира за неоснователни доводите в жалбата относно
наличието на изтекла давност за наказателно преследване за престъплението по чл.316 вр. с
чл.308 ал.1 от НК. Съгласно чл.80 ал.1 т.4 от НК давността за наказателно преследване за
посоченото престъпление е 5 години и тя тече от извършване/довършване на
престъплението – 08.11.2017г.. Нормата на чл.81 ал.2 от НК
определя, че давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за
преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. След
свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност.
Съставянето на постановление за привличане в качеството на обвиняем безспорно е
действие, предприето за преследване спрямо Д. Г., което, като извършено на 07.11.2022г. е
прекъснало давността по чл.80 ал.1 т.4 от НК и считано от тази дата е започнала да тече нова
5 годишна давност. Предявяването на постановлението за привличане като обвиняем,
извършено на 22.11.2022 г. е също действие, прекъсващо давността, от което започва да тече
нов давностен срок. Към настоящия момент не е изтекла и абсолютната давност за
наказателно преследване, която е 7 години и 6 месеца, поради което липсват основания за
прекратяване на наказателното производство срещу обвиняемия, както, в съответствие със
законовите норми, посочени по-горе, макар и без наличие на изрични мотиви, е преценил и
първоинстанионния съд, за да постанови решението си.
Правилно, с оглед изхода на делото, с присъдата си районният съд е възложил в
тежест на обвиняемия Д. Б. Г., разноските по делото като заплати в полза на държавата по
сметка на СДВР сумата от 188,40лв. /сто осемдесет и осем лева и четиридесет стотинки/,
поради което решението и в тази му част следва да бъде потвърдена.
При извършената на основание чл. 314 от НПК служебна проверка на решението,
въззивната инстанция не констатира основания за отмяна или изменение на обжалвания
първоинстанционен съдебен акт, поради което и следва да бъде потвърден изцяло.
С оглед горното и на основание чл. 334, т. 6, във вр. с чл. 338 от НПК‚
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение от 01.04.2024 г. по Н. А. Х. Д. № 2414/2024 г. .,
СРС, Наказателно отделение, 131- ти състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4