Решение по дело №35/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на М. И. М., Ф. И. Ш., Ю. И. М., З. И. М., С. И. М. и А. И. Ч., подадена чрез адв. М Ш, против Решение №392/19.11.2009 г., постановено по гр.д. №461/2009 г. по описа на РС-гр.Г Д, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателите иск с правно основание чл. 108 ЗС срещу Х. И. М., с който се иска ищците да бъдат признати за собственици на нива с площ от дка, находяща се в м. “М”, в землището на с. А., общ. Хаджидимово, обл. Благоевград, представляваща имот №118030 по картата на землището, при граници и съседи: имоти с номера- №118004, №118026, №118025, №118024, №118022 и да бъде предадено владението на северната част от същия имот с площ от 600 кв.м., при съседи на същата част: имоти с номера №118004, №118026, №118025, №118024 и от югоизток останалата част от имот №118030.

Във въззивната жалба жалбоподателите посочват, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, както и постановено при съществено преоцесуално нарушение на съдопроизводствените правила, като сe излагат подробни съображения за това в нея и в писмена защита, представена от процесуалният им представител. Молят съда да отмени решението на първоинстанционния съд, като неправилно и незаконосъобразно и вместо него да постанови ново, с което да бъде уважен предявеният иск, като основателен и доказан, ведно с всички произтичащи от това законни последици. Претендират разноски.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от адв. Г.Б от АК-Благоевград, в качеството й на процесуален представител на Х. М.- ответник по първоинстанционното дело, с който са изложени подробни съображения за неоснователност на подадената въззивна жалба. Претендират се направените по делото разноски.

Във въззивната инстанция са събрани нови писмени доказателства.

Благоевградски окръжен съд, като съобрази твърденията и доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното:

Предявена е искова молба от М. И. М., Ф. И. Ш., Ю. И. М., З. И. М., С. И. М. и А. И. Ч., срещу Х. И. М., с която ищците претендират, че са собственици, на основание наследство и възстановена собственост по реда на ЗСПЗЗ, на невдижим имот - нива с площ от дка, осма категория, находяща се в м. “М”, в землището на с. А., общ. Хаджидимово, обл. Благоевград, представляваща имот №118030 по картата на землището, при граници и съседи: имот№118004- пасище, мера на Община Хаджидимово, имот №118026- нива на наследници на М М., имот №118025- нива на наследници на Д, имот №118024- нива на наследници на И М., имот №118022- нива на наследници на Ю. Х Г, като ответника без каквото и да е основание осъществява фактическа власт върху 600 кв.м. от северната част на така описания имот, с оглед на което искат да бъде постановено решение, с което да бъде установено по отношение на ответника, че са собственици на процесния имот, на основание наследство и възстановена собственост по реда на ЗСПЗЗ и да бъде осъден ответника да предаде собствеността и владението на северната част от същия имот, ведно с произтичащите от това законни последици. Ответникът оспорва така предявения иск като неоснователен, като твърди, че наследодателят на ищците не е придобил по какъвто и да е начин правото на собственост върху имота. Прави възражение за изтекла в негова полза придобивна давност за периода от 1991г. до настоящия момент.

Съгласно удостоверение за наследници №109/21.04.2009г. на с. А., общ. Х ищците М. И. М., Ф. И. Ш., Ю. И. М., З. И. М., С. И. М. и А. И. Ч. са наследници на И М., бивш жител на с. А., общ. Х, роден на 1925г. и починал на 01.03.1994г., а удостоверение за идентичност на лице с различни имена №158/11.05.2009г., е видно, че И М. и И М са имена на едно и също лице.

Съгласно удостоверение за наследници №177/29.09.2009г. на с. А., общ. Хаджидимово, наследодатвелят на ищците И М. е син- наследник на М М., бивш жител на с. А., общ. Хаджидимово, роден през 1874г. и починал на 06.02.1950г., като е оставил още за свои наследници З- съпруга и още един син И М..

От заверено копие от ОСЗ, гр. Хаджидимово, на преписка по заявление №А91/28.11.1991г. на наследниците на И М М. е видно, че със заявление с вх. № 91/28.11.1991г. И М. е заявил пред ПК–с.А. да му бъдат възстановени собственността върху зeмеделски земи в земл. на с.А., като под №7 е посочена нива в местността “М” с площ от 1,2 дка. С решение № А162/09.01.1995 г. ПК, с. Хаджидимово е възстановено правото на собственост на И М. върху нива от 1,2 дка в местността “М”, заявена с пореден №6 от заявлението и установен с опис-декларация от 1957г. С решение № А591/18.08.1998 г. ПК възстановява правото на собственост на И М. в съществуващи стари реални граници върху нива от 0.440 дка- имот с №118030.С решение № А591/01.06.2004 г. ПК възстановява правото на собственост на наследниците на И М. в съществуващи стари реални граници върху нива от 1.064 дка- имот с №118030.

От заверено копие от ОСЗ, гр. Хаджидимово, на преписка №225/30.01.1992 на наследниците на И М. е видно, че със заявление с вх. № 203/30.01.1992 г., А е заявил пред ПК–с.А. да бъдат възстановени на наследниците И М собственността върху зeмеделски земи в земл. на с.А., като под №6 е посочена нива в местността “М” с площ от 4 дка. С решение № А230А/03.12.1997 г. ПК, с. Хаджидимово е възстановено правото на собственост на наследниците на И М върху нива от 4 дка в местността “М”, заявена с пореден №6 от заявлението и установен с молба-декларация за членство в ТКЗС. С решения № А230А/03.12.1997 г. и № А230Б/18.12.1998 г. ПК възстановява правото на собственост на наследниците на И М в съществуващи стари реални граници върху нива от 4 дка в местността “М”, заявена с пореден №6 от заявлението и установен с молба-декларация за членство в ТКЗС. С решение № А725/14.09.1998 г. ПК възстановява правото на собственост на наследниците на И М в съществуващи стари реални граници върху нива от 3.968 дка- имот с №118024

От заверено копие от ОСЗ, гр. Хаджидимово, на №203/17.01.1992 на наследниците на Д Р М е видно, че със заявление с вх. № 203/17.01.1992 г., С М е заявил пред ПК–с.А. да бъдат възстановени на наследниците Д М собственността върху зeмеделски земи в земл. на с.А., като под №2 е посочена нива в местността “М” с площ от 3 дка. С решение № А252/02.05.1995 г. ПК, с. Хаджидимово е възстановено правото на собственост на наследниците на Д М върху нива от 3 дка в местността “М”, заявена с пореден №11 от заявлението и установен с Данъчен регистър 1929-34г. С решение № А703/14.09.1998 г. ПК възстановява правото на собственост на наследниците на Д М в съществуващи стари реални граници върху нива от 0.514 дка- имот с №000520, нива от 1.033 дка- имот с №118005, нива от 1.541 дка- имот с №118025, и трите в местността “М”.

Свидетелят М, на 80г. посочва, че дядото на ищците по делото е отстъпил процесното място на бащата му, като същото се намира в м. М и е около 4-5 ара. Посочва, че на ответника нивите са по-нагоре. Посочва, че когато е бил на 12г. е започнал да ходи на тази нива а през 1944-45г. неговото семейство е сяло разсад и до образуване на ТКЗС те са ползвали мястото. Посочва, че чешмата дели имота, като над нея е 4-5 ара, а под нея имота е на М А М дядото на ищците. Посочва още, че Х. М е имал имот на три места.

Свидетелят Х. М, на 76г., втори братовчед на ищците, посочва, че знае за мястото, за което страните спорят и то е голямо около 4 ара. Преди ТКЗС имота се е обработвал от брата на първия свидетел Т, като му е даден за поддръжка на чешмата. Иляз имал друго място над това на свидетеля. Бащата на свидетеля се казвал М М и те имат 1 дка, а и М има над тях 1,4 дка. Ответниците имат имота над пътя и под пътя, над чешмата и под чешмата. В момента процесното място от 4 ара го ползва Х. М.

Свидетеля Ас К, посочва, че през 1964г. е изградил корито на чешмата, но няма имот в тази местност и не ходи там.

Свидетеля Х Т, на 84г., посочва, че знае имота и той е малък около 4 ара, намира се над чешмата. Преди ТКЗС са го работели И и Р М. Посочва, че И М е е дал този имот на Т, за да поддържа чешмата. Свидетеля посочва, че неговия имот е закупен след 1955г.

Свидетелят И М, на 70г., трети братовчед на ищците, посочва, че знае мястото за което страните спорят и то е около 4 ара. Преди ТКЗС това място е обработвал Т, като е чувал от баща си, че на Т е дадено, за да поддържа чешмата. Посочва, че И никога не е ползвал имота до чешмата, имал друг имот в тази местност около 2 ара.

От приобщените по делото заключение и допълнително заключение на в.л. по допусната и назначена експертиза се установява, че ПИ 118030 е възстановен с Решение на ПК от 1998г. на И М с площ от 0.440 дка, като по-късно през 2004г., ПК издава ново решение, под същия номер, за същия имот, но с друга площ-1.064 дка, при други съседи и граници. Вещото лице не може да даде отговор дали заявеният и възстановен на И М имот е идентичен, тъй като в заявлението за възстановяване и приложена към него заявление декларация за влизане в ТКЗС липсват данни за граници и съседи. Посочва се още, че за землището на с. А. не съществува карта на земеделските имоти на водния синдикат от 1934г. Съгласно приложена скица към допълнително заключение на л.111 югозападната част на имота се ползва от ответника, а североизточната от ищците.

При така установеното съда направи следните правни изводи:

Въззивната жалбата е допустима, като разгледана по същество е неоснователна.

Предявен е иск с правно основание чл.108 ЗС.

Иска е неоснователен.

За да бъде уважен иск, основан на нормата на 108 ЗС, е необходимо да са налице следните кумулативно дадени предпоставки: ищецът да е собственик на вещта, предмет на иска; вещта да се намира във владение или държане на ответникът и ответникът да владее или държи вещта без основание.

Установяването при условията на пълно и главно доказване на първите две предпоставки е в тежест на ищеца, който извод следва от разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, според която всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата на които основава своите претенции. В случай, че посочените по- горе две предпоставки са доказани и ответникът претендира, че владее имота на правно основание, пак според установеното в чл. 154, ал. 1 ГПК, същия следва да докаже наличието на такова.

Съдът на първо място следва да изследва въпроса, придобили ли са ищците правото на собственост по отношение на недвижимият имот, чиято ревандикация се иска на основание твърдения от тях придобивен способ. Съдът приема, че ищците не са придобили собствеността по отношение на процесната нива, посочена в исковата молба по силата наследство и възстановена собственост по реда на ЗСПЗЗ. Процесния имот е възстановен на наследодателя на ищците, с решение на ПК по реда на ЗСПЗЗ. За да бъде установено дали Мехмедали Халилов М. е бил собственик на имота, доколкото същия е бил внесен в ТКЗС, следва да бъде доказано, че при внасяне на имота наследодателят на ищците е бил собственик. От събраните по делото доказателства това не се установява. По делото не са ангажирани писмени доказателства за твърдяното от ищците право на собственост на техния наследодател преди внасяне на имота при образуване на ТКЗС. От разпитаните по делото свидетели Т, Х. М и И М се установява, че процесният имот, преди внасянето му в ТКЗС се е обработвал от семейството на Т, на който е бил даден, за да поддържа изградената чашма, като нито един от ангажираните свидетели не установява, че този имот, преди внасянето в ТЗКС е бил собственост на наследодателя на ищците.

По изложените съображения, настоящия съдебен състав намира предявения иск за неоснователен и недоказан. До същия краен правен извод е стигнал и първоинстанционният съд в обжалваното решение. Решението на районния съд е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му е спазен материалния закон и не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, с оглед на което решението следва да бъде потвърдено.

С оглед направеното от процесуалния представител на ответника, в представения писмен отовор пред въззивната инстанция, искане за присъждане на разноски и доколкото пред настоящата инстанция съдът констатира, че за извършени такива по делото няма приложени доказателства, то настоящия съдебен състав намира, че разноски за това производство не следва да бъдат присъждани.

Водим от горното, Благоевградски окръжен съд,

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №392/19.11.2009 г., постановено по гражданско дело №461/2009 г. по описа на РС-гр.Г Д.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.