Р Е Ш Е Н И Е
№ 746
гр.Сливен, 28.07.2020г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Сливенският районен съд, гражданско
отделение, трети състав в публично
съдебно заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРАСИМИРА КОНДОВА
при секретаря Маргарита
Ангелова, като разгледа докладваното от
районния съдия гр. дело № 1181 по
описа за
Предявен е
осъдителен иск с правна квалификация чл.79,
вр.чл.240 ЗЗД.
Ищцовото
дружество твърди, че на 19.10.2015г. между „4финанс" ЕООД, опериращо на
пазара на финансови услуги под търговската си марка „Вивус"
и ответника бил сключен Договор за кредит № **********, по реда на чл. 6 от
ЗПФУР, т.е. договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Договърт бил оформен съгласно разпоредбите на чл. 3, във вр. с чл. 2 от ЗЕДЕУУ. Процедурата по сключването на
договора за кредит била подробно описана в Общите условия на „4финанс"
ЕООД и в съответствие със ЗПФУР.
В тази връзка сочи, че
кредитополучателя подал заявка за отпускане на кредит, след регистрация в
системата на „Вивус" - на интернет страницата на
кредитодателя – www.vivus.bg На тази страница били
предоставени и Общите условия на кредитодателя, които кредитополучателят трябвало да приеме,
както и Стандартен европейски формуляр с цялата преддоговорна
информация, с която трябвало да бъде запознат, съобразно чл. 8 ЗПФУР.
Твърди, че след подаване на
заявката, проект на договора за кредит се предоставял на кредитополучателя на
интернет страницата на „Вивус".
Кредитополучателят трябвало да подпише договора, ако го приеме, като това се
извършвало, чрез натискане на бутон „Подпиши". С натискането на този бутон
от кредитополучателя, се считало, че се подписва всяка страница от договора и
приложимите Общи условия. С подписването на договора за кредит,
кредитополучателят потвърждавал, че е прочел и приема условията на Договора за
кредит и бланката на Стандартния европейски формуляр, че желае да сключи договора
за кредит с кредитодателя и се съгласявал последният
да преведе сумата по кредита по описаната във формуляра за заявка банкова
сметка***.
Твърди, че така на 19.10.2015г.
страните сключили договор за кредит, фигуриращ в системата на „Вивус" под № ********** и явяващ се втори по ред
договор между тях. В заявката си ответникът заявил желание да му бъде отпусната
сума в размер на 150 лв., както ползване на допълнителна услуга по експресно
разглеждане на заявката. Кредитът бил отпуснат за период от 30 дни, с падежна
дата - 18.11.2015г. Крайният срок за връщане на сумата по кредита бил удължен,
съгл.т.11 ОУ приложими към договора до 22.09.2016г.
Твръди още, че на 24.11.2015г.
ответникът заявил искане за отпускане на допълнителен кредит в размер 50 лв.,
заедно с услугата експресно разглеждане на заявката. Съгласно Общите условия,
кредитополучателят има право да кандидатства допълнително, преди да е върнал
първоначално отпуснатия кредит. При отпускане на допълнителен кредит, съществуващия
Договор за кредит се изменял, чрез подписване на нов договор за кредит, като
всички условия по съществуващия договор, с изключение на размера на дължимите
суми, оставали непроменени и се прилагали съответно и за допълнителния кредит.
Договорът бил изменен на същата дата - 24.11.2015г. Съгласно клаузите на
изменения Договор за кредит и на основание т. 8.3 от ОУ, за всеки изтеглен
Допълнителен кредит се дължали пропорционално лихви и такси, съгласно
разпоредбите на изменения Договор за кредит и остатъчния срок до падежа. На
24.11.2015г. кредитодателят отпуснал исканата сума на
кредитополучателя в „Изипей" АД.
Сочи, че в последствие договорът за кредит бил
изменен още няколко пъти, съответно на 13.01.2016г., 03.03.2016г. и на
24.03.2016г. На същите дати в изпълнение на договорните си задължения кредитодателят превел на кредитополучателя следните суми:
на 13.01.2016г. – 150 лв., на 03.03.2016г. – 50 лв. и на 24.03.2016г. – 100 лв.
С последното изменение на договора от
24.03.2016г., ответникът се задължил да
върне на кредитодателя сума в общ размер 578,24 лв., от които главница в размер 500
лв., договорна лихва в размер 10,40 лв. за периода на ползване на кредита и
такса за експресно разглеждане в размер 67,84 лв.
Твърди, че на падежа по договора - 22.09.2016г.,
кредитополучателят не погасил дължимите суми и изпаднал в забава. В т. 13.3 ОУ
била уговорена неустоечна клауза, като съгласно
същата от 23.09.2016г., „4финанс" ЕООД (Вивус)
започнало да начислява неустойка за неизпълнение, чийто размер се формирал,
чрез надбавяне на основния лихвен процент, определен
от БНБ - 10,01% към договорния лихвен процент - в конкретния случай - 40,78%,
върху неизплатената сума за периода на просрочието.
От „Вивус" изпратили четири броя напомнителни писма до ответника на адреса му, посочен в
договора за кредит. В тези писма се съдържала информация за просрочения кредит
- актуален размер на задължението, дни просрочие,
начислена неустойка. Писмата, съгласно т.13.4. ОУ се таксували, спрямо тарифата
на кредитодателя и били изцяло за сметка на
кредитополучателя.
На 23.11.2018г. „4финанс" ЕООД, в качеството
си на цедент, сключило с ищеца, като цесионер Договор за прехвърляне на вземания №
BGF-2018-033/23.11.2018г., по силата на който било прехвърлено и вземането от
ответника, както следва: главница – 500 лв.; 67,84 лв.- такса експресно
разглеждане; 10,40лв. -договорна лихва; неустойка (наказателна лихва) - 555,80 лв. за периода от 23.09.2017г. (денят,
следващ падежа) до 22.11.2018г. (денят, предхождащ цесията); отписани такси за
събиране – 20 лв., описани подробно в Приложение № 1, неразделна част от
Договора за цесия. Цесионерът бил изрично упълномощен
да уведоми длъжниците от името на цедента за
прехвърлянето на задълженията. Уведомление за цесията било извършено, чрез
писмо, получено на 18.12.2018г.
Иска се от съда осъждане на
ответника да заплати на ищеца по следната банкова сметка - ***: ***, BIC: ***
"Банка ДСК" ЕАД, сума в размер на 500 лв,
представляваща само главницата по договор за кредит № **********, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 04.05.2020г. /датата на подаване
на исковата молба/ до окончателното плащане.
Претендират се и деловодни
разноски, вкл. и юрисконсултско възнаграждение от 150
лв.
В срока по чл.131 ГПК отговор на исковата молба не е постъпил от ответника.
В с.з. ищцовото
търговско дружество не се представлява от представител по закон или пълномощие, но с писмено становище от
пълномощник се прави искане за постановяване на неприсъствено решение срещу
ответната страна. Претендира деловодни разноски по представен списък по чл.80 ГПК.
Ответникът, редовно призован не се
явява и не се представлява. В дадения едномесечен срок не е депозирал отговор,
не е представил доказателства и не е
поискал делото да се разгледа в негово отсъствие.
Съдът намира,
че са налице предпоставките на чл. 238 ГПК за постановяване на неприсъствено
решение. На ответника, съгл. чл. 239 ГПК са указани последиците от непредставяне
на отговор и неявяване в с.з. с Разпореждане № 4623/13.05.2020г., връчено ведно
със съобщението. Освен това исковата претенция е вероятно основателна, с оглед изложените
твърдения и представените и приети по делото доказателства.
Ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца деловодни разноски в
общ размер на 150 лв., от които 50 лв., платена държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на
основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл.25, ал.1 ЗПрП.
Решението
се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение.
Водим
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА, на
основание чл.79, вр.чл.240 ЗЗД В.И.В., ЕГН: **********
*** ДА ЗАПЛАТИ на „КРЕДИТРЕФОРМ
БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.”Шандор Петьофи” № 10, п.к.1606, управител Радослав Велчев по следната
банкова сметка ***: ***, BIC: *** "Банка ДСК" ЕАД, сума в размер на 500 лв. /петстотин лева/, главница по договор за кредит № **********,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.05.2020г. /датата на
подаване на исковата молба/ до окончателното плащане.
ОСЪЖДА, на основание
чл.78, ал.1 ГПК В.И.В., ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК: ********* със
седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Шандор Петьофи” № 10, п.к.1606,
управител Радослав Велчев по следната банкова сметка ***: ***, BIC: ***
"Банка ДСК" ЕАД, сума в размер
на 150 лв. /сто и петдесет лева/, деловодни разноски.
Настоящото решение е
неприсъствено и не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от
неприсъственото решение да се връчи на страните.
УКАЗВА на страната, срещу която решението е постановено В.И.В.,
ЕГН: **********, че може да поиска от СлОС неговата
отмяна в едномесечен срок от връчването на преписа при условията на чл.240 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: