ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 155 24.01.2018 град Бургас
Бургаският окръжен съд..................................... граждански състав....................
на двадесет и четвърти януари две хиляди и осемнадесета година в закрито заседание в следния състав:
Председател: Десислава Динкова Членове:
като разгледа докладваното от Д.Динкова........................................................
гражданско дело № 1640 по описа за 2017 година.
Настоящото дело е образувано по получена по подсъдност от Районен съд
Бургас искова молба от „Банка Пиреос България” АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София 1784, район „Младост”, бул.
„Цариградско шосе“ № 115 Е, представлявано от Любомир Игнатов Пунчев, Йоанис
Кириакопулос и Емил Ангелов Ангелов, действащи чрез пълномощника Вангел Вълчев
Спиров – директор Дирекция „Правна”, действащ чрез пълномощника адвокат
Елеонора Александрова Ризова от АК – гр. Бургас, със съдебен адрес:***, Бизнес
център, Банка Пиреос, против З.Г.К., с ЕГН **********, и Г.З.К., с ЕГН **********,
двамата с адрес: ***, за обявяване за недействителен по отношение на ищеца
„Банка Пиреос България”АД договор за дарение на недвижим имот, сключен между
ответниците З.Г.К. и Г.З.К. на 08.10.2014 г., обективиран в нотариален акт №
31, том II, рег. № 3343, дело № 208 от 2014 г. на нотариус Станка Димова, рег.
№ 250 на НК, вписан в Служба по вписванията – Бургас като акт № 148, том 38,
дело № 6417, вх. рег. № 12160 от 08.10.2014 г.
След изправяне на указаните с разпореждане № 4990/30.10.2017г. нередовности на исковата молба е последвала констатация на съда при последваща проверка на основание чл.129 от ГПК, че исковата молба е редовна съобразно чл.127 и чл.128 от ГПК и въз основа на разпореждане по чл. 131 от ГПК са изпратени преписи от нея и приложенията на ответниците, на които е указано да подадат писмен отговор в законния едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването му и неупражняването на права.
По отношение на ответниците З.Г.К. и Г.З.К. връчването е осъществено чрез залепване на уведомления по реда на чл. 47 от ГПК. При посещението си на адресите на ответниците, връчителят е констатирал, че същите не живеят на посочения от ищеца адрес. Съобщенията са връчени лично на ответниците в срока за получаването им от канцеларията на съда съгласно чл. 47, ал. 2 от ГПК. Връчването е извършено на 27.11.2017 год. Ответниците са депозирали писмен отговор на 19.12.2017 год., с което са спазили срока по чл.131 от ГПК.
При това положение, съдът намира, че книжата по делото са разменени редовно. Искът е предявен съобразно правилата за родова и местна подсъдност. Налице са активна и пасивна легитимация за предявяване на настоящия иск. Не са направени от страните възражения, нито до настоящия момент са станали служебно известни на съда други факти или обстоятелства, които след проверка за възникването им, да водят до извода, че са налице процесуални пречки или не са налице положителни процесуални предпоставки за разглеждане на иска. При това положение той е допустим. За разглеждането на настоящата претенция, с оглед предмета й, не е въведено нарочно особено исково производство и следователно тя следва да се разглежда по правилата на общия исков процес на ГПК.
Съдът намира, че в настоящото определение следва да включи и проекта си за доклад по делото на осн. чл.140, вр. чл.146 ГПК.
Проект за доклад:
Твърди се от ищеца, че с договор за кредит № 033/2005 г., сключен на 01.03.2005 г., „Банка Пиреос България” АД (тогава „Банка Пиреос” АД - Гърция) е предоставила на „Неда цвет“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. „Лозово“, ул. „Ястребино“ № 1 А, представлявано заедно и поотделно от З.Г.К. и Стефан Киров Костов, кредит в размер до 15 000 лева. Поръчители по сключения договор за кредит са З.Г.К., ЕГН **********, и Стефан Киров Костов, ЕГН **********. Към горепосочения договор за кредит са сключени 16 броя анекси, подробно описани в искова молба (лист 5 от делото), с които анекси страните многократно са договаряли удължаване срока за ползване и погасяване на кредитния лимит, както и съответните обезпечения. Сочи се, че двукратно е увеличаван размера на кредита, като с анекс А4-033/2008 от дата 23.04.2008 г. размерът на съществуващия кредит е увеличен до общо 300 000 лева. Твърди се, че на 12.08.2010 г. с анекс А07-033/2010 е уговорена солидарна отговорност по смисъла на чл. 121-123 от ЗЗД между банката и З.Г.К. и Стефан Киров Костов, двамата в качеството им на солидарни длъжници. Неколкократно страните по договора за кредит са договаряли срокове за плащане на просрочени задължения, като с последния анекс А16-033/2013 от 29.05.2013 г. е договорено капитализиране на просрочените задължения.
Ищецът посочва, че поради неплащане на задълженията по сключения договор за кредит и анекси към него, се е снабдил с изпълнителен лист от 22.07.2014 г., издаден по ч.гр.д. 5365/2014 г. по описа на Районен съд – Бургас, с който длъжниците „Неда цвет“ ООД, ЕИК *********, З.Г.К., ЕГН **********, и Стефан Киров Костов, ЕГН **********, са осъдени да заплатят солидарно на банката сумата от 186 300,94 лева, включваща 168 018,19 лева – главница, 11 703,27 лева – възнаградителна лихва, 5 404,92 лева – наказателна лихва, 174,56 лева и законна лихва върху главницата, както и сумата от 4 326,02 лева – разноски по делото за заплатена държавна такса в размер на 3 726,02 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева. Уточнява, че въз основа на изпълнителния лист е образувано изпълнително дело № 20148050400737 по описа на ЧСИ Станимира Николова, рег. № 805 на КЧСИ, като в резултат на предприетите изпълнителни действия дългът към банката към 11.09.2017 г. (включително) възлиза на: главница – 0,01 лева, законна лихва – 14 877,15 лева и разноски 42,00 лева.
Заявява се в исковата молба, че на 08.10.2014 г. с нотариален акт № 31, том II, рег. № 3343, дело № 208 от 2014 г. на нотариус Станка Димова, рег. № 250 на НК, вписан в Служба по вписванията – Бургас като акт № 148, том 38, дело № 6417, вх. рег. № 12160 от 08.10.2014 г., първият ответник е дарил на втория ответник – трето лице по смисъла на чл. 135 от ЗЗД, собствената си ½ идеална част от следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда – търговски обект (магазин) № 2, находящ се в гр. Бургас, с посочена в документа площ от 60.92 кв.м, с идентификатор: 07079.501.136.1.49, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-9/30.01.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. Бургас, ж.к. „Изгрев“, бл. 136, ет. 0, партер, обект 2, по приложен документ за собственост, магазина се състои от: магазинно помещение, складово помещение и санитарен възел, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – 07079.501.136.1.50 и 07079.501.136.1.48, под обекта - 07079.501.136.1.39 и 07079.501.136.1.38, над обекта – 07079.501.136.1.2, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1, на първи надземен етаж на сградата, състояща се от един подземен и девет надземни етажа (сутерен, партер, шест жилищни етажа, терасовиден етаж и подпокривно пространство), разположена в поземлен имот с идентификатор 07079.501.136, предназначение на самостоятелния обект: за търговска дейност, брой нива на обекта: 1, ниво: 1, ведно с ½ идеална част от прилежащи части: 1,664 % идеални части, равняващи се на 5,32 кв.м. от общите части на сградата, и съответните идеални части от правото на строеж върху терена.
Твърди се от ищеца, че с извършването на посоченото правно действие, имуществото на първия ответник намалява, което уврежда интересите му, тъй като поставя в опасност удовлетворяването на вземането по договора за кредит. Заявява в исковата молба, че към момента на извършване на разпоредителната сделка „Банка Пиреос България” АД има качеството на кредитор, като вземанията са възникнали преди разпоредителната сделка, съществували са към момента на същата, включително и към настоящия момент. Според ищеца предвид факта, че страните по разпоредителната сделка са роднини по права линия, е налице законовата презумпция за знание, въпреки че в конкретния случай сделката е безвъзмездна и знанието за увреждане на лицето, с което длъжникът е договарял, е ирелевантно. Ищецът представя и прилага писмени доказателства в подкрепа на твърденията си.
Исковата молба с приложенията е изпратена на ответниците за подаване на отговор по реда на чл. 131 от ГПК.
Постъпил е отговор от ответниците З.Г.К. и Г.З.К., с който се заявява становище за неоснователност на иска. Излагат твърдение за недължимост на посочената в исковата молба сума. Заявяват, че банката няма качеството на кредитор спрямо първия ответник – прехвърлител по разпоредителната сделка и излагат аргументи в подкрепа на това свое твърдение. Признава се, че действително първият ответник е имал задължение около 200 000 лева в полза на ищцовата банка, но дългът е заплатен. Твърди се, че дълга е погасен чрез извършени публични продажби на активи на дружеството-кредитополучател и на съдружниците в него. Този аргумент подкрепят с 3 броя постановления за възлагане на недвижими имоти, от които е видно, че за дълга към банката е продадено имущество за сума, надвишаваща дължимата. В допълнение посочват и факта, че от издадено от самата банка удостоверение за наличие на задължение по кредитно отношение от дата 14.12.2017 г. се установява, че стойността на дълга е под цената на иска, както и че дългът е формиран само от лихва, при положение, че главното задължение е 0,01 лева. Според ответниците, в случай че не се възприемат доводите за недължимост поради погасяване на дълга, то същите възразяват, че претенцията е погасена по давност с изтичане на кратката 3 годишна погасителна давност за акцесорните вземания. С писмения отговор ответниците са отправили искане с правно основание чл. 190 от ГПК - за представяне на намиращ се в насрещната страна документ - кредитно досие на първия ответник и в частност дружеството, в което той е бил съдружник и респ. лично поръчителствал за дълга.
По предварителните въпроси, на основание чл.140 от ГПК, Бургаският окръжен съд намира следното:
Предявеният иск има своето правно основание в чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, за обявяване за недействителен по отношение на ищеца „Банка Пиреос България” АД договор за дарение на недвижим имот, сключен между ответниците З.Г.К. и Г.З.К. на 08.10.2014 г. Налице е правен интерес от предявяването му. С иска по чл. 135 от ЗЗД се упражнява едно потестативно /преобразуващо право/, с което се цели настъпване на промяна в чужда правна сфера. Правен интерес от неговото предявяване съществува винаги, доколкото е предвидено, че потестативните права, които са техен предмет, могат да бъдат упражнени само чрез иск, по съдебен ред. В производството по чл. 135 от ЗЗД страните по сделката, чиято относителна недействителност се иска, представляват необходими задължителни другари, ползват се със съвместна процесуална легитимация и тяхното участие в производството е условие за допустимост на иска. Съдебно установеното по настоящия спор следва да обвързва еднакво и двамата ответници.
На доказване подлежат спорните по делото факти и връзките между тях, като всяка от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата, на които основава своите искания и възражения. При въведените твърдения и оспорвания, ищецът носи тежестта да докаже при условията на пълно и главно доказване качеството си на кредитор спрямо първия ответник, както и наличието на правно действие от ответника, с което той е намалил имуществото си в причинна връзка със затрудняването на удовлетворяването на кредиторите му. Тъй като се касае за безвъзмездна сделка не е необходимо доказване знанието у третото лице – приобретател.
Ответниците носят тежестта да докажат своите правоизключващи, правоунищожаващи и правопосагяващи възражения, включително, че към датата на предявяване на иска дългът към ищеца е погасен чрез плащане или по давност.
По делото липсват въведени неподлежащи на доказване факти по смисъла на чл.154, ал. 2 и чл. 155 от ГПК.
Представените с исковата молба и писмения отговор доказателства следва да бъдат приети като допустими и относими. Относно направеното от ответниците искане с правно основание чл. 190 от ГПК съдът ще се произнесе в насроченото открито съдебно заседание, след като съобрази становището на ищеца.
Водим от горното, на основание чл.140 от ГПК, Бургаският окръжен съд
ПРИЕМА
за
разглеждане предявения от „Банка Пиреос България” АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София 1784, район „Младост”, бул.
„Цариградско шосе“ № 115 Е, представлявано от Любомир Игнатов Пунчев, Йоанис
Кириакопулос и Емил Ангелов Ангелов, действащи чрез пълномощника Вангел Вълчев
Спиров – директор Дирекция „Правна”, действащ чрез пълномощника адвокат
Елеонора Александрова Ризова от АК – гр. Бургас, със съдебен адрес:***, Бизнес
център, Банка Пиреос, иск за обявяване за недействителен по отношение на ищеца
„Банка Пиреос България” АД договор за дарение на недвижим имот, сключен между
ответниците З.Г.К. и Г.З.К. на 08.10.2014 г., обективиран в нотариален акт №
31, том II, рег. № 3343, дело № 208 от 2014 г. на нотариус Станка Димова, рег.
№ 250 на НК, вписан в Служба по вписванията – Бургас като акт № 148, том 38,
дело № 6417, вх. рег. № 12160 от 08.10.2014 г., на основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД.
ДОКЛАДВА на страните гр.дело № 1640/2017 год. съобразно проекта за доклад в мотивната част на настоящото определение.
ПРИЕМА писмените доказателства, представени от ищеца с исковата молба и от ответника с писмения отговор.
ОБЯВЯВА на страните, че по искането на ответниците с правно основание чл. 190 от ГПК ще се произнесе в насроченото открито съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.03.2018 год. от 14 часа, за която дата и час да се призоват страните.
Определението да се връчи на страните.