РЕШЕНИЕ
№ 97
гр. Павликени, 09.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, IV СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КАТИНА МИНЕВА
при участието на секретаря Боряна Николова
като разгледа докладваното от КАТИНА МИНЕВА Гражданско дело №
20234140100572 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл.
79 ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ал. 1 ЗЗД.
Ищецът основава претенциите си на твърдения, че в качеството си на
експлоатационно предприятие е извършвало услуги по водоснабдяване, отвеждане и
пречистване на отпадни води в имот, находящ се в село Б., ул. ***. Ищецът сочи, че за
този имот при него има разкрита партида с аб. № ***. Твърди, че за ползваните в този
обект на потребление услуги за периода 11.12.2019 г. – 06.12.20 22 г. е издал 36
фактури, подробно описани в исковата молба, на обща стойност 967, 37 лева- сумата от
827,06 лева- главница- общата стойност на ползвана, но незаплатена питейна вода от
длъжника и сумата от 140,31 лева- мораторна лихва за забавено плащане. Ищецът
сочи, че ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на цената на
консумирана вода и получени услуги в срока по чл. 33 ал. 2 от ОУ, регламентиращи
договорните отношения между страните, поради което на основание чл. 44 от ОУ му е
начислена мораторна лихва върху всяко отделно вземане, считано от първия ден след
настъпване на падежа по всяка отделна фактура, с общ размер възлизащ на 140,31 лв.
Ищецът сочи, че за горепосочените суми се е снабдил със заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № ***/2023г. по описа на Районен съд П., срещу която е постъпило възражение
от длъжника. Предвид горното ищецът моли съда да постанови решение, с което да се
1
приеме за установено по отношение на ответника, че му дължи сумата в общ размер на
967, 37 лв., от която 827,06 лева- главница, представляваща стойността на ползвана, но
незаплатена питейна вода и услуги по пречистване на отпадни води и канализация за
процесния период, както и сумата от 140, 31 лв. – мораторна лихва за забавено
плащане, ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на
заявлението в съда до окончателно изплащане на вземането. Претендира разноски.
С отговора на исковата молба ответникът, чрез особения си представител,
оспорва предявените искове като неоснователни по основание и размер. Възразява, че
ответникът има качество на „потребител" по смисъла на §1. ал. 1, т. 2 от ДР на Закон за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, и чл. 2. ал. 1 от Общите
условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „В. и к. Й."
ООД, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-09/11.08.2014 г. - т. 9 по партида с
абонатен № *** за обект, находящ се в село Б., ул. ***. като твърди, че не е и никога не
е била нито собственик, нито лице притежаващо ограничено право на ползване или
строеж, за да има качество на „потребител" съгласно цитираните разпоредби за обекта.
Твърди че, между ищеца и ответника никога не е възниквала и не е имало валидна
облигационна връзка по силата на сключен писмен договор между дружеството и
собственика и/или носителят на ограничено вещно право за присъединяване към
водоснабдителните и канализационните системи на процесния обект както и че
ответникът не е последващ собственик или ползвател на процесния имот, в който
случай отношенията да се регулират от публично известни общи условия на ВиК
оператора. Процесуалният представител на ответника оспорва всички начислени суми
по фактурите- главници и лихви, за процесния период с твърдението, че показанията в
карнетите са начислявани произволно и при отсъствие на реално консумиране на вода,
така, както е записано в тях. Твърди да са неверни начисленията въз основа на
показанията съгласно издадени фактури за процесния период. Релевира възражение за
погасяване по давност на претендираните вземания за издадените фактури от началото
на процесния период 11.12.2019 г. до момента, предхождащ с повече от три години
датата на заявлението по чл. 410 ГПК - 26.04.2023 г. В тази връзка изтъква, че
вземанията на ищеца за цена на доставена питейна вода и ползвани услуги са
периодични плащания по смисъла на чл. 111 б. „в” ЗЗД и се погасяват с кратката
тригодишна давност. На следващо място ответникът оспорва годността на
техническото средство за отчитане на вода за процесния период, твърди, че записите в
карнетите, послужили за издаване на процесиите фактури, са недействителни,
нереални на действителното потребление, както и че е налице нередовно отчитане.
Оспорва начисленията в карнетите по отношение количество потребявана вода,
навсякъде, където няма положен подпис на ответника, както и твърди, че стойностите
са посочени произволно и в разрез с правилата за начисляване на потребена вода с
оглед ОУ и Наредба № 4 от 14.09.2004 г. Претендира разноски.
2
Съдът, като взе предвид наличните доказателства и становищата на страните,
намира за установено следното:
Не е спорно между страните, че ищецът е дружество, предоставящо ВиК услуги
по доставка на питейна вода и пречистване на отпадни води за имот, находящ се в село
Б., община П. ул. ***. Липсва спор, че за посочения имот при ищеца е разкрита
партида с абонатен № ***. От приложената справка – извлечение № *** към
12.04.2023 г. и издадените фактури за периода от 31.01.2020 г. до 30.12.2022 г., които
писмени доказателства не са оспорени, се установява, че в исковия период- от
11.12.2019 г. до 06.12.2022 г., стойността на ползваните за имота услуги по доставка на
питейна вода и по пречистване на отпадни води и канализация възлиза в размер общо
на 827,06 лв. На основание чл. 44 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор /ОУ/ върху вземането по всяка от процесните фактури
за периода от 31.01.2020 г. до 12.04.2023 г. е начислена лихва за забава в общ размер на
140, 31 лева. За Общите условия на ищеца са спазени изискванията за публикуването
им по чл. 11 ал. 7 ЗРВКУ и абоната не е възразил спрямо тях в срока по чл. 11 ал. 8
ЗРВКУ.
До ответника на 13.01.2023 г. ищецът е изпратил покана за доброволно
изпълнение, касателно незаплатени суми, дължими за консумирана питейна вода за
периода 11.12.2019 г.- 06.12.2022 г., на обща стойност в размер на 944.13 лева, връчена
на 25.01.2023 г. на трето за делото лице- Т. В. от К. К..
От приложеното ч.гр.д. № ***/2023г. на Районен съд П. се установява, че за
процесните суми в полза на ищеца е издадена заповед № *** за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК на 27.04.2023г., връчена по реда на чл. 47, ал.5 ГПК,
поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК на заявителя са дадени указания за
предявяване на иск по чл. 422 ГПК за установяване съществуване на вземането.
По делото е установено от връчителя в село Б., община П., Ст. Т., че ответникът
Г. М. Д. повече от 10 години живее и работи в чужбина.
От справка с изх. № ***/22.02.2024 год. на Агенция по вписванията, Служба по
вписванията - П., по данни за ФЛ/ЮЛ за вписвания, отбелязвания и заличавания в СВ-
П. за периода от 22.02.1924 год. до 22.02.2024 год. по персонална партида № *** за
ответницата Г. М. Д. се установява липса на вписвания, отбелязвания и заличавания.
От представена по делото справка- извлечение № *** към 17.04.2024 г. се
установява плащане по партидата на процесния имот при ищеца в размер на 175,07
лева- главница и 56.77 лева- мораторна лихва на 07.08.2023 г. на каса в ищцовото
дружество, като са погасения задълженията по 7 броя от процесните фактури,
издадени за периода от 31.01.2020 г. до 31.07.2020 г. Заплатена е й държавна такса в
размер на 25,00 лева за заповедното производство отново на 07.08.2023 г., видно от
известие за плащане № *** от 07.08.2023 г. и приложен към него фискален бон.
3
В проведеното по делото първо съдебно заседание на 18.04.2024 г. ищецът е
обективирал искане по чл. 232 ГПК, поради което производството по делото е
прекратено в частта, относно претендирана главница в размер на 175,07 лева по
издадени 7 бр. фактури за периода от 13.07.2020 г. до 06.12.2022 г. за разликата от
претендираните 827,06 лева- главница до 651,99, както и в частта за претендираната
мораторна лихва в размер на 49,96 лв. за периода от 13.07.2020 г. до 06.12.2022 г., за
разликата от претендираната сума в размер на 140,31 лева - мораторна лихва до 90,35
лева, както и относно претендираните разноски за заплатена ДТ в размер на 25.00 лева
в заповедното производство. Определението е влязло в сила на 26.04.2024 г. С оглед
задължителните указанията обективирани в т. 13 на ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС, по
тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК съдът е обезсилил частично заповед № *** за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 27.04.2023 г., издадена по ч.гр.д.
№ *** по описа за 2023 г. на , Районен съд П., IV-ти състав в частта за сумата в размер
на 175,07 лева - главница, представляваща вземане за ползвана, но незаплатена питейна
вода и услуги по пречистване на отпадни води и канализация от длъжника, за периода
от 13.07.2020 г. до 06.12.2022 г., за която са издадени 7 броя фактури, за абонатен №
***, за обект, находящ се в с. Б., ул. *** както и в частта за сумата в размер на 49,96
лева, представляваща мораторна лихва за забавено плащане, върху главницата по 7 бр.
фактури.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предявените искове за установяване вземанията на ищеца към ответника са
процесуално допустими, доколкото са предявени от кредитор, в чиято полза е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена по реда на чл. 47, ал.5 ГПК и имат за
предмет посочените в заповедта за изпълнение вземания.
При предявен иск по чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК, във вр. с чл. 79 ал. 1 ЗЗД в
тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване, че
ответникът е собственик или ползвател на водоснабдения процесен имот, наличието на
валидна облигационна връзка с ответника по договор за доставка на питейна вода и
пречистване на отпадни води, регламентирана от публично известни ОУ, изпълнение
на задълженията си за доставяне на питейна вода и в какво количество, както и за
пречистване на отпадни води и канализация по отношение имота на ответника за
процесния период. В случай на установяване на горните обстоятелства, в тежест на
ответника е да докаже изпълнение на задължението си за заплащане на претендираните
суми.
Легално определение на понятието „потребител на ВиК услуги“ се съдържа в
Параграф 1, ал. 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на Закон за регулиране на
водоснабдителните и канализационни услуги видно от което това са: юридически или
4
физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се
предоставят ВиК услуги; юридически или физически лица - собственици или
ползватели на имоти в етажната собственост и предприятия, ползващи вода от
водоснабдителните мрежи на населените места за технологични нужди или подаващи я
на други потребители след съответна обработка по самостоятелна водопроводна
инсталация, непредназначена за питейни води, идентично възпроизвеждане на
понятието „потребител на ВиК услуги“ се съдържа и в чл. 2 ал. 1 т. 2, ОУ на ищеца,
внесени в ДКЕВР на 25.06.2014 г. По делото не са събрани, въпреки изричните
указания на съдебния състав обективирани в доклада по делото, доказателства
касателно качеството потребител на ответника по делото- напротив видно от справка с
изх. № ***/22.02.2024 год. на Агенция по вписванията, Служба по вписванията - П., по
данни за ФЛ/ЮЛ за вписвания, отбелязвания и заличавания в СВ- П. за периода от
22.02.1924 год. до 22.02.2024 год. по персонална партида № *** за ответницата Г. М.
Д. се установява липса на вписвания, отбелязвания и заличавания въобще, което в
частност установява обстоятелството, че лицето не е собственик на процесния
водоснабден имот, находящ се, в с. Б., община П. ул. ***, с абонатен № ***. Не се
установява от доказателствената наличност по делото и ответницата да е ползвател на
процесния имот. Това, че партидата в ищцовото дружество се води на името на
ответница, не води до извод, че към конкретния период, за който е начислена цена за
ползвана, но незаплатена питейна вода и услуги по пречистване на отпадни води и
канализация, ответницата има качеството на потребител на ВиК услуги. В този смисъл
настоящият съдебен състав приема, че липсват каквито и да е доказателства за
наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по делото
съответно, че ответникът има качеството потребител на ВиК услуги за питейно-битови
нужди за процесния обект- находящ се, в с. Б., община П. ул. ***, с абонатен № *** и
като такъв да дължи заплащането на цената за ползвана, но незаплатена питейна вода и
услуги по пречистване на отпадни води и канализация.
Неоснователността на главната претенция има за последица и неоснователност
на акцесорната претенция за лихва за забава.
С оглед изложените съображения претенциите по чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415
ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за дължимостта на вземането в
размер на обща стойност от 651,99 лева, главница за ползвана, но незаплатена питейна
вода и услуги по пречистване на отпадни води и канализация от длъжника, за периода
от 13.07.2020 г. до 06.12.2022 г., за която сума са издадени 29 броя фактури, в периода
от 31.08.2020 г. до 30.12.2022 г. за абонатен № ***, за обект, находящ се в с. Б., ул. ***
както и на сумата от 90,35 лева, представляваща лихва за забава върху вземанията по
фактурите в периода от 31.08.2020 г. до 12.04.2023 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 25.04.2023 г. до окончателното й изплащане са неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени.
5
По делото е обективирано искане от процесуалния представител на ответника за
присъждане на разноски, който с оглед изхода на спора са дължими, но по делото
липсват доказателства относно сторени от ответната страна разноски.
Мотивиран от изложеното, Районен съд П., IV-ти състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ -
ЙОВКОВЦИ” ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град В. Т., ул. ***,
представлявано от управителя И. Б. И. - управител, искове с правно основание чл. 422,
ал. 1, във вр. с чл. 415 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за приемане на
установено, че Г. М. Д., с ЕГН **********, с настоящ адрес с. Б., общ. П, обл. В. Т., ул.
*** дължи на дружеството, сумата в размер от 651,99 лева /шестстотин петдесет и
един лева и деветдесет и девет стотинки/ - главница, представляваща общ размер на
вземанията по фактури издадени в периода 31.08.2020 г. до 30.12.2022 г. за ползвана,
но незаплатена питейна вода и услуги по пречистване на отпадни води и канализация
по партида с абонатен № ***, за обект, находящ се в село Б., община П., ул. ***, както
и сумата в размер от 90,35 лева /деветдесет лева и тридесет и пет стотинки/,
представляваща лихва за забава върху вземанията по фактурите за периода от
31.08.2020 г. до 12.04.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
25.04.2023 г. до окончателното й изплащане, за които суми има издадена Заповед №
*** за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на 27.04.2023г. по ч.гр.д №
***/2023г. по описа на Районен съд П., като неоснователни и недоказани.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд В. Т. в двуседмичен
срок от връчване на препис от него на страните.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по частно
гражданско дело № ***/2023 г. по описа на Районен съд П..
Съдия при Районен съд - П.: _______________________
6