Р Е Ш
Е Н И Е
гр.Кюстендил, 04.03.2020г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският районен съд, в открито съдебно заседание
на двадесет и пети февруари две хиляди и
двадесета година, в състав :
Районен съдия : Николай
Николов
при секретаря Валентина Спирова,
като разгледа докладваното от съдията
АНД№1812 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид:
Делото е образувано по жалба от М.Б. ***, махала „Черковна“№22, ЕГН **********
против наказателно постановление №30-0000645/19.12.2019г., издадено от
началника на Областен отдел ”АА”-гр.Кюстендил, с което на жалбоподателя на
основание чл.93, ал.1, т.1 ЗАП за нарушение на чл.19, ал.1, т.5 от Наредба №11
от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари е
наложено административно наказание “глоба” в размер на 2 000 лева. Претендира
се отмяна на атакуваното постановление, с довод за допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, а по същество, че нарушението не е
извършено.
АНО не е взел присъствено участие в съдебното производство, но в
придружаващото жалбата писмо, е изразил становище за неоснователност на същата.
Районен съд-гр.Кюстендил, след като се запозна с доказателствата по
делото и прецени същите поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено
следното:
На 13.12.2019г. в с.Гърляно служители на ОО”АА”, гр.Кюстендил –
свидетелите И. и К. извършили крайпътна проверка на ППС, при която установили,
че водачът няма валидно удостоверение за техническа изправност на същото.
Съставен бил АУАН срещу жалбоподателя, в който са отразени следните
констатации: около 14:40ч. на гл.път Е-871 при пътен кантон в посока към
гр.Кюстендил жалбоподателят управлява седлови влекач Скания с рег.№***, собственост на трето лице по маршрут Р.С.Македония-Р.България без
валидно удостоверение за техническа изправност на ППС. Прието е, че е нарушен
чл.19, ал.1, т.5 от Наредба №11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен
превоз на пътници и товари. Актът е предявен и връчен по надлежния ред.
Въз основа на акта е издадено обжалваното НП. В него е възпроизведена
фактическа обстановка, идентична с тази по акта. Прието е, че е извършено
нарушение, на което е дадена аналогична правна квалификация, като санкцията е
наложена на основание чл.93, ал.1, т.1 ЗАП. Наказателното постановление е
връчено на 19.12.2019г.
Горната фактическа обстановка безпротиворечиво се установява от
събраните по делото доказателства, а именно: документите, съдържащи се в
административнонаказателната преписка, показанията на посочените свидетели.
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок срещу подлежащ на
атакуване акт и от лице, което има право на такава.
Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съображенията за това са
следните:
Актът за установяване на административно нарушение е съставен от лице,
притежаващо правомощия в тази посока по смисъла на ЗАП. Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган, съобразно разпоредбата на чл.92,
ал.2 ЗАП.
В хода на административнонаказателното производство обаче са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, обосноваващи отмяната на
атакуваното НП. Това е така защото:
В АУАН и НП липсва изчерпателно описание на обстоятелствата, при които
е осъществено твърдяното нарушение, съответно не са изложени твърдения за
всички съществени елементи от обективната страна на състава на нарушението, в
частност, че е осъществяван обществен превоз или
превоз за собствена сметка на пътници и товари. Всички обстоятелства, имащи
отношение към нарушението освен че са задължителни реквизити на АУАН и НП,
индивидуализират пряко същото, като непосочването им по ясен и категоричен
начин винаги съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като
пряко рефлектира върху правото на защита на нарушителя. Волята на АНО следва да
бъде ясна и категорична, а не да се презюмира.
Отделно от това, приложената санкционна разпоредба има бланкетна
диспозиция и обвързването й с друга такава, каквато е разпоредбата на чл.19,
ал.1, т.5 от Наредба №11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на
пътници и товари), а не с конкретно нарушена правна норма от кръга на
посочените в първата, винаги има за последица необоснованост, а от там и
незаконосъобразност на санкционния акт.
Допуснатите процесуални нарушения са от такова естество, че правят
невъзможна преценката за материалноправната законосъобразност на атакуваното
НП.
Въпреки това, по съществото на спора следва да се отбележи, че в
настоящото производство не се потвърдиха в пълнота поддържаните от АНО
фактически установявания.
При това положение АНО е ангажирал незаконосъобразно
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, поради което
атакуваното НП следва да се отмени.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление
№30-0000645/19.12.2019г., издадено от началника на Областен отдел
”АА”-гр.Кюстендил, с което на основание чл.93, ал.1, т.1 ЗАП за нарушение на
чл.19, ал.1, т.5 от Наредба №11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен
превоз на пътници и товари на М.Б. ***, махала „Черковна“№22, ЕГН ********** е
наложено административно наказание “глоба” в размер на 2 000 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Административен съд – гр.Кюстендил в 14-дневен срок от съобщаването
му.
Районен съдия: