МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД № 2216/2020г. по описа на РРС, ХI
н.с.
Русенска Районна
прокуратура е обвинила Т.Р.Т.,***, за това, че през периода
месец ноември 2019год.-месец ноември 2020год., включително, в гр. Русе, след
като била осъден-с Решение № 70/21.01.2019г., по гражданско дело № 8479/2018г.,
по описа на Районен съд гр. Русе, влязло в сила на 21.01.2019г., да издържа
свой низходящ-детето си А.Т.Т., родена на ***г., съзнателно не изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски-тринадесет месечни
вноски по 200,00 /двеста/ лева всяка, всичко на обща стойност 2 600,00 /две
хиляди и шестстотин/ лева - престъпление
по чл.183, ал. 1 от НК.
Прокурорът
поддържа обвинението.
Подсъдимият признава изцяло
фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява
съгласие да не се събират доказателства за тези факти, по смисъла на чл.371,
т.2 от НПК. Защитникът пледира съда да
наложи наказание „Пробация“ на подзащитния му.
Съдът след
като съобрази, че самопризнанията на подсъдимият се
подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, същите са събрани
при условията и по реда на НПК, приема за установени следните обстоятелства,
изложени в обвинителния акт:
Подсъдимият Т.Р.Т. е роден
на ***г***, със средно образование,
неженен, безработен, неосъждан.
Подс. Т.Р.Т. и свид. Р.С.Т.били
съпрузи, като двамата сключили граждански брак на 14.07.2006г.
Преди да сключването на брака, на 19.05.2005г., се родило детето им А.Т.Т..
През 2018г. подс. Т. и свид. Т. се
разделили. С Решение от 21.01.2019г., по гр. дело № 8479/2018г., по описа на Районен съд гр. Русе, влязло в сила на
21.01.2019г., бракът между обвиняемия и свид. Т. бил прекратен чрез
развод, като упражняването на родителските права по отношение на детето А.Т.Т. било предоставено на майката-свид. Р. С. Т., която живеела в гр. Русе, обл. Русе. С
това решение подсъдимият бил осъден
да заплаща на непълнолетната си дъщеря А.Т.Т., чрез нейната майка и законен представител-Р. С. Т.,
месечна издръжка в размер на 200,00 /двеста/ лева. Подс. Т. знаел за
съдебното решение и вмененото му с него
задължение, като до месец октомври 2019г., включително, той заплащал
задълженията си за издръжка.
През месец ноември 2019г. подсъдимият
преустановил изпълнението на задълженията
си за месечна издръжка на своята дъщеря, като бездействието му продължило през месец декември 2019г., както и през месец януари 2020г. По
този повод свид. Ралица Т. подала тъжба в ОД на МВР Русе, като след извършена
проверка било образувано настоящото досъдебно
наказателно производство, в хода на което подс. Т.Р.Т. продължил да бездейства и не изпълнявал
задължението си за издръжка. Така през периода
месец ноември 2019г.-месец ноември 2020г.(включително) подс. Т.Р.Т.
бездействал и не плащал месечните вноски по издръжката на детето си А.Т.Т., в
гр. Русе, обл. Русе, при което дължал тринадесет месечни вноски на обща
стойност 2 600,00 /две хиляди и шестстотин/ лева.
До приключване и на досъдебното производство подсъдимият
не изпълнил задължението си за
процесния период.
Така установената и изложена
по делото фактическа обстановка се подкрепя от събрания и проверен
доказателствен материал: доказателства от гласни доказателствени
средства-показанията на свидетелите: А.Т.Т., Р.С.Т.и Д. Н. Д.; доказателства от
писмени доказателствени средства-справка от УИС, справка за съдимост,
биографична справка, декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние, протоколи за следствените.
Анализ на доказаталествата и
прани изводи
Съгласно чл.102 от НПК в
наказателното производство подлежи на доказване извършеното престъпление и
участието на подсъдимия в него. Съдът счита, че от всички събрани по делото
доказателства, безспорно се установи факта на извършено престъпление, за което
е обвинен Т.Т.. Доказателствата, имащи за източник всяко от доказателствените
средства по делото са съответстващи си и логично разкриват фактическата
обстановка на деянието. В събрания доказателствен материал по делото не
съществуват противоречия. От събраните доказателства, Съдът е достигнал до
единствено възможният извод за виновността на подсъдимото лице и за
постановяване на осъдителна присъда спрямо него.
Съдът намира за несъмнено
доказано по делото, че с деянието си подсъдимият Т.Р.Т.,***, осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК, тъй като през периода месец ноември 2019год.-месец ноември 2020год.,
включително, в гр. Русе, след като била осъден-с Решение № 70/21.01.2019г., по
гражданско дело № 8479/2018г., по
описа на Районен съд гр. Русе, влязло в сила на 21.01.2019г., да издържа
свой низходящ-детето си А.Т.Т., родена на ***г., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски- тринадесет месечни вноски по 200,00 /двеста/ лева
всяка, всичко на обща стойност 2 600,00 /две хиляди и шестстотин/ лева.
Изпълнителното деяние на
престъплението било извършено от подс. Т.Т. чрез бездействие, изразяващо се в
неплащане на дължимите месечни издръжки за детето му. Това негово задължение
било установено с влязъл в сила съдебен акт, а именно Решение №
70/21.01.2019г., по гр. дело № 8479/2018г., по описа на Районен съд гр.Русе.
От субективна страна
престъплението било извършено от подс. Т.Т. виновно-с пряк умисъл. Той
съзнавал, че бил осъден да изплаща месечна издръжка на детето си А.Т.Т., но
независимо от това не изпълнявал задължението си.
При индивидуализация на наказанието, съдът отчита
като смекчаващо отговорността обстоятелство чистото съдебно минало. Съдът не отчита
отегчаващи вината обстоятелства извън предмета на делото.
При така отчетените обстоятелства и за постигане
целите на наказанието, посочени в чл.36 ал.1 от НК, Съдът е
наложил на подс.Т. предвиденото наказание в състава на чл.183, ал.1 от
НК, а именно
по-лекото от алтернативно предвидените – „Пробация“ при задължителните две
пробационни мерки, именно : „Задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца, чрез явяване и подписване
пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два
пъти седмично“; „Задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от шест месеца“.
Така
индивидуализирано наказанието на подсъдимият, Съдът намира ще изпълни своята
превантивна функция, както по отношение на генералната, така и най-вече личната
превенция по чл.36 във вр. с чл.57, ал.1 от НК.
Мотивиран
така, съдът се произнесе с присъдата си.
Районен
съдия: