Р Е Ш Е Н И
Е
№ 3171 22.11.2019 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ІІІ-ти граждански състав
На двадесет и четвърти октомври две
хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в състав
Председател: Ивелина Мавродиева
при секретаря Кина Киркова
като разгледа докладваното от съдията Мавродиева
гражданско
дело № 2581 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД с ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление: *****, представлявано от *****, срещу Д.Т.Ф.
с ЕГН **********, адрес: ***, с която се претендира установяването дължимостта
на сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
476/01.02.2019 г. по ч.гр.д. № 798/2019 г. по описа на Бургаския районен съд, а
именно: сумата 110. 48 лева, представляваща главница за неплатена цена за
доставена, отведена и пречистена вода до абонатен № ***** за водоснабден имот,
находящ се в град *****, за периода от 10.02.2016 година до 12.01.2017 година, за която в периода от 27.06.2016 година до 25.01.2017
година са съставени фактури, както и сумата 23. 17 лева, представляваща лихва
върху главницата, начислена за периода от 28.07.2016 година до 22.01.2019
година, ведно със законната лихва върху главницата от 110. 48 лева, считано от датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение на
25.01.2019 година до окончателното й плащане. Моли се и присъждане на
направените по делото разноски, в това число и на юрисконсултско
възнаграждение, както и на направените в заповедното производство такива.
Основанията за дължимост на горните
суми се основават на твърдения, че ответникът е потребител на ВиК услуги,
титуляр по партида за обект, находящ се в град ***** с абонатен номер *****,
като се сочи, че задълженията за горния период от 10.02.2016 година до
12.01.2017 година не са заплатени.
По делото е постъпил отговор на исковата
молба от ответницата, с който искове изцяло се оспорват като недопустими и
неоснователни, поради обстоятелството, че абонат и ползвател на имота е трето
лице – *****. Сочи, че няма нищо общо с имота и никога не е подавала молба за
откриване на партида на нейно име. Явно някой е сторил това след смъртта на *****,
настъпила на *****г. Не се оспорва, че процесният имот е закупен от нея и
съпруга й, но лицето ***** ***** – баща на ответницата, си запазил пожизнено
право на ползване, и следователно следвало да отговаря за задълженията за
периода от 10.02.2016 година до
12.01.2017 година. Отделно от това се излага, че след смъртта му, ответницата
не е приемала наследството, оставено от него, а напротив се е отказала от
същото, поради което и не следвало да отговаря за търсените суми в процесния
период.
Отделно от това се предявява насрещен
иск за заплащане на сумата от 2 000 лева, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди от получаването на процесната заповед за
изпълнение, което предизвикало у нея едновременно притеснение, страх, стрес и
общо взето множество неприятни емоции, тъй като не дължала нищо на ищцовото
дружество, за което отново се излагат подробни доводи.
Също търси присъждане на разноските по
делото, в това число и за заповедното производство.
С отговора по насрещния иск същият се
оспорва като недопустим, като наведените в тази връзка доводи не се споделят от
съда, тъй като освен връзка с първоначалния иск законът предвижда възможност за
предявяването на насрещен иск и в случай, че може да бъде извършено прихващане
т.е. насрещния иск може да бъде предявен и за вземане, което няма никаква
връзка с първоначалния иск. По същество се твърди, че ответницата следва да
отговаря за задълженията в качеството си на собственик респективно наследник на
починалия носител на вещното право на ползване. Отделно от това същата следвало
да уведоми служебно ВиК оператора за настъпилата промяна в обстоятелствата,
като се анализират и подробно действащите общите условия на дружеството и
нормативната уредба, водещи до извода, че г-жа Ф. е неизправната страна в
отношения си с водоснабдителното дружество, поради което и насрещният иск се
явявал неоснователен.
Правното основание на предявените главни
искове е чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/, а на насрещния такъв е чл. 49 във вр. с чл. 45
и чл. 52 от ЗЗД.
Бургаският районен съд, като взе предвид
исковата молба и насрещната такава, изложените в тях факти и обстоятелства,
становището на ответните страни по тях и събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По
заявление на ищеца „Водоснабдяване и канализация” ЕАД е образувано ч.гр.д.
798/2019 г. по описа на съда, по което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумите, предмет на установителния иск
по настоящото дело. Длъжникът – ответник е депозирал в срок възражение срещу
заповедта, поради което и съдът е указал на заявителя на основание чл. 415, ал.
1, т. 1 от ГПК да предяви иск за установяване на вземанията по заповедта, което
и обосновава правният интерес на ищеца от водене на установителния иск по
настоящето производство.
Изразходените количества вода се
установяват от справката-извлечение за отчет с мобилното устройство, като са
представени и фактурите, остойностяващи същата. Общо за целия отчетен период от
10.02.2016 г. – 12.01.2017 г. са начислени 50 куб.м. вода /средно по 4. 54 кум.
на месец/, като стойността им възлиза на 110. 48 лв. Всъщност изразходеното количество вода и
негова стойност не са спорни по делото.
Спорният въпрос е следва ли ответницата
по главния иск да отговаря за тях.
В тази връзка за да се установи
основателността на претенциите следва да се изследва облигационната връзка
между страните и дали ответницата е собственик на процесния водоснабден имот. Съгласно
§1, ал. 1, т. 2, букви ”а” и „б” от Допълнителните разпоредби на Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги „потребители” са
юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните
имоти, за които се предоставят В и К услуги и юридически или физически лица -
собственици или ползватели на имоти в етажната собственост. Разпоредбата на чл.
3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи
също определя като потребители на услугите В и К следните категории лица: 1.
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от
които се отвеждат отпадъчни води; 2. собствениците и лицата, на които е
учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни
имоти в сгради - етажна собственост; 3. собствениците и лицата, на които е
учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните
обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към
едно водопроводно отклонение. Аналогично е и съдържанието на отменената Наредба
№ 9 от 1994 г., която е определяла като абонати юридически или физически лица,
които са собственици на съответния водоснабдяван имот или съответно отделните
собственици на имоти в етажната собственост.
При това съдът приема, че потребител и
съответно в облигационни отношения със съответното дружество, осъществяващо
услугите по водоснабдяване и канализация е собственикът, съответно носителят на
право на строеж, респективно право на ползване, ако са учредени подобни
ограничени вещни права, на самостоятелен водоснабден имот. Безспорно по делото
е че ответницата действително е собственик
на процесния водоснабден имот, като го е придобила чрез покупко-продажба от
своя баща с нотариален акт от 27.12.2013 г., съгласно който продавачът си е
запазил пожизнено право на ползване върху имота. Именно и поради това той е бил
титуляр на партидата и съответно в облигационни отношения с ищцовото дружество,
като това е продължило до датата на смъртта му - *****г., видно от представения
по делото препис-извлечение от акт за смърт. При това той респективно неговите
наследници следва да отговарят за задълженията в процесния период от
10.02.2016 година до 12.01.2017 година.
Ответницата се е отказала от наследството на баща си /удостоверение лист 11 от
ч.гр.д. № 798/2019 г. по описа на Бургаския районен съд/ и съответно не следва
да отговаря или иначе казано установителните искове по чл. 422 от ГПК срещу нея
като неоснователни следва да бъдат отхвърлени. Действително ответницата Ф. е
носител на право на собственост досежно процесния водоснадбден имот т.е. с
оглед на горецитираната нормативна уредба се явява потребител на ВиК услуги и
съответно е в облигационни отношения със съответното дружество, осъществяващо
услугите по водоснабдяване и канализация, но след датата на смъртта на баща си,
когато всъщност съгласно чл. 59, ал. 1 от ЗС се прекратява вещното право на
ползване. Доколкото същата е извън периода на претенцията това е ирелевантно за
спора, но следва за пълнота да бъде отбелязано. Действително също така ВиК
дружество разполага с възможността служебно да прехвърли партида на друго лице
/ чл. 64, ал. 1 от ОУ/, но в случая това действие би могло да бъде
законосъобразно осъществено, като се прехвърли партидата на името на
собственика, след прекратяване на
правото на ползване и то от момента на неговото прекратяване, а не да я
прехвърли без основание преди този момент и то със задна дата.
С горните мотиви съдът намира, че
предявените главни искове, като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.
По насрещния иск:
Принципно спорен е въпросът дали когато
едно лице търси удовлетворяване на свое парично вземане по съдебен ред, било то
основателно или не, с така предприетите действия би могло да се осъществи
някакво противоправно поведение, което да доведе до вреди за насрещната страна.
Независимо от отговора му обаче в случая освен твърденията на ответницата за
претърпените от нея стрес, страх и безпокойство, не се ангажираха каквито и да
било доказателства, поради което иска само на това основание като недоказан
следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото и по
разноските, съдът намира следното:
С оглед отхвърлянето на исковете по чл.
422 от ГПК не са дължими направените в заповедното производство разноски от
заявителя-ищец, като по този въпрос съдът следва да се произнесе в настоящото
производство предвид дадените указания в т. 12 от тълкувателно решение № 4/2013
г. на ОСГТК на ВКС.
Длъжникът-ответник
действително би имал право да получи направените от него разноските по
заповедното производство, но липсват доказателства в хода на същото да са
направени такива и съответно представени по заповедното производство. За
пълнота следва да се отбележи, че липсват доказателства в заповедното
производство длъжникът да е бил представляван от адвокат и които доказателства
да са представени в самото това производство, за да могат да бъдат евентуално
присъдени на това основание.
Основателна
се явява претенцията на ответницата за присъждане на направените по настоящото
дело разноски, свързани с главния иск, и следва да се осъди ищеца на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК да й заплати сумата от 320 лв.
Ищецът
също има право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК досежно
отхвърления насрещен иск или следва да получи сумата от 100 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК във с
чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, с оглед на
материалния интерес и степента на фактическата и правната сложност на делото
досежно насрещния иск.
Мотивиран
от горното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
Отхвърля
исковете на “Водоснабдяване и
канализация” ЕАД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: *****,
представлявано от *****, срещу Д.Т.Ф.
с ЕГН **********, адрес: ***, за
установяването дължимостта на сумите по заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 476/01.02.2019 г. по ч.гр.д. № 798/2019 г. по
описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата 110. 48 лева, представляваща главница за неплатена цена за доставена, отведена и пречистена вода
до абонатен № ***** за водоснабден имот, находящ се в град *****, за периода от
10.02.2016 година до 12.01.2017 година,
за която в периода от 27.06.2016 година до 25.01.2017 година са съставени
фактури, както и сумата 23. 17 лева,
представляваща лихва върху
главницата, начислена за периода от 28.07.2016 година до 22.01.2019 година,
ведно със законната лихва върху
главницата от 110. 48 лева, считано от
датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение на 25.01.2019 година до окончателното й плащане.
Отхвърля
иска на Д.Т.Ф. с ЕГН **********,
адрес: ***, срещу “Водоснабдяване и
канализация” ЕАД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: *****,
представлявано от *****, за осъждането
му за заплащане на сумата от 2 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от получаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
№ 476/01.02.2019 г. по ч.гр.д. № 798/2019 г. по описа на Бургаския районен съд,
което предизвикало у нея едновременно притеснение, страх, стрес и множество
неприятни емоции.
Осъжда
“Водоснабдяване и канализация” ЕАД с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: *****, представлявано от *****, да заплати на Д.Т.Ф. с ЕГН **********,
адрес: ***, сумата от 320 лв. /триста
и двадесет лева/ за направените разноски.
Осъжда
Д.Т.Ф. с ЕГН **********, адрес: ***, да
заплати на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД с ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление: *****, представлявано от *****, сумата от 100 лв. /сто лева/ за
направените разноски.
Решението
може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: подпис /не се чете/
Вярно с оригинала!
К.К.