Решение по дело №2/2020 на Районен съд - Видин

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 21 юли 2020 г. (в сила от 12 август 2020 г.)
Съдия: Милена Стоянова Стоянова
Дело: 20201320100002
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 януари 2020 г.

Съдържание на акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 423

гр.Видин, 21.07.2020г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Видинският районен съд,  гражданска колегия, 3- ти състав в публичното заседание на  двадесет и втори юни през две хиляди и двадесета година в състав :

 

                                                            Председател: Милена Стоянова

 

при секретаря Милена Евтимова като  разгледа  докладваното  от  съдията  Стоянова  гр.дело № 2 по описа за 2020год.,   и за да се произнесе, взе предвид следното :

  Предявени са искове от К.З.Х. ***  против „Видахим” АД гр.Видин с правно основание чл. 200 от КТ.

Твърди се от ищеца, че вследствие на дългогодишна работа в ответното дружество  като „бемберист”,  е получил професионално заболяване „Хроничен бронхит” и „Хроничен ринофарингит”, установени с Протокол № 4/09.07.1998г. на ДК, за което е съставен Акт за професионално заболяване №15 от 21.07.1998г. Сочи се, че заради професионалните заболявания е бил трудоустроен на друга длъжност – „пазач” на 24.09.1997г. до уволнението му от ответника през 1999г. Посочва се също, че за да поддържа живота си, ищецът е принуден да спазва стриктно хранително-диетичен режим, което е свързано с ежемесечно изразходване на допълнителни средства за усилена храна и лекарства. Поддържа се, че заради професионалното заболяване с ЕР № 1341 от зас. 183 от 08.12.2015г.  на ТЕЛК при УБ МБАЛ „Св. Иван Рилски” ЕАД – София му е призната ТНР за срок от три години, което с оглед пенсионирането му през 2018г.  се е  превърнало в безсрочно.

Иска от съда да бъде постановено решение, с което ответното дружество да бъде осъдено да заплати обезщетения за претърпените имуществени вреди, настъпили в резултат на полученото професионално заболяване „Хроничен бронхит” и неговите ексцеси, произтичащи от необходимостта ежедневно да спазва хигиенно-диетичен режим и да разходва средства за усилена храна  в общ размер от 765.00 лева или по 255.00 лева месечно за периода от 01.11.2019г. до 01.02.2020г., ведно със законната лихва за забава, считано от първо число на следващия месец, за който се дължи сумата до окончателното издължаване. Претендират се разноските по делото.

Ответното дружество в срока за отговор на исковата молба не е подало такъв, не представило доказателства и не е направило искане за събиране на такива.   Редовно призовано, представител не се е явил в с.з. и не е взел становище по исковата претенция.

С протоколно определение от 15.05.2020г. по искане на ищеца, съдът е допуснал  изменение в размера на предявения иск като същия се счита предявен  за сумата в общ размер от 678.99 или по 226.33 лева месечно.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства, назначени и изслушани са две  съдебно-медицински експертизи, представен е препис на влязло в законна сила решението по гр.д. № 1549/2019г. по описа на ВРС.

Съдът , след като взе предвид изложеното в исковата молба и като прецени събраните доказателства в съвкупност и поотделно, намира за установено следното:

Не се спори от страните, че  вследствие на работа при ответното дружество на длъжност „бемберист”, ищецът е получил професионално заболяване „ Хроничен бронхит” и „Хроничен ринофарингит”,  установени с Протокол № 4/09.07.1998г.  на ДК, а в последствие и с Акт за трудова злополука №15 от 21.07.1998г.

От ЕР № 1341 от зас. 183 от 08.12.2015г. на ТЕЛК при УБ МБАЛ „Св. Иван Рилски” ЕАД – София, се установява, че при направеното преосвидетелстване е процента трайна неработоспособност на ищеца заради полученото професионално заболяване е 50%, а срокът на инвалидност е до 01.12.2018г.

От писмо от 05.06.2020г. от ТП на НОИ – Видин, се установява, че на ищеца е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст,  с начална дата  25.09.2015г.  с Разпореждане от 17.11.2015г.

Вещото лице по назначената и изслушана съдебно-медицинска експертиза   д-р И. - лекар – диетолог, е дало заключение относно вида и количеството на храните, необходими за ХДР, както и левовата равностойност на продуктите, необходими за спазване на ХДР за процесния период, като общата сума възлиза на 361.75 лева или средно по 120.58 лева месечно. В експертизата си вещото лице е отбелязало, че за да се намалят периодите на обостряне на заболяването на ищеца е необходимо повишаване на защитните сили на организма, което е свързано със спазване на ХДР с включване на храни, богати на белтъци, въглехидрати, мазнини, витамини, минерални соли, които се доставят на организма чрез прием на нетлъсти меса, мляко, млечни произведения, пресни плодове и зеленчуци. Вещото лице е посочило, че в тези случаи се прилага усилваща диета № 11 като белтъците са завишени и достигат 128г. дневно, мазнините -100г. дневно, въглехидратите до 400г. дневно. За да се постигне усилваща диета е необходимо дневните калории да се завишат с 25% - до 3500 калории. Получава се разлика от 21000 калории, необходими при усилваща диета в сравнение със здрав човек.

Вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза – д-р В. – специалист по белодробни болести е дало заключение, че за ежедневен прием на задължителни лекарства  общата месечна сума е 59.08 лева или за процесния период възлиза на сумата от 177.24 лева.

Вещото лице е посочило също, че допълнително при нужда са ползвани в различно време и дозировка и лекарства на обща стойност 60.00 лева.

Според вещото лице разходите за консумативи, манипулации, такси, транспорт, платени изследвания и други се изчисляват на около 15.00 лева месечно плюс тест лентички или за периода общо 80.00 лева.

Направените разходи от ищеца за периода възлизат общо на 317.24 лева.

Разпитаната по делото свидетелка Венера Хараламбова – съпруга на ищеца, установява,  че ищецът страда от белодробно заболяване, както и че има усложнения на други органи. Свидетелката посочва, че ищецът спазва режим на хранене и диета, иначе се чувства много зле, както и че пие лекарства всеки ден.

Съдът дава вяра на показанията на разпитания свидетел като логично дадени и непротиворечиви с останалите доказателства по делото, поради което ги кредитира.

При така установената фактическа обстановка, Съдът приема от правна страна следното:

За причинени вреди на работник от трудова злополука или професионална болест, отговорността на работодателя, съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1 от КТ може да бъда ангажирана, когато вредите са причинили временна неработоспособност, трайна неработоспособност над 50% или смърт.

Отговорността на ответника по чл. 200 от КТ е отговорност за причинени на работника вреди – имуществени и неимуществени, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

В настоящия случай се претендират имуществени вреди, произтичащи от ежедневната необходимост за спазване на хигиенно – диетичен режим и прием на животоподдържащи медикаменти.

За да се ангажира отговорността на ответника по чл. 200 КТ, е необходимо да бъде установено по категоричен начин наличие на професионално заболяване или трудова злополука. Професионалният характер на заболяването на ищеца е установено с Протокол № 4/09.07.1998г.  на ДК, а в последствие и с Акт за трудова злополука №15 от 21.07.1998г.

От ЕР № 1341 от зас. 183 от 08.12.2015г. на ТЕЛК при УБ МБАЛ „Св. Иван Рилски” ЕАД – София, се установява, че при направеното преосвидетелстване е процента трайна неработоспособност на ищеца заради полученото професионално заболяване е 50%. Определен е срок на инвалидност  до 01.12.2018г., но се установява, че на ищеца е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст,  с начална дата  25.09.2015г., а съгласно чл. 69, ал. 7 от  Наредба за медицинската експертиза, за лицата придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, се определя пожизнен срок на инвалидността. Преосвидетелстване на тези лица може да се извърши по тяхно искане или по искане на контролните органи на медицинската експертиза. 

Безспорно в процеса бе установено, че ищеца след дългогодишна работа в ответното дружество е получил професионално заболяване „Хроничен бронхит”.  Установено е също, че това професионално заболяване е довело до трайна нетрудоспособност 50 на сто като са се появили и усложнения. В следствие на професионалното заболяване и неговите усложнения е необходимо, ищецът да спазва строго диетичен режим, изразяващ се в приемането на усилена храна със завишаване на дневните калории с 25 %, както е необходим и непрекъснат прием на животоподдържащи медикаменти. Изразходването на средства за набавянето на усилена храна и животоподдържащи медикаменти се явява имуществена вреда, която ищецът  търпи за периода от 01.11.2019 г. до 01.02.2020г.

Разпитаната по делото свидетелка установява, че ищецът спазва хигиенно-диетичен режим, свързан с прием на определени храни,  както и приема ежедневно лекарства. Всичко това е свързано с допълнителни разходи.

От съдебно-медицинската експертиза, изготвена от д-р Н.И. се установява, че размерът на необходимите средства за спазване на ХДР за периода от 01.11.2019 г. до 01.02.2020г.  възлиза на  сумата 361.75 лева или средно по 120.58 лева месечно.

От съдебно – медицинската експертиза на д-р В., се установява, че размерът на необходимите средства за лекарства и лечение за същия период  възлиза на сумата 317.24 лева или 105.75 лева месечно.

Върху присъдени суми като обезщетение за вреди от професионално заболяване или трудова злополука по чл. 200 КТ се дължи законната лихва върху тези суми не от датата на исковата молба, а от датата на увреждането. Обективната отговорност по чл. 200 КТ не изключва приложението на разпоредбите на чл. 84, ал. 3 ЗЗД още повече, че в КТ няма конкретен текст за размера на дължимите се лихви, а самата разпоредба на чл. 200 КТ изисква наличие на вреда - професионално заболяване или трудова злополука. След като се касае до претърпени от работника вреди, лихвата върху дължимата се сума се събира от момента на увреждането.

С оглед на горното, на ищеца ще следва да се присъди обезщетение за необходимостта да спазва ХДР и прием на лекарства общо в размер на  678.99 лева за периода от 01.11.2019г. до 01.02.2020г. или по 226.33 лева месечно. Лихвата върху сумата се дължи за всяка забавена вноска от датата на падежа до окончателното изплащане на задължението. За разликата до предявените размери исковете като  неоснователни ще следва да бъдат отхвърлени.

С оглед на горното, ответното дружество ще следва да бъде осъдено да заплати на ищеца обезщетение за претърпените имуществени вреди, настъпили в резултат на полученото професионално заболяване „Хроничен бронхит”, произтичащи от необходимостта за ежедневно спазване на ХДР, за което се налага изразходване на допълнителни средства за усилена храна и ежедневен прием на животоспасяващи и живото поддържащи лекарства, и лечение в размер общо на 678.99 лева  или  по 226.33 лева месечно за времето от 01.11.2019г. до 01.02.2020г., ведно със законната лихва за забава, считано от първо число на следващия месец, за който се дължи сумата до окончателното издължаване.

По направеното искане за допускане на предварително изпълнение на решението, съдът намира следното:

При условията на чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа. Не всяко обаче от обезщетенията по глава Х-та от Кодекса на труда, дължащо се по повод трудово правоотношение е обезщетение за работа по смисъла на чл. 242, ал. 1 ГПК. Вземанията по чл. 242, ал. 1 ГПК, за които е предвидено предварително изпълнение са от категория, обезпечаваща посрещане на ежедневни нужди, свързани с обезпечаване нормалното съществуване на индивида. /Определение № 485 от 30.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 351/2010 г., IV г. о., ГК/.

В конкретния случай, вземането на ищеца произтича  от необходимостта да разходва допълнителни средства за лечение и ХДР за нормалното му съществуване, тъй като същите са наложителни с оглед полученото професионално заболяване.  Поради това, на основание чл. 242, ал. 1 от КТ ще следва да се допусне предварително изпълнение на решението.

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК, на ищеца ще следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение и разходи съгласно приложения списък по чл. 80 от ГПК   в размер на  300.00 лева.

Ответникът ще следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВРС  сумата от 50.00 лева, представляваща дължима държавна такса и сумата от 160.00 лева, представляваща възнаграждение за вещи лица, внесени от бюджета.

Воден от горното , Съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА “Видахим” АД - гр.Видин, Южна промишлена зона, да заплати на К.З.Х. *** с ЕГН **********, сумата в размер на   678.99 лева за периода от 01.11.2019г. до 01.02.2020г. или по 226.33 лева месечно, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, настъпили в резултат на полученото професионално заболяване „Хроничен бронхит”, произтичащи от необходимостта за ежедневно спазване на ХДР, за което се налага изразходване на допълнителни средства за усилена храна и ежедневен прием на животоспасяващи и животоподдържащи лекарства и лечение, ведно със законната лихва за забава, считано  върху всяко ежемесечно обезщетение от по 226.33 лева, която лихва е считана от първо число на следващия месец, за който се дължи до окончателното издължаване.

ОСЪЖДА „Видахим” АД гр. Видин, Южна промишлена зона  да заплати на К.З.Х. *** с ЕГН ********** сумата от 300.00 лева  – разноски за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА „Видахим” АД гр. Видин, Южна промишлена зона  да заплати по сметка на ВРС сумата в общ размер от 210.00 лева, представляваща държавна такса и разноски за вещи лица.

ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК предварително изпълнение на решението по отношение на присъденото обезщетение, като решението в тази част подлежи на обжалване с частна жалба пред Видински окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му.              

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Видински окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните. 

 

                  

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ :