ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 448
гр. Бургас, 12.05.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на дванадесети май
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Цвета Ж. Попова
при участието на секретаря Лена Р. Димитрова
в присъствието на прокурора Светослав Здр. Маринчев
като разгледа докладваното от Цвета Ж. Попова Частно наказателно дело №
20232100200370 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 437 и сл. от НПК. Образувано е по
молба от осъдения Г. А. М., ЕГН ********** за условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от
свобода, наложено с присъда по НОХД № 1366/2012г. по описа на Бургаския
окръжен съд.
В съдебно заседание началникът на Затвора - Бургас, чрез неговия
представител – юрисконсулт Г. изразява становище за неоснователност на
молбата. Обосновава това становище с пропуски в трудовата дейност на
осъдения М. и на стойностите на риска от рецидив. Подчертава
обстоятелството, че по отношение на осъдения са били извършени пет
атестации, които са много близки в отчетените стойности.
Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас намира становището
на затворническата администрация за обосновано. Позовава се на
осъжданията на молителя, сочещи формирани трайни престъпни нагласи.
Акцентира върху колебливото поведение на осъдения през целия период на
изтърпяване на наказанието – награждаван, но и многократно наказван, както
и върху стойностите на оценките на риска от рецидив. Пледира за оставяне
на молбата без уважение.
Назначеният защитник - адв. Михаил Стоичков от Адвокатска колегия
гр. Бургас поддържа молбата и моли същата да бъде уважена. Изтъква
обстоятелството, че осъденият М. е многократно награждаван и че не се
намира в срока на дисциплинарно наказание. Заявява, че няма конкретни
доказателства за неизпълнение на трудовата дейност от страна на лишения от
свобода.
Осъденият М. изразява съжаление за извършеното престъпление и моли
1
да бъде предсрочно освободен.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото, изслуша
становищата на страните и съобрази закона, прие следното:
С присъда № 20 от 29.01.2013 г. по НОХД № 1366/2012г. по описа на
Бургаския окръжен съд Г. А. М., ЕГН ********** е осъден за извършено на
4.08.2012 г. в гр. Българово, Бургаска област престъпление по чл. 116, ал. 1, т.
6, предл. 2 и 3 вр. чл. 115 НК на лишаване от свобода за срок от дванадесет
години, при първоначален „строг“ режим. Присъдата влязла в сила на
5.08.2013 г.
С определение № 224 от 22.10.2013 г. по ЧНД № 812/2013 г., влязло в
сила на 7.11.2013 г., Бургаският окръжен съд на основание чл. 306, ал. 1, т. 3
НПК вр. чл. 68, ал. 1 НК привел в изпълнение наказанието лишаване от
свобода за срок от три месеца, наложено на Г. М. по НОХД № 3682/2011 г. на
БРС, като определил първоначален „строг“ режим.
От 5.08.2012 г. до 5.11.2012 г. осъденият изтърпял в Затвора-Бургас
приведеното в изпълнение наказание лишаване от свобода за срок от три
месеца, след което започнал да търпи наказанието 12 години лишаване от
свобода по НОХД № 1366/2012 г. на Бургаския окръжен съд.
Мотивацията за спазване на режимните изисквания от страна на
осъдения била формално заявена. Лишеният от свобода бил склонен към
импулсивно и рисково поведение. Още в самото начало на изтърпяване на
наказанието Г. М. извършил дисциплинарно нарушение – притежавал
непозволена вещ - мобилен телефон, за което бил наказан със Заповед №
8/4.01.2013 г. на началника на затвора с „изолиране в наказателна килия за
срок от 14 денонощия“.
През 2015 г. осъденият два пъти бил наказан с „изолиране в наказателна
килия за срок от 14 денонощия“ за следните нарушения: 1) държане на
непозволена вещ; 2) непристойно и арогантно поведение спрямо медицински
специалист при МЦ към затвора (вж. заповеди №№ 541/3.09.2015 г. и
625/15.10.2015 г. на началника на затвора).
През м. юни 2017 г. осъденият М. бил разпределен в ЗО „Дебелт“,
където също допуснал нарушения. Със заповед № 236/22.12.2017 г. М. бил
наказан за нарушение на трудовите му задължения като отговорник на група с
„писмено предупреждение“. През месец ноември 2018 г. бил лишен от
хранителна пратка за срок от 1 месец, със заповед № 385/4.12.2019 г. му било
наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“, а със
заповед № 19/27.01.2021 г. бил санкциониран с „изолиране в наказателна
килия за срок от 3 дни“ за агресивно и обидно отношение спрямо постови
надзирател.
Други пет дисциплинарни наказания, наложени със заповеди №№
214/8.03.2016 г., 257/20.06.2018 г., 436/9.10.2018 г., 386/4.12.2019 г.,
251/3.06.2022 г. са били заличени като награда за подчертана
дисциплинираност и активно участие в общопенитенциарните дейности.
2
Наред с тези поощрения, осъденият е бил награждаван веднъж с „извънредна
хранителна пратка“ и два пъти с „писмена похвала“ (заповеди №№
64/21.09.2017 г., 446/15.12.2020 г., 309/24.11.2021 г.).
От 23.01.2015 г. осъденият бил трудово ангажиран към бригада
„Хамути“, но през месец май същата година бил спрян от работа, тъй като не
бил в състояние да изпълнява трудовите си задължения поради болки в кръста
(вж. амб.лист № 71/20.08.2015 г.). От месец юни до месец септември 2017 г. Г.
М. бил трудово ангажиран като бакар в Седма затворническа група в ЗО
„Дебелт“, а от месец октомври 2017 г. бил назначен по домакински щат като
„Отговорник на група“. Само три месеца по-късно лишеният от свобода бил
спрян от трудовия процес поради допуснато дисциплинарно нарушение,
свързано с неизпълнение на задълженията му като отговорник на групата. От
месец май 2020 г. до 1.02.2022 г. Г. М. бил трудово ангажиран на доброволен
труд първоначално като хигиенист, а след това като бакар в салона на
Четвърта затворническа група. Трудовата му дейност отново била
преустановена, тъй като лишеният от свобода не изпълнявал възложените му
задължения. В тази насока са данните в докладна записка рег. №
243/25.01.2022 г. от дежурен главен надзирател инсп. Х. К. и показанията на
свидетелката В. М. - инспектор СДВР. Посочените обстоятелства дават
основание да се приеме, че в поведението на осъдения не се наблюдава
наличие на изградени устойчиви трудови навици.
Първоначалната оценка на риска от рецидив била в средни стойности –
54 точки. Проблемни зони с най-големи нужди са били: отношение към
правонарушението, взаимодействия, начин на живот и обкръжение и умения
за мислене. През м. октомври 2014 г. рискът от рецидив оставал в
непроменени стойности. През следващите години била отчетена тенденция на
минимални положителни промени: на 1.09.2017 г. били отчетени 53 точки, на
13.09.2018 г. - 50 точки; през 2019 г. - 47 точки; през месец декември 2020 г. и
2021 г. - 44 точки. Последната оценка е от 7.12.2022 г. и тя отчита повишение
на стойностите от 44 на 46 точки. В последния текущия доклад, изготвен от
инспектор СДВР М.М. е отбелязано, че към настоящия момент зони с нужда
от корекционно въздействие остават отношение към правонарушението и
умения за мислене. Посочено е, че лишеният от свобода М. не осъзнава
вредите, които е причинил с инкриминираното си деяние, изразява съжаление
спрямо себе си и оправдава постъпките си с външни фактори и обстоятелства.
В доклада е отразено още, че лишеният от свобода все още изпитва трудности
при разпознаване на проблемите, не ги решава по законосъобразен начин и не
се замисля за последствията от действията си. Според инспектора СДВР
нуждата от повишаване на самокритичността по отношение поведенческите
прояви на осъдения и затвърждаването на мотивацията за промяна на
криминалното му поведение налагат продължаване на възпитателно-
корекционната дейност спрямо Г. М..
От приложената към делото Експертна оценка за актуалното
психическо и емоционално състояние на осъдения е видно, че М. има като по-
3
скоро негативна нагласа към криминалното поведение и правонарушенията,
но е необходимо да продължи да се работи по развитието на просоциални
ценности и светоглед. Психологът посочва, че е възможно осъденият да
използва защитни психологични механизми като например рационализацията,
за да оправдае извършеното правонарушение.
Всички изложени по-горе обстоятелства формират извод, че не е
настъпила трайна положителна промяна в поведението на осъдения. При
липсата на убедителни доказателства, че М. се е поправил и че
корекционният процес е приключил, молбата за условно предсрочно
освобождаване следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Мотивиран от горното и на основание чл. 440, ал. 1 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения Г. А. М. с ЕГН
********** за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от
наказание лишаване от свобода, наложено с присъда № 20 от 29.01.2013 г. по
НОХД № 1366/2012г. по описа на Бургаския окръжен съд, влязла в сила на
5.08.2013 г.
Определението подлежи на обжалване от осъдения и началника на
затвора и на протест от прокурора в седемдневен срок пред Апелативен съд -
Бургас.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
4