РЕШЕНИЕ

№ ……./…………

Гр. София,

В ИМЕТО НА НАРОДА,

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ЧЕТВЪРТИ „Г“ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на пети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

	ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ТАНЯ ОРЕШАРОВА
	ЧЛЕНОВЕ:	ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА мл. съдия ИВА НЕШЕВА

като разгледа докладваното от младши съдия НЕШЕВА въззивно частно гражданско дело № 15267 по описа за 2019 година, като взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 278 ГПК във връзка с чл. 437, ал. 4 ГПК.

Делото е образувано по частна жалба, подадена от Г.К.Д. срещу разпореждане от дата 01.10.2019 г. на Частен съдебен изпълнител (ЧСИ ) П.М.по изпълнително дело № 20158450400022, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, както и е отказано да се произнесе по наведеното възражение за изтекла погасителна давност.

В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалвания акт. Според твърденията в жалбата, в обжалвания акт съдебният изпълнител не е посочил какви изпълнителни действия са били извършени за периода от 03.06.2015 г. до 09.2019 г. Отделно се сочи, че неправилно съдебният изпълнител не се е произнесъл по наведения довод за изтекла погасителна давност. Поради изложените съображения се моли за отмяна на постановения отказ за прекратяване на изпълнителното дело.

В депозираното от „Ф.И.А.“ ЕООД становище се излагат доводи за неоснователност на подадената частна жалба. Сочи, че не е настъпила перемпция в посочения от жалбоподателя период, тъй като с молба от 04.05.2017 г., взискателят е поискал насрочване на опис на движимо имущество. По възражението за изтекла погасителна давност изразява становище, че същото не следва да бъде разглеждано в рамките на изпълнителното производство, но все пак същото е и неоснователно, тъй като с всяко от предприетите изпълнителни действия е била прекъсвана давността за погасяване на вземането.  

Постъпило е и становище на ЧСИ П.М., според което жалбата е допустима, а по същество неоснователна.

При служебна проверка за допустимост на жалбата настоящият съдебен състав намира, че същата е допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване акт от легитимирана да обжалва страна.

При служебната проверка за редовност на жалбата се установява, че същата отговаря на изискванията на чл. 436, ал. 4 ГПК във връзка с чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 ГПК.

Съгласно чл. 437, ал. 3 ГПК, съдът разглежда жалбата въз основа на данните в изпълнителното дело и представените от страните доказателства. В тази връзка и след осъществената проверка съдът намира, че оспореният акт на съдебния изпълнител е валиден и допустим.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните аргументи:

Според чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.

Съгласно мотивите към т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, взискателят трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти.

В настоящия случай от материалите по делото се установява следното:

Изпълнителното дело е образувано на 11.02.2015 г. по молба на "Ф.И.А.“ ЕООД срещу Г.К.Д.. В молбата е посочен способ за изпълнение, а именно чрез запор на трудово възнаграждение на длъжника Г.К.Д., получавано от „Сдружение научно-технически съюз по лесотехника“ /л. 27/.  С постановлението за образуване на изп.дело е наложен запор на трудоводи възнаграждение, получавано от длъжника, като запорното съобщение е получено от третото задължено лице на 25.02.2015 г. /л. 27/.

С постановление от 10.06.2015 г. е наложена възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника /л. 46/.

На 04.05.2017 г. е постъпила молба от взискателя за извършване на опис на движими вещи, собственост на длъжника /л. 81/.

На 26.09.2017 г. е постъпила молба от взискателя за извършване на опис, оценка и публична продан на недвижимо имущество, собственост на длъжника – поземлен имот в гр. София и апартамент в сграда, находяща се в гр. София /л. 65/.

На 11.10.2017 г. взискателят е поискал да бъде изпратено напомнително съобщение до третото задължено лице по запора – работодател на длъжника.

На 16.07.2019 е постъпила молба от взискателя за налагане на запор върху банкови сметки в „Райфайзенбанк България“ ЕАД и „Първа инвестиционна банка“ АД, чиито титуляр е длъжникът /л. 96/.

Запорни съобщения са връчени на „Райфайзенбанк България“ ЕАД и на „Първа инвестиционна банка“  на дата 05.08.2019 г. /л. 99 и 100/.

С оглед посоченото в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГКТК на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г. прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

Видно от изложеното по-горе не е налице период от повече от две години, в рамките на който взискателят да не е поискал предприемане на изпълнителни действия. Като за периода от 03.06.2015 до 09.2019 г. са депозирани четири молби, с които се иска предприемане на конкретни изпълнителни действия, а именно – насочване на изпълнението към движимото имущество на длъжника, публична продан на недвижимо имущество, собственост на длъжника, и насочване на изпълнението към вземания на длъжника спрямо трети лица.

Поради изложените аргументи съдът намира, че не е настъпило прекратяването на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по силата на закона.

Настоящият състав намира, че правилно съдебният изпълнител не е разгледал материалноправното възражение за погасителна давност. Съдебният изпълнител е обвързан от изпълнителния лист, основание за образуване на изпълнителното дело. Твърдение за изтекла погасителна давност, настъпила в хода на изпълнителното производство може да се разгледа само в хода на исково производство, образувано на основание чл. 439 ГПК.

Поради изложените аргументи настоящата инстанция намира, че обжалвания акт на ЧСИ е правилен, а подадената частна жалба следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ депозираната от Г.К.Д. частна жалба срещу Разпореждане от дата 01.10.2019 г. на Частен съдебен изпълнител (ЧСИ ) П.М.по изпълнително дело № 20158450400022, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, както и е отказано от ЧСИ да се произнесе по наведеното възражение за изтекла погасителна давност, направено с молба от 18.09.2019 г., депозирана от Г.К.Д..

Решението на основание чл. 437, ал. 4 ГПК е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: 1.                                              2.