Р Е Ш Е Н И Е
№ 99
гр. Сливен, 29. 07. 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет и
втори юли, две хиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ
ИВАНОВА
ДЕТЕЛИНА
БОЗУКОВА
При участието на секретаря РАДОСТИНА
ЖЕЛЕВА и на прокурора МИЛЕНА РАДЕВА, като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ
ИВАНОВА касационно административнонаказателно
дело № 85 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1,
изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с
чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от Областна
дирекция /ОД/ на МВР– Сливен, подадена против Решение № 144 от 24.03.2020 г.,
постановено по АНД № 1856 / 2019 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е
отменено Наказателно постановление /НП/ № 19-0804-002801 от 06.11.2019 г.,
издадено от Началника на Сектор Пътна полиция към ОД на МВР – Сливен, с което
на Х.Д.Х. ***, за нарушение на чл. 6, т. 1 от Закона за движението по пътищата
/ЗДвП/ и на основание чл. 177, ал. 3, т. 2 от ЗДвП, е наложена глоба в размер
на 500 лева.
В касационната жалба се твърди, че
решението на Районния съд е неправилно като постановено при нарушение на закона.
Изложени са съображения, че: в съдебното производство не е опровергана
доказателствената сила на съставения АУАН; в акта и в НП е описано изрично и
ясно извършеното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено, като се
позовава на чл. 48, ал. 1 от ППЗДвП; наложеното на
дееца административно наказание е определено правилно; не е налице
несъответствие между посочените като нарушени законни разпоредби и основанието
за налагане на административно наказание. Заявено е искане за отмяна на
обжалваното решение с произнасяне по същество с решение, с което да бъде
потвърдено процесното НП като законосъобразно. Към жалбата са приложени справки
за регистрация на процесните товарен автомобил и прикачено ремарке, и снимки.
В съдебно заседание касационният
жалбоподател, редовно призован, не се представлява. В представено писмено
становище чрез упълномощен процесуален представител поддържа жалбата, моли да
бъде уважена, излага съображения в подкрепа на твърденията си за неправилност
на обжалваното съдебно решение и в случай, че насрещната страна поиска
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, прави възражение за
прекомерност на възнаграждението.
Ответникът по касационната жалба, редовно
призован, се представлява в съдебно заседание от упълномощен процесуален
представител, който изразява становище за неоснователност на жалбата, счита, че
първоинстанционното решение е правилно и претендира присъждане на направените
по делото разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Сливен, дава заключение за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е подадена в
предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при
наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
За да отмени обжалваното НП като
незаконосъобразно, Районният съд е направил изводи, че: при съставяне на АУАН и
издаване на НП е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй
като е неясна действителната воля на наказващия орган – за неспазване забраната
на кой пътен знак е ангажирана отговорността на Х.Д.Х. – В4 или В18, и
неправилно е приложена санкционната норма спрямо посочената като нарушена
забрана; от събраните по делото гласни доказателства е установено, че на
мястото на проверка е действал пътен знак, различен от посочения в процесните
АУАН и НП.
Решението на Районния съд е валидно и
допустимо. Изводът на Районния съд за незаконосъобразност на процесното НП е
правилен.
Видно от установената по делото фактическа
обстановка, на 09.10.2019 г. на Х.Д.Х. е съставен АУАН от служител на ОД на
МВР– Сливен, за това, че на 09.10.2019 г. около 12:15 часа в гр. Сливен, на ул.
„Асеновско дефиле“ в посока гр. Сливен, управлявайки
товарен автомобил Волво ФН 12 420 с Рег. № *******и
прикачено ремарке Ханглер 3 ПЕЛ 24 с Рег. № *******/натоварен
с дърва/, е нарушил пътен знак В4 /влизането на товарни автомобили до 10 тона/.
Констатираното е квалифицирано от актосъставителя като нарушение на чл. 6, т. 1
от ЗДвП. Въз основа на съставения АУАН, на 06.11.2019 г. е издадено процесното
НП, в което от наказващия орган е направен извод, че Х.Д.Х. е извършил следното
нарушение: навлязъл е след знак, забраняващ навлизането на МПС с размери, маса
или натоварване на ос над означените, с което виновно е нарушил чл. 6, т. 1 от ЗДвП, и му е наложена глоба в размер на 500 лева, на основание чл. 177, ал. 3,
т. 2 от ЗДвП.
С оглед установените по делото факти,
правилен и обоснован е изводът на Районния съд, че по делото е установено, че на
мястото на проверката не е имало поставен знак В4, в какъвто смисъл са
събраните в първоинстанционното производство свидетелски показания на
актосъставителя и на свидетеля по акта, които дават показания, че поставеният
знак е бил В18.
Правилни са и изводите на Районния съд, че
в административно-наказателното производство е допуснато съществено нарушение
на процесуалните правила, тъй като е неясна действителната воля на наказващия
орган, а именно – дали отговорността на Х.Д.Х. е ангажирана за неспазване
забраната на пътен знак В4 или на пътен знак В18, доколкото е налице
несъответствие между наименованието на посочения в АУАН и НП знак В4 – "Забранено е влизането на товарни
автомобили", и словесното изписване на нарушението в НП – нарушаване на
забраната за навлизане на МПС с размери, маса или натоварване на ос над
означените. В тази връзка настоящият съдебен състав не споделя тезата на
касационния жалбоподател, че в акта и в НП е описано изрично и ясно извършеното
нарушение и обстоятелствата, при които е извършено. В касационната жалба е
направен опит за изясняване волята на наказващия орган с позоваване на чл. 48,
ал. 1 от ППЗДвП, в който е предвидено, че под
символите в пътен знак В4 с число може да се укаже масата в тонове, в който
случай забраната се отнася само за превозни средства или състав от пътни
превозни средства, чиято маса с товар надвишава указаното число. Но волята на наказващия
орган следва да бъде ясно изразена в издаденото НП. Недопустимо е волята на наказващия
орган да бъде изяснявана в съдебното производство по оспорване на НП чрез
въвеждане на нови правни основания – такива, които не са включени нито в акта,
нито в НП.
Неоснователно е и твърдението в
касационната жалба, че в съдебното производство не е опровергана
доказателствената сила на съставения АУАН. Напротив, от събраните в
производството пред Районния съд свидетелски показания на актосъставителя и на
свидетеля по акта, е установена фактическа обстановка, различна от изложената в
АУАН – относно поставения забранителен знак на мястото на проверката.
Приложените към касационната жалба снимки не водят до различни установявания,
доколкото същите са без дата.
Изложеното обуславя незаконосъобразност на
атакувания властнически акт.
Налице е нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5
от ЗАНН, което е съществено– липсва изискуемото съответствие между описанието
на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Налице е и установена
в съдебното производство фактическа обстановка, различна от приетата за
установена в НП.
По изложените съображения, Районният съд
правилно е отменил процесното наказателно постановление, издавайки валидно,
допустимо и в съответствие с материалния закон решение, при чието постановяване
не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения, поради което същото
следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора и на основание чл.
63, ал. 3 и ал. 4 от ЗАНН, претенцията на ответника по касационната жалба за
присъждане на разноски, представляващи договорено и платено адвокатско
възнаграждение в размер на 200 лева, е основателна до минималния размер от 100
лева, определен по реда на чл. 18, ал. 2 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, поради което касационният жалбоподател следва
да бъде осъден да заплати на ответника по касационната жалба направените от
него по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 100 лева.
Воден от гореизложеното и на основание чл.
63, ал. 1, изр. 2, ал. 3 и ал. 4 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 144 от 24.03.2020
г., постановено по АНД № 1856 / 2019 г. по описа на Районен съд – Сливен.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство
на вътрешните работи– Сливен, да заплати
на Х.Д.Х. с ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 100 /сто/ лева,
представляваща разноски по делото.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: