№ 4421
гр. София, 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20221110138014 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Б. Д. Г., с която са предявени срещу
[***********] отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за
установяване, че ищцата не дължи на ответника следните суми: сумата от 158.24 лв.,
представляваща 1/2 от дължимата цена за доставена топлинна енергия в имот, находящ се в
[***********], за периода от м. 01.2013 г. до м. 03.2013 г.; сумата от 110.89 лв.,
представляваща 1/2 от начислената лихва за забава за периода от м. 01.2013 г. до м. 03.2013
г. Претендират се разноските по делото.
Ищцата твърди, че ответникът претендира извънсъдебно от нея процесните суми чрез
многобройни писма и фактури, чрез множество обаждания по телефон, посещения на адрес
и разговори със съседи и чрез публикация на справка за дължими суми на публичния сайт
по абон. № 370510. Излага, че тя и Б.С.А. са собственици на топлоснабдения имот, като
дължат поравно главницата и лихвата за забава за процесния период. Възразява, че по
отношение на задълженията е изтекла 3-годишната погасителна давност.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден от ответника [***********] отговор на
исковата молба, с който предявените искове са оспорени като недопустими при твърдения,
че само воденето на вземанията в счетоводството му при липса на отправени претенции за
плащане не е достатъчно да обоснове наличието на спор и на правен интерес на ищцата от
предявяване на исковете. По същество намира исковете за основателни, като признава, че
задълженията на ищцата са погасени по давност. Счита, че не е дал повод за завеждане на
делото, поради което претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и обсъди доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
приема от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото са отрицателни установителни искове с правна квалификация чл.
124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника 1/2 от
дължимата цена за доставена топлинна енергия в имот, находящ се в [***********], за
периода от м. 01.2013 г. до м. 03.2013 г. и 1/2 от начислената лихва за забава върху
1
главницата за този период.
Правният интерес от предявяването на отрицателен установителен иск като абсолютна
процесуална предпоставка за неговата допустимост съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК е налице,
когато ответникът по иска претендира отричаното от ищеца право. От значение за
допустимостта на иска са действията на ответника по предявяване на претенции срещу
ищеца, осъществени извън съдебното производство. В случая начисляването на процесните
суми от страна на ответника за потребление на топлинна енергия през исковия период и за
лихва за забава върху главницата не е спорно по делото, още повече, че ответникът е
изпратил до лицето, на чието име се води партидата, покана за плащане на сума в общ
размер на 9 681.53 лв., включваща задължения за топлинна енергия и услуга дялово
разпределение, в това число главница и лихва, за периоди, включващи и процесния период.
Щом ответникът претендира плащане на процесните задължения, за ищцата в качеството на
клиент на топлинна енергия е налице правен интерес да иска установяване тяхната
недължимост със сила на пресъдено нещо. Допълнителен аргумент е и това, че за прилагане
на института на погасителната давност е необходимо длъжникът да се позове на нея, както в
случая е направила ищцата с исковата молба.
В производството по предявен отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК в
тежест на ответника е доказването на фактите, от които произтича отричаното право.
Общото правило за разпределение на доказателствената тежест между страните гласи, че
всяка страна носи доказателствената тежест относно тези факти, от които извлича изгодни за
себе си правни последици, които именно за това претендира като настъпили /чл. 154, ал. 1
ГПК/. За разпределението на доказателствената тежест е без значение каква процесуална
роля заема страната, а е решаващо каква правна последица страната претендира като
настъпила, което следва непосредствено от материалноправните норми, а те сочат както
правнорелевантните факти, така и спрямо кои лица възникват техните правни последици.
Следователно при предявен отрицателен установителен иск за недължимост на определена
сума кредиторът /ответникът по иска/ трябва да докаже фактите, от които вземането
произтича, а длъжникът /ищец по иска/ – възраженията си срещу вземането. Един и същи
спор може да бъде повод било за положителен, било за отрицателен установителен иск, като
разпределението на доказателствената тежест е едно и също, защото то зависи не от
процесуалната роля на страните, а от отношението към спорното право. Поради това
ответникът по отрицателен установителен иск трябва да докаже, че вземането е възникнало
и съществува. В случая с Определение № 1929/16.01.2023 г. са обявени за безспорни и
ненуждаещи се от доказване всички обстоятелства, обуславящи възникването за ответника
на спорните вземания.
Ищцата е релевирала възражение за изтекла погасителна давност. Приложима в случая
е 3-годишната погасителна давност, доколкото се касае за периодично главно вземане и
мораторна лихва върху него. С Определение № 1929/16.01.2023 г. е обявено за безспорна
липсата на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на погасителлната давност за
вземанията.
Поради изложеното предявените отрицателни установителни искове са основателни и
следва да бъдат уважени.
По разноските:
В случая единственото релевирано от ищцата възражение за недължимост на
процесните суми е изтекла погасителна давност, като ответникът изрично е признал
погасяването на вземанията по давност. Поради това съдът намира, че с поведението си
ответникът не е дал повод за завеждане на делото, поради което отговорността за разноските
следва да бъде разпределена по правилото на чл. 78, ал. 2 ГПК, като на него се присъди
сумата от 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски районен съд
2
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Б. Д. Г., ЕГН
**********, с адрес: [***********], не дължи на [***********], ЕИК [***********], със
седалище и адрес на управление: [***********], следните суми: сумата от 158.24 лв.,
представляваща 1/2 от дължимата цена за доставена топлинна енергия в имот, находящ се в
[***********], за периода от м. 01.2013 г. до м. 03.2013 г.; сумата от 110.89 лв.,
представляваща 1/2 от начислената лихва за забава за периода от м. 01.2013 г. до м. 03.2013
г.
ОСЪЖДА Б. Д. Г., ЕГН **********, с адрес: [***********], да заплати на основание
чл. 78, ал. 2 вр. ал. 8 ГПК на [***********], ЕИК [***********], със седалище и адрес на
управление: [***********], сумата от 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3